Йордан Попов
| Йордан Попов | |
 Йордан Попов през 2010 г. | |
| Роден | 5 април 1941 г. |
|---|---|
| Починал | 16 декември 2015 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  България |
| Жанр | разказ, фейлетон, сценарий |
| Награди | „Чудомир“ „Райко Алексиев“ (2005) |
Йордан Софрониев Попов е български писател – белетрист, хуморист.
Той е главен редактор на вестник „Стършел“ в периода 1990 – 1996 г. и негов заместник главен редактор[1]. Член на БКП.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 април 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет.
Йордан Попов е почетен председател на Сдружението на балканските сатирици и заместник-председател на Сдружението на българските писатели. Автор е на над 30 книги – повести, новели, романи, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови спектакли се играят на сцената на Сатиричния театър. Много от творбите му са преведени на повече от 40 езика. Има издадени книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия, Албания и Румъния. На кинофестивала в Солун филмът по негов сценарий „Спри, огледай се, ослушай се“ бива отличен с наградата „Златната Нике“.
| „ | „Разказваческият талант на Йордан Попов е облагороден от онази рядка във всяка литература, светла и трептяща атмосфера на смеха. Смехът - този скъпоценен дар от Бога - оформя и слага своя знак върху всичко, което този автор пише ...“ - Станислав Стратиев, 1998 г. | “ |
Йордан Попов умира на 16 декември 2015 г. в София.[2]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Три пъти е носител на наградата „Чудомир“, лауреат на международния конкурс „Алеко“, носител на почетния златен знак „Простреляният Пегас“ на СБП за заслуги към българската литература, награждаван е от СБЖ с почетен сребърен знак за изявите си като журналист.
Носител на Националната награда „Стоян Михайловски“, връчена му в Елена през 2002 г.[3]
Носител на множество международни награди и отличия. Книгите и разказите му са отпечатани в почти всички известни световни хумористични вестници и списания. „Екселенц на сатирата“ в Сърбия – за най-добър разказвач през 2011 г. и на наградата за най-добър чуждестранен разказ „Обалдуй“ в Русия.
През 2005 г. е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Птичи глътки. София: Народна младеж, Библиотека „Смяна“, 1974, 149 с.
- Сините лястовички. София: Профиздат, 1974, 85 с.
- Лек против меланхолия. София: Стършел, 1974, Библиотека „Стършел“ № 210, 64 с.
- Покойникът, комуто предстоеше развод. София: Стършел, 1976, Библиотека „Стършел“ № 261, 64 с.
- Перушината на часовникарите. София: Стършел, 1979, Библиотека „Стършел“ № 280, 64 с.
- Човек на покрива. София: Стършел, 1980, Библиотека „Стършел“ № 285, 64 с.
- Слаби лакти. Хумористични разкази. София: Български писател, 1980, 182 с.
- Кокозу. София: Отечество, 1981, 59 с.
- Преодоляване на съблазни. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 145 с.
- Балсам за наивни очи. Варна: Георги Бакалов, 1982, 140 с.
- Един идиот в София. София: Стършел, 1983, Библиотека „Стършел“ № 328, 64 с.
- Прекрасно време за подреждане на керемидите. Хумористични разкази. София: Български писател, 1985, 188 с.
- Кариерата на един цар. София: Стършел, 1985, Библиотека „Стършел“ № 351, 64 с.
- Свободно, поправи се!. София: Военно издателство, 1985, 112 с.
- Ботур – владетелят на Козяк. Тънък исторически роман. Варна: Георги Бакалов, 1987, 138 с.
- Един гледа сватба.... София: Стършел, Библиотека „Стършел“ № 397, 1989, 64 с.
- Обратна захапка. София: Профиздат, 1989, 164 с.
- Виж ми окото. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 141 с.
- Записки по небългарските въстания. Спомени от септемврийските събития 23.09 – 28.09.1923 г., станали в гр. Фердинанд и околията. София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец“ и Литературен форум, 1992, 70 с.
- Удоволствието да се понасяме. София: Тилиа, 1995, 160 с.
- Пчеларят злодей. Хумористични разкази. София: Литературен форум, 1995, 181 с.
- Мортофулавитадрон. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 142 с.
- Пропуснати сексуални ползи. София: Иван Вазов, 1999, 61 с.
- Позорни обстоятелства. Пловдив: Жанет-45, 2008, 131 с.
- Извинете, бебето ваше ли е?. София: Сиела, 2012, 144 с.
- Червеят на съмнението. Повести. Пловдив: Жанет-45, 2011, 328 с.
- Най-честните мошеници на света. Пловдив: Хермес, 2014, 144 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гнездото на стършелите // Стършел 3380. 2011 г. Посетен на 5 април 2011 г.
- ↑ Почина сатирикът Йордан Попов // Mediapool.bg, 16 декември 2015.
- ↑ Йордан Попов спечели наградата „Стоян Михайловски“ // в-к „Новинар“, 8 януари 2002. Архивиран от оригинала на 2016-01-17. Посетен на 2019-03-09.
- ↑ Национални литературни награди на Община Пазарджик // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“. Архивиран от оригинала на 2013-02-03. Посетен на 2012-09-08.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Йордан Попов в
Моята библиотека - „In memoriam. Сатирикът Йордан Попов: Простотията няма граници; Алеко казва – бай Ганьо, не си чак толкова лош“, интервю на Йоана Малинова, e-vestnik.bg, 16 декември 2015
- Фейлетони на Йордан Попов във в. „Капитал“
- Йордан Попов в предаването „Всяка неделя“
- Спомен за Йордан Попов (Слово на Йордан Попов на премиерата на книгата на Емил Измирлиев със сатирични фантазии „Птица ли е като птица“, 23-04-2003 г., Столична библиотека), YouTube, публикуван на 17.12.2015 г. от Emil Izmirliev
|
