Национална галерия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
| лого = |
| лого = |
||
| снимка = National Ethnographic Museum, Sofia, Bulgaria.jpg |
| снимка = National Ethnographic Museum, Sofia, Bulgaria.jpg |
||
| описание = Бившият дворец, в който се помещават |
| описание = Бившият царски дворец, в който се помещават временните изложби на галерията |
||
| страна = България |
| страна = България |
||
| място = София |
| място = София |
||
| тематика = |
| тематика = |
||
| основан = |
| основан = |
||
| основател = |
| основател =1948 |
||
| колекция = |
| колекция = |
||
| сграда = |
| сграда = |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
| longd= 23|longm= 19|longs= 36.43|longEW= E |
| longd= 23|longm= 19|longs= 36.43|longEW= E |
||
| общомедия = National Art Gallery, Bulgaria |
| общомедия = National Art Gallery, Bulgaria |
||
|категория=музей}} |
|||
}} |
|||
'''Националната галерия,''' позната от миналото като Национална художествена галерия, |
'''Националната галерия,''' позната от миналото като ''Национална художествена галерия'', е най-големият художествен [[музей]] в България. Обект е от [[100 национални туристически обекта|100-те национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]]. Намира се в центъра на [[София]]. Помещава се в централния корпус и в северозападното крило на бившия [[Царски дворец (София)|Царски дворец]],<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationalgallery.bg/bg/visiting/the-palace/|заглавие=Национална галерия Двореца|достъп_дата=292407031}}</ref> като ползва общ вход с [[Национален етнографски музей|Националния етнографски музей]] (в югоизточното крило). Носи сегашното си име от 2015 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://stolica.bg/sofia-tur/galerii-i-izlozhbeni-zali/natsionalna-galeriya|заглавие=Национална галерия|достъп_дата=292407031}}</ref> |
||
| ⚫ | Притежава над 41 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство, най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ век), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.<ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationalgallery.bg/bg/about-us/mission-and-goals/|заглавие=Мисия и цели|достъп_дата=2024-7-31}}</ref> |
||
Прочети още на Столица.bg: https://stolica.bg/sofia-tur/galerii-i-izlozhbeni-zali/natsionalna-galeriya|достъп_дата=2024-7-31}}</ref> |
|||
| ⚫ | Притежава над 41 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство, най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ век), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://nationalgallery.bg/bg/about-us/mission-and-goals/|заглавие=Мисия и цели|достъп_дата=2024-7-31}}</ref> |
||
== История == |
== История == |
||
Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 г. като приемник на тогавашната [[Софийска градска художествена галерия]], от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца |
Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 г. като приемник на тогавашната [[Софийска градска художествена галерия]], от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца през [[1952]] г.<ref name=":0" /> |
||
През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство и [[Национална галерия за чуждестранно изкуство|Националната галерия за чуждестранно изкуство]] са обединени в |
През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство и [[Национална галерия за чуждестранно изкуство|Националната галерия за чуждестранно изкуство]] са обединени в Национален музеен комплекс, който се нарича Национална галерия от юли 2015 г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=95584|заглавие=Постановление № 156 от 26 юни 2015 г. за изменение на Постановление № 440 на Министерския съвет от 2014 г. за преобразуване на национални музеи|достъп_дата=2024-7-31}}</ref> |
||
Националната галерия включва и залите на новия „[[Квадрат 500]]“ – бивша сграда на [[ТУС|Техническия университет]] край площад [[Паметник на Васил Левски (София)|„Паметник на Васил Левски“]]. Там в 28 зали на 4 етажа са изложени 1700 произведения на български и чуждестранни художници от богатия фонд на галерията. „Квадрат 500“ е открит на 25 май 2015 г.<ref>[https://m.offnews.bg/news/Politika_8/Balgarskiiat-Luvar-otvaria-vrati-na-24-maj_434992.html „Българският Лувър“ отваря врати на 24 май“], offnews.bg, 22 декември 2014.</ref> |
Националната галерия включва и залите на новия „[[Квадрат 500]]“ – бивша сграда на [[ТУС|Техническия университет]] край площад [[Паметник на Васил Левски (София)|„Паметник на Васил Левски“]]. Там в 28 зали на 4 етажа са изложени 1700 произведения на български и чуждестранни художници от богатия фонд на галерията. „Квадрат 500“ е открит на 25 май 2015 г.<ref>[https://m.offnews.bg/news/Politika_8/Balgarskiiat-Luvar-otvaria-vrati-na-24-maj_434992.html „Българският Лувър“ отваря врати на 24 май“], offnews.bg, 22 декември 2014.</ref> |
||
| ⚫ | Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби – [[живопис]], [[скулптура]] и [[Графика (изобразително изкуство)|графика]] на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000 експоната, както и [[икона|икони]], стенописни фрагменти, щампи, ръкописи и църковна утвар, представящи християнското изкуство. |
||
== Филиали == |
== Филиали == |
||
Галерията обединява:<ref name=":1" /><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://sofia-art-galleries.com/item/natsionalna-hudozhestvena-galeriya/|заглавие=Националната галерия е най-големият художествен музей в България.|достъп_дата=2024-7-31}}</ref> |
|||
Галерията обединява: |
|||
* [[Квадрат 500]] (пл. „Св. Александър Невски“ и ул. „19-ти февруари” № 1) с представителна експозиция |
* [[Квадрат 500]] (пл. „Св. Александър Невски“ и ул. „19-ти февруари” № 1) с представителна експозиция на българско и чуждестранно изкуство от фонда на галерията |
||
* [[Царски дворец (София)|Двореца]] (пл. „Княз Aлександър I“ № 1) – зали за временни изложби |
* [[Царски дворец (София)|Двореца]] (пл. „Княз Aлександър I“ № 1) – зали за временни изложби |
||
* [[Музей за християнско изкуство|Музея за християнско изкуство]] в [[Крипта|криптата]] на [[Свети Александър Невски (София)|храм-паметника „Св. Александър Невски”]] |
* [[Музей за християнско изкуство|Музея за християнско изкуство]] в [[Крипта|криптата]] на [[Свети Александър Невски (София)|храм-паметника „Св. Александър Невски”]] – постоянна експозиция |
||
* [[Музей на социалистическото изкуство|Музея на изкуството от периода на социализма]] (ул. „Лъчезар Станчев“ № 7) |
* [[Музей на социалистическото изкуство|Музея на изкуството от периода на социализма]] (ул. „Лъчезар Станчев“ № 7) – временни изложби и постоянна експозиция от скулптура на открито |
||
* [[Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство]] (бул. „Черни връх“ № 2) |
* [[Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство]] (бул. „Черни връх“ № 2) |
||
* Къщите музеи на [[Вера Недкова]], [[Никола Танев]], [[Иван Лазаров]] и [[Андрей Николов]]. |
* Къщите музеи на [[Вера Недкова]], [[Никола Танев]], [[Иван Лазаров]] и [[Андрей Николов]]. |
||
| Ред 57: | Ред 53: | ||
[[Файл:National Art Gallery of Bulgaria E6.jpg|мини|260п|Детайл от фасадата]]На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции – на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българския живопис от [[Възраждането]] до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ са изложени и образци на българската [[иконопис]]. Националната художествена галерия представя в залите си и временни експозиции – изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите музеи на [[Иван Лазаров]], [[Никола Танев]], [[Вера Недкова]], но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли. |
[[Файл:National Art Gallery of Bulgaria E6.jpg|мини|260п|Детайл от фасадата]]На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции – на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българския живопис от [[Възраждането]] до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ са изложени и образци на българската [[иконопис]]. Националната художествена галерия представя в залите си и временни експозиции – изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите музеи на [[Иван Лазаров]], [[Никола Танев]], [[Вера Недкова]], но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли. |
||
Националната галерия определя своята мисия на музей, открит за публиката, който съхранява, изучава и обогатява националната колекция от българско и чуждестранно изкуство за настоящите и бъдещите поколения.<ref name=":1" /> |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Сбирката на Националната |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби – [[живопис]], [[скулптура]] и [[Графика (изобразително изкуство)|графика]] на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000 експоната, както и [[икона|икони]], стенописни фрагменти, щампи, ръкописи и църковна утвар, представящи християнското изкуство. |
||
| ⚫ | Сбирката на Националната галерия е най-голямата музейна сбирка в страната, но не са осигурени за всички произведения подходящи за съхранение места. Единственото оборудвано хранилище за живопис се помещава в сградата на бившия Партиен дом, понастоящем сграда на [[Народно събрание|Народното събрание]]. Друг проблем на фонда е, че поради липсата на държавническо решение за отпускане на средства през последните 15 – 20 години в НГ има изключително малко нови постъпления и то предимно от дарения. Разнообразните търсения, форми и движения в българското визуално изкуство от 1990-те години почти не присъстват в галерията. Някои частни колекции и други галерии имат по-добри възможности за представяне на актуалното състояние на българското изобразително изкуство, а отделни галерии (като галерията-дарение на [[Светлин Русев]] например) се опитват да предлагат и своя виждане за историята и развитието на българското изобразително изкуство. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 64: | Ред 64: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [https://nationalgallery.bg/bg/ Официален |
* [https://nationalgallery.bg/bg/ Официален уебсайт] |
||
* [http://www.seebg.net/NacionalnaHudojestvenaGaleria/ Снимки на Националната художествена галерия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927232426/http://www.seebg.net/NacionalnaHudojestvenaGaleria/ |date=2007-09-27 }} |
* [http://www.seebg.net/NacionalnaHudojestvenaGaleria/ Снимки на Националната художествена галерия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070927232426/http://www.seebg.net/NacionalnaHudojestvenaGaleria/ |date=2007-09-27 }} |
||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}}{{Портал|България|Изкуство}} |
||
[[Категория:100 национални туристически обекта]] |
[[Категория:100 национални туристически обекта]] |
||
[[Категория:Художествени музеи и галерии в София]] |
[[Категория:Художествени музеи и галерии в София]] |
||
Версия от 18:14, 31 юли 2024
| Национална галерия | |
| Художествена галерия в България | |
 Бившият царски дворец, в който се помещават временните изложби на галерията | |
  Местоположение в центъра на София | |
| Местоположение | София |
|---|---|
| Основател | 1948 |
| Обект на БТС |  62 |
| Печат | има |
| Национална галерия в Общомедия | |
Националната галерия, позната от миналото като Национална художествена галерия, е най-големият художествен музей в България. Обект е от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се в центъра на София. Помещава се в централния корпус и в северозападното крило на бившия Царски дворец,[1] като ползва общ вход с Националния етнографски музей (в югоизточното крило). Носи сегашното си име от 2015 г.[2]
Притежава над 41 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство, най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ век), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.[3]
История
Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 г. като приемник на тогавашната Софийска градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца през 1952 г.[1]
През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство са обединени в Национален музеен комплекс, който се нарича Национална галерия от юли 2015 г.[4]
Националната галерия включва и залите на новия „Квадрат 500“ – бивша сграда на Техническия университет край площад „Паметник на Васил Левски“. Там в 28 зали на 4 етажа са изложени 1700 произведения на български и чуждестранни художници от богатия фонд на галерията. „Квадрат 500“ е открит на 25 май 2015 г.[5]
Филиали
- Квадрат 500 (пл. „Св. Александър Невски“ и ул. „19-ти февруари” № 1) с представителна експозиция на българско и чуждестранно изкуство от фонда на галерията
- Двореца (пл. „Княз Aлександър I“ № 1) – зали за временни изложби
- Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” – постоянна експозиция
- Музея на изкуството от периода на социализма (ул. „Лъчезар Станчев“ № 7) – временни изложби и постоянна експозиция от скулптура на открито
- Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство (бул. „Черни връх“ № 2)
- Къщите музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров и Андрей Николов.
Експозиции
На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции – на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българския живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ са изложени и образци на българската иконопис. Националната художествена галерия представя в залите си и временни експозиции – изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова, но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли.
Националната галерия определя своята мисия на музей, открит за публиката, който съхранява, изучава и обогатява националната колекция от българско и чуждестранно изкуство за настоящите и бъдещите поколения.[3]
Фонд
Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000 експоната, както и икони, стенописни фрагменти, щампи, ръкописи и църковна утвар, представящи християнското изкуство.
Сбирката на Националната галерия е най-голямата музейна сбирка в страната, но не са осигурени за всички произведения подходящи за съхранение места. Единственото оборудвано хранилище за живопис се помещава в сградата на бившия Партиен дом, понастоящем сграда на Народното събрание. Друг проблем на фонда е, че поради липсата на държавническо решение за отпускане на средства през последните 15 – 20 години в НГ има изключително малко нови постъпления и то предимно от дарения. Разнообразните търсения, форми и движения в българското визуално изкуство от 1990-те години почти не присъстват в галерията. Някои частни колекции и други галерии имат по-добри възможности за представяне на актуалното състояние на българското изобразително изкуство, а отделни галерии (като галерията-дарение на Светлин Русев например) се опитват да предлагат и своя виждане за историята и развитието на българското изобразително изкуство.
Източници
- ↑ а б Национална галерия Двореца // Посетен на 292407031.
- ↑ Национална галерия // Посетен на 292407031.
- ↑ а б в Мисия и цели // Посетен на 2024-7-31.
- ↑ Постановление № 156 от 26 юни 2015 г. за изменение на Постановление № 440 на Министерския съвет от 2014 г. за преобразуване на национални музеи // Посетен на 2024-7-31.
- ↑ „Българският Лувър“ отваря врати на 24 май“, offnews.bg, 22 декември 2014.
- ↑ Националната галерия е най-големият художествен музей в България. // Посетен на 2024-7-31.
Външни препратки
- Официален уебсайт
- Снимки на Националната художествена галерия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
|
