Направо към съдържанието

Буркина Фасо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Буркина Фасо
Burkina Faso
      
Девиз: Unité – Progrès – Justice
„Единство – прогрес – справедливост“
Химн: Une Seule Nuit
Местоположение на Буркина Фасо
Местоположение на Буркина Фасо
География и население
Площ274 200 km²
(на 74-то място)
Води0,146%
Климатгорещ пустинен и тропичен саванен
СтолицаУагадугу
Най-голям градУагадугу
Официален език
Религия63,8% ислям
26,3% християнство
9,0% местни вярвания
0,9% други религии
Демонимбуркинабе
Население (2022)21 935 389
(на 59-о място)
Население (2019)20 505 155
Гъстота на нас.74,7 души/km²
Градско нас.30,6%
(на 167-о място)
Управление
Формаунитарна полупрезидентска република
ПрезидентИбрахим Траоре
Министър-председателАполинер Йоахим Килем де Тамбела
ОрганизацииООН, Африкански съюз
Законодат. властНационално събрание
История
Независимостот Франция
Горна Волта11 декември 1958 г.
Независимост5 август 1960 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)58,8 млрд. USD
(на 114-то място)
БВП на човек (ППС)2656 USD
(на 171-во място)
БВП (ном., 2022)18,2 млрд. USD
(на 124-то място)
БВП на човек (ном.)825 USD
(на 180-о място)
ИЧР (2021)0,449 (нисък)
(на 184-то място)
Джини (2020)38,9 (среден)
Прод. на живота61,2 години
(на 167-о място)
Детска смъртност76,4/1000
(на 27-о място)
Грамотност36,0%
(на 179-о място)
ВалутаCFA франк (XOF)
Други данни
Часова зонаGMT (UTC+0)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOBF
Интернет домейн.bf
Телефонен код+226
ITU префиксXTA-XTZ
Официален сайтwww.gouvernement.gov.bf/accueil
Буркина Фасо в Общомедия

Буркина Фасо е държава в Западна Африка. Столицата е Уагадугу. Няма излаз на море. Граничи с Мали, Бенин, Того, Кот д'Ивоар, Гана и Нигер. Старото име на страната е Горна Волта. Жителите на Буркина Фасо са наричани буркинабе.

Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда свидетелстват, че страната е била населена още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3600 и 2800 година преди Христа се появяват селища на земеделци.

През XV и XVI век Буркина Фасо е в състава на кралство Сонгхай. По-късно по-голямата част от страната е включена в състава на кралството на моси – народ, който и днес представлява близо половината от населението на страната. През 1896 година кралството на моси Уагадугу е превзето от французите. До 1904 година цялата територия на днешна Буркина Фасо е завладяна от французите и включена в състава на Френска Западна Африка под името Горна Волта.

През 1958 година Горна Волта е провъзгласена за република в рамките на френската общност. На 5 август 1960 година е обявена нейната пълна независимост. От същата година Горна Волта е член на ООН. През 1966 година е извършен военен преврат, а през 1978 година е върнато цивилното правителство. На 4 август 1983 чрез преврат на власт идва капитан Тома Исидор Ноел Санкара, който поставя като основни цели на управлението си борбата с корупцията, СПИН, бедността и глада, застъпва се за залесяването и правата на жените и се противопоставя на западния империализъм по социалистически маниер. На годишнината от началото на управлението му по поръка на Санкара Горна Волта е преименувана на Буркина Фасо, което на двата основни езика в страната означава „земя на правдивите“. По негово време значително се подобряват здравеопазването и образованието, а привилегиите на местните вождове са отнети, което до известна степен централизира властта.

През 1987 година е свален от власт и убит от сегашния президент, Блез Компаоре, като се смята, че превратът е бил подкрепен от френското правителство.

Държавно устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Конституцията от 2 юни 1991 година създаде полу-президентско правителство с парламент (Асамблея), който може да бъде разпуснат от президента на републиката и е избран за срок от 5 години. През 2000 година поправка в конституцията намали президентския мандат от 7 на 5 години и трябваше да бъде приложена на изборите през 2005 година. Друга поправка забранява на настоящия президент да бъде избран отново. Въпреки възраженията на останалите кандидат-президенти, през октомври 2005 Конституционния съвет взе решение Блез Компаор да участва на изборите за втори мандат, понеже е бил президент от преди да направят поправките през 2000 година. На 13 ноември 2005 Компаор печели съкрушителна победа заради разделената опозиция. Парламентът се състои от две камари: долна камара (Национална Асамблея) и горна камара (Представителна Камара). Има също конституционна камара, съставена на десет члена, и икономически и социален съвет, чиито роли са изключително съвещателни.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Буркина Фасо е разделена на 13 региона, 45 провинции и 301 департамента.

Региони: Букл дьо Мухун, Източен, Каскадес, Сахел, Северен, Хаутс-Басинс, Централен, Централно-източен, Централно-западен, Централно-северен, Централно-южен, Централно плато, Югозападен

Гора край Бобо-Диуласо.

Географско положение, граници

[редактиране | редактиране на кода]

Буркина Фасо е държава в Западна Африка, без излаз на море. На северозапад и север граничи с Мали (дължина на границата 1110 km), на североизток – с Нигер (628 km), на югоизток – с Бенин (306 km)ь на юг – с Того (126 km) и Гана (548 km), а на югозапад – с Кот д'Ивоар (584 km). Обща дължина на сухоземните, в т.ч. речни 3302 km. Дължината на страната от запад на изток е около 870 km, а ширината до 450 km. Крайните точки на Буркина Фасо са:

  • на север – 15°05′ с.ш., граница с Мали
  • на юг – 9°25′ с.ш., граница с Кот д'Ивоар
  • на запад – 5°31′ з.д., граница с Кот д'Ивоар и Мали
  • на изток – 2°24′ и.д., граница с Бенин, на левия бряг на река Мекру (десен приток на Нигер).

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на Буркина Фасо е заета от хълмисто плато, с височина от 200 до 500 m, над което се издигат отделни възвишения с максимална височина връх Тенакуру 749 m (в югозападната част на страната). По-голямата част от територията на Буркина Фасо е изградена от кристалинни формации с докамбрийска възраст. На югозапад древния фундамент на Африканската платформа е препокрит от силурски пясъчници. Полезните изкопаеми на страната са слабо изучени, но се предполага че разполага с големи запаси от злато, манганови, медни и уранови руди, варовик, гипс и др.[1]

Климатът на страната е екваториален, мусонен, с рязко изразени влажен (от май до октомври) и сух сезен (от ноември до март), по време на който духа сухия и горещ вятър „хартаман“. Средните месечни температури са от 24 – 26°С (през декември или януари) до 30 – 35°С (през април или май). Годишната сума на валежите е от 500 mm на североизток до 1000 mm на югозапад.[1]

Страната дължи старото си име Горна Волта на трите реки, които водят началото си от нейната територия: Мухун (преди Черна Волта, 1352* km, дясна съставяща на Волта), Накамбе (Бяла Волта, 885* km, лява съставяща на Волта) и Назинон (Червена Волта, 320* km, Десен приток на Бяла волта). Други по-големи реки са Комое (759* km, в югозападната част) и Сирба (439* km, в североизточната част, десен приток на Нигер). През сухия сезон оттокът на реките силно намалява или напълно пресъхват и Мухун е единствената река, която тече целогодишно. Липсата на вода през сухия сезон е основен проблем в северните части на страната. В Буркина Фасо има и няколко езера, като по-големите са: Тингрела, Бам и Дем.[1]

Почви, флора и фауна

[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в страната са червени и червено-кафяви, покрити с дебела латеритна кора. В растителната покривка преобладават типичните и високотревистите савани, но се срещат и участъци с малки саванни горички и храсти. Горите заемат около 9% от територията на Буркина Фасо. Поради хищническото им изтребване количеството на дивите животни е силно намаляло, но в саваната все още се срещат лъв, леопард, слон, бивол, различни видове антилопи. В южните части на страната е разпространена мухата цеце.[1]

Пазар в Банфора.

Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света. По БВП на глава от населението е 28-а по бедност. Това може да бъде обяснено от прираста на населението и сухата територия. Земеделието представлява 32 процента от брутния вътрешен продукт и ангажира 80 процента от работещото население. То се състои предимно от животновъдство, а в южния и югозападния район се отглеждат сорго, просо, царевица, фъстъци, ориз и памук.

Безработицата причинява висока емиграция: за пример, три милиона души от Буркина Фасо живеят в Кот д'Ивоар. Според централната банка на западните африкански държави (La Banque Centrale des États de l'Afrique de l'Ouest) тези преселници изпращат десетки милиарди франка CFA в Буркина Фасо всяка година.

Голяма част от икономическата дейност от страната е финансирана от международна помощ.

Има добив на мед, желязо, манган и най-вече на злато.

Населението възлиза на 14 326 203 души. Средната продължителност на живота е при мъжете 45 г., а при жените – 48 г. Градското население възлиза на 27%. По прогнози на ООН през 2025 г. населението на страната ще наброява около 23 321 000 души. Средната възраст е 16.3 години на мъжете и 16.7 години на жените. Годишният прираст възлиза на 2.997%. 61% от населението на Буркина Фасо изповядва исляма, около 30% са християни (католици), а останалите са привърженици на традиционни анимистки вярвания. Много християни и мюсюлмани включват елементи от анимизма в своите религиозни обреди.

Буркинайски пионери.

Образованието в Буркина Фасо е представено на три нива: основно, средно и висше. То е безплатно и задължително до 16-годишна възраст. Само 29% от децата обаче, които трябва да учат в основно училище, получават начално образование. Уагадугуският университет и Политехническия университет в Бобо-Диуласо са част от институциите, които се занимават с висше образование.

Два основни елемента има в културата на Буркина Фасо: маските и танците. Маските се използват при жертвоприношения към боговете. Те изобразяват духове на животни, като ги показват те искат да бъдат благословени от тези духове.

Народния театър в Уагадугу е център на социалните и културните събития в страната. Уагадугу е важен център за Африканското кино, домакин на ежегодния Пан-Африкански филмов фестивал (FESPACO). Друг културен център е Лаонго, там са изложени гранити и творци от целия свят са поканени за да изваят камъка.

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.