Йоанис Колетис
| Йоанис Колетис Ιωάννης Κωλέττης | |
| гръцки революционер и политик | |
 | |
| Роден |
1773 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Пизански университет |
| Политика | |
| Партия | Френска партия |
| Йоанис Колетис в Общомедия | |
Йоанис Колетис (на гръцки: Ιωάννης Κωλέττης) е гръцки революционер и политик. Активен участник в Гръцката война за независимост, той командва войските на румелиотите по време на Гражданската война, а след създаването на Кралство Гърция на два пъти е министър-председател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йоани Колети е по произход арумънин[1].
Колети произхожда от заможно семейство и е родом от село Сирако. Учи медицина в няколко университета в Италия, включително и в Пиза, където се присъединява към тайното общество на карбонарите. [2]
Заместник-председател на Народното събрание, което обявява в Епидавър на 27 януари 1822 г. – декларация за гръцката независимост. [3]
Влиза в сблъсък с политиката на Августин Каподистрия и успява със серия процедурни хватки и маневри да спечели властта в страната посредством петчленен административен комитет на Гърция от април 1832 г. (в който е решителна опозиция), прераснал по-късно в седемчленен такъв, в който обаче неговите хора вече имат мнозинство и налагат своите виждания. [4]
Георги Раковски търси в Гърция по онова време именно Колетис за логистика на своите общобалкански планове за освобождение[5].
Идеята на Колетис
[редактиране | редактиране на кода]Изнася реч в гръцкото национално събрание от 14 януари 1844 г., с която дава отглас на израза „мегали идея“. В тази реч е споменат като потърпевш от новата гръцка политика Хаджи Христо Българин, председател на Трако-славяно-български комитет.[6] В основата на вътрешнополитическия конфликт е оземляването на етерохтонистите, като се замисля даването на земя в Акарнания на българи, албанци, сулиоти и власи през 1843 г.[7]
Йоани Колети умира на 31 август 1847 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 87
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 94
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71; Колети никога не е крил пробългарския си пресантимант.
- ↑ Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 71
|
