Направо към съдържанието

Михаил Греков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Георгиев Греков
националреволюционер и публицист
Фотография Никифор Минков
Фотография Никифор Минков

Роден
Починал
22 март 1922 г. (74 г.)

НаградиЗа гражданска заслуга
Семейство
БащаГенчо войвода
Михаил Георгиев Греков в Общомедия

Михаил Георгиев Греков е националреволюционер и публицист. Син е на Генчо войвода.

Михаил Греков е роден на 23 май 1847 г. в село Дермендере, Одеска област. Получава стипендия от Южнославянския пансион на Тодор Минков и заминава за град Николаев, за да учи в училището (1864).

Напуска училището и заминава за Влашко. Включва се в четата на Никола Войводов и Цвятко Павлович. След разбиването на четата постъпва във Втората българска легия в Белград.

Отново заминава за Русия, за да продължи обучението си в Николаевската гимназия (1868)[1].

Завръща се в България и работи като учител в Сливен. Там взема активно участие в националноосвободителната борба и е председател на Сливенския частен революционен комитет.

Премества се да живее в Русе, където се включва в дейността на Русенския частен революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ през август 1874 г.[1]

Познава се с много от просветителските и революционните дейци по онова време и поддържа кореспонденция с някои от тях. В писмо до него от лятото на 1875 г. Христо Ботев пише:

„…Аз имам типография, издавам „Знаме“, проповядвам бунт.“[2]

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Доброволец в 14-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман[3].

След Освобождението заема редица административни служби в Сливен, Пловдив и София.

Към края на века започва системно да пише своите спомени. Разказва за последните 10 години на националноосвободителното движение преди Руско-турската война (1877 – 1878). Мемоарите под заглавие „Как ние освобождавахме България“ са публикувани в цялостно двутомно издание през 1990 г.

Отдава се на публицистика. Пише статии и очерци, главно по своите спомени за националноосвободителните и революционни борби, за Освобождението, Съединението, против русофобската политика на мнозина дейци, управници и партии. Сътрудничи на периодичния печат с русофилска ориентация, вестниците „Ден“, „Мир“, „Балканска трибуна“, „Реч“, „Сливен“ и списанията „Летописи“, „Наука“, „“Наблюдател“, „Българска сбирка“, „Илюстрация-Светлина“ и др.[4]

На Михаил Греков е наречена улица в квартал „Експериментален“ в София (Карта).

Личният му архив се съхранява във фонд 250К в Централен държавен архив. Той се състои от 328 архивни единици от периода 1855 – 1921 г.[5]