Решение на Съда (първи състав) от 17 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Raad van State, Нидерландия) — Minister voor Vreemdelingenzaken en Integratie/T. Sahin

(Дело C-242/06) (1)

(Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Свободно движение на работници - Въвеждане на фискални такси за получаването на разрешение за пребиваване в приемащата държава членка - Нарушение на клаузата „standstill“, записана в член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране)

2009/C 267/13

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Ищец: Minister voor Vreemdelingenzaken en Integratie

Ответник: T. Sahin

Предмет

Преюдициално запитване — Nederlandse Raad van State — Тълкуване на член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитие на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, във връзка с член 59 от Допълнителния протокол, одобрен и утвърден от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 2760/72 на Съвета от 19 декември 1972 година (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 1, стр. 37) — Задължение за плащане на гербови налози за разглеждането на молбата за продължаване на валидността на разрешение за пребиваване — Продължаване на валидността, което не е поискано своевременно

Диспозитив

Член 13 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развитие на асоциирането, прието от Съвета за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска въвеждането, считано от влизането в сила на това решение по отношение на съответната държава членка, на вътрешна правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя предоставянето на разрешение за пребиваване или продължаването на валидността на същото в зависимост от плащането на фискални такси, когато размерът на тези такси в тежест на турските граждани е несъразмерен в сравнение с този, който се изисква от гражданите на Общността.

(1)  ОВ C 212, 2.9.2006 г.