Ад (Божествена комедия)

Ад
Inferno
Автор	Данте Алигиери
Първо издание	1314 г.
Оригинален език	флорентински простонароден език
Жанр	поема
Издателство в България	сп. Художник Народна култура Отечество Колибри и др.
Преводач	Константин Величков Любен Любенов и Иван Иванов Кирил Христов Крум Пенев Кирил Кадийски Б. Кейвански Николай Вранчев
Ад в Общомедия

„Ад“ (на италиански: Inferno) е първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери. Описва Ада - първото от трите царства на Отвъдния свят. Последвана е от частите „Чистилище“ и „Рай“.

Адът е първото място, посетено от Данте в неговото задгробно пътуване, предназначено да го доведе до спасение. Светът на прокълнатите, разделен според точна морална логика, произтичаща от Аристотелевата „Никомахова етика“, е описан според знанията и представите по времето на Данте. Адът е мястото на морална нищета, в което падналото човечество се оказва лишено от Божията благодат, способна да осветява действията на хората.

Общи характеристики

Произход на „Ад“

Източници и модели

Художествено представяне на геоцентричната система.

Според географската концепция на Данте, основана на гръко-арабски източници, светът е разделен на две полукълба: северното съдържа предимно суша, а южното е почти изцяло покрито от вода. Според Птолемеевата система Земята е в центъра на Вселената, а Слънцето, Луната, планетите и звездите се въртят около нея.

Падението на Луцифер

Гюстав Доре, Падението на Луцифер – илюстрация към романа „Изгубеният рай“ от Джон Милтън.

Луцифер, първоначално един от най-добрите ангели, се разбунтувал срещу Бога, заради което бил низвергнат от Рая – място отвъд геоцентричната ротационна система. При сгромолясването си от небето Луцифер паднал в Южното полукълбо. От страх пред него сушата там се отдръпнала и избила в Северното полукълбо, оставяйки Южното полукълбо напълно потопено от водите. При това геоложко сътресение част от земята на мястото, където би трябвало да е основан Йерусалим, е изтласкана отвъд центъра на Земята, пораждайки адската пропаст и излизайки в Южното полукълбо, за да образува планината на Чистилището – единствената непотопена от водите точка. Луцифер заседнал в центъра на Земята, в най-отдалеченото от Бога място — в точката, която притегля всичко тежко. Данте описва Луцифер като потопен наполовина в подземното езеро Коцит, което е постоянно замръзнало поради ледения вятър, произвеждан от непрекъснатото движение на шестте му крила. От центъра на Земята, от краката на Луцифер, започва тесен проход, наречен Бурела, който води към Южното полукълбо, право към планината на Чистилището („Ад“, Песен 34, стих. 106-126).

Начин на образуване

Изглед към Ада на Данте, който се простира във вътрешността на Земята, проектиран от Микеланджело Каетани

Адът е дълбока фуниевидна кухина, която се отваря под Йерусалим и достига до центъра на Земята. Състои се от девет кръга. Данте и водачът му Вергилий вървят по пътя си, изминавайки деветте кръга, които бавно спираловидно се спускат надолу в дълбочина. Докато се спускат, те се стесняват: броят на наказаните грешници в кръговете e по-малък, колкото повече двамата се отдалечават от повърхността. По-големите кръгове се намират по-високо, защото колкото по-разпространен е грехът, който се наказва в тях, толкова по-голям е броят на осъдените грешници. Колкото по-надолу човек слиза, толкова по-далеч е от Бога и толкова по-голяма е тежестта на наказания грях.

Подреждането на наказанията, както казва Вергилий в IX песен, е свързано с „Никомахова етика“ от Аристотел, преработена от средновековното томистко богословие, и се основава на повелите на разума. Изборът на наказанията следва закона за възмездието: всяко наказание е противоположно или аналогично на извършения грях.

Summa divisio на концепцията за грях е представена, както е споменато, от Разума. Оставайки настрана Предверието на Ада и Лимбо, кръгове от втори до пети са наказани прокълнатите души на онези, които са извършили греха на невъздържанието в живота. Тоест техният разум се е поддал на първичните инстинкти (все пак необходими на всеки човек) и импулсите, умът не е успял да доминира над тялото и не е устоял на изкушенията. Греховете на невъздържанието съответстват на седемте смъртни гряха, макар че гордостта и завистта не намират точно и независимо разположение в рамките на кръговете.

Шестият кръг е отделен от петия чрез стените на град Дит (латинско съкращение, използвано като друго име на бога на подземния свят — Плутон). Отвъд стените му са измамниците, които са извършили най-тежкия грях: те не са загубили Разума, а мъдро са го използвали като подкрепа за извършването на злото. Техният избор е съзнателен и зъл: интелектът им е бил поставен в услуга на злото, за да извърши греховно действие със съзнание за делото.

Луцифер е източникът на всяко зло. Той дъвче с трите си усти Юда, Брут и Касий. Според теорията за Двете слънца, а именно Папството и Империята, които са двете доминиращи сили, тримата грешници представляват предателите на основателите на тези две сили. Юда е предателят на Христос, основател на папската власт, а Брут и Касий са предателите на Цезар, който в средновековната концепция на Данте е посочен като основател на императорската власт и следователно на светската и политическа власт като цяло. Наказанието на Касий и Брут – предатели на земното величие, е да бъдат мачкани от Дявола в долната половина на тялото, т.е. в краката и долната част на корема. Юда – предателят на Божественото величие е мачкан в горната част, т.е. цялото му тяло без краката.

След деветия кръг на Ада, откъм краката на Луцифер, се простира Бурела – дълъг и тесен проход, който пресича недрата на южното полукълбо и достига до Чистилището.

Схема на Ада

В курсив са дадени имената на героите, които присъстват реално в съответния кръг (срещнати от Данте или просто споменати от някого като присъстващи, или посочени във фразите), с изключение на тези, чието бъдещо идване е пророкувано; останалите герои са единствено обект на различни перифрази, цитати и описания. Местата, споменати в скоби, обикновено не са директно назовани, а са представени чрез перифрази.

Място	Прокълнати	Наказание	Присъстващи или споменати герои	Споменати места	Песен
Тъмен лес			лонца, лъв, вълчица, Вергилий, хрътка, Цезар, Август, Еней, Анхис, Камила, Евриал и Нис, Турн, Музите, Силвий, Свети Павел, Беатриче, Богородица, Света Лукия, Рахил	Мантуа, Троя, Рим, Италия	1 и 2
Преддверие на Ада	апатични (през целия си живот не са извършили нищо добро или зло) и изгнаници (невзели страна в бунта на ангелите)		папа Целестин V (или Пилат Понтийски, или Исав)	Рим	3
Река Ахерон	души, които чакат да бъдат превозени до Ада		Харон	/	3
Първи кръг Лимбо	неприелите Светото кръщение	няма освен неизпълнимото желание да видят Бог	Авел, Ной, Моисей, Авраам, цар Давид, Яков, Рахил и Адам (освободени от Христос след Възкресението), великите философи, поети и учени на древността: Омир, Хораций, Овидий, Лукан, Орфей, Платон, Аристотел, Сенека, Хераклит, Птолемей, Сократ, Демокрит, Диоген Синопски (или Диоген Вавилонски), Анаксагор, Талес, Емпедокъл, Цицерон, Евклид, Хипократ, Авицена, Гален, Авероес, Вергилий – всички „велики езичници“, както и Електра, Хектор, Еней, Цезар, Камила, Пентезилея, крал Латин, Лавиния, Брут, Лукреция, Юлия, Марция, Корнелия, Саладин, Зенон (неясен), Диоскурите, Лин, Тарквиний Горди.	/	4
Втори кръг Невъздържани	Похотливи	носени и поразени от буря	Минос, Паоло и Франческа, Семирамида, цар Нин, Дидона, Сихей, Клеопатра, Елена, Ахил, Парис, Тристан, Джанчото Малатеста, Ланселот, Галеот	По, Равена	5
Трети кръг Невъздържани	Лакоми	лежат на земята, изложени на дъжд, градушка и сняг, в блато, вмирисано от валежите, докато триглавото куче Цербер ги разкъсва	Цербер, Чако, Фарината дели Уберти, Тегиайо Алдобранди, Якопо Рустичи, Ариго (неизв.), Моска дей Ламберти, папа Бонифаций VIII	Флоренция	6
Четвърти кръг Невъздържани	скъперници и прахосници	бутат огромни камъни, разделени на две редици, всяка от които минава през половината от кръга. Когато двете групи се срещнат, прокълнатите се бият и обиждат един друг, обвинявайки се за греха на другата.	Плутос, Архангел Михаил, Фортуна	Месински пролив (нар.„Харибда“)	7
Пети кръг блато Стикс Невъздържани	гневливи и лениви	Гневливите плуват във водите на Стикс, биейки се помежду си. Ленивите стоят неподвижни под водата, карайки повърхността на реката да клокочи.	Флегий, Филипо Ардженти, дяволите, Ериниите (Мегера, Алекто и Тисифона), Небесен ангел, Ерихтон, Медуза, Персефона, Тезей, Цербер.		7 - 9
Шести кръг Град на Данте	еретици (епикурейци)	Лежат в огнени гробове без капаци, които ще бъдат запечатани след Страшния съд.	Епикур, Фарината дели Уберти, Кавалканте Кавалканти, Фридрих II, Отавиано Убалдини, папа Анастасий II, Фотин, Прозерпина – Хеката („жената, която тук царува").	Арл, Родано, Пула, Кварнер, Италия, долина Йосафатова долина, поток Арбия, Флоренция, Содом, Каор	9 - 11
Седми кръг 1-ви отдел Насилници	насилници против ближните (убийци, тирани и разбойници)	потопени в реката от кипяща кръв Флегетон, повече или по-малко в дълбочина в зависимост от тежестта на греха им, удряни от стрелите на Кентаврите, ако се опитат да излязат от кръвта повече отколкото е постановено.	Минотавърът, Кентаврите (Хирон, Нес и Фол), Александър Ферски, Дионисий I Сиракузски, Ецелино III да Романо, Обицо II д’Есте, Ацо VIII д’Есте, Гийом дьо Монфор, Атила, Пир Неоптолем, Секст Помпей, Риниери да Корнето, Риниери Паци, Тезей, Ариадна, Деянира, Ахил	Тренто, Адидже (Лавини ди Марко), Крит, Атина, Киликия,Темза (Лондон).	12
Седми кръг 2-ри отдел Насилници	Насилници против себе си (самоубийци и пожелали собствената си смърт)	Самоубийците са превърнати в дървета и измъчвани от Харпии, които се хранят с листата им. Прахосниците са преследвани и разкъсвни от черни кучки.	Харпии, Пиер дела Виня, Лано от Сиена, Джакомо да Сант'Андреа, анонимен флорентински самоубиец, Фридрих II, Марс	Чечина, Тарквиния (нар. Корнето), острови Строфади, Пиеве ал Топо, Флоренция, река Арно.	13
Седми кръг 3-ти отдел Насилници	Насилници против Бога (богохулници, содомити и лихвари)	лежат под огнен дъжд върху горящ пясък (богохулниците легнали, лихварите седнали, содомитите в постоянен бърз ход)	Капаней, Брунето Латини, Пришано ди Чезареа, Франческо д'Акорсо, Присциан, Андреа Моци, Гуидо Гуера, Тегиайо Алдобранди, Якопо Рустикучи, Гулиелмо Борсиере, Герион, Катело ди Росо Джанфиляци, Чапо Убриаки, Реджиналдо Скровени, Катон Утически, Александър Велики, Юпитер, Вулкан, Циклопите, Вельо Критски, Гуалдрада Берти, Арахна, Виталиано ди Якопо Виталиани, Виталиaно дел Денте, Джовани ди Буямонте Беки, Фаетон, Икар, Дедал	Индия, Етна (нар. Монджибело), Флегра, Тива, Буликаме, (Витербо), Крит, планина Ида, Дамиета, Рим, Фландрия, Висан, Брюж, Падуа, Брента, Каринтия (нар. Карентана), Фиезоле, Флоренция, Арно, Бакильоне (Виченца), Монвизо, Апенините, Акуакета, Сан Бенедето дел'Алпе, Форли, Турция, Германия	14-17
Осми кръг 1-ва яма Измамници на тези, които не се доверяват	съблазнители и подмазвачи	Тичат в кръг, бичувани от дяволи.	Венедико Качанемико, Язон, Гизолабела, Обицо II или Ацо VIII д’Есте, Хипсиспила, Медея	Рим, Кастел Сант'Анджело, базилика „Св. Петър“, Монтеджордано или Яникул, Болоня, Савена, Рено, Лемнос	18
Осми кръг 2-ра яма Измамници на тези, които не се доверяват	ласкатели и блюдолизци	потопени в тор	Алесио Интерминели, Таида	Лука	18
Осми кръг 3-та яма Измамници на тези, които не се доверяват	симоняни	забити в ями с главата надолу със крака в пламъци	Симон Магесник, папа Николай III, папа Бонифаций VIII, папа Климент V, Язон, Антиох IV Епифан, Филип IV Хубави, Свети Петър, Матий апостол, Шарл I Анжуйски, Йоан Богослов, Константин I, папа Силвестър I	Франция, Рим, Баптистерият на Св. Йоан (Флоренция)	19
Осми кръг 4-та яма Измамници на тези, които не се доверяват	магьосници и гадатели	с лица на тила	Амфиарай, Тирезий, Арунт, Манто, Еврипил, Майкъл Скот, Гуидо Бонати, Асденте, Минос, Бакх, Пинамонте Бонаколски, Алберто да Казалоди, Калхант, Каин, Авлида	Тива, Луни, Карара, Германия (нар. Ламаня), Тирол (нар. Тирали), Лаго ди Гарда (нар. Бенако), Гарда, Вал Камоника, Пенинските Алпи, Тренто, Бреша, Верона, Пескиера дел Гарда, Бергамо, Минчо, Говерноло (днес подселище на Ронкофераро), По, Мантуа, Гърция, Севиля (нар. Собилия)	20
Осми кръг 5-а яма Измамници на тези, които не се доверяват	Продажници	потопени във вряща смола и ръгани с вили от дяволи	крилати дяволи Малебранки, т.е. Зли, остри нокти (Малакода, Скармильоне, Аликино, Калкабрина, Каняцо, Барбарича, Драгиняцо, Либикоко, Чириато, Графиакане, Фарфарело и Рубиканте), Старшината от Света Зита (т.е. от Лука) Мартино Ботарио, Чамполо (Жан-Пол Наварски), брат Гомит, Микеле Дзанке, Св. Зита, Бонтуро Дати, Теобалд II Наварски, Езоп	Венеция, Лука, Светото лице (разпятие от Лука), Арецо, Навара, Галура, Логудоро, Сардиния, Тоскана, Ломбардия	21-23
Осми кръг 6-а яма Измамници на тези, които не се доверяват	лицемери	принудени да ходят покрити с оловни качулки отвътре и позлатени отвън. Членовете на Синедриона са подложени на особено мъчение: те биват разпъвани на земята и тъпкани от другите прокълнати.	Каталано Малаволти, Лодеринго Андало, Каяфа, Анна, фарисеите,Фридрих II, юдеите	Абатство Клюни, Арно, Флоренция, Болоня, Торе дел Гуардинго	23
Осми кръг 7-а яма Измамници на тези, които не се доверяват	крадци	гонени от змии, които ги хапят и връзват ръцете им, превръщат се самите те в змии, сливат се с тях или изгарят при ухапването им, а после като птицата Феникс се възраждат от пепелта си	Вани Фучи, Как, Аньоло Брунелески, Чанфа Донати, Буозо Донати, Пучо Шанкато, Франческо Кавалканти,Марс (Капаней), Херкулес, Лукан, Савел, Назидий, Овидий, Кадъм, Аретуза	Либия, Етиопия, Червено море (Арабия), Тоскана, Пистоя, Флоренция, Вал ди Магра (Луниджана), Тива, Марема, Авентин, Гавиле (подселище на бившата община Филине Валдарно).	23-25
Осми кръг 8-а яма Измамници на тези, които не се доверяват	измамни съветници	измъчвани в огнени езици; Одисей и Диомед са в един огън във формата на раздвоен език	Одисей, Диомед и Гуидо да Монтефелтро, Елисей, Илия, Етеокъл, Полиник, Дейдамея, Ахил, Паладиум, Цирцея, Телемах, Лаерт, Пенелопа, Херкулес, Перилай, Бикът на Фаларид, Малатеста да Верукио, Малатестино Малатеста, Монтаня Парчитати, Магинардо Пагани, фарисеите, папа Бонифаций VIII, Константин I, папа Силвестър I, Свети Франциск, Минос	Флоренция, Прато, Гаета, Испания, Мароко, Сардиния, Гибралтарски проток, Севиля, Сеута, Романя, (Монтефелтро), Урбино, Тибър (Монтекоронаро, днес подселище на Вергерето), Равена, Червия, Форли, Верукио, Ламоне (Фаенца), Сантерно (Имола), Савио (Чезена), Латерано, Св. Йоан от Акра, Сорате, Палестрина	26-27
Осми кръг 9-а яма Измамници на тези, които не се доверяват	сеещи раздори	обезобразени и осакатени от дявол с меч, с рани, които зарастват, преди да бъдат отворени отново	Мохамед, Али ибн Аби Талиб, Пиер да Медичина, Гай Скрибоний Курион, Моска дей Ламберти, Бертранд де Борн, Джери дел Бело, Тит Ливий, Робер Гискар, Ерар дьо Валери, Фра Долчино, Гуидо дел Касеро, Анджолело да Кариняно, Нептун, Гай Юлий Цезар, Хенри II, Хенри III, Ахитофел, Авесалом, цар Давид	Пулия, Чепрано, Кана, Талякоцо, Новара, Вогенца (днес подселище на Вогиера и е посочено като Верчели), Меркабò, Фано, Католика, Кипър, Майорка (Средиземно море), Фокара (днес подселище на Пезаро), Отфор	28-29
Осми кръг 10-а яма Измамници на тези, които не се доверяват	фалшификатори	поразени от различни болести: проказа и краста за алхимиците (фалшификатори на метали), хидрофобен бяс за самозванците (фалшификатори на личности), воднянка за фалшификаторите (фалшификатори на монети) и треска за лъжците (фалшификатори на думи).	Грифолино д'Арецо, Капокио, Джани Скики де Кавалканти, Мира, Майстор Адам, жената на Потифар, Синон, Алберо от Сиена, Дедал, Минос, Стрика, Николò де' Салимбени, Бригата спендереча (Кръг на гуляещите), Качанемико д'Ашано, Бартоломео Фолкакиери, Юнона, Семела, Атамант, Леарх, Хекуба, Поликсена, Полидор, Буозо Донати Стари, Гуидо II ди Ромена, Алесандро Гуиди ди Ромена, Агинолфо Гуиди ди Ромена, Йосиф, Нарцис	Валдикиана, Марема, Сардиния, Егина, Арецо, Сиена, Ашано, Тива, Казентино, Арно, Ромена, Фонтебранда, Троя	29-30
Кладенец на Гигантите	Гигантии, оспорващи боговете и горделиви	да стоят неподвижни в кладенец	Гиганти, Нимрод, Ефиалт, Антей, Бриарей, Титий, Тифон, Ахил, Пелей, Карл Велики, Роланд, Херкулес, Сципион Африкански, Ханибал	(Ронсесвалес), Монтериджони, пл. „Св. Петър“ (Пиньоне), Рим, Фризландия, (Зама), Тива, Кула „Гаризенда“.	31
Девети кръг Зона 1: Каина Измамници на тези, които се доверяват	Предатели на роднини	Потопени в ледените води на река Кокит с обърнато надолу лице.	Алесандро Алберти, Наполеоне Алберти, Мордред, Вани Канчелиери, Сасоло Маскерони, Камичоне Паци, Луцифер, Юда Искариотски, Музите, (Каин), Амфион, Алберто V Алберти, крал Артур, Карлино Паци	Дунав, Австрия, Дон (нар. Танай), Монте Тамбура, Монте Пиетрапана (Апуански Алпи), Бизенцио	31-32
Девети кръг Зона 2: Антенора Измамници на тези, които се доверяват	Предатели на родината	Потопени в ледените води на река Кокит с обърнато нагоре лице.	Бока дАбати, Буозо да Дуера, Тезауро Бекария, Джани Солданиери, Гано ди Маганца, Тебалдело Дзамбрази, Уголино дела Герардеска, Руджери Убалдини, (Антенор), Тидей, Меланип, Гуаланди, Сизмонди, Ланфранки, Анселмо дела Герардеска, Гадо дела Герардеска, Угочоне дела Герардеска, Бригата дела Герардеска	Монтаперти (днес подселище на Кастелнуово Берарденга), Флоренция, Кула „Муда“, Пиза, Лука, Капрая, Горгона, Арно, Тива	32-33
Девети кръг Зона 3: Птолемея Измамници на тези, които се доверяват	Предатели на гостите	Потопени в ледените води на река Кокит с обърнато нагоре лице и замръзнали очи.	Бранка Дория, брат Алберих, Птолемей XIII (или Птолемей Йерихонски), мойрата Атропос	Генуа, Романя	33
Девети кръг Зона 4: Юдека Измамници на тези, които се доверяват	Предатели на благодетелите	Изцяло потопени в леда и обездвижени в гротескни пози. Тримата големи грешници (Юда, Брут и Касий) са разкъсвани вовеки всеки в една от трите усти на Луцифер.	Луцифер, Юда, Брут, Касий	Нил (Етиопия), Южното полукълбо	34

Демонология

Демонологията на Данте има няколко източника: главно древногръцката и римската митология, Библията и средновековните традиции. Чудовищни фигури като Харон, Минос, Цербер, Плутон, Флегий, Фуриите, Минотавърът, Кентаврите, Харпиите и др. са очевидно от класически произход. Те са преосмислени и вмъкнати в християнска поема до такава степен, че християнските теолози не са отричали съществуването им, а тяхната божественост. Данте представя тези чудовища по различни начини – те имат функцията на инструменти на божието правосъдие: те са съдии (Минос), пазители (Плутон, Фуриите, Минотавърът, Харпиите), кормчии (Харон на река Ахерон, Флегий на блатото Стикс) и в същото време символично представят на греховете, наказвани в кръговете, които контролират.

Чудовищното е начин за представяне на греха, който е деградация на човешката природа според трите предразположения, осъдени в „Никомахова етика“ на Аристотел: невъздържаност (липса на мярка), злоба и лудо зверство, както Вергилий напомня на Данте в седмия кръг (XI, 79-83).

Италианският учен Артуро Граф посвещава обширен анализ на различния произход на демонологията на Данте в своето фундаментална творба „Митове, легенди и суеверия от Средновековието“ (Miti, leggende e superstizioni del Medioevo). Граф на първо място идентифицира като основен източник теологията на схоластиката (доктриналните разработки на Алберт Велики, Тома Аквински и Св. Бонавентура). Има и различни средновековни източници, като чудовищните фигури и демони, присъстващи в chansons de geste, в ирландската Visio Tnugdali („Видението на Тнугдал“) и Navigatio sancti Brendani („Плаването на свети Брендан“), в текстовете за Адa от Джакомино да Верона и Бонвезин де ла Рива, в популярните демонология, както е разказана от Якопо да Вараце в Legenda aurea („Златната легенда“) (котката, жабата, кучето и т.н.), във виденията като това на брат Алберих от Монтекасино, в различни други средновековни текстове, както и в чудовищните и дяволските фигури на животни, присъстващи в мюсюлманския и индийския ад, като огромни змии и скорпиони, вълци, лъвове и други диви и ненаситни зверове. Някои демони са създадени от въображението на поета като бесните кучета („Ад“, XIII, 125), змии („Ад“, XXIV, 82 и сл.) и др. На земята те изкушават човека, завладяват душата му след смъртта („Ад“, XXVII, 113; „Чистилище“, V, 104). Те могат да произвеждат микроби в човешкото тяло, в което нахлуват („Ад“, XXIV, 112-114), и могат да оживяват мъртвите тела, придавайки им вид на живи („Ад“, XXXIII, 124-132).

Образът на Луцифер, забит в центъра на Земята, със сигурност напомня този от Апокалипсиса на Йоан (12), който говори за дракона, окован за хиляда години от архангел Михаил. Писано е в Библията от пророк Йезекиил (28, 14-19), от апостол Павел (Римляни 8, 38; Ефесци 6:12) за бунтуващите се ангели срещу Бога. Както подчертава Артуро Граф, през Средновековието теолозите на схоластиката се занимават с него: Тома Аквински в Сума на теологията, Алберт Велики, св. Бернар в Tractatus de gradibus superbiae, св. Бонавентура.

Теолозите, особено Алберт Велики, въз основа на някои евангелски изрази (Матей 17, 14-20; Лука 9, 39-40; Марк 9, 13-28), където говорят за повече или по-малко мощни демони, признават, че за да изпълняват по-добре задълженията си, възложени от Провидението, дяволите се отличават в йерархични степени. Този мотив е развит в „Ад” на Данте: Хирон и Малакода („военна” йерархия); Луцифер– „император на болезненото царство" („Ад“, XXXIV, 28), Прозерпина „кралица на вечния плач“ ( инф. IX, 44), нейните слугини Фуриите и др. („феодална" йерархия). Този принцип обаче присъства в древната митология, в текстове и в религиозната иконография, както и в Новия завет, където Сатаната, принцът на силите на въздуха, има империята на Смъртта и т.н.

Драконът на Апокалипсиса – изображение, широко разпространено през Средновековието, се намира в крилатия дракон, поставен на гърба на кентавъра Как („Ад“, XXV, 22-24), докато триформеното чудовище (човек, змия и скорпион) е Герион („Ад“, XVI-XVII). Ако ангелът е идеализация и одухотворяване на човешкото същество, дяволът представлява неговата гротескна деформация и зверска деградация. Луцифер на Данте е антитезата на Христос и има три лица („Ад“, XXXIV, 37-45): червено (омраза ), „между бяло и жълто" (безсилие) и черно (невежество). Тези три лица са противопоставени на силата, мъдростта и любовта на Божията Троица (букв. „създадоха ме божията сила [Бог Отец], най-висшата мъдрост [Бог Син] и първородната любов [Бог Светия Дух]“.; „Ад“, III, 5-6).

Посланието, което Данте иска да предаде на читателя, е, че класическият свят е имал стойност не сам по себе си, а като подготвителна фаза на християнската ера – единствената, в която човекът наистина има възможността за пълна реализация и истинско завършване на неговото съществуване, насочено към преследване на по-обширния божи план.

Издания на български език

Най-ранният превод на български на част първа част на „Божествена комедия“ - „Ад“ датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След него са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов, и др. През 2022 г. излиза в превод на поета Кирил Кадийски.

В превод на Константин Величков:

• Адъ, сп. Художник, 1906.
• Адъ. Печатница на П. М. Бѫзайтовъ (София), 1906.
• Адъ. Книгоизд. „Стоянъ Атанасовъ“ (София)
• Адъ, в Пълно събрание на съчиненията на Константин Величковъ: Т. 1(под ред. на Ив. Вазовъ), изд. Ст. Атанасовъ (София), 1911
• Адъ. Изд. „Г. Игнатовъ“ (София), 1927, 1928.
• Адъ. Книгоизд. „Илия Гологановъ“, 1938.
• Адъ. Изд. „Любенъ Велчевъ“ (София), 1938
• Адъ. Изд. „Георги Жечевъ“ (София), 1938, 1940 (2-ро изд.)
• Адъ. Изд. „Д. Гологановъ“ (София), 1940.
• Адъ. Печатница „Рангел Младеновъ“ (София), 1940
• Ад. Изд. „Народна култура“, 1957 (2-ро изд.), 1964 (3-то изд.), 1965 (4-то изд.), 1966 (5-о изд.), 1967 (6-о изд.), 1968 (7-о изд.), 1969 (8-о изд.), 1972 (9-о изд.);
• Ад: Поема. Изд. „Отечество“, 1978 (10-о изд.), 1979 (11-о изд.);
• Ад: поема. Изд. „Слово“ (Велико Търново), 1994, ISBN 954-439-308-0
• Ад. Изд. „Христо Ботев“, 1996 (12-то изд.), ISBN 954-445-175-7
• Ад. Изд. „Захарий Стоянов“ (София), 2007 (22-ро изд.), ISBN 954-739-672-2
• Ад: Поема. Изд. „Кръг“ (София), 2021 (23-то изд.), ISBN 978-619-7625-22-6 , 2022 (24-то изд.), ISBN 978-619-7625-46-2

В превод на Любен Любенов и Иван Иванов:

• Ад: Поема. Изд. „Отечество“ (София), 1985
• Ад. Изд. Пегас Слово (Велико Търново), 1994 (2-ро изд.), ISBN 954-439-308-0
• Ад. Изд. „Авангард Прима“ (София), 2005 (3-то подобр. изд.), ISBN 954-323-120-6
• Ад. Изд. „Захарий Стоянов“ (София), 2007, ISBN 954-739-672-2 ; 2011, ISBN 978-954-09-0618-8; 2013, ISBN 978-954-09-0784-0

В превод на Кирил Христов:

• Преизподня. Държавна печатница (София), 1935; изд. „Ив. Коюмджиевъ“ (София),1940 (2-ро изд,); Изд. „Захарий Стоянов“, 2008. ISBN 9789547398825

В превод на Крум Пенев:

• Ад: Поема. Изд. „Народна култура“ (София), 1974

В превод на Кирил Кадийски:

• Ад. Изд. „Колибри“ (София), 2022, ISBN 9786190210580

В превод на Милчо Ралчев:

• Милко Ралчев. Данте Алигиери. Критически етюди с приложение на дванадесет преведени песни от „Ад“. Изд. „Димитър Янев“ (София), 1947.

В превод на Б. Кейвански (Николай Хаджитончев):

• Адът. 1922 [2-ро доп. изд.], Библ. Ралица, n. 12; 1937

В превод на Николай Вранчев:

• Адът. Печатница „Стопанско развитие“ (София), 1946 (5-о изд.)

Други

• Ад преразказана за юноши. Изд. „Четиво“ (София), 1940, Ад: Преразказ за юноши, 1945, 1946 (4-то изд.)
• Джеймс Л. Робъртс, Ники Мустаки. Данте. Ад. Изд. „Труд“, 2007 – преразказ
• Ад. изд. „Пан“, 2000, ISBN 954-657-335-3 ; 2003, ISBN 9546573353 – адаптирано
• Гюстав Доре. Божествена комедия: Чистилище и Рай. [Състав. и предг. Мария Арабаджиева, Явор Иванов], прев. Яна Арабаджиева, София, 2010, ISBN 978-954-584-388-4
• Ад : В 6. части [CD-ROM], Лит. колекция „Ренесанс“, Студио „Електроник фемили“ (Пловдив), 2000.

Литература

• Vittorio Sermonti, L'Inferno di Dante, in La Divina Commedia, vol. 1, Milano, Rizzoli, 2001. ISBN 978-88-17-86068-0
• Umberto Bosco e Giovanni Reggio, L'Inferno, in La Divina Commedia, vol. 1, Firenze, Le Monnier, 1988. ISBN 88-00-41293-9
• Andrea Gustarelli e Pietro Beltrami, L'Inferno, in Tavole dantesche, vol. 1, Milano, Carlo Signorelli, 1994
• Francesco Spera (a cura di), La divina foresta: studi danteschi, Napoli, M. D'Auria, 2006
• Mario Gabriele Giordano, "Il canto X dell'Inferno", in "Riscontri", VII, 1-2, с. 9–22, днес в "Il fantastico e il reale. Pagine di critica letteraria da Dante al Novecento", Napoli, Edizioni Scientifiche Italiane, 1997, s. 1–15
• Arturo Graf, Miti leggende e superstizioni del medioevo, Demonologia di Dante, онлайн

Библиографски бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Inferno (Divina Commedia) и страницата Inferno (Dante) в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.