Вижте пояснителната страница за други значения на Дева.

Дева (на румънски: Deva; на унгарски: Déva; на немски: Diemrich) е град и административен център в окръг Хунедоара, Трансилвания, Румъния. Населението му е 67 508 души (2007).

Дева
Deva
— град —
      
Герб
45.8719° с. ш. 22.9117° и. д.
Дева
Страна Румъния
ОкръгХунедоара
Площ34 km²
Надм. височина286 m
Население67 508 души (2007)
Пощенски код330512
Телефонен код02 54
Официален сайтwww.primariadeva.ro
Дева в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен в равнинна местност, заобиколен от няколко хълма. Намира се на около 10 км от град Симерия. Близо до града преминава река Муреш.

 
Църквата към францисканския манастир, основана през 1724 г. от българската колония

След Чипровското въстание българските католици бягат зад Дунава и пренасят със себе си дори тежка каменна статуя на Дева Мария в пълен човешки ръст, украсявала преди това чипровската катедрала „Санкта Мария“. Те основават български колонии на много места включително и в град Дева. Пресенесената статуя от Чипровци и днес краси фасадата, вляво от камбанарията, на българската църква към францисканския манастир.[1]

По-късно в българска колония служи францисканският монах Блазиус Маринович от 1816 г.[2]

Днес в града живеят 67 508 души, от които 7331 са етнически унгарци, представляващи 9,6 % от населението.

Забележителвности

редактиране

Замъкът Бетлен (Bethlen) или Магна Курия (Magna Curia, Велик двор), както го наричат, е изграден през 18 век. Издига се на един от хълмовете над града. Замислен е в ренесансов стил, но последвалите реставрации (през 1621 г. по заповед на владетеля Габриел Бетлен, както и през първата половина на 18 век), добавят барокови елементи. Днес в замъка е разположен Окръжния музей Хунедоара-Дева, в който са изложени многобройни археологически и исторически експонати, както и свързани с природните науки. В подножието на крепостта има красив парк.

Побратимени градове

редактиране

Личности

редактиране
  • Франциск Нопска – бележит палеонтолог и изследовател на динозаврите.

Източници

редактиране
  1. Копиловските заселници във Влашко, Трансилвания и Винга
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 402.

Външни препратки

редактиране