Вила Висиоса (битка): Разлика между версии

Битка при Вила Висиоса
	Битка при Вила Висиоса
Война за испанското наследство
	] Херцог дьо Вандом и Филип V в битката при Вила Висиоса. Художник Жан Ало, 1836 г.]
Информация
Период	11 декември 1710 г.
Място	Провинция Гуадалахара, Испания
Резултат	Решаваща френско-испанска победа
Страни в конфликта
Испания Кралство Испания; Франция Кралство Франция	Хабсбурги; Хабсбургска Испания; Съединени провинции; Португалия Кралство Португалия; Великобритания
Сили
20 000	14 000
Жертви и загуби
2000-3000 мъртви или ранени	2000-3000 мъртви или ранени
	Вила Висиоса в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 06:31, 3 юли 2019

Битката при Вила Висиоса (на испански: Villa Viciosa) е битка на 11 декември 1710 г., част от Войната за испанското наследство. От едната страна е френско-испанската армия на херцог дьо Вандом (20 000 души)^[1], а от другата – 13 000 имперски (главно австрийски) войници начело с Гуидо фон Щаремберг. И двете страни претендират, че са победили, но броят на убитите и ранените, на изоставените оръдия и знамена не оставя съмнение, че успехът е за французите и испанците.

Предистория

Войната започва през 1701 – 1702 г. едновременно в Нидерландия, Германия, Италия и на Пиринейския полуостров.^[2] Франция подкрепя своя кандидат, внука на Луи XIV Филип V, докато голяма вражеска коалиция издига за испански крал ерцхерцог Карл, под името Карлос ІІІ. За първи път от половин век френските армии търпят сериозни поражения, но в Испания военните действия се развиват по-добре за тях. Филип и Карл, подпомогнати от съюзниците си, ту печелят, ту губят. През юли 1710 г. англичани, австрийци и португалци започват ново настъпление срещу Филип от Португалия и Каталония. Те побеждават при Алменара и Сарагоса, окупират Мадрид за втори път (септември) и поставят Карл на престола. Тази авантюра се оказва кратка. Първият проблем е недоволството на кастилците, които категорично застават на страната на Бурбоните. В същото време отчаяният Филип призовава дядо си да помогне с всички сили. Луи изпраща опитния маршал Вандом, който, главно с испански войски, подготвя широкомащабен контраудар.^[3] Внезапното му приближаване към Мадрид кара съюзниците да побягнат. Той застига португалците и англичаните (ариегарда) при Бриуега и ги заставя да се предадат. После пресреща идващия на помощ Щаремберг. Щом се виждат, двете армии заемат позиция край градчето Вила Висиоса, на три километра на изток.

Битката

Въпреки че е бързал през нощта, Щаремберг не се колебае да започне битката веднага щом победоносните французи и испанци приближават.^[4] Той обаче не построява добре трите части на армията си. От двете страни започва артилерийски обстрел, който нанася тежки поражения. Конницата на Вандом атакува и пробива лявото крило на Щаремберг, нахлувайки в тила му. Центърът и дясното крило удържат натиска и отблъскват силите на Бурбоните със сериозни загуби. Това дава възможност и конницата да бъде изтласкана. Виждайки, че нова атака ще коства големи загуби и че идва краят на деня, Вандом нарежда отстъпление. Щаремберг може да се похвали с относителна победа, но загубите по около 4 000 души на двете страни се отразяват по-тежко на неговата армия. Поради това той също се оттегля, изоставяйки оръдията си и продължава движението си към приятелската Каталония.

Последици

„Въпреки че тактически битката бе с неопределен победител, стратегически и политически тя бе от голямо значение“, се казва в едно авторитетно изследване.^[5] „Цялата кампания на Вандом от зимата на 1710-1711 г. показа, че австрийският ерцхерцог няма да бъде признат за крал на Испания“, добавя М. Хюм.^[6] След поражението Карл запазва влиянието си единствено в Каталония. Неочакваната смърт на брат му Йозеф му отваря вратите към властта в Австрия и Испания. Без ни най-малко да се отказва от испанските си претенции, той напуска Барселона и я оставя на произвола на съдбата. Гордата каталонска столица пада през 1714 г. и войната приключва. Филип V става господар на Испания.

Бележки

↑ Тази цифра е спорна. Тук е дадена по S. A. Dunham, History of Spain and Portugal, London 1832, p. 139 и по Thomas Harbottle, Dictionary of Battles, 1904, p. 262; авторитетният Treaties of the War of Spansh Succession. An Historical and Critical Dictionary, edited by Linda and Marsha Frey, 1995, p. 476 обаче посочва цифрата 35 000.
↑ Най-новото цялостно изследване за войната е на James Falkner, The War of the Spanish Succession 1701 – 1714, 2015.
↑ Martin Hume, Spain, its Greatness and Decay (1479 – 1788), Cambridge 1898, p. 343
↑ Treaties of the War of Spanish Succession, p. 477
↑ Ibid., pp. 477 – 478
↑ Hume, op. cit.

[1] Тази цифра е спорна. Тук е дадена по S. A. Dunham, History of Spain and Portugal, London 1832, p. 139 и по Thomas Harbottle, Dictionary of Battles, 1904, p. 262; авторитетният Treaties of the War of Spansh Succession. An Historical and Critical Dictionary, edited by Linda and Marsha Frey, 1995, p. 476 обаче посочва цифрата 35 000.

[2] Най-новото цялостно изследване за войната е на James Falkner, The War of the Spanish Succession 1701 – 1714, 2015.

[3] Martin Hume, Spain, its Greatness and Decay (1479 – 1788), Cambridge 1898, p. 343

[4] Treaties of the War of Spanish Succession, p. 477

[5] Ibid., pp. 477 – 478

[6] Hume, op. cit.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Военен конфликт
-[[Файл:Vendome-and-PhilipV.jpg|мини|280x280пкс|Херцог дьо Вандом и Филип V в битката при Вила Висиоса. Художник Жан Ало, 1836 г.]]
+| име       = Битка при Вила Висиоса
-Битката при Вила Висиоса (на [[Испански език|испански]] Villa Viciosa) е [[битка]] на 11 декември 1710 г., част от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]. От едната страна е френско-испанската армия на [[херцог дьо Вандом]] (20 000 души)<ref>Тази цифра е спорна. Тук е дадена по S. A. Dunham, ''History of Spain and Portugal'', London 1832, p. 139 и по Thomas Harbottle, ''Dictionary of Battles'', 1904, p. 262; авторитетният ''Treaties of the War of Spansh Succession. An Historical and Critical Dictionary'', edited by Linda and Marsha Frey, 1995, p. 476 обаче посочва цифрата 35 000.</ref>, а от другата - 13 000 [[Свещена Римска империя|имперски]] (главно австрийски) войници начело с [[Гуидо фон Щаремберг]]. И двете страни претендират, че са победили, но броят на убитите и ранените, на изоставените оръдия и знамена не оставя съмнение, че успехът е за французите и испанците.
+| конфликт  = Война за испанското наследство
+| картинка  = Vendome-and-PhilipV.jpg
+| описание  = Херцог дьо Вандом и Филип V в битката при Вила Висиоса. Художник Жан Ало, 1836 г.]
+| период    = 11 декември 1710 г.
+| място     = Провинция Гуадалахара, [[Испания]]
+| територия =
+| резултат  = Решаваща френско-испанска победа
+| страна1   = {{Флагификация|Испания|1701}} [[Кралство Испания]]<br>{{Флагификация|Франция|бурбони}} [[Кралство Франция]]
+| страна2   = {{flagicon|Австрия|хабсбурги}} [[Хабсбургска монархия|Хабсбурги]]<br>[[File:Estandarte de Carlos III.svg|23px]] [[Карл VI|Хабсбургска Испания]]<br>[[File:Statenvlag.svg|23px]] [[Съединени провинции]]<br>{{Флагификация|Португалия|1707}} [[Кралство Португалия]]<br>{{Флагификация|Великобритания|1658}}
+| командир1 =
+| командир2 =
+| сила1     = 20 000
+| сила2     = 14 000
+| жертви1   = 2000-3000 мъртви или ранени
+| жертви2   = 2000-3000 мъртви или ранени
+| бележки   =
+}}
+'''Битката при Вила Висиоса''' ({{lang|es|Villa Viciosa}}) е [[битка]] на 11 декември 1710 г., част от [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]. От едната страна е френско-испанската армия на [[херцог дьо Вандом]] (20 000 души)<ref>Тази цифра е спорна. Тук е дадена по S. A. Dunham, ''History of Spain and Portugal'', London 1832, p. 139 и по Thomas Harbottle, ''Dictionary of Battles'', 1904, p. 262; авторитетният ''Treaties of the War of Spansh Succession. An Historical and Critical Dictionary'', edited by Linda and Marsha Frey, 1995, p. 476 обаче посочва цифрата 35 000.</ref>, а от другата – 13 000 [[Свещена Римска империя|имперски]] (главно австрийски) войници начело с [[Гуидо фон Щаремберг]]. И двете страни претендират, че са победили, но броят на убитите и ранените, на изоставените оръдия и знамена не оставя съмнение, че успехът е за французите и испанците.
 == Предистория ==
-Войната започва през 1701-1702 г. едновременно в [[Нидерландия]], [[Германия]], [[Италия]] и на [[Пиренейски полуостров|Пиринейския полуостров]].<ref>Най-новото цялостно изследване за войната е на James Falkner, ''The War of the Spanish Succession 1701 – 1714,'' 2015.</ref> [[Франция]] подкрепя своя кандидат, внука на [[Луи XIV]] [[Филип V (Испания)|Филип V]], докато голяма вражеска коалиция издига за испански крал [[Карл VI|ерцхерцог Карл]], под името Карлос ІІІ. За първи път от половин век френските армии търпят сериозни поражения, но в Испания военните действия се развиват по-добре за тях. Филип и Карл, подпомогнати от съюзниците си, ту печелят, ту губят. През юли 1710 г. англичани, австрийци и португалци започват ново настъпление срещу Филип от [[Португалия]] и [[Каталония]]. Те побеждават при Алменара и [[Сарагоса]], окупират [[Мадрид]] за втори път (септември) и поставят Карл на престола. Тази авантюра се оказва кратка. Първият проблем е недоволството на кастилците, които категорично застават на страната на [[Бурбони|Бурбоните]]. В същото време отчаяният Филип призовава дядо си да помогне с всички сили. Луи изпраща опитния маршал Вандом, който, главно с испански войски, подготвя широкомащабен контраудар.<ref>Martin Hume, ''Spain, its Greatness and Decay (1479-1788)'', Cambridge 1898, p. 343</ref> Внезапното му приближаване към Мадрид кара съюзниците да побягнат. Той застига португалците и англичаните ([[Ариергард|ариегарда)]] при [[Бриуега (битка)|Бриуега]] и ги заставя да се предадат. После пресреща идващия на помощ Щаремберг. Щом се виждат, двете армии заемат позиция край градчето Вила Висиоса, на три километра на изток.
+Войната започва през 1701 – 1702 г. едновременно в [[Нидерландия]], [[Германия]], [[Италия]] и на [[Пиренейски полуостров|Пиринейския полуостров]].<ref>Най-новото цялостно изследване за войната е на James Falkner, ''The War of the Spanish Succession 1701 – 1714,'' 2015.</ref> [[Франция]] подкрепя своя кандидат, внука на [[Луи XIV]] [[Филип V (Испания)|Филип V]], докато голяма вражеска коалиция издига за испански крал [[Карл VI|ерцхерцог Карл]], под името Карлос ІІІ. За първи път от половин век френските армии търпят сериозни поражения, но в Испания военните действия се развиват по-добре за тях. Филип и Карл, подпомогнати от съюзниците си, ту печелят, ту губят. През юли 1710 г. англичани, австрийци и португалци започват ново настъпление срещу Филип от [[Португалия]] и [[Каталония]]. Те побеждават при Алменара и [[Сарагоса]], окупират [[Мадрид]] за втори път (септември) и поставят Карл на престола. Тази авантюра се оказва кратка. Първият проблем е недоволството на кастилците, които категорично застават на страната на [[Бурбони]]те. В същото време отчаяният Филип призовава дядо си да помогне с всички сили. Луи изпраща опитния маршал Вандом, който, главно с испански войски, подготвя широкомащабен контраудар.<ref>Martin Hume, ''Spain, its Greatness and Decay (1479 – 1788)'', Cambridge 1898, p. 343</ref> Внезапното му приближаване към Мадрид кара съюзниците да побягнат. Той застига португалците и англичаните ([[ариергард|ариегарда)]] при [[Бриуега (битка)|Бриуега]] и ги заставя да се предадат. После пресреща идващия на помощ Щаремберг. Щом се виждат, двете армии заемат позиция край градчето Вила Висиоса, на три километра на изток.
 == Битката ==
-Въпреки че е бързал през нощта, Щаремберг не се колебае да започне битката веднага щом победоносните французи и испанци приближават.<ref>''Treaties of the War of Spanish Succession'', p. 477</ref> Той обаче не построява добре трите части на армията си. От двете страни започва [[Артилерия|артилерийски]] обстрел, който нанася тежки поражения. [[Кавалерия|Конницата]] на Вандом атакува и пробива лявото крило на Щаремберг, нахлувайки в тила му. Центърът и дясното крило удържат натиска и отблъскват силите на Бурбоните със сериозни загуби. Това дава възможност и конницата да бъде изтласкана. Виждайки, че нова атака ще коства големи загуби и че идва краят на деня, Вандом нарежда отстъпление. Щаремберг може да се похвали с относителна победа, но загубите по около 4 000 души на двете страни се отразяват по-тежко на неговата армия. Поради това той също се оттегля, изоставяйки оръдията си и продължава движението си към приятелската Каталония.
+Въпреки че е бързал през нощта, Щаремберг не се колебае да започне битката веднага щом победоносните французи и испанци приближават.<ref>''Treaties of the War of Spanish Succession'', p. 477</ref> Той обаче не построява добре трите части на армията си. От двете страни започва [[артилерия|артилерийски]] обстрел, който нанася тежки поражения. [[Кавалерия|Конницата]] на Вандом атакува и пробива лявото крило на Щаремберг, нахлувайки в тила му. Центърът и дясното крило удържат натиска и отблъскват силите на Бурбоните със сериозни загуби. Това дава възможност и конницата да бъде изтласкана. Виждайки, че нова атака ще коства големи загуби и че идва краят на деня, Вандом нарежда отстъпление. Щаремберг може да се похвали с относителна победа, но загубите по около 4 000 души на двете страни се отразяват по-тежко на неговата армия. Поради това той също се оттегля, изоставяйки оръдията си и продължава движението си към приятелската Каталония.
 == Последици ==
-"Въпреки че тактически битката бе с неопределен победител, стратегически и политически тя бе от голямо значение", се казва в едно авторитетно изследване.<ref>''Ibid''., pp. 477-478</ref> "Цялата кампания на Вандом от зимата на 1710-1711 г. показа, че австрийският ерцхерцог няма да бъде признат за крал на Испания", добавя М. Хюм.<ref>''Hume'', op. cit.</ref> След поражението Карл запазва влиянието си единствено в Каталония. Неочакваната смърт на брат му [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф]] му отваря вратите към властта в [[Австрия]] и Испания. Без ни най-малко да се отказва от испанските си претенции, той напуска [[Барселона]] и я оставя на произвола на съдбата. Гордата каталонска столица пада през 1714 г. и войната приключва. Филип V става господар на Испания.
+„Въпреки че тактически битката бе с неопределен победител, стратегически и политически тя бе от голямо значение“, се казва в едно авторитетно изследване.<ref>''Ibid''., pp. 477 – 478</ref> „Цялата кампания на Вандом от зимата на 1710-1711 г. показа, че австрийският ерцхерцог няма да бъде признат за крал на Испания“, добавя М. Хюм.<ref>''Hume'', op. cit.</ref> След поражението Карл запазва влиянието си единствено в Каталония. Неочакваната смърт на брат му [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф]] му отваря вратите към властта в [[Австрия]] и Испания. Без ни най-малко да се отказва от испанските си претенции, той напуска [[Барселона]] и я оставя на произвола на съдбата. Гордата каталонска столица пада през 1714 г. и войната приключва. Филип V става господар на Испания.
 == Бележки ==
 <references />
+[[Категория:Битки през Войната за испанското наследство]]