Ацетон
| Ацетон | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₃H₆O |
| Моларна маса | 58,042 u[1] |
| Плътност | 0,7902 g/cm³ (20 °C)[2] |
| Точка на топене | −96 °C |
| Точка на кипене | 56 °C |
| Парно налягане | 24 000 Pa (20 °C) |
| pKa | 19,16 (25 °C) |
| Показател на пречупване | 1,359 |
| Диполен момент | 2,88 D |
| Термохимия | |
| Стандартна енталпия на образуване | −216,5 kJ/mol |
| Опасности | |
| H-фрази | H225, H319, H336, EUH066[3] |
| P-фрази | P210, P240, P305+P351+P338, P403+P233[3] |
| NFPA 704 |  3
1
0
|
| Точка на запалване | −18 °C |
| Точка на самозапалване | 465 °C |
| LD50 | 5340 mg/kg (заек подземник) |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 67-64-1 |
| PubChem | 180 |
| ChemSpider | 175 |
| Номер на ООН | 1090 |
| KEGG | D02311 |
| MeSH | D000096 |
| ChEBI | 15347 |
| ChEMBL | CHEMBL14253 |
| RTECS | AL3150000 |
| SMILES | CC(=O)C |
| InChI | InChI=1S/C3H6O/c1-3(2)4/h1-2H3 |
| InChI ключ | CSCPPACGZOOCGX-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 1364PS73AF |
| Gmelin | 1466 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Ацетон в Общомедия | |
Ацетонът, известен още като диметил кетон или пропанон, е химическо съединение, представляващо безцветна, лесно запалима течност, най-простият кетон. Формулата му е CH3-C(O)-CH3. Добър разтворител е за много полярни и неполярни органични вещества. Участва в присъединителни реакции, не полимеризира.
Ацетонът се получава при умереното окисление на 2-пропанол в присъствието на меден катализатор. Може да се разтвори във вода, етанол, естер и други. Най-известната му употреба е в домашния лакочистител. Намира приложение и при направата на пластмаса, киноленти, ацетатна коприна, синтетичен каучук, бездимен барут, някои лекарства и други химикали. Като добър разтворител на много полярни и неполярни органични съединения се използва за почистване на замърсени повърхности, като разтворител за бои и лакове, разтворител при различни органични синтези и пр. Много от пластмасите се разтварят или набъбват в ацетон и това трябва да се има предвид при почистването с този разтворител.
Среща се и в човешкото тяло в малки количества. Например, когато при продължително гладуване или диета запасът от въглехидрати се изчерпи, се разлагат мазнините, при което се получава и ацетон (това се изразява под формата на т.нар. „ацетонов дъх“). В по-тежки случаи се стига до т.нар. кетоацидоза, която е и един от симптомите на диабета.
Вдишването на ацетонови пари предизвиква замайване и опиянение („дишане на лепило“). Ацетонът разтваря добре мазнини, затова причинява изсушаване и напукване на кожата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
