Малка цивета
| Малка цивета | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.jpg) Малка цивета търси храна през нощта | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Hodgson, 1838 (Geoffroy, 1803) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Малка цивета в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Малката (индийска) цивета (Viverricula indica) е дребен хищник от семейството на златките, който се среща в Южна и югоизточна Азия. Тя е посочена като незастрашен вид в Червения списък на IUCN. Има широко разпространение и местообитание, като успешно съжителства със селското стопанство в много страни.[2]
Малката индийска цивета е монотипен род бозайник.[3]
Таксономия и еволюция
[редактиране | редактиране на кода]Научното наименование на малката индийска цивета е Viverricula indica. Това е единственият член на рода и семейството Viverridae. Описана е за първи път от френския естественик Етиен Жофроа Сент-Илер през 1803 като Civetta indica.[4][5] През 1838 г. английският естественик Брайън Хаутън Ходжсън я класфицира като обособен животински вид Viverricula.[6]Viverricula rasse е описана на остров Ява от Хорсфилд като част от разнообразието на вида Viverricula indica.[7]
През 2006 филогенетическите изследвания показват, че малката индийска цивета е тясно свързано с родовете Civettictis и Viverra. Счита се, че Civettictis-Viverra еволюционен клон се е отделил от Viverricula. Авторите предполагат, че подсемейство Viverrinae трябва да бъде разделено в Genettinae и Viverrinae (Civettictis, Viverra и Viverricula).[8]
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]Следните девет подвида са определени:[9]
- V. i. indica (Жофроа Сент-Илер, 1803) – разпространена в Южна Индия от Западни Гхати до Източник Гхати и далеч на север до източния бряг на езерото Шилке;[10]
- V. i. palida (Джон Едуард Грей, 1831) – разпространена в Южен Китай и Тайван;[11]
- V. i. bengalensis (Грей и Хардуик, 1832) – живее в равнините на Северна Индия, на юг от Ганг, от Калкута до Гуджарат, и може би Синд;[12]
- V. i. desertibus (Bonhote, 1898)в Раджпут;[12]
- V. i. thailandensis (Клос, 1919) – разпространена в Индокитай и Мианмар;[12]
- V. i. muriavensis (сода за хляб, 1931), описана в Ява и Бали;[13]
- V. i. maiori (Покок, 1933) – разпространена в Шри Ланка;[12]
- V. i. wellsi (Покок, 1933) – разпространена в Кангра и Утаракханд;[12]
- V. i. baptistæ (Покок, 1933) – варира от бутан и горната Бенгалия и Асам.[12]
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Малката индийска цивета достига дължина на тялото от 21 до 58 см, което включва главата и тялото. Козината е груба и има кафяво-сив до светло-жълтеникав цвят, често с няколко надлъжни черни или кафяви ивици на гърба и надлъжни редове петна по страните. При някои индивиди двете линии и петна са неясни, а гръбначните ленти понякога отсъстват. При други окраската може да достигне до пет или шест различни ленти на гърба, и четири или пет серии на петна от всяка страна. Окраската по шията също може да бъде много вариабилна. Най-често циветата има две тъмни ивици, от ухото до холката, а често и трета, пресичаща гърлото. Подкосъмът е кафяв или сив на цвят, по-често е сив в горната част на тялото и кафяв в долната, често с петна в черен цвят. Главата е сива или кафяво-сива, а долната челюст често кафява. Ушите са къси и заоблени с по-тъмна марка на всяко ухо, и по една в предната част на всяко око. Краката са кафяви или черни. Заострена опашка е от 38 до 43 см на дължина с редуващи на черни и белезникави пръстени, седем-девет от всеки цвят.[10]
Разпространение и местообитания
[редактиране | редактиране на кода]Малката индийска цивета населява южната и централната част на Китай, Хонконг, Индия, Лаос, Мианмар, Тайланд, Виетнам, Камбоджа и Шри Ланка, а исторически е населявала и Непал, Бутан, Бангладеш, Малайзия, Ява и Бали. Настоящото им статус в Сингапур не е ясен.[2] те са били въведени в Мадагаскар.[14] Видът е регистриран в полу-вечнозелени и листопадни гори, смесени широколистни гори, бамбукови гори, обрасли с храсти местности, ливади и приречни хабитати.[15][16][17]
Среда и диета
[редактиране | редактиране на кода]Малката индийска цивета води нощен начин на живот като наземно предимно насекомоядно животно.[16] Живее в дупки в земята, под камъни или в гъсти храсти.[10] Храни се и с плъхове, мишки, птици, змии, плодове, корени и мърша.[14] понякога те отнесе птици.[3][17]
Размножаване и заплахи
[редактиране | редактиране на кода]Женската ражда обикновено четири или пет малки,[3] които порастват и имат средна продължителност на живота от осем години.[14] Хората от село Траспур в щата Асам я ловуват за месо, като ползват кожата за лечебни цели.
Статут
[редактиране | редактиране на кода]Само в Мианмар видът Viverricula indica е посочен в приложение III на CITES.[2] като застрашен и изцяло под защита.[17]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Viverricula indica (Geoffroy, 1803). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Choudhury, A.; Duckworth, J.W.; Timmins, R.; Chutipong, W.; Willcox, D.H.A.; Rahman, H.; Ghimirey, Y. & Mudappa, D. (2015).
- ↑ а б в Blanford, W. T. Genus Viverricula Hodgson // The Fauna of British India, including Ceylon and Burma. Mammalia. London, Taylor and Francis, 1888–91. p. 100–101. (на английски)
- ↑ Viverricula indica (É. Geoffroy Saint-Hilaire, 1803) // ITIS. Посетен на 2022-09-22. (на английски)
- ↑ La Civette de l'Inde // Catalogue des Mammifères du Museum National d'Histoire Naturelle. Paris, Museum National d'Histoire Naturelle, 1803. p. 113. (на английски)
- ↑ Hodgson, B. H. Classified Catalogue of Nepalese Mammalia // Annals of Natural History 1 (2). 1838. с. 152−154.
- ↑ Horsfield, T. Viverricula Rasse // A catalogue of the Mammalia in the Museum of the Hon. East-India Company. London, J. & H. Cox, 1851. p. 59−60. (на английски)
- ↑ Gaubert, P. и др. Phylogenetic systematics and tempo of evolution of the Viverrinae (Mammalia, Carnivora, Viverridae) within feliformians: implications for faunal exchanges between Asia and Africa // Molecular Phylogenetics and Evolution 41 (2). 2006. DOI:10.1016/j.ympev.2006.05.034. с. 266–278.
- ↑ Wozencraft, W. C. Viverricula indica // Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. 3rd. Johns Hopkins University Press, 2005. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494. p. 559. (на английски)
- ↑ а б в Blanford, W. T. Genus Viverricula Hodgson // The Fauna of British India, including Ceylon and Burma. Mammalia. – Volume 1. London, Taylor and Francis, 1939. с. 362–376. (на английски)
- ↑ Ellerman, J. R., Morrison-Scott, T. C. S. (1966).
- ↑ а б в г д е Pocock, R. I. (1939).
- ↑ Sody, H. J. V. (1931).
- ↑ а б в Lekalul, B. and McNeely, J. A. (1977).
- ↑ Duckworth, J. W. (1997).
- ↑ а б Mudappa, D. (2002).
- ↑ а б в Su Su. Small carnivores and their threats in Hlawga Wildlife Park, Myanmar // Small Carnivore Conservation (33). 2005. с. 6–13. Архивиран от оригинала на 2015-01-29.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Viverricula indica – www.vietlinh.vn
- Пенсакола колеж Архив на оригинала от 2006-05-16 в Wayback Machine.
- Жертва на автомобилното платно
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Small Indian civet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |