Азиатски язовец

Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.

---

Азиатският язовец (Meles leucurus), известен също като пясъчен борсук e вид язовец, разпространен в Китай, Казахстан, Корейския полуостров и в Русия. Класифициран е като отделен вид за първи път от Ходжсън през 1854.

Азиатски язовец

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Pan-Carnivora клон: Carnivoramorpha клон: Carnivoraformes разред: Хищници (Carnivora) семейство: Порови (Mustelidae) род: Язовци (Meles) вид: Азиатски язовец (M. leucurus)

Научно наименование

Meles leucurus (Hodgson, 1847)

Разпространение

Азиатски язовец в Общомедия

[ редактиране ]

Описание

Сравнителна илюстрация на Европейския язовец (горе), Азиатски язовец (в центъра) и японски язовец (долу)

С дължина на главата и тялото около 50 – 70 см, азиатският язовец курс има по-малки размери от тези на европейския язовец. Опашката на азиатския е измервана около 13 – 20 см на дължина, а теглото е между 3.5 и 9 кг. Тялото е с набити и къси крака, както и опашката. Предните крака са оборудвани с надеждни и мощни нокти и ноктите на задните крака са по-слабо развити, като стъпалата на краката са голи без козина. Самата козина е дебела и мъхеста, с доста дълги жълтеникави косми и къси и редки черни косми. Главата има окраска с характерен вид – две тънки ленти от кафяво-черен цвят на жълто-бял фон, вариращи от устата до ушите, преминаващи през очите. Външната част на ушите е бяла на цвят. Муцуната е дълга и носът им е голям. Денталната формула е I 3/3 – C 1/1 – P 3/3 – M 1/2 = 34. Достига полова зрялост до 3-годишна възраст.

Съществувал е спор дали европейските и азиатските язовци са представители на два различни вида от един род или дама приспособени към различни условия индивиди. Днес те се различават и се счита, че пясъчният язовец на цвят е по-светъл от Европейския язовец, въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.

Последни доводи в полза на различаването на двата вида са приведени след морфологичен анализ на костния скелет и моларите, както и след изследвания на митохондриална ДНК .

Хранене и размножаване

Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidae и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи – от тайга до степ и полупустиня. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна – безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на ареалите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.

Разпространение и местообитания

Азиатските язовци имат голям обхват на разпространение, включително южната част на Русия на изток от Урал, Казахстан, Монголия, Китай и Корея. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000 m) в планината Урал, Тян-Шан и Тибетското плато. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в райони около Волга. Азиатските язовци предпочитат отворени листопадни гори и околните пасища, но също обитават иглолистни и смесени гори, храсти и равнини. Те понякога се срещат и в крайградски райони.

Лов

Азиатските язовци са законно ловувани в Китай, Русия и Монголия. Незаконен е техния отстрел на територията на някои защитени зони в Китай. В Русия ловният сезон за язовец обикновено е от август до ноември.

Библиография

• Heptner, V. G.; Sludskii, A. A. (2002). Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores(Mustelidae) (PDF). Washington, D.C. : Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation. ISBN 90-04-08876-8.

Подвид	Класификация	Описание	Разпространение	Синоними
Обикновен пясъчен язовец Meles leucurus leucurus	Hodgson, 1847
Амурски язовец Meles leucurus amurensis	Schrenck, 1859	Най-тъмен и най-малък (до 70 см), с мека козина и без първи зъби-предкътници	Усури, Приамурие, Голям Хинган и Корея	melanogenys (J. A. Allen, 1913) schrenkii (Nehring, 1891)
Казахски язовец Meles leucurus arenarius	Satunin, 1895	С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 78 см), по-светъл и с груба козина. На тегло мъжките достигат до 8.3 kg през пролетта	Югоизточна Волга, степен Kazakhstan
Сибирски язовец Meles leucurus sibiricus	Kastschenko, 1900	С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 75 см), с жълтокафява мека козина. На тегло мъжките достигат до 13 kg през пролетта	Сибир в Задбайкалие и Алтайски край, планински Казахстан
Тяншянски язовец Meles leucurus tianschanensis	Hoyningen-Huene, 1910	С мека жълтеникава козина, по-тъмна от тази при Meles l. arenarius	Северен Тяншан	talassicus (Ognev, 1931)