Institute for Market Economics (IME)

Ще ни помогнете ли да открием новите ни стажанти? Ще се радваме, ако споделите поста. Или пък ако кандидатствате. 🙂 Всичко за стажа, както и какви са условията за кандидатстване ще откриете тук 👉https://lnkd.in/dUZjN4Py

Слушайте "Добавена стойност" на живо утре по Darik.bg или онлайн по всяко време в Spotify, YouTube или на ime.bg. 🕤 Започваме в 9:30 ч. #podcast

Важното от седмицата: Външен дълг | Съдебен бюджет | БДЖ I Общински бюджети I Електронни дневници I Забогатяване 👇

🔴 България пласира рекордните в историята си 4.35 млрд. евро външен дълг. Рекордната емисия на външен дълг, както и предстоящите такива през 2025 и 2026 г., трябва да постави фокус върху дефицита в държавния бюджет. Дългът се очаква да се увеличи от 22-23% от БВП през 2022 и 2023 г. до над 28% през 2026 г. Причината за този ръст се крие в заложения дефицит в размер на близо 20 млрд. лв. за периода 2024-2026 година – през всяка от годините „на ръба“ на прага от 3% от БВП. С новата емисия на външен дълг, както и с оглед на емисионния календар за ДЦК до края на годината, държавата най-вероятно ще достигне близо до максималния размер на новия държавен дълг в размер на 11,7 млрд. лв., записан в Закона за държавния бюджет за 2024 г. Средствата са необходими за предстоящото плащане по дълга в размер на близо 1,5 млрд. евро (падежът е на 3 септември 2024 г.) и покриване на заложения дефицит в бюджета от 6,2 млрд. лв. През 2025 г. и 2026 г. също се предвижда поемането на нов държавен дълг в размер на 11,6-11,7 млрд. лв. на година. Веднага след изборите предстои приемането на държавния бюджет за 2025 г. Това е моментът, в който може да се овладее дефицита и да се укроти нарастването на държавния дълг, като се постави сериозен фокус върху разходната част на бюджета.

🔴 Няма друг остров на провалените социалистически идеи, който да засяга толкова видимо ежедневието на гражданите, както управлението на водоснабдяването и канализацията в България. А фактът, че областни градове в европейска държава в третото десетилетие на 21-ви век са на воден режим дори не е водеща тема, като че ли всички са приели това за естественото състояние на нещата, пък и жегата дава удобно извинение. Липсата на вода в чешмата у дома не е еквивалент на засушаването като климатично явление. "Водата в дома“ вече не е природен елемент, а „икономическо благо“ – за да го има, е нужна осъзната човешка инициатива, включваща технологии, капиталови инвестиции, поддържка, управление и т.н. Това е логичната агония на съчетанието от неглижиране на базови икономически принципи, отричане на пазарните стимули и упоритостта за запазване на пълен държавен (общински) контрол. За последните 15 години България е на опашката по инвестиции във ВиК инфраструктура. Само в Словения и Естония стойността на вложените средства е по-ниска – говорим за страни с 3 до 5 пъти по-малко население и територия. Дори в Литва и Латвия, които са джуджета в сравнение с България, инвестициите са повече, сравнимите Гърция, Словакия и Унгария са инвестирали 3 пъти повече от България, а Чехия – 4 пъти и половина. 👉 💡 Затова – концесиониране на ВиК дейностите, професионален мениджмънт от частни инвеститори, пазарни отношения, базирани на реалистични бизнес планове, нови инвестиции в инфраструктура и поддръжка и коректно ценоообразуване.

Отговорите на този и други въпроси ще търсим в новия епизод на "Добавена стойност". 🎧Слушайте нa живо по Darik.bg или в Spotify, YouTube и на ime.bg. #podcast

🎧 Слушайте Добавена стойност на живо утре по Дарик радио или онлайн в Spotify, YouTube или на ime.bg. Започваме в 9:30 ч. Darik.bg #podcast

❕ Ако действително търсим решения за климатичните промени, държавите трябва радикално да сменят подхода – от централно планиране и свръх регулиране към децентрализирани действия, стимули и свобода за частния сектор и конкуренция. 🔴 Защо? 🔴 За съжаление правителствата често възпират, вместо да ускоряват декарбонизацията. Това показа последният анализ, който създадохме съвместно със 7 изследователски института от Централна и Източна Европа. Заедно идентифицирахме 40 вида бариери пред предприемачите, ограничаващи иновациите и инвестициите във възобновяеми енергийни източници в България, Полша, Украйна, Унгария, Словакия, Румъния и Чехия. (виж линк в коментари) Част от предизвикателствата: 👉 Развитието и инвестициите в преносните и разпределителните мрежа са общ проблем във всички страни и със сигурност една от водещите пречки пред инвеститорите и всички останали участници на пазара в България. 👉 Бавни и рестриктивни процедури, съпътстващи изграждането и присъединяването на нови мощности, отблъскват потенциални предприемачи, като предпоставят свхръконцентрация в една технология – фотоволтаични централи – за сметка на други алтернативи. 👉 Регулаторната нестабилност, субсидиите и продължаващите ценови тавани на свой ред задушават развитието на дългосрочните пазари, възприемането на нови хеджиращи продукти и ограничават търговията до пазар „Ден напред“, като така стесняват и възможностите за финансиране на проектите, докато неглижират потенциала за по-активно пазарно поведение и на потребителите на енергия. ✅ 💡 Дори при настоящите неблагоприятни условия 77% от компаниите в региона на ЦИЕ инвестират в бизнес развитие, като частният капитал представлява почти 70% от инвестициите във възобновяеми енергийни източници. ℹ Научете повече за проблемите пред енергийните пазари и какви са препоръките за решения и предложения „Пакт за свобода“ в линка в коментари.

🔴 Предстоят поредните избори и съвсем скоро отново ще започнем да слушаме политиците да се упражняват по редовната тема с демографската ситуация у нас и да предлагат мерки за нейното бързо решение. Разбира се, тези процеси нямат бързо решение, но освен това то най-често не е там, където управляващите го търсят. Данните сочат, че не насърчаване на раждаемостта е необходимо, за да се облекчи демографския натиск, а политика по ограничаване на прекомерната и предотвратима смъртност у нас. 💡 Нужни са сериозни действия по отношение на: подобряване на системата на спешната помощ, засилване на превантивните грижи по ранното откриване, диагностициране и лечение на заболявания, насочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ с цел превенция, сериозни стимули и механизми към личните лекари за осъществяване на по-сериозна профилактика и много други. Ако не се поставят и постигат цели, свързани с ограничаване на смъртността и подобряване на здравето на населението, постоянното годишно увеличение на бюджета на НЗОК ще е поредното напразно изливане на вода в пясъка – така, както много години досега. Пълния материал по темата ще откриете в коментари: 👇

Новия брой на седмичния бюлетин на ИПИ: 👇 МРЗ | Здравеопазване | Воден режим I Общински бюджети 🎧 Нов епизод на "Добавена стойност": Лято, море, цени: Защо поскъпва почивката и как се променя родният туризъм? #newsletter #podcast