Георги Марковски
| Георги Марковски | |
| български писател и издател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | книгоиздаване |
| Работил в | издателство „Сребърен лъв“ |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, роман, новела |
| Известни творби | „Хитър Петър“ (1978) |
| Награди | два пъти носител на годишната награда на СБП – за романа „Хитър Петър“ (1978) и за сборника философски фрагменти „Христоматия за двама“ (1996) |
Георги Борисов Марковски е български писател. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Марковски е роден в село Василовци. Завършва начално образование в родното си село и гимназия в Лом (1959). Първата си публикация прави през 1956 г., а през 1959 г. приключва работата по първия си останал непубликуван роман. Завършва българска филология и философия в Софийския университет (1967).[1]
Работи в окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967-68), в химико-фармацевтичния завод „Фармахим“ в София (1968-69). Редактор (1970-73) във вестник „Студентска трибуна“, завеждащ редактор в издателство „Народна младеж“ (1973-79), заместник-завеждащ отдел „Култура“ във вестник „Работническо дело“ (1979-80), завеждащ отдел „Белетристика“ в списание „Септември“ (1981-86) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание „Отечество“ (1986-90). Директор на основаната от него Издателска къща „Сребърен лъв“ до смъртта си (1991-99).[1]
Член на Съюза на българските писатели от 1978 г., два пъти носител на годишната му награда – за романа „Хитър Петър“ за 1978 г. и за сборника философски фрагменти „Христоматия за двама“ за 1996.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Марковски навлиза в българската художествена проза с няколко сборника с новели, разработващи нравствено-етичните проблеми на човека от II половина на ХХ век. Те открояват особеностите на наративната му поетика – доминация на художествената фикция през преход от битово-реалистичния към условно-алегоричния изказ, подчертан стремеж към експеримент с традиционните културни и художествени модели (сюжети, стилове, похвати, идеологеми), разискване на една основна теза чрез прякото авторово присъствие в текста, което организира разнороден художествен материал („Приказка за щастието“, „Повест за Истатко Бирков“ и други).[2]
По-късно Марковски се насочва към романното повествование. Романите „Хитър Петър“ и „Разказвачът и Смъртта“ изследват – първият в исторически, вторият в съвременен план, автономността на таланта във взаимоотношенията му с властта. Те провокират традиционния рецептивен хоризонт на читатели и литературни критици, предизвикват остра полемика във връзка с утвърждаването на един нов подход в съвременната българска белетристика: концептуално-философско изграждане на наративния текст посредством пародийното, притчово-алегорично пресемантизиране на културно-историческата традиция. Това са романи на усложнения полифоничен изказ, конструиран чрез използването на различни художествени системи и културни кодове с оглед по-цялостното осветляване на поставената тема. В „Хитър Петър“ се преобръща фолклорната и средновековно християнската традиция (цитати, образи, технически конструкции), за да се обогати художественият и социалноисторическият образ на един национален герой, да се потърсят нови измерения на духовните корени на нацията. В „Разказвачът и Смъртта“ целенасочено се демаскира митологемата за „елитарното“ изкуство.[2]
Марковски е автор на сборник с етнографски разкази за деца „Селски календар“, на книгата „Достойно ест“ – личен прочит на класици от българската литература, на „Триножник“ – опит за лична равносметка на автора.[2]
Публикува в периодичния печат интервюта, литературни рецензии, публицистични материали. Романът на Марковски „Хитър Петър“ е преведен на немски, руски и унгарски език. Отделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „По желязната стълба“ (новели). София: Народна младеж (библиотека „Смяна“), 1971
- „Успоредни светове“ (новели). София: Народна младеж, 1975
- „Хитър Петър“ (роман). Пловдив: Христо Г. Данов, 1978
- „Хитър Петър“, второ издание. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980
- „Der schlaue Peter“. Roman. Aus dem bulgarischen von Egon Hartman. Berlin: Verlag „Volk und Welt“, 1981
- „Хитър Петър“, трето издание. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985
- „Хитър Петър“, четвърто издание. София: Български писател“, 1988
- „Хитрый Петр“. Роман. Перевод с болгарского Татьяна Нанчева. София: София-Прес, 1990
- „Huncut Petar“, forditotta es az utoszot irta Szondi Gyorgy. Budapest: Krater, 1997
- „Хитър Петър“, пето издание. Велико Търново: Слово (поредица „Нова българска литература“), 2002
- „Както за праведен, тъй и за грешник“ (новели). Варна: Георги Бакалов, 1978
- „Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри“ (разкази). София: Отечество, 1980
- „Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри“, второ поправено издание. София: Отечество, 1987
- „Кълна се в Лукавия“ (новели). Варна: Георги Бакалов, 1981.
- „Кълна се в Лукавия“, второ поправено издание. София: Народна младеж (библиотека „Прилив“), 1987
- „Разказвачът и Смъртта“ (роман) Варна: Георги Бакалов, 1985
- „Достойно ест. Похвално слово за българската литература“ (есета). Пловдив: Христо Г. Данов, 1986
- „Триножник“ (публицистика). София: Христо Ботев, 1990
- „Христоматия за двама. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си“ (фрагменти). София: Сребърен лъв, 1996
- „Апокриф за Вавилонската кула“ (пиеса за четене). София: Балкани (поредица „Книга с автограф“), 1998
- „Вътрешен емигрант“ (сборник интервюта по националния въпрос). София: Балкани (библиотека „Избрани интервюта“), 2001
- „Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски“. София: Сребърен лъв, 2003
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Г. Марковски, „Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски“, ИК „Сребърен лъв“, София, 2003, стр. 10-16.
- ↑ а б в г М. Иванова, „Речник по нова българска литература 1878-1992“, Българска академия на науките, Институт за литература, издателство „Хемус“, София, 1994, стр. 219-220.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Георги Марковски в
Моята библиотека - „Разговор на Стоян Петков с писателя Георги Марковски“, в-к „Литературен форум плюс“, бр. 10
- Борис Данков, „Разказвачът, надеждата и... смъртта“, в-к „Дума“, 4 февруари 2006
- Критика за Георги Марковски в Литернет
- Георги Марковски в Литературен свят
|
