Направо към съдържанието

Степна усойница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Остромуцунеста усойница)
Степна усойница
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1934 г.)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
род:Усойници (Vipera)
вид:Степна усойница (V. ursinii)
Научно наименование
(Bonaparte, 1835)
Степна усойница в Общомедия
[ редактиране ]

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница,[3] е вид змия от семейство Отровници (Viperidae).

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.[4]

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.[5]

  • V. u. eriwanensis
  • V. u. graeca
  • V. u. moldavica
  • V. u. rakosiensis
  • V. u. renardi
  • V. u. ursinii

Обикновено степната усойница достига до 55 cm дължина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm.[6] Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.[5]

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици.

Ражда по 3 до 16 малки.

Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.

  1. Vipera ursinii (Bonaparte, 1835). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Степна усойница. Посетен на 25 март 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. Joger, Ulrich; Crnobrnja Isailovic, Jelka; Vogrin, Milan; Corti, Claudia; Sterijovski, Bogoljub; Westerström, Alexander; Krecsák, László; Pérez Mellado, Valentin; Sá-Sousa, Paulo; Cheylan, Marc; Pleguezuelos, Juan M.; Sindaco, Roberto. Vipera ursinii // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 юли 2011. (на английски)
  5. а б Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  6. Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.