Еднорангова мрежа
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
клиент-сървър
Едноранговата, децентрализирана или равноправна (на английски: peer-to-peer – равен към равен, P2P) мрежа е насложена компютърна мрежа от равноправни участници. Представлява децентрализирана архитектура за разпределени изчислителни ресурси (като процесорна мощ, дисково пространство и др.). При нея липсва централна мрежова инфраструктура (като сървъри или трайни хостове).[1] Участниците са равностойни партньори (пиъри, на английски: peers – равни, на същото ниво) и са едновременно доставчици и потребители на ресурси за разлика от традиционния клиентско-сървърен модел, където само сървърите доставят (снабдяват), а клиентите консумират. За разлика от архитектурата клиент-сървър, такава организация позволява на мрежата да остане работеща с всякакъв брой и всяка комбинация от налични възли. Всички възли са участници в мрежата.
История
[редактиране | редактиране на кода]Фразата „peer-to-peer“ е използвана за първи път през 1984 г. по време на разработването на архитектурата Advanced Peer to Peer Networking (APPN) на фирмата IBM. Архитектурата е популяризирана от системата за споделяне на файлове Napster, първоначално пусната през 1999 г.[2] Това е приложението за споделяне на музика и файлове, представено от Шон Фанинг в Интернет през май 1999 г. Napster е началото на едноранговите равноправни мрежи в днешния им вид, в който „участващи потребители създават виртуална мрежа, напълно независима от физическата мрежа, без да се подчиняват на никакви административни власти или ограничения“.[3]
Изисквания
[редактиране | редактиране на кода]За да сработи такава мрежа, е нужен специален софтуер, който да може да кара компютъра да работи и като клиент, и като сървър. Има съществуващи протоколи, улесняващи писането на такива програми. Всеки протокол си има специфична цел. Примери за мрежа P2P са:
- BitTorrent – Ползва се за пренос на файлове.
- Биткойн – криптовалута.
- Tox – Ползва се за пренос на съобщения.[4]
- I2P и Tor – Ползват се за защитаване на потребител от външни намеси и проследявания на мрежата им. Позволяват хостване на услуги, защитени от цензура и проследяване.
- Gnutella2 – Файлообменен мрежов протокол от софтуер с отворен код, използван от програмата Shareaza.
Всеки един от протоколите може да има много различни имплементации под формата на отделни проекти, но също така си има и официални имплементации, които в повечето случаи са първите сработили.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Peer-to-peer network Архив на оригинала от 2019-12-09 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rüdiger Schollmeier, A Definition of Peer-to-Peer Networking for the Classification of Peer-to-Peer Architectures and Applications, Proceedings of the First International Conference on Peer-to-Peer Computing, IEEE (2002)
- ↑ Barkai, David. Peer-to-peer computing : technologies for sharing and collaborating on the net. Hillsboro, OR, Intel Press, 2001. ISBN 978-0970284679. OCLC 49354877.
- ↑ 2. What Is This "Peer-to-Peer" About? // Peer-to-Peer Systems and Applications. Springer, Berlin, Heidelberg, 2005. ISBN 9783540291923. DOI:10.1007/11530657_2. с. 9–16.
- ↑ tox.chat
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peer-to-peer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |