Места

Тази статия е за реката. За селото в България вижте Места (село). За административната единица в Гърция вижте Места (дем).

---

Места Νέστος
Изглед от Места
Местоположение на Балканския полуостров – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Гърция
Дължина	273 km
Водосб. басейн	3747 km²
Отток	29,85 m³/s
Начало
Място	Черна Места (лява съставяща) и Бела Места (дясна съставяща)
Координати	42°02′07.08″ с. ш. 23°42′37.08″ и. д.42.0353° с. ш. 23.7103° и. д.42.0353, 23.7103
Надм. височина	941 m
Устие
Място	Бяло море
Координати	40°50′48.12″ с. ш. 24°48′19.08″ и. д.40.8467° с. ш. 24.8053° и. д.40.8467, 24.8053
Надм. височина	0 m
Ширина	80 m
Места в Общомедия

Места (на гръцки: Νέστος, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия. Стари имена на реката, използвани през древността са Нестос, Несос и Местос. Образува се от сливането на реките Черна Места (лява съставяща) и Бела Места (дясна съставяща), на 941 m н.в., на 2,5 km североизточно от град Якоруда. Дължината на реката е 273 km, от които на българска територия 126 km, което ѝ отрежда 20-о място сред българските реки. След изграждането на големия язовир Черешовско езеро на гръцка територия дължината на реката се намалява на 246 km. Влива се чрез делта в Егейско море на територията на Гърция в огромен лиман, на няколко километра източно от курортното селище Керамоти. Реката отводнява югоизточните склонове на Рила, източните склонове на планините Пирин и Славянка, западните и югозападните склонове на Западните Родопи и северните и североизточните склонове на планините Боздаг и Чалдаг в Гърция.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Извори

Река Места се образува от сливането на реките Бела и Черна Места над град Якоруда. За условно начало е приет изворът на десния ѝ приток Бела Места на 2240 m надморска височина. Намира се над езерото Грънчар в Източна Рила и има координати 42°07′10″ с. ш. 23°35′10″ и. д.42.119444° с. ш. 23.586111° и. д.42.119444, 23.586111 42°07’10". Водите от извора и тези, изтичащи от езерото Грънчар се сливат в река Грънчарница, която преди да се влее в Бела Места приема няколко притока. Левите са малките рекички Ропалица, Янчовата река и Казанишката река (Джендемдере), а десен приток е Баненската река. Черна Места води началото си от 2620 m надморска височина и извира от Източна Рила под имената Раждавица и Софаница (Софандере).

Поречие

Преди сливането си реките Бела Места и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долините им са стръмни и скалисти с наклон около 30° – 40°. Дъната им са тесни, като на места се разширяват до 60 – 80 m. Коритата им са каменисти, а дъната – чакълесто-каменисти. При събирането на двете реки североизточно от град Якоруда долината на Места се разширява до 300 – 400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12 – 15 m. Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион № 7 „Източни Балкани“.

След сливането на притоците Черна Места и Бела Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно широколистна растителност и течението ѝ е с югозападно направление. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към село Дагоново теренът вече е силно обезлесен. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират наносни конуси. Ширината на коритото достига 20 – 25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.

Поречието на река Места

По-надолу, при вливането на река Беличка (Белишка) долината на Места се разширява до около 1500 m и посоката ѝ става югоизточна. В тази част от поречието надлъжният наклон на коритото на реката е около 9‰. След вливането в нея и на Бабешка река долината силно се стеснява, склоновете ѝ отново стават стръмни, залесени с храстовидна растителност, като само по околните била се издигат малки иглолистни гори. В района на село Елешница и град Добринище реката образува серия от красиви меандри.

След като приеме десния си приток Безбожка река, Места прорязва западния склон на родопския рид Дъбраш, където образува дългия, тесен и живописен пролом Момина клисура. Тук реката става тясна и дълбока, а наклонът на склоновете ѝ, обрасли със смес от иглолистни и нискостеблени гори, достига до 45°. Надлъжният ѝ наклон е 3 – 8‰ и постепенно намалява до 3‰ при вливането на Костена река. Дълбочината ѝ е около 0,8 m, като на някои места достига и до 1 m, а дъното запазва същия чакълесто-песъчлив характер.

След като излезе от пролома Места навлиза от север в Гоцеделчевската котловина, намираща се на 500 – 600 m н.в. Тук тя образува множество ръкави. Напречният профил на долината става трапецовиден, а склоновете ѝ – полегати с наклон от 10 – 15°. Долината се разширява до около 3 – 4 km, като реката тече в източната ѝ част на котловината и образува широки речни тераси. Дъното се променя и преминава в песъчливо-глинесто. Реката запазва този си характер до навлизането ѝ в гръцка територия.

На 2 km южно от село Годешево Места напуска пределите на България и през Хаджидимовския пролом навлиза в Гърция. Близо 100 km река Места продължава в югоизточна посока в дълбока, на места каньоновидна долина, слабо населена и гъсто залесена. Формира два дълбоки пролома – първият е между Родопите и планината Боздаг, а вторият – между планините Чалдаг и Руян. В първия пролом на реката са построени два последователни язовира: Черешовско езеро (най-големият в Гърция и един от най-големите в Европа) и Оленско езеро.

Устие

След гръцкото село Статмос (югозападно от Ксанти) реката навлиза в Беломорската низина. Влива се в Егейско море срещу остров Тасос, като образува обширна делта. Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена, като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.

Водосборен басейн, граници, притоци

Момина клисура

Водосборният басейн на река Места е част от Западнобеломорския район, обхващащ освен нейния басейн, и този на река Струма. Реката протича в югозападната част на България в район, признат като най-силната вододайна зона на страната. Места с нейния водосбор от 2767 km² заема 20% от площта и 32,6% от оттока на този район. Спрямо общите показатели за България водосборният басейн на Места покрива 2,49% от площта и формира 6,5% от общия воден отток на страната. Данните говорят, че тази зона е един от богатите на водни ресурси райони на България. Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион № 7 „Източни Балкани“. Водосборният басейн на реката е с най-голяма средна надморска височина измежду реките в България. Средната ѝ надморска височина в българската част е 1318 m..

Речна система на река Места

Вододелни граници на водосборния басейн

Вододелните граници на водосборния басейн на река Места са следните:

От западния край на бившата делта на реката вододелът се изкачва на север в планината Чалдаг до най-високия ѝ връх Мунчино (1298 m), слиза от нея на северозапад и продължава на запад по билото на планината Боздаг (2232 m). Южно от село Волак завива на север и южно от село Беслен, община Хаджидимово достига до българска територия. От там вододелът следи на запад българо-гръцката граница и през планината Стъргач достига до източната част на планината Славянка. След това границата на вододела завива на север, пресича Парилската седловина и проследява цялото главно било на Пирин на север-северозапад до седловината Предела. От седловината завива на североизток по билото на Югозападна Рила и достига до връх Черна поляна (2716 m) в Средния дял на Рила. В целия този описан участък водосборният басейн на Места граничи на югозапад, запад и северозапад с водосборния басейн на река Струма и по-конкретно с някои нейни леви притоци – Пиринска Бистрица, Санданска Бистрица, Влахинската река, Градевската река, Благоевградска Бистрица и Рилската река.

На север водосборният басейн на Места има къса граница с водосборния басейн на река Искър, като вододелът следи най-високата част на Рила от връх Черна поляна до връх Ковач (2639 m) на изток и от там на север до връх Маришки Чал (2785 m).

От връх Маришки Чал започва границата с водосборния басейн на река Марица и с водосборните басейни на няколко нейни десни притоци – Ибър, Стара река, Крива река, Яденица, Чепинска река, Въча и Арда. Вододелът следи на изток до връх Белмекен (2627 m) най-високата част на Източна Рила. От върха границата рязко завива на юг, спуска се до Аврамовата седловина и от там продължава на югоизток по билото на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи до връх Виденица (1652 m). От върха вододелът завива на юг и след 3 km достига до българо-гръцката граница северозападно от село Буйново. Продължава на изток, а западно от Смолян – на югоизток, като следи държавната граница с Гърция по билата на Переликско-Преспанския дял и Ардинския дял на Западните Родопи и достига до връх Циганско градище (1827 m).

От връх Циганско градище вододелът се спуска на юг по склоновете на Родопите, преминава през най-високата част на планината Руян (част от Родопите) и достига до левите ръкави на бившата делта на Места. В този участък водосборният басейн на Места граничи с водосборния басейн на река Върба (Скечанска река), вливаща се директно в Бяло море (Егейско море).

Притоци

Притоците на река Места водят началото си от най-високите български планини – Рила, Пирин и Западните Родопи. Тя има около 30 по-големи и около 20 по-малки притоци, най-големият от които е река Доспат, която се влива в Места на гръцка територия. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• → Черна Места
• ← Бела Места
• ← Грамадна река
• → Конарска река
• ← Чесна
• ← Джебре
• → Гниле
• ← Якорудищница
• ← Белишка река
• → Бабешка река
• ← Изток
• ← Ръждавица
• → Златарица
• ← Добринишка река
• ← Безбожка река
• ← Осиковица (Лушинска река)
• → Ванчово дере
• → Садруле
• → Гостунско дере
• → Осеновско дере
• → Дубрачко дере
• ← Дръшандере (Безводица)
• → Граднишка река
• ← Ретиже
• → Раздолско дере
• ← Лъкинска река
• → Требеш
• ← Каменица
• ← Костена река
• → Колевица
• → Бялата река
• → Осиковска река
• ← Брезнишка река (Туфча)
• → Седишко дере
• → Янковско дере
• ← Сушица (Неврокопска река)
• → Канина
• ← Гулувишка река
• → Реката
• ← Топлица
• ← Лялево дере
• → Чавдардере
• ← Мътница
• ← Перишко дере
• → Бистрица
• ← Тепленско дере
• → Селския дол
• ← Бесленски дол
• ← Джамбазки дол
• ← Ракишко дере
• → Дупекдере
• → Скендере
• → Бабински дол
• → Дупелски дол (по границата с Гърция)
• ← Ахладомилиас (в Гърция)
• ← Милорема (в Гърция)
• → Доспат (най-голям приток, в България и Гърция)
• → Куру (в Гърция)
• → Памайр (в Гърция)
• → Муздем (в Гърция)

Климат

Поречието на Места се характеризира с голямо климатично разнообразие – в горното ѝ течение климатът е умереноконтинентален, в средното – преходен, а в долното течение – средиземноморски.

• Температури – Температурният режим в района се обуславя главно от надморската височина, а голямата денивелация от извора до устието предполага и голямо температурно разнообразие. Долината на реката около град Гоце Делчев се характеризира с мека зима и средни температури около 0 °C за януари и 20 – 21 °C за юни. Котловините и долините по средното течение на реката и около Разлог имат по-студена зима. Средните температури за януари са минус 1 – 2 °C, а за юни – 16 – 20 °C. Зимата е най-продължителна във високите части от поречието на реката и трае от 5 до 7 месеца, в зависимост от надморската височина. При най-силните студове температурата тук не пада под -26 °C, а в най-големите горещини може да достигне до 30 – 35 °C.
• Валежи – Най-обилни сезонни валежи се наблюдават през зимата, като достигат най-високите си стойности през месец февруари. Средногодишното количество на валежите се покачва от 150 – 175 mm в долното течение на реката, минава през 600 – 650 mm в района на Разлог и достига до 1200 mm във високопланинските части от водосбора, попадащи в Рила и Пирин. Средногодишната стойност на валежите по поречието на Места е 534 mm. Снежната покривка е сравнително краткотрайна – 150 – 200 дни във високопланинските части и достига максимална дебелина над 100 – 150 cm.
• Ветрове – Особено характерен за Разложката долина и върховете около нея е фьонът, който духа с най-голяма сила през зимата. Топлите му въздушни струи разтопяват дебелите снегове по склоновете на Рила, което води до пролетното пълноводие на реката.

Почви

Преобладаващите почвени типове и в двата напоявани района са еднакви, въпреки разликите в надморска височина. Това са излужени канелени горски, алувиални и алувиално-ливадни, делувиални и делувиално-ливадни почви.

Хидрология

Общи хидроложки показатели

Река Места, протичаща през Западните Родопи

Голямата надморска височина на водосборния басейн дава отражение върху гъстотата на речната мрежа във водосбора на Места, като 85% от реките в басейна имат гъстота над единица. Този хидрографски показател се изменя от 0,73 km/km² Брезнишка река (Туфча) до 2,53 km/km² (река Софан).

Средният наклон на реката е 14,72‰ и варира от 10,9‰ при река Доспат до 128‰ при река Лееве. Средният наклон на повече от 80% от притоците ѝ е над 40‰. Характерна за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия, вариращ между 1,27 за река Вотрачка до 2,13 – за река Доспат.

Подчертано планинският характер на териториите, през които протича Места, предопределя сравнително ниската им заселеност и респективно висока водообезпеченост – 8633 m³/жител/годишно, при средна стойност за страната 2235 m³/жител/годишно.

По химичен състав и физични свойства подземните води в района са пресни, предимно хидрокарбонатно-калциеви с минерализация под 0,5 g/l и с подчертана ниска твърдост. Във високопланинските зони те са по-меки, с минерализация под 0,2 g/l и съдържат значителни количества натрий и сулфати. В карстовите води обикновено се забелязва повишено съдържание на карбонати и магнезий.

Езерата в басейна на Места са разположени главно по високите части на планините Рила и Пирин. В тези райони преобладават екологично чисти, студени и бистри подземни води.

Отток

Количеството на годишния обем на отточните води на река Места, която е сред най-водоносните в страната, се обуславя от:

• Води в хидрогеоложките и хидроложките структури, които се подхранват от Рила, Пирин и Западните Родопи.
• Води в карстови басейни и водоносни зони в кристалинни и пукнатинни масиви.
• Големите количества валежи във високите части на планините.

Река Доспат край Туховища, ляв приток на река Места

Формирането на оттока на река Места е основно дъждовен и дъждовно-снежен и е силно повлиян от дебелата снежна покривка по Рила и Пирин. Стръмните долини са причина за бързото оттичане на снежните и дъждовни води. Заради климатичното влияние на планините по водосбора на реката се различават два типа отточен режим – четири-фазов за горното течение и притоците там и двуфазов – за средното и долното ѝ течение. Оформят се и два минимума – зимен и летен. Водните количества при летния минимум обикновено са по-ниски от тези при зимния, а критичните периоди са през месеците август и септември. Обикновено маловодието на реката продължава от юли до ноември, но понякога зимното и лятно маловодие могат да се слеят. Такива случаи са наблюдавани през 1967 – 1968 г., 1969 – 1970 г. и от февруари 1990 до май 1991 г. През последното десетилетие периодите на маловодие се удължават.

В горното течение максимален отток на реката се отбелязва през месеците април, май и юни. В долното ѝ течение, поради влиянието на средиземноморския климат, се наблюдава и зимно пълноводие.

За периода от 1961 г. до 1998 г. се наблюдава нарастване на средногодишния отток по дължината на реката – в началото на река Черна Места е 1,462 m³/s, а при град Хаджидимово – 29,85 m³/s. Езерата във водосборния басейн на реката играят регулираща роля и затова коефициентът на вариация, особено при притоците от Рила и Пирин е нисък, а оттокът – стабилен. По-големи колебания се наблюдават при притоците от Западните Родопи. С най-ниски модули на оттока са реките Златарица и Матан дере, а с най-високи – реките Белишка и Вотрачка, които освен това показват и голяма вариация.

Минерални води

В разнообразни части от поречието на Места, в пукнатини и карстови райони, се формират и текат пресни води, а в зоните в дълбочина – минерални води с различна температура. Големи карстови извори се намират в Разложката котловина. По-важните от тях са Язо и Истока с дебит от 2105 до 940 l/s и Кьошкото – с дебит от 200 до 400 l/s. Водите им са с температура 7°-10 °C, а общата минерализация варира от 0,19 до 0,25 g/l. Средният дебит на всички извори в този район е 1850 l/s.

Мраморите в Северен Пирин са напукани и имат карстов характер в различни форми – понори, въртопи и пещери, в които се наблюдава ненапорен воден поток. Редица извори водят началото си от пръстеновиден карстов басейн в Южната част на планината. По-важните представители са групата извори Тополица с общ дебит 250 – 1500 l/s. Водите на трите най-големи извора тук излизат с температура 21 – 22 °C. Изворът Бистрец при с. Петрово е с минимален дебит 917 l/s, а дебитът на този при с. Брестница е 57 – 167 l/s. Температурата в по-малките извори е 13 – 19 °C. Общият дебит в района на Гоцеделчевския карст е 2000 l/s.

Качество на водите

Река Места на гръцка територия

По протежение на цялата река, в българската част от течението ѝ, спрямо различни показатели, окачествяващи водите, те попадат в I, II и III категория. По цялото течение на реката водата е с добри условия за напояване, а в някои части – и за развъждане на риба.

• Кислородно съдържание – В горното си течение, поради планинския характер на терена, кислородното съдържание на водите е високо и до вливането на река Изток в нея те са от I категория. От там до 65-ия километър съдържанието на кислород намалява и водите ѝ попадат във II категория. По-надолу, благодарение на добрата аерация, водите отново преминават към I категория до навлизането на реката в Гоцеделчевската котловина. До вливането на Неврокопска река водите са с добро качество и са подходящи за развъждане на риба. Неврокопска река оказва отрицателно влияние върху кислородното съдържание на водите и до границата с Гърция те отново спадат към II категория. Само в този участък условията в реката не са благоприятни за риборазвъждане.
• Органично съдържание – По показателя БПК5 (биологичното потребление на кислорода) водите на Места са в допустимите граници за развъждане на риба, въпреки че по протежение на реката те са от I, II и III категория. До град Якоруда съдържанието на органични вещества във водите ѝ е минимално и те попадат в I категория. След това, до вливането в нея на река Изток, БПК5 се променя и реката преминава към II категория. След устието на същата органичното съдържание се увеличава и водите на Места стават от III категория. По-надолу, след 75-ия километър, водите започват да се самопречистват и отново преминават към II категория, а след местността Момина кула, до град Гоце Делчев – и към I. Река Неврокопска и по този показател оказва отрицателно влияние и до границата водите на Места са отново II категория.
• Съдържание на нитратен азот (N-NO3) – До град Якоруда съдържанието на нитратен азот е ниско и водите са от I категория. След града до вливането на река Изток – от II, а оттам до 65-ия километър – от III. След това водите отново преминават към II категория, която се запазва до границата с Гърция. След град Якоруда по този показател водите са годни за напояване, но не и за риборазвъждане.
• Съдържание на амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4) – По показателите, отчитащи това съдържание, категоризацията на водите съвпада с тази за съдържание на нитратен азот.

Селища

Въпреки голямата си дължина, поради планинския терен, през който протича реката, населените места по нейното течение са малко на брой – 7 в България и 5 в Гърция. Особено характерно това явление се наблюдава на гръцка територия, където на протежение от близо 100 km има само 3 малки села.

Селища в България

Река Места в Гърция

• Област Благоевград

• Община Якоруда – Якоруда, Юруково;
• Община Белица – Дагоново, Краище;
• Община Разлог – няма населени места;
• Община Банско – Места;
• Община Гоце Делчев – Господинци;
• Община Гърмен – няма населени места;
• Община Хаджидимово – Блатска;
• Община Сатовча – няма населени места.

Селища в Гърция

• Област Източна Македония и Тракия

• дем Неврокоп – Странен (Перасма);
• дем Драма – няма населени места;
• дем Бук – Бук (Паранести);
• дем Ксанти – Кръстополе (Ставруполи);
• дем Топирос – Статмос;
• дем Места – Парадисос.

Долината на Места, гледана от връх Ореляк. В средата, в подножието на отсрещните хълмове на Родопите се виждат селата Огняново, Гърмен, Дебрен и Дъбница. По-близо се вижда село Борово, а вдясно от него – малка част от град Гоце Делчев.

Стопанско значение

Напояване

Валежите през зимата и есента и топенето на снеговете осигуряват възможност за отглеждане на житни култури през пролетта и есента без допълнително напояване. За останалите култури, в нормални години, е необходимо допълнително напояване за увеличаване на добивите. Напояването на околните земеделски земи става основно от водите на реката и нейните притоци. Възможностите за увеличаване на поливните площи са изчерпани, поради ограниченията на околния релеф. Терените около реката са разделени на две напоителни зони, в които са съсредоточени главните напоителни системи:

• Първа зона – Обхваща главно Разложкото поле, разположено на около 900 m над морското равнище. В него се намират градовете Разлог и Банско, както и по-малките град Добринище и село Баня. Тук функционира напоителната система „Разлог“. Напояваните площи са обединени в три масива. Първият ползва водите на Бела река, за втория е изградено водохващане на Белишка река, а основният водоизточник за третия е река Места.
• Втора зона – Това е втората по големина обработваема площ по течението на Места. Попада по-ниско от Разложкото поле и заема терени на 600 m надморска височина. Започва от село Господинци и завършва при град Хаджидимово. Тук напояването се извършва от Напоителна система „Гоце Делчев“. За площите на десния бряг на Места водохващането е изградено на Брезнишка река, а за левия – на Места след вливането в нея на Брезнишка река.

Енергодобив

Във водосборния басейн на реката са изградени язовирите „Доспат“ и „Широка поляна“, както и четири водноелектрически централи. ВЕЦ „Якоруда“ използва езерни води, ВЕЦ „Разлог“ преработва води от водохващането на р. Бяла и допълнително от мощен карстов извор, а ВЕЦ „Топлика“ е построен на напоителен канал. Част от водите във водосборния басейн се прехвърлят чрез канала „Грънчар“ към каскадите „Белмекен-Сестримо-Чаира“, „Доспат-Въча“ и „Баташкия водносилов път“. Теоретичният потенциал на реката, заедно с притоците ѝ е изчислен на 2600 MWh от повърхностния отток и 1540 MWh от речния отток. Приема се, че технически използваемият потенциал възлиза на 1588 MWh.

Транспорт

Долината на реката представлява естествен коридор, който се е използвал от древността за лесно и бързо изграждане на пътища за превоз на хора и стоки. На българска територия по долината на реката преминават два второкласни пътя от държавната пътна мрежа:

• Между градовете Добринище и Хаджидимово, по десния бряг на реката, на протежение от 44,9 km преминава участък от второкласен път № 19 Симитли – Гоце Делчев – КПП „Илинден“.
• Между град Якоруда и жп спирка Ген. Ковачев, на протежение от 22,7 km преминава участък от второкласен път № 84 Звъничево – Велинград – Разлог.
• В същия участък, по десния бряг на реката преминава и трасето на теснолинейната жп линия Септември – Добринище.

Проект за Хидрокомплекс „Места“

През втората половина на XX век България провежда политика на прехвърляне на води от басейна на Места (и в по-малка степен от този на Струма към басейна на Марица, така че те да се използват за производство на електроенергия и напояване и да се предотврати достигането им до Гърция. По този начин през 50-те и 60-те години започва изграждането на големите каскади „Белмекен-Сестримо-Чаира“, Баташки водносилов път и „Доспат-Въча“, които използват и води от басейна на Места.

През 70-те години започва подготовката за изграждане на Хидрокомплекс „Места“ – мащабно съоръжение, което трябва да отклони към басейна на Марица 900 млн. m³ вода годишно (около 90% от годишния отток на Места при Хаджидимово). Системата трябва да включва 5 язовира с общ обем 400 млн. m³, три електроцентрали с обща мощност 590 MW и две помпени станции с мощност 217 MW, събирателни деривации с дължина 235 km.

Строителните работи по проекта започват през 1983 година, но напредват бавно заради започващата финансова криза. Той предизвиква остри критики както от правителството на Гърция, така и сред местното население и природозащитници и през февруари 1990 година е официално прекратен. През 90-те години се правят нови, силно редуцирани, планове за използване на водите на Места, чрез изграждане на язовир и електроцентрала при Кремен, но и те остават нереализирани.

Флора и фауна, защитени територии

Флора

Около половината от водосборния басейн на река Места е заета от гори. Те представляват 49% от водосбора, заемат обща площ от около 1200 km² и са разположени в планинския пояс до около 2000 m надморска височина. От тях 68% са иглолистни, 6% са широколистни и 26% – нискостеблени.

• Иглолистните гори са представени от бор, ела, смърч, бяла и черна мура. Заемат високите части на Рила над Якоруда, североизточната част на Пирин над Банско и Разлог и Западните Родопи. Поречието на реката е единственото място в България със сериозно разпространение на бяла и черна мура. Те обхващат широк горски пояс над Банско и Разлог.
• Широколистните гори са основно букови и обхващат отделни неголеми петна около Якоруда и водосбора на река Златарица. Единствената букова гора с по-голяма площ се намира по горното течение на Корнишка река и нейните притоци.
• Нискостеблените гори са групирани в отделни неголеми горички край Разлог и по долното течение на р. Места.

В долното течение на реката на гръцка територия се полагат усилия за възстановяване на автентичния вид на унищожената природа. По делтата върху 60 хектара са засадени нови гори с типични за местността дървесни видове и храсти. Денивелацията между реката и върховете на скалите на някои места достига до 1000 m и това дава възможност там да виреят най-различни типове гори – средиземноморски, влажни и планински.

Фауна

Река Места в ном Ксанти, Гърция

Горното и средно течение на Места, на територията на България, се обитават от маришка мряна (Barbus cyclolepis), черна мряна, костур, кротушка, клен (речен кефал), скобар, щипок, а в последните години – и щука. Тук могат да се срещнат още речна и дъгова пъстърва, шаран и речна змиорка.

Делтата на Места е известна главно с големия брой на редки и защитени птици – над 220 вида. Впечатляваща е и с уникалната си дива природа и биологичното разнообразие от видове. Обитавана е от около 320 вида птици, измежду които редки видове орли, пеликани, ибиси, както и постоянна популация от над 5000 розови фламинго. Наличието на различни видове гори е предпоставка за сериозно разнообразие от животински и растителни видове.

Влечугите са представени от голямо количество костенурки.

Защитени територии

В България районът на Места през 2007 г. е обявен както за защитена зона за опазване на дивите птици, така и за защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

От 1989 г. районът на делтата на реката в Гърция е защитен по Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение и по „Натура 2000“. Делтата е част от неотдавна създадения национален парк „Източна Македония и Тракия“. Той обхваща територия от около 1100 km² от Кавала до община Родопи. В него са обединени още 2 големи и 18 малки сладководни езера, 22 сладководни и солени лагуни с обширни солени блата, обрасли с тръстики, както и 50 km с пясъчни дюни по крайбрежието.

В град Хрисуполи, дем Кавала, през 1990 г. е създаден музей за защита на природата на р. Нестос (Места). В него е изнесена полезна информация за влажните лонгозни гори и екосистемите на делтата на реката. В градината на музея могат да се видят модели на пясъчните дюни, езерата и естествената растителност край реката във вид на хербаризирани растения, храсти и дървета.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина
• Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
• Списък на реките в Гърция

Топографска карта

• Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-96. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-97. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-98. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-110. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• ((en)) Басейнът на река Места

Източници

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 313 – 314.