Направо към съдържанието

Алберто V д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алберто V д'Есте)
Алберто V д’Есте
Alberto V d’Este
маркиз на Ферара и Модена
Алберто V Д'Есте на катедралата на Ферара
Алберто V Д'Есте на катедралата на Ферара

Роден
Починал
30 юли 1393 г. (46 г.)

РелигияКатолицизъм
Управление
Период1361 – 1393
ПредшественикНиколо II д’Есте
НаследникНиколо III д’Есте
Герб
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаОбицо III д’Есте
МайкаЛипа Ариости
Братя/сестриБеатриче д'Есте
Алда д’Есте
Риналдо д'Есте
Алдобрандино III д’Есте
Николо II д’Есте
Ацо д'Есте
Фолко д'Есте
Костанца д’Есте
Уго д’Есте
Риналдо д'Есте
Джовани д'Есте
СъпругаДжована де Роберти
Изота Албарезани
ДецаНиколо III д’Есте
Алберто V д’Есте в Общомедия

Алберто V д'Есте (на италиански: Alberto V d'Este; * 27 февруари 1347, Ферара; † 30 юли 1393, пак там) е от 1361 г. до смъртта си маркиз на Ферара и Модена.

Син е на Обицо III д’Есте (* 1294, † 1352), маркиз на Ферара (1317 – 1352), господар на Модена (1336 – 1352) и на Парма (1344 – 1346), и на метресата му Липа Ариости († 1347). Има шест братя и три сестриː[1]

Децата от Липа, родени преди брака, са узаконени от папата през 1346 г.

Има и двама, трима или четирима полубратя и вероятно една полусестра от извънбрачни връзки на баща си.

Статуя на Алберто V на катедралата на Ферара

Той е узаконен[2] заедно с братята и сестрите си с папска була.[3]

Заедно с брат си Николо II до 1361 г. е в управлението на град Ферара, а след смъртта му през 1388 г. става единственият господар на Ферара и Модена[4] до смъртта си.

Той има различен характер от брат си и е дълбоко религиозен. Веднага след като е сам на власт, той трябва да се защити от заговора на Обицо IV, син на Алдобрандино III, който възнамерява да го свали. След като се изправя успешно срещу бунта, той нарежда да обезглавят Обицо, майка му Беатриче да Камино и много други бунтовници.[2]

Като част от съюза с Джан Галеацо Висконти и във войната срещу болонците той обсажда и унищожава кулата на свети Стефан в Молинела с малка армия през 1390 г.[2]

През февруари 1391 г. отива в Рим като каещ се и предвождащ процесия от около 300 рицари, посрещнати от папа Бонифаций IX . Тук той е приет с всички почести и постига четири важни резултата от политическа и престижна гледна точка за Ферара: папско разрешение да основе университета във Ферара,[5] който се ползва със същите привилегии като университетите в Болоня и Париж; неговият син Николо е легитимиран като негов приемник с папски акт; всички дългове на Есте към Църквата са опростени; неговият дом получава повторното потвърждение на викариата на Ферара.[2]

След завръщането си получава честта от съгражданите си от Есте да се види изобразен на статуя, облечена като поклонник и поставена на фасадата на катедралата[2], където все още се вижда и днес.

След смъртта си през 1393 г. е наследен от узаконения си син Николо III д'Есте.[2]

Жени се два пътиː

∞ 1. 1391 за Джована де Роберти († 1393), дъщеря на неговия шамбелан кавалер Кабрино де Роберти, от която няма деца;

∞ 2. 1393 за Изота Албарезани (* 1355, Ферара; † 1393, пак там), дъщеря на Алберто Албарезани, от която има един синː

  • Ludovico Antonio Muratori. Delle antichità Estensi. 1717, Modena;
  • G. B. Pigna. Historia dei Principi d'Este. 1570, Ferrara.
  1. Obizzo III d'Este, genealogy.euweb.cz
  2. а б в г д е Antonio Menniti Ippolito. Alberto V d'Este
  3. Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 69
  4. Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, с. 77
  5. Marco Antonio Guarini, Compendio historico dell'origini, accrescimento e prerogative delle chiese e luoghi pii della città, e diocesi di Ferrara, Ferrara, 1621, с. 18
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alberto V d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​