Шифър на Виженер

Шифърът носи името на Блез Виженер. Макар и измислен по-рано от Джовани Батиста Беласо, Виженер го усъвършенства.

Шифърът на Виженер е метод за шифроване на текст като се използва поредица от различни шифри на Цезар, свързани с буквите на ключова дума. Той представлява проста форма на полиазбучен шифър.^[1]^[2]

Макар да носи името на французина Блез дьо Виженер шифърът е описaн първо от Джовани Батиста Беласо в книгата му La cifra del. Sig. Giovan Battista Bellaso от 1553 г. През 19 век обаче този подход получава името на Виженер, с което е известен и днес.

При все че е лесен за разбиране и реализация, шифърът устоява на опитите за разбиването му в продължение на три века и затова си спечелва прозвището неразбиваем шифър (на френски: le chiffre indéchiffrable). Съществуват много опити за шифроване, които по същество са шифър на Виженер.^[3] Първият общ метод за разбиване на шифъра е предложен от Фридрих Касиски през 1863 г.^[4]

Описание

В Шифър на Цезар, всяка буква се премества с няколко места; при преместване с 3, А става Г, Б ще стане Д и т.н. Докато шифърът на Виженер се състои от няколко шъфъра на Цезар в последователна смяна с по един символ. Предимството пред Шифър на Цезар е че чрез статистически анализ няма да можем да открием текста.

Пример

За да шифроваме ATTACKATDAWN ще използваме ключа LEMON, който за да направим с нужната ни дължина ще стане LEMONLEMONLE. Гледаме таблицата: колона А и ред L получаваме L .

Текст: ATTACKATDAWN
Ключ: LEMONLEMONLЕ
Шифър: LXFOPVEFRNHR

Шифърът може също така да се види алгебрично. Ако буквите A–Z се вземат числата 0–25, и събирането се извърши с модул 26 (за английски) или 30 за български, шифърът може да се запише така:

Математически запис

криптиране:

C_{i}\equiv P_{i}+K_{i}{\pmod {26}}

(за английски)

и декриптиране:

P_{i}\equiv C_{i}-K_{i}{\pmod {26}}

(за английски)

Източници

↑ Cryptography, Information Theory, and Error-Correction: A Handbook for the 21st Century. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-118-03138-4. с. 21.
↑ Martin, Keith M. Everyday Cryptography. Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-162588-6. с. 142.
↑ Smith, Laurence D. Substitution Ciphers // Cryptography the Science of Secret Writing: The Science of Secret Writing. Dover Publications, 1943. ISBN 0-486-20247-X. с. 81.
↑ Kasiski, F. W. 1863. Die Geheimschriften und die Dechiffrir-Kunst. Berlin: E. S. Mittler und Sohn

[1] Cryptography, Information Theory, and Error-Correction: A Handbook for the 21st Century. John Wiley & Sons, 2011. ISBN 978-1-118-03138-4. с. 21.

[2] Martin, Keith M. Everyday Cryptography. Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-162588-6. с. 142.

[3] Smith, Laurence D. Substitution Ciphers // Cryptography the Science of Secret Writing: The Science of Secret Writing. Dover Publications, 1943. ISBN 0-486-20247-X. с. 81.

[4] Kasiski, F. W. 1863. Die Geheimschriften und die Dechiffrir-Kunst. Berlin: E. S. Mittler und Sohn

[1]

[2]

[3]

[4]