Дева (Румъния)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Дева.
Дева (на румънски: Deva; на унгарски: Déva; на немски: Diemrich) е град и административен център в окръг Хунедоара, Трансилвания, Румъния. Населението му е 67 508 души (2007).
| Дева Deva | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Дева | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Хунедоара |
| Площ | 34 km² |
| Надм. височина | 286 m |
| Население | 67 508 души (2007) |
| Пощенски код | 330512 |
| Телефонен код | 02 54 |
| Официален сайт | www.primariadeva.ro |
| Дева в Общомедия | |
География
редактиранеГрадът е разположен в равнинна местност, заобиколен от няколко хълма. Намира се на около 10 км от град Симерия. Близо до града преминава река Муреш.
История
редактиранеСлед Чипровското въстание българските католици бягат зад Дунава и пренасят със себе си дори тежка каменна статуя на Дева Мария в пълен човешки ръст, украсявала преди това чипровската катедрала „Санкта Мария“. Те основават български колонии на много места включително и в град Дева. Пресенесената статуя от Чипровци и днес краси фасадата, вляво от камбанарията, на българската църква към францисканския манастир.[1]
По-късно в българска колония служи францисканският монах Блазиус Маринович от 1816 г.[2]
Днес в града живеят 67 508 души, от които 7331 са етнически унгарци, представляващи 9,6 % от населението.
Забележителвности
редактиранеЗамъкът Бетлен (Bethlen) или Магна Курия (Magna Curia, Велик двор), както го наричат, е изграден през 18 век. Издига се на един от хълмовете над града. Замислен е в ренесансов стил, но последвалите реставрации (през 1621 г. по заповед на владетеля Габриел Бетлен, както и през първата половина на 18 век), добавят барокови елементи. Днес в замъка е разположен Окръжния музей Хунедоара-Дева, в който са изложени многобройни археологически и исторически експонати, както и свързани с природните науки. В подножието на крепостта има красив парк.
Побратимени градове
редактиране
Личности
редактиране- Франциск Нопска – бележит палеонтолог и изследовател на динозаврите.
Източници
редактиране- ↑ Копиловските заселници във Влашко, Трансилвания и Винга
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 402.
Външни препратки
редактиране