(1)

В съответствие с член 53, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявлението на Испания за одобрение на изменение в спецификацията на защитеното географско указание „Pataca de Galicia“/„Patata de Galicia“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 148/2007 на Комисията (2), изменен с Регламент (ЕС) № 1366/2011 (3).

(2)

Тъй като въпросното изменение не е несъществено по смисъла на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от същия регламент Комисията публикува заявлението за изменение в Официален вестник на Европейския съюз (4).

(3)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, изменението в продуктовата спецификация следва да бъде одобрено,

(1)

В съответствие с член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на 17 юли 2015 г. Suterra Europe Biocontrol S.L. подаде до Италия заявление за одобрение на активното вещество лавандулилов сенециоат.

(2)

В съответствие с член 9, параграф 3 от посочения регламент на 29 декември 2016 г. Италия, като държава членка докладчик, уведоми заявителя, останалите държави членки, Комисията и Европейския орган за безопасност на храните („Органа“), че заявлението е допустимо.

(3)

На 22 август 2017 г. държавата членка докладчик представи на Комисията проект на доклад за оценка, с копие до Органа, в който се прави оценка на това дали може да се очаква посоченото активно вещество да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(4)

Органът изпълни изискванията на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. В съответствие с член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 той поиска от заявителя да предостави допълнителна информация на държавите членки, на Комисията и на Органа. На 9 октомври 2018 г. извършената от държавата членка докладчик оценка на допълнителната информация бе предадена на Органа под формата на актуализиран проект на доклад за оценка.

(5)

На 4 януари 2019 г. Органът предаде на заявителя, на държавите членки и на Комисията заключението си (2) относно това дали може да се очаква активното вещество лавандулилов сенециоат да отговаря на критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Органът направи заключението си публично достояние.

(6)

На 22 октомври 2019 г. Комисията представи пред Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите доклад за преразглеждане на лавандулилов сенециоат, а на 23 март 2020 г. — проект на регламент за одобрение на лавандулилов сенециоат.

(7)

На заявителя бе дадена възможност да представи забележките си по доклада за преразглеждане.

(8)

Бе установено, че критериите за одобрение, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са изпълнени по отношение на един или повече представителни видове употреба на най-малко един продукт за растителна защита, съдържащ активното вещество, и по-специално на видовете употреба, които са проучени и подробно описани в доклада за преразглеждане.

(9)

Освен това Комисията счита, че лавандулиловият сенециоат представлява активно вещество с нисък риск по смисъла на член 22 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. Лавандулиловият сенециоат не е вещество с възможен риск и отговаря на условията, посочени в точка 5.1.3 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009.

(10)

Поради това е целесъобразно лавандулиловият сенециоат да бъде одобрен като вещество с нисък риск.

(11)

В съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 във връзка с член 6 от посочения регламент и предвид съвременните научно-технически познания обаче е необходимо да бъдат предвидени определени условия.

(12)

В съответствие с член 13, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (3) следва да бъде съответно изменен.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

Съгласно член 285, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО държавите членки, които не са упражнили възможността за избор по член 14 от Директива 67/228/ЕИО на Съвета (2), могат да освободят от данък върху добавената стойност (ДДС) данъчно задължените лица, чийто годишен оборот е не по-висок от 5000 EUR или тяхната равностойност в националната валута.

(2)

С Решение 2008/737/ЕО на Съвета (3) бе дадено разрешение на Италия да прилага специална мярка за дерогация от член 285 от Директива 2006/112/ЕО (наричана по-нататък „мярката за дерогация“), за да освободи от ДДС данъчно задължените лица, чийто годишен оборот е не по-висок от 30 000 EUR. Разрешението за мярката за дерогация беше дадено със срок до 31 декември 2010 г.

(3)

С Решение за изпълнение 2010/688/ЕС на Съвета (4) беше разрешено на Италия да продължи да прилага мярката за дерогация до 31 декември 2013 г.

(4)

С Решение за изпълнение 2013/678/ЕС на Съвета (5) беше разрешено на Италия да продължи да прилага мярката за дерогация до 31 декември 2016 г. Прагът за годишния оборот беше увеличен на 65 000 EUR.

(5)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1988 на Съвета (6) срокът на действие на разрешението за прилагане на мярката за дерогация беше удължен до 31 декември 2019 г. или до влизането в сила на директива за изменение на членове 281—294 от Директива 2006/112/ЕО, уреждащи специалния режим за малките предприятия, в зависимост от това коя дата настъпи по-рано. На 18 февруари 2020 г. Съветът прие Директива (ЕС) 2020/285 (7) за изменение на членове 281—294 от Директива 2006/112/ЕО по отношение на специалния режим за малките предприятия.

(6)

С писмо, заведено в Комисията на 26 юли 2019 г., Италия поиска разрешение да продължи да прилага мярката за дерогация след 31 декември 2019 г. и същевременно да увеличи прага и обхвата на освобождаването.

(7)

С писмо от 20 септември 2019 г. Комисията информира останалите държави членки в съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО за искането, отправено от Италия. С писмо от 23 септември 2019 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата необходима информация, за да разгледа искането.

(8)

С писмо, заведено в Комисията на 5 декември 2019 г., Италия редактира искането си, като поиска разрешение единствено да продължи да прилага мярката за дерогация до 31 декември 2024 г.

(9)

С писмо от 10 декември 2019 г. Комисията информира останалите държави членки в съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО за редактираното искане на Италия. С писмо от 11 декември 2019 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с цялата необходима информация, за да разгледа редактираното искане.

(10)

Според предоставената от Италия информация мотивите за мярката за дерогация остават като цяло непроменени. Мярката за дерогация намалява административната тежест и разходите за спазване на изискванията за малките предприятия и за данъчните органи и следователно спомага да се опрости процедурата за събиране на ДДС.

(11)

За данъчно задължените лица тази мярка за дерогация е и ще продължи да бъде незадължителна. Данъчно задължените лица все така ще имат право да изберат да прилагат общия режим за ДДС в съответствие с член 290 от Директива 2006/112/ЕО.

(12)

Съгласно предоставената от Италия информация мярката за дерогация ще има само незначително въздействие върху общия размер на данъчните приходи на Италия, събирани на етапа на крайното потребление.

(13)

Мярката за дерогация няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС, тъй като Италия ще извърши изчисление на компенсацията в съответствие с член 6 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 на Съвета (8).

(14)

Като се има предвид потенциалното положително въздействие на мярката за дерогация върху намаляването на административната тежест и разходите за спазване на изискванията за малките предприятия и за данъчните органи, както и липсата на значително въздействие върху общите генерирани приходи от ДДС, на Италия следва да бъде разрешено да прилага мярката за дерогация за допълнителен период.

(15)

Разрешението да се прилага мярката за дерогация следва да бъде ограничено във времето. Ограничението във времето следва да бъде достатъчно, за да позволи да бъдат оценени ефективността и целесъобразността на прага. Освен това съгласно Директива (ЕС) 2020/285 държавите членки трябва да приемат и публикуват до 31 декември 2024 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1 от същата директива и да започнат да прилагат посочените разпоредби от 1 януари 2025 г. Поради това е целесъобразно на Италия да се разреши да прилага мярката за дерогация до 31 декември 2024 г.

(16)

За да се гарантира постигането на преследваните с мярката за дерогация цели, както и че нейното прилагане не поражда правна несигурност по отношение на настоящия данъчен период, е целесъобразно настоящото решение да се прилага от 1 януари 2020 г.,

(1)

На 30 януари 2020 г. Световната здравна организация обяви избухването на COVID-19 за „извънредна ситуация за общественото здраве в световен мащаб“, а на 11 март 2020 г. я определи като пандемия (1). Сериозните последици върху международните и вътрешните пътувания — както делови, така и за развлечение, оказаха широко въздействие в Европа и в останалата част на света от 1 март 2020 г. насам.

(2)

В резултат от пандемията от COVID-19 бяха наложени национални забрани за пътуване, както и предупреждения или ограничения по границите. Това доведе до голям брой отменени полети и много граждани не бяха в състояние да пътуват. Съществуващите към момента безпрецедентни ограничения за пътуване в световен мащаб (2) доведоха почти до пълен застой на пътуванията в Европа и много други части на света. Това оказва сериозно въздействие върху превозвачите, организаторите на туристически пакети („организатори“) и доставчиците на други туристически услуги като част от пакетните туристически пътувания.

(3)

Същевременно много пътници и туристи са засегнати от икономическото въздействие на кризата и техните доходи са намалели в резултат на свиването на стопанските дейности, което оказва въздействие върху бъдещето както на работодателите, така и на работниците (3).

(4)

Секторите на пътуванията и туризма в Съюза докладват спад на резервациите от порядъка на 60—90 % в сравнение със същия период на миналата година. Исканията за възстановяване на суми на пътници в резултат на отменени полети многократно надхвърлят новите резервации. Според предварителните оценки на Европейската асоциация на туристическите агенции и туроператори (ECTAA), пандемията от COVID-19 може да доведе до загуба от 30 млрд. евро (- 60 %) през първото тримесечие на 2020 г. и 46 млрд. евро (- 90 %) през второто тримесечие, в сравнение с очаквания оборот въз основа на предходни години.

(5)

Превозвачите във всички видове транспорт са изправени пред рязък спад в стопанската си дейност и почти пълен застой на дейностите им. Това води до намаляване на паричните потоци в резултат на пандемията от COVID-19 (4).

(6)

Условията и критериите, при които мерките за ограничаване на разпространението могат да бъдат вдигнати, зависят до голяма степен от данни, които се променят във времето, и наред с другото — от епидемиологични данни. Следователно все още няма ясни срокове за излизане от изолацията, които да позволят пълното възобновяване на транспортните услуги и туризма (5).

(7)

В регламенти (ЕО) № 261/2004 (6) , (ЕО) № 1371/2007 (7), (ЕС) № 1177/2010 (8) и (ЕС) № 181/2011 (9) на Европейския парламент и на Съвета („регламентите за правата на пътниците в Съюза“) се предвиждат правата на пътниците в случай на отмяна. При отмяна от страна на превозвача пътниците имат право да избират между възстановяване на заплатената сума и премаршрутизиране, които превозвачът е длъжен да предложи (10). Тъй като премаршрутизирането едва ли е приложимо при сегашните обстоятелства, действителният избор е между различните възможности за възстановяване на сумите.

(8)

Възстановяването на пълната стойност на билета е дължимо в срок от 7 дни от искането на пътника при пътувания по въздух, по море и по вътрешни водни пътища, 14 дни от отправеното предложение или полученото искане на пътника при пътувания с автобусен транспорт, и 1 месец след отправеното искане при пътувания с железопътен транспорт. Съгласно правото на Съюза възстановяването може да бъде в пари или под формата на ваучер. Възстановяването с ваучер обаче е възможно само ако пътникът се съгласи (11).

(9)

В Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета (12) („Директивата за пакетните туристически пътувания“) е предвидено, че ако пакетно пътуване бъде отложено поради „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, пътуващите имат право да получат пълно възстановяване на всички плащания по пакета, без необосновано забавяне и при всички случаи в срок от 14 дни от прекратяването на договора. В този контекст организаторът може да предложи на пътуващия възстановяване под формата на ваучер. Тази възможност обаче не лишава пътниците от правото да им бъдат възстановени пари.

(10)

Също така, когато бъдат предложени промени по договор за пакетно туристическо пътуване (например отлагане) или пакет заместител (13), и когато тези промени или пакетът заместител водят до това пътуващият да приеме пакет с по-ниско качество или стойност (14), или да прекрати договора (15), организаторът може да предложи и ваучер, при условие че пътниците не са лишени от правото да им бъдат възстановени пари.

(11)

На 18 март 2020 г. Комисията прие тълкувателни насоки относно регламентите за правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с COVID-19 (16). Комисията припомни, че пътниците имат избор между възстановяване на пари и възстановяване под формата на ваучер.

(12)

На 19 март 2020 г. на уебсайта на Комисията (17) бяха публикувани неофициални насоки за прилагането на Директивата за пакетните туристически пътувания във връзка с COVID-19, в които беше потвърдено правото на пътуващия да получи пълно възстановяване на сумите, но се заявяваше също така, че е възможно пътуващият да приеме ваучер.

(13)

Многобройните анулирания вследствие на пандемията от COVID-19 доведоха до неустойчиво състояние на паричните потоци и приходите за секторите на транспорта и пътуванията. Проблемите с ликвидността на организаторите се задълбочават и поради факта, че те трябва да възстановят пълната цена на пакета на пътника, докато самите те не винаги получават своевременно възстановяване на предплатени услуги, които съставят част от пакета. Фактически това може да доведе до несправедливо поделяне на тежестта между операторите в сектора на пътуванията.

(14)

При несъстоятелност на организаторите или превозвачите съществува риск много пътници и туристи да не получат обратно заплатените от тях суми, тъй като техните искове срещу организаторите и превозвачите не са защитени. Същият проблем може да възникне в контекста на отношенията между предприятията, когато организаторите получат ваучер за възстановяване на предплатени услуги от превозвачи, които впоследствие обявят несъстоятелност.

(15)

Ако ваучерите бъдат направени по-привлекателни като алтернатива на възстановяването на пари, повече пътници и туристи ще бъдат склонни да ги приемат. Това ще спомогне за облекчаване на проблемите с ликвидността на превозвачите и организаторите и в крайна сметка би могло да доведе до по-добра защита на интересите на пътниците и туристите.

(16)

За целта ваучерите следва да бъдат защитени срещу неплатежоспособност на превозвача или организатора. Подобна защита може да се създаде от частния или публичния сектор и следва да бъде достатъчно ефективна и стабилна. Тя следва да обхваща най-малко онези ваучери, които имат описаните в настоящата препоръка характеристики.

(17)

Тези характеристики следва да се отнасят по-специално за минималния срок на валидност, за периода от време, след чието изтичане пътниците или туристите имат право на възстановяване, ако желаят (за ваучери със срок на валидност над минималния), и за условията за възстановяване на неосребрени ваучери. Те следва да се отнасят и до гамата от услуги, за които ваучерът може да се използва, времето, в което може да бъде използван, и неговата прехвърляемост. Могат да бъдат взети предвид и допълнителни характеристики, които да направят ваучерите още по-привлекателни.

(18)

Издаването на ваучер паралелно с възстановяването на суми по кредитни карти в крайна сметка би могло да доведе до форма на двойно възстановяване. Следователно ако пътникът или туристът избере ваучер, превозвачът следва да предаде тази информация на организатора, туристическия агент или друг посредник.

(19)

С цел да се повиши привлекателността на ваучерите за пътници или туристи, държавите членки биха могли да обмислят приемането на схеми за подкрепа на оператори в сектора на пътуванията и транспорта в съответствие с правилата на Съюза за държавната помощ. Например те биха могли да създадат специални гаранционни схеми за ваучери, пряко основани на член 107, параграф 3, буква б) от Договора. Освен това държавите членки биха могли да подкрепят операторите в секторите на пътуванията и транспорта, като предоставят помощ de minimis в съответствие с Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията (18).

(20)

Държавите членки, които предоставят подкрепа на операторите в секторите на пътуванията и транспорта, за да гарантират, че исканията за възстановяване в резултат от пандемията от COVID-19 са удовлетворени, следва да гарантират също, че такива схеми се прилагат за всички пътници или туристи, обхванати от Директивата за пакетните туристически пътувания или от съответните регламенти за правата на пътниците в Съюза, независимо кой е техният доставчик на услуги.

(21)

Що се отнася до евентуални допълнителни нужди от ликвидност на операторите в секторите на пътуванията и транспорта, на 19 март 2020 г. Комисията прие Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния взрив от COVID-19 (19) въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от Договора с цел преодоляване на сериозни затруднения в икономиките на държавите членки. Временната рамка беше изменена, за да обхване допълнителни мерки за помощ, както на 3 април (20), така и на 8 май 2020 г. (21)

(22)

Временната рамка се прилага по принцип за всички сектори и предприятия, включително транспортни предприятия и предприятия в туризма и отчита, че транспортът и пътуванията са сред най-засегнатите сектори. Целта ѝ е да отстрани недостига на ликвидни средства, пред който са изправени предприятията, като позволи например преки безвъзмездни средства, данъчни облекчения, държавни гаранции за заеми и субсидирани публични заеми. За да бъдат удовлетворени бързо спешните нужди от ликвидност, по-специално на малките и средните предприятия, държавите членки могат да дават заеми с нулева лихва до номиналната стойност от 800 000 EUR на дружество, гаранции по кредити в размер на 100 % от риска, или да предоставят собствен капитал. Освен това временната рамка предвижда възможности помощта да покрива нужди от ликвидност, надхвърлящи 800 000 EUR на дружество под формата на гаранции и лихвени субсидии при спазване, наред с другото, на минималните ценови условия. В този контекст държавите членки могат да вземат решения за подкрепа на операторите в секторите на пътуванията и транспорта, за да гарантират, че исканията за възстановяване по причина на пандемията от COVID-19, се удовлетворяват с оглед осигуряване на защита на правата на пътниците и потребителите и равното третиране на пътниците и туристите.

(23)

В създалата се обстановка Комисията ще вземе предвид решенията за предоставяне на помощ на сектора на въздухоплаването, които държавите членки вече са взели, за да гарантира, че допълнителната помощ за едни и същи бенефициери няма да доведе до свръхкомпенсация в ущърб на справедливите условия на конкуренция на вътрешния пазар.

(24)

На последно място, държавите членки могат да решат да поемат исканията за възстановяване на пътници или туристи, ако превозвач или организатор обяви несъстоятелност. Подобно покриване на исканията за възстановяване би било от полза единствено за пътниците или туристите, но не и за дружествата. Следователно то не представлява държавна помощ и може да бъде приложено от държавите членки без предварително одобрение от Комисията.

(25)

Комисията е готова да предостави помощ и съвети на държавите членки по въпросите на държавната помощ при разработването на такива мерки.

(26)

Държавите членки и операторите следва да бъдат насърчавани да обмислят използването на наличните схеми на Съюза за подкрепа на дейността и нуждите от ликвидност на дружествата.

(27)

За да се увеличи максимално въздействието на настоящата препоръка, всички заинтересовани страни следва да бъдат информирани за нея и насърчавани да я прилагат,

1.

2.

3.

Като спазват разпоредбите на точка 5, превозвачите и организаторите следва автоматично да възстановяват сумата на съответния ваучер на пътника или туриста най-късно 14 дни след изтичане на срока му на валидност, ако ваучерът не е бил осребрен. Същото се отнася и за възстановяването на остатъка от сумата по съответния ваучер в случай на предишно частично осребряване.

4.

Превозвачите и организаторите могат да определят срок за възстановяване на ваучерите преди посочените 12 месеца след издаването на съответния ваучер, ако пътникът или туристът поиска това.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

Доколкото такива гаранционни схеми намаляват финансовия риск за пътниците или туристите при приемането на ваучери и увеличават вероятността те да ги предпочетат пред възстановяването на пари, като по този начин ще се подобри ликвидността на операторите, мерките предоставят предимство на съответните оператори под формата на облекчение на ликвидността и представляват държавна помощ.

Подобни мерки няма да попадат в обхвата на Временната рамка, но могат да бъдат съобщавани от държавите членки пряко по силата на член 107, параграф 3, буква б) от Договора и да бъдат предмет на индивидуална оценка. В тази оценка Комисията приема, че държавната гаранция покрива 100 % от стойността на ваучерите, за да се осигури пълна защита на всички пътници и туристи, като същевременно се вземат предвид други приложими разпоредби на раздел 3.2 от Временната рамка (24), за да се гарантира пропорционалността на помощта.

17.

Временната рамка предоставя основа за съвместимост на такава подкрепа на ликвидността, която да дава възможност на операторите в секторите на пътуванията и транспорта наред с другото да получават подпомагане под формата на публични гаранции или субсидирани заеми за покриване на действителните си нужди от ликвидност за периоди от 18 месеца за МСП и 12 месеца за големите предприятия (при надлежна обосновка) (25).

18.

Доколкото възстановяването се извършва след процеса на ликвидация, поради което не осигурява облекчение на ликвидността на оператора на транспортната или туристическата услуга, който вече не осъществява стопанска дейност, а е от полза по-скоро само за пътниците или туристите, подобно възстановяване не включва държавна помощ. Така схемите от този тип могат да се прилагат от държавите членки без предварително одобрение от Комисията.

19.

20.

21.

22.