Александър Алберт Маунтбатън
Александър Алберт Маунтбатън | |
британски аристократ и офицер | |
Роден | Александър Алберт Батенберг
23 ноември 1886 г.
|
---|---|
Починал | 23 февруари 1960 г.
Лондон, Великобритания |
Военна служба | |
Звание | лейтенант капитан полетен лейтенант |
Години | 1902 – 1908; 1909 – 1919; 1941 – 1945 |
Служил на | Великобритания |
Род войски | Кралски флот Британска армия Въздушни сили |
Войни | Втора англо-бурска война Първа световна война Втора световна война |
Политика | |
Професия | Член на Камарата на лордовете на Британския парламент |
Отличия | Лорд на Британската империя |
Управление | |
Титла | принц Маунтбатън |
Други титли | първи маркиз на Карисбрук граф на Бъркамстид виконт на Ланстън |
Религия | англиканска църква |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Хайнрих фон Батенберг |
Майка | Беатрис Батенберг |
Братя/сестри | Виктория Евгения Батенберг Леополд Маунтбатън Морис Виктор Батенберг |
Александър Алберт Маунтбатън в Общомедия |
Лорд Александър Алберт Маунтбатън (23 ноември 1886 – 23 февруари 1960) е британски офицер и аристократ – принц от рода Батенберг (Маунтбатън), първи маркиз на Карисбрук, член на британското кралско семейство и внук на кралица Виктория.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 ноември 1886 в Уиндзор, Великобритания, като принц Александър Алберт Батенберг. Той е най-възрастният син на принц Хайнрих фон Батенберг (брат на княз Александър Батенберг) и на принцеса Беатрис (дъщеря на кралица Виктория).
Образованието си получава в елитния Уелингтън колидж в Бъркшър и в Британския кралски военноморски колеж в Дартмът.[1]
Между 1902 и 1908 служи в кралския флот.[1] През 1909 г. постъпва в британската армия с чин втори лейтенант от Гренадирския полк.[2] През 1913 г. е повишен в ранг лейтенант[3], а през 1915 г. получава капитански чин. През юни 1919 г. е зачислен в основния офицерския резерв[4] и се оттегля от активна служба във войската.[5]
През Първата световна война семейството му заменя германската си фамилия Батенберг с английската – Маунтбатън. Александър приема английската благородническа титла сър и започва официално да се нарича сър Александър Маунтбатън.[6] На 7 ноември 1917 г. сър Александър Маунтбатън е обявен с кралски указ за маркиз на Карисбрук, граф на Бъркамстид и виконт на Ланстън.[7]
През 1941 г., по време на Втората световна война, Александър Маунтбатън постъпва на активна служба в Кралските военновъздушни сили[8], от които се уволнява като полетен лейтенант на 21 май 1945 г.[9][10]
На 19 юли 1917 г. в Кралската капела на двореца Сейнт Джеймс маркиз Карисбрук се жени за лейди Айрин Денисън (4 юли 1890 – 16 юли 1956), единствена дъщеря на графа на Ландсборо. Двамата имат една дъщеря: лейди Айрис Виктория Беатрис Грейс Маунтбатън (13 януари 1920 – 1 септември 1981). Въпреки това в публикуваните мемоари на английския фотограф и дизайнер Сесил Битън се твърди, че в зрелите си години маркизът на Карисбрук поддържал дългогодишна любовна връзка с мъж на име Саймън Флийт.[11]
Не получавайки държавна издръжка, сър Александър Маунтбатън става първият член на кралското семейство, който работи в търговския сектор. Първоначално започва работа като служител в местна кантора на банкерите Лазар.[10] По-късно работи в компания за управление на недвижими имоти. Става директор на Ливър Брадърс и няколко други известни корпорации.[10]
Лорд Александър Маунтбатън умира през 1960 г. на 73-годишна възраст в двореца Кенсингтън. Погребан е в гробницата на Батенберг в катедралата „Сейнт Милдред“ на о-в Уайт. Той е последният внук на кралица Виктория. След смъртта му титлата Маркиз на Карисбрук остава овакантена.
Ордени и отличия
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на няколко Британски и чуждестранни ордени и отличия::
- Ордена на банята: рицар на големия кръст (1927);
- Кралски викториански орден: рицар – командир на големия кръст (1910);
- Кралски викториански орден: рицар на големия кръст (1911)
- Ордена на Свети Йоан: бейлиф на големия кръст.
- Орден „Свети Александър Невски“
- Орден „Свети Владимир“ четвърти разряд, с мечове (1917)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б The Marquess of Carisbrooke; A Grandson of Queen Victoria // The Times. The Times Digital Archive, 24 February 1960.
- ↑ [1] 3 August 1909. с. 5907.
- ↑ [2] 2 September 1913. с. 6236.
- ↑ [3] 17 June 1919. с. 7793.
- ↑ [4] 17 June 1919. с. 7790.
- ↑ [5] 9 November 1917. с. 11593.
- ↑ [6] 9 November 1917. с. 11594.
- ↑ [7] 4 July 1941. с. 3834.
- ↑ [8] 13 July 1945. с. 3669.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Obituary: The Marquis of Carisbrooke // The Guardian. 24 February 1960. Посетен на 16 February 2015.
- ↑ Beaton, Cecil. Beaton in the Sixties: the Cecil Beaton diaries as they were written. London, Weidenfeld & Nicolson, 2003. ISBN 0297645560.