Направо към съдържанието

Обединено кралство Нидерландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обединено кралство Нидерландия
Verenigd Koninkrijk der Nederlanden
Royaume-Uni des Pays-Bas
1815 – 1839
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Девиз: Je Maintiendrai
Ще продължавам
Химн: Wien Neêrlands Bloed
Нидерландия (в зелено) през 1815 г. Люксембург (в светлозелено)
Нидерландия (в зелено) през 1815 г.
Люксембург (в светлозелено)
КонтинентЕвропа
СтолицаАмстердам и Брюксел
Официален езикнидерландски (официален) и френски (официален във Валония)
Неофициален езикфризийски и люксембургски
Религияпротестантство и римокатолицизъм
Форма на управлениеКонституционна монархия
Крал
1815 – 1839Вилем I
Законодателна властГенерални щати
ИсторияРанен период на новото време
Виенският конгрес16 март 1815
Приемане на Конституцията24 август 1815
Белгийската революция25 август 1830
Лондонският договор19 април 1839
Население
Преброяване2 233 000 (1815)
3 500 000 (1839)
ВалутаНидерландски гулден
Предшественик
Първа френска империя Първа френска империя
Наследник
Нидерландия Нидерландия
Херцогство Лимбург (1839 – 1866) Херцогство Лимбург (1839 – 1866)
Белгия Белгия
Днес част от Нидерландия
Белгия
Люксембург
Обединено кралство Нидерландия в Общомедия

Обединено кралство Нидерландия (1815 – 1839) (на нидерландски: Verenigd Koninkrijk der Nederlanden; на френски: Royaume-Uni des Pays-Bas) е име, използвано по време на Виенския конгрес за новата европейска държава, създадена със специален протокол на 21 юни 1814 г.[1] Официалното ѝ наименование е Кралство Нидерландия. Новата държава е съставена от дотогавашните Австрийска Нидерландия на юг и Република Съединени провинции на север. Начело на държавата застават представителите на Оранската династия, които преди Френската революция са заемали поста щатхаутер. Пръв крал е Вилем I, коронован на 16 март 1815 г.

Столица на общата държава е Амстердам, което е записано в конституцията от 1814 г. Страната е изтъкана от противоречия и едва ли е това, което мнозина мислители и политици са си представяли в мечтите си за обединение. На север преобдават калвинистите-нидерландци, чийто език принадлежи към германската група. На юг населението е католическо и говори на валонски, близък до френския. Северът е предимно индустриален, югът – аграрен. И едните и другите имат своята национална гордост, а двете гордости не се съчетават помежду си.

Намерението на великите сили да създадат жизнена държава на север от Франция, за да противостои на амбициите ѝ в тази посока се проваля. Обединеното кралство оцелява до отделянето на южните провинции в отделно Кралство Белгия, в резултат на Белгийската революция през 1830 г. Вилем І отказва да признае откъсването на Белгия чак до Лондонския договор от 1839 г. Разочарован, той абдикира на следващата година.[2] С нов договор през 1843 г. окончателно е оформена границата между двете държави. Оттогава името Кралство Нидерландия се използва само за северните провинции.

  1. Петко Д. Петков, История на ниските земи. Белгия и Холандия 1300-1914, София 2005, с. 156
  2. Netherlands. History, Encyclopedia Britannica