Направо към съдържанието

Колекция „Фарнезе“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тициан, Потрет на Папа Павел III (Алесандро Фарнезе), Музей „Каподимонте“, Неапол
Детайл от Дворец „Фарнезе“ в Рим: в центъра е папският герб на Павел III, вляво – този на кардинал Ранучо, а вдясно – на херцог Отавио.

Колекция „Фарнезе“ (Collezione Farnese) е колекция от произведения на изкуството, датиращи от периода на Ренесанса, една от най-важните в Италия и Европа. Тя е резултат от непреходно меценатство и колекционерство, продължило около два века, от средата на 16 до първата четвърт от 18 век, на различни членове на Фарнезе – благородническо семейство от Лацио, преди всичко на кардиналите Алесандро и Одоардо Фарнезе.[1] Някои от картините са поръчани от членове на фамилията и са нарисувани от най-великите художници от онова време. Колекцията е допълнена през 1564 г. с римските скулптури, открити в Термите на Каракала в Рим.

Колекцията се разклонява между дворовете на Рим, Парма и Пиаченца, докато повечето от предметите в нея не са събрани и прехвърлени, стратрирайки през 1734 г., в Неапол, по заповед на Карлос III де Бурбон, който придобива собствеността, наследявайки майка аи Изабела Фарнезе. Списъкът с произведения е особено обширен и обхваща всеки художествен сектор, включително картини, скулптури, както художествени, така и археологически, рисунки, книги, бронз, обзавеждане, камеи, монети, медали и много други екземпляри от археологически характер.[2]

След смъртта на Антонио Фарнезе и последвалото изчезване на династията Фарнезе, според договора от войната на Четворния алианс херцогството преминава към Испанската империя. Според историка на ХХ век Микеланджело Шипа движението на колекцията, описано като „здравословен грабеж“, осигурявало защита на същата от опасностите от войната. Тук трябва да вмъкнем, че преди да пристигне в Неапол колекцията през 1731 г. е местена в Генуа с цел отдалечаване от обсега на военните действия.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Начало на колекцията при папството на Павел III (1542 – 1549)

[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията, чието начало започва от Рим, се развива основно върху три отделни ядра. От една страна тази в Рим е свързана с папа Павел III. От друга страна има колекция в Парма, със значително присъствие на училищни произведения от художествените школи в Емилия и Фландрия, разположени в дворците на фамилията Фарнезе в Парма и Колорно. Третото ядро на колекцията е това във фамилния дворец в Пиаченца.

Дворец „Фарнезе“ в Рим

[редактиране | редактиране на кода]
Дворец „Фарнезе“, Рим

Реконструкцията на историческите събития, довели до раждането и развитието на колекцията, почти всичките датират от 17 и 18 век.[3] Колекцията се ражда, когато папа Павел III (1468-1549) и неговият племенник, кардинал Алесандро Фарнезе започват да поръчват и събират чрез подаръци и придобки, от 1542 г. нататък, картини и скулптури на някои от най-известните художници на времето, както и като експонати от антики, които от време на време са намирани на строителни обекти в Рим.[3]

Всички колекции първоначално са подредени в Палацо Фарнезе, намиращ се на Кампо дей Фиори в Рим, поръчан от самия папа през 1495 г. и завършен около 1540 г. Въпреки това няма сигурна информация за подредбата на творбите в сградата по време на нейното строителство по произход резиденция на Пиер Луиджи II, херцог на Кастро и син на Павел III, а след това, обитавана от 1544 г. и от сина на Пиер Луиджи, Ранучо Фарнезе, известен като кардинал на Сант Анджело, докато брат му Алесандро живее в близкия Канцлерски палат.[4]

Поръчки от кардинал Алесандро за Тициан

[редактиране | редактиране на кода]

Годините близо до средата на 16 век виждат папата Фарнезе много активен политически, също и преди всичко в местата му на произход, следователно в Парма и Пиаченца, когато през 1545 г. той управлява окончателното откъсване на двата града от Миланското херцогство, установявайки новo, автономнo спрямо Папската държава херцогство, където синът му Пиер Луиджи Фарнезе е обявен за херцог.[5]

Тициан, Портрет на кардинал Алесандро Фарнезе
Тициан, Портрет на Ранучо Фарнезе

В този период, по-точно между 1542 и 1545 г., се появяват първите големи поръчки за изобразяване на семейството, всички отправени от неговия племенник – кардинал Алесандро Фарнезе Млади: Тициан всъщност е призован от него в Емилия в двора на папата. Творецът междувременно е ангажиран с изготвянето на мирното споразумение с император Карл V Хабсбург с цел извършване на различни портрети на семейството, включително този на Ранучо Фарнезе (1542), който всъщност представлява първата работа на Тициан за Фарнезе, до Портрет на Павел III, с (през 1543 г.) и без шапка (през около 1545 г.), както и Портрет на кардинал Алесандро Фарнезе (1545-1546 г.).[6] За да убеди Тициан да изпълни работата и да се съобрази с молбите на Алесандро, кардиналът мълчаливо сочи, че се съобразява с молбата на венецианския художник, който поисква да получи за сина си Помпоний, който е дал духовни обети, абатството Сан Пиетро в Коле, в епархията на Ченеда (сега Виторио Венето). [7] Въпреки това, въпреки портретите на Фарнезе, рисувани от художника, към които са добавени други картини, направени по време на кратък престой в Рим отново в двора на Фарнезе, където той рисува Даная (1545), изрично поискана от племенника на кардинала за неговата гримьорна,[8] и Портрет на Павел III с внуците си Отавио и Алесандро Фарнезе (1545-46), майсторът не успява да получи привилегиите, на които се надява за сина си, който всъщност има само скромна курия във Венето.[7]

Със сигурност е известно, че до смъртта на Павел III през 1549 г. в сградата има непрекъснато обогатяване на произведения от колекцията, където в допълнение към първата група произведения, поръчани от семейството, преди всичко група заявки отправени към Тициан и Гулиелмо дела Порта, с течение на времето колекцията ще бъде обогатена главно с произведения от дарения или покупки от други колекции, резултат от внимателното покровителство на представителите на Фарнезе.[9] [10]

Първи археологически находки

[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към първоначалните поръчки, предоставени на Тициан, ядрото от произведения, които първоначално съставляват гръбнака на колекцията, са археологически-класическите находки, отчасти плод на някои от откритията, направени по време на римските разкопки, които се развиват във време, отчастни на придобките от други колекции.[11]

Херкулес Фарнезе

Придобиването на колекцията от бюстове и антични статуи от колекцията на кардинал Чези датира от 1537 г. През 1545 г., благодарение на разкопките във фабриката на Сан Пиетро от баните на Каракала, са открити някои от най-известните части от класическата скулптура от колекцията, като например Изтезанието на Дирка, Херкулес Фарнезе, Латинският Херкулес (първите две днес в MANN, а третият в Кралския дворец на Казерта). През 1541 г. изтеглянето от колекцията на Асканио Колона на двамата Дакийски затворници (сега в MANN). През 1546 г. Отавио Фарнезе купува колекцията Саси, от която идва Аполон (днес в MANN), а през 1547 г. е придобит колосалният бюст на Юлий Цезар (днес в MANN в Неапол), намерен по време на разкопките на Форума на Траян и на пиедесталите на колоните на Храма на Адриан, разположен на пл. „дела Пиетра“ (днес в MANN ).[12] [13] [14]

След смъртта на Павел III (549 г.) разширяването на колекцията е засегнато от първоначално забавяне, дължащо се също на по-малката политическа власт, която семейството има в годините непосредствено след смъртта на папата. Всъщност през 1551 г. представителите на Фарнезе са обявени за бунтовници от папа Юлий III, тъй като преди това са сключили споразумения за политическа защита с кралете на Франция.[15]

Колекциите на папските внуци Ранучо, Алесандро и Отавио Фарнезе (1549 – 1590)

[редактиране | редактиране на кода]

Антични скулптури

[редактиране | редактиране на кода]

Първият опис на древните скулптури, присъстващи в колекцията на Фарнезе, е съставен през 1550 г. – т. нар. Опис на Алдрованди, който е публикуван през 1556 г. В него е посочено и описано местоположението на повечето от експонатите, които сега са в Националния археологически музей на Неапол.[16]

Тициан, Портрет на папа Паве III с внуците му Алесандро Млади и Отавио Фарнезе

Междувременно кардинал Алесандро Фарнезе Млади продължава да обогатява резиденцията си в Палацо дела Канчелерия в Рим с археологически предмети, които купува за себе си, като тези от колекцията Дел Буфало, която той придобива през 1562 г., което позволява влизане в колекцията Атлас, който носи светът и парапета на кладенец, т. нар. Атлас Фарнезе – базалтов Аполон, който след реставрации от 18 век става Аполон китаред,[17] и Ерос Фарнезе (и трите скулптури днес в MANN в Неапол).[18] [19] Тези произведения впоследствие са прехвърлени, в неизвестно време, в залите на Палацо Фарнезе, когато крило на сградата е предназначено да приюти частните апартаменти на „внука-кардинал“.[19]

През следващите години има още два описа, единият съставен през 1566 г., година след смъртта на Ранучо Фарнезе, и друг през 1568 г. По това време колекцията и дворецът в Кампо де Фиори вече са изцяло поверени на съдбата в продължение на две години на кардинал Алесандро Млади – брат на Ранучо, най-големият син на Пиер Луиджи II Фарнезе и внук на папа Павел III. [20] [21] Двата описа, вместо да показват разликите между единия каталог и другия, които всъщност не са съществени, тъй като колекциите на Алесандро са били прехвърлени в резиденцията на Ранучо дори преди изготвянето на първия от двата каталога, са полезни за разбирането на това какви са подредбите в залите на комплекса.[21]

Атлант Фарнезе

Между арките на вътрешния двор на комплекса са подредени антични скулптури, включително Херкулес Фарнезе, Латинският Херкулес и Флора Фарнезе. В салона на дясното крило на първия етаж, предназначен за апартаментите на кардинал Алесандро, който по-късно ще бъде залата на императорите, пък са подредени бюстовете на римските консули и императори и скулптурите Венера с Купидон Фарнезе и Ерос, докато в голямата зала на първия етаж са двамата дакийски затворници от двете страни на входната врата и в нишите – различни скулптури, включително Антиной Фарнезе, преди това в Колекция „Киджи“, и статуя на Минерва. Други фрагменти или части за реставрация са поставени в бараката, където първоначално се намира и Бик Фарнезе. Бикът, поради размера си, е труден за разполагане и следователно е изложен без необходимото достойнство в тази среда, но впоследствие намира място в градините на двореца. Сред древните статуи, които съставляват ядрото на колекцията до този момент, единствените съвременни произведения остават двата бюста, поръчани от Гулиелмо дела Порта, изобразяващи папа Павел III, и двата от 1546-47 г.[22] [23]

Придобивки от други съществуващи колекции също се извършват от 1570-те години, когато Алесандро Фарнезе Млади получава като подарък от Андреа Герарди, който притежава много земя близо до порта Сан Лоренцо, няколко фино украсени саркофага от римската епоха, които са поставени в градината на Вила Фарнезина – бивша собственост на Агостино Киджи, закупена от кардинал Алесандро през 1580 г. Покупката на колекция от медали от кардинал Мочениго датира от около 1578 г. През 1581 г. той придобива някои части от колекцията на кардинал Бембо, обявена за продажба от неговия син, включително Глава на Антиной, която е преместена върху тялото на Дорифор и двете са разположени в галерията Карачи на Дворец „Фарнезе“.

Чаша Фарнезе

Важно обогатяване на колекцията от антики настъпва през 1586 г. след смъртта на Маргарита Австрийска, съпруга на Отавио Фарнезе. Тя е собственичка на Палацо Мадама, където прекарва част от живота си със съпруга си, и на Вила „Монте Марио“, която оставя на съпруга си (който също умира скоро) заедно с всички колекции, съхранявани там, включително тази на археологически находки, сред които Групата на Тираноктоните (днес в MANN в Неапол), Диадомен от Поликлет (днес в Британския музей в Лондон), Приклекнала Венера (днес в MANN, Неапол), Бакх (днес в MANN), колекция от гоблени и други произведения.[24] С това наследство скъпоценната колекция от скъпоценни камъни също започва да се формира с части от колекциите от 15 век на папа Павел II и Лоренцо Великолепни, от които произлиза добре известната чаша Фарнезе.[24]

Декоративни изкуства и изобразителни произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Маса Фарнезе
Ковчеже Фарнезе

Сред декоративните изкуства заслужават да се споменат поръчките на великия кардинал Алесандро. Около 1548 г. той поръчва Ковчеже Фарнезе, завършен през 1561 г. (днес в Музей „Каподимонте“ в Неапол), чиито кристали са издълбани през онази година от Мано Збари и Джовани Бернарди (най-известният гравьор на времето).[25] Друга поръчка е голяма маса (3,95×1,80 м) с мраморни инкрустации, която да бъде поставена в центъра на централната зала на сградата, където остава до 18 век (днес в MET в Ню Йорк).[26] Масата датира от 1570 г., предвид факта че трите мраморни рафта, върху които почиват краката ѝ, са украсени с гербовете на Алесандро Млади, а не с тези на Ранучо Фарнезе, който следователно вероятно вече е мъртъв, и също така тя не се споменава в двата описа от 1566 и 1568 г. Тя и ковчежето са една от най-забележителните мебели в колекцията, оцеляла днес.[26]

Ел Греко, Портрет на Джулио Кловио с часослов

От живописна гледна точка колекцията е обогатена с творби на Джулио Кловио, повикан от Алесандро Млади и настанен в римския дворец Фарнезе още през 1541 г. Кловио остава там до смъртта си през 1578 г., за да създаде някои творби, включително декорациите в Часослова (днес в Библиотека „Пиърпонт Морган“ в Ню Йорк) и в същото време да дава съвети за закупуване на произведения на изкуството.[27] Поръчката на Марчело Венусти да направи копие (днес в Музей „Каподимонте“ в Неапол) на Страшния съд на Микеланджело датира от 1549 г.; това става известно, защото възпроизвежда оригиналната композиция, замислена от флорентинския художник, следователно преди корекциите, които Даниеле да Волтера ще направи, призован да извърши покритията на голите тела на изобразените герои.[27] Джулио Кловио също става точка на контакт между папското семейство и Ел Греко, който пристига в Рим около 1570 г. Ел Греко, след като влиза в контакт със семейство Фарнезе, рисува различни произведения за тях, включително Портрет на Джулио Кловио с часослов, Момче, което духа върху горящ въглен (днес и двете в Каподимонте) и Изцелението на слепия (днес в Националната галерия на Парма).[27]

Освен с преките поръчки внуците на Павел III се отличават и с чувствителността си към меценатството: няма недостиг на покупки в изобразителната област на групи картини от съществуващи колекции, които са обявени за продажба или са дарени на благородниците Фарнезе.[28] Сред тях е завещанието на иконома на къщата, Лудовико Тедеско, през 1573 г., според което е установена селекция от произведения, които кардинал Алесандро Фарнезе Млади да избере за включване в собствената си колекция, селекцията от 1587 г., която позволява на кардинала да закупи цялата колекция от рисунки на Томазо де Кавалиери, който е един от близките приятели на Микеланджело, от когото той също притежава някои скици.[28] След това са открити други картини в опис от 1587 г. в „гардероба“ на Ранучо Фарнезе, получен в римския дворец чрез Отавио или самия Ранучо, където са изброени около четиридесет картини, включително Портрет на Галеацо Санвитале от Пармиджанино.[29]

Последни години на XVI век

[редактиране | редактиране на кода]
Дворец „Фарнезе“ в Капрарола

В началото на последното десетилетие на 17 век, сред завещанията на папа Павел III, както и придобивките на Алесандро Младши и наследството на Отавио, семейство Фарнезе се гордее със забележителна колекция от картини, богата колекция от антики, вероятно сред най-важните за времето, както и различни владения в Папската държава, почти всички, поне за тези в римската сфера, поръчани от Великия кардинал.[30] Следователно към тази дата Палацо Фарнезе в Рим, Палацо Фарнезе в Капрарола (лична резиденция на Алесандро), Вила Фарнезина, Палацо „Мадама“ и Вила „Мадама“ (придобити като зестра от Отавио), Палацо дела Канчелерия (друга резиденция на кардинала), градините на Фарнезе на Палатин, Рока (крепост) на Иския ди Кастро, Палацо Фарнезе в Градоли, Палацо Фарнезе в Латера, Палацо Фарнезе в Пиаченца, Палацо дела Пилота в Парма (построен от Отавио), Палацо Фарнезе в Ортона и други. [30]

Вила Фарнезина в Рим

След като тримата синове на Пиер Луиджи Фарнезе – внуците на Павел III умират Ранучо през 1565 г., Отавио през 1586 г. и кардинал Алесандро Фарнезе Млади през 1590 г., Колекция „Фарнезе“ преминава към внуците на Отавио, както и към синовете на Алесандро, 3-ти херцог на Парма и Пиаченца, т.е Одоардо, който следва произведенията, съхранявани в Рим, и брат му Ранучо I, 4-ти херцог на Парма и Пиаченца, който следва произведенията, събрани в резиденциите на херцогството.

Колекцията при кардинал Одоардо Фарнезе (края на 16 - първа половина на 17 век)

[редактиране | редактиране на кода]

Поръчки на кардинал Одоардо към Анибале и Лудовико Карачи

[редактиране | редактиране на кода]
Камерино Фарнезе. Нависоко – копие на Херкулес на кръстопът от Анибале Карачи (оригиналът е в Музей „Каподимонте“, Неапол ).

Между края на 16 и началото на 17 век колекцията започва да включва както римската резиденция, така и тези в Парма и Пиаченца“ това е възможно благодарение и на приноса на Алесандро Фарнезе, 4-ти херцог на Кастро, още един внук на Павел III, както и син на Отавио. Така влизат произведения на Рафаело, Себастиано дел Пиомбо, Гулиелмо дела Порта, Микеланджело, Ел Греко и други художници.

Одоардо, синът на Алесандро, е особено активен в двореца в Рим, където поръчва няколко модернизационни работи по сградата. Той поръчва това, което ще стане един от най-важните живописни цикли в историята на изкуството, който отваря вратите към бароковото течение: фресковите цикли на Анибале и Лудовико Карачи с тяхната работилница, които в Галерия „Фарнезе“ рисуват истории за Любовта на боговете (1597-1607), както и фресковите цикли в Камерино Фарнезе, посветени на делата на техните баща Алесандро, в центъра на свода платното с Херкулес на кръстопът (днес в Музей „Каподимонте“ в Неапол).[31] Работите по обогатяване, поискани от кардинал Одоардо, също засягат периметъра на стените на същата сграда: всъщност той иска разширение от страната между ул. Джулия и река Тибър със семейния дворец, свързан с помощта на мост вътре в тялото на сградата (мостче Фарнезе) до друга сграда – Палацето Фарнезе, построена около 1603 г. по искане на самия кардинал, полезна за настаняване на частните му апартаменти (сградата по-късно е разрушена през 1870 г. след градската реорганизация на този район).

Сред най-важните поръчки и покупки, предложени от Одоардо тогава, е алегоричната скулптура, също посветена на баща му, изобразяваща Александър, победил ереста, от Симоне Москино, някога изложена в залата на двореца Фарнезе (днес в Кралския дворец на Казерта), и поредица от картини от Болонската школа, които формират, заедно с първите поръчки от Тициан и някои творби от колекцията Орсини, най-важното живописно ядро на колекцията.[32] От Анибале Карачи са Мистичният брак на Света Екатерина Александрийска (сега в Музей „Каподимонте“, Неапол), Христос, увенчан с трънна корона (сега в Музея на Болоня), Свети Петър, Видението на Свети Евстахий (и двете в Неапол), Венера със сатир и купидони, Христос и Кананея (днес в Галерият на Парма).[32] В крилото на комплекса, попадащ в новия Palazzetto Farnese, обаче описите от онова време съобщават за други произведения на Болонската школа: също от Анибале Карачи са Риналдо и Армида (днес в Музей „Каподимонте“) и Диана и Атеон (днес в Кралските музеи в Брюксел), от Агостино Карачи са Портрет на Ариго Косматия, Пиетро Лудия и Амон джуджето (днес в Музей „Каподимонте“) и Изнасилването на Европа.[32]

Анибале Карачи, Пиета

Две забележителни поръчки от Одоардо до Анибале Карачи също могат да бъдат проследени до тази фаза: едната на Христос в слава със светци и Одоардо Фарнезе, за църквата „Обител Камалдоли“, сега в Палатинската галерия във Флоренция, другата е Пиета, днес в Музей „Каподимонте“ в Неапол. Пиетà е сред най-големите шедьоври на художника и по-общо на италианската барокова живопис, въпреки че първоначалното му местоположение остава неизвестно (вероятно е бил олтар на частен параклис).[33]

Придобиване на други колекции

[редактиране | редактиране на кода]
Венера Калипига

През годините на поръчките на Одоардо има други важни придобивания от външни колекции, като това на Джанджорджо Чезарини, съпруг на единствената извънбрачна дъщеря на кардинал Алесандро Фарнезе Млади – Клелия Фарнезе, чиято колекция е закупена за 5000 скуди през 1593 г. от които се събират в двореца седемнадесет глави на философи, открити по време на разкопките на баните на Диоклециан през 1576 г., Лежащия Океан, както и Сатир и малкият Дионисий, и най-вече добре известната Венера Калипига (всички днес обединени в MANN от Неапол).[34]

Друго забележително придобиване е това, което идва чрез наследственото завещание на Фулвио Орсини, който дарява голяма част от колекцията си на кардинал Одоардо след смъртта му през 1600 г.[35] Орсини е библиотекар на къщата Фарнезе, учен, високо културна личност и важен колекционер на изкуство, живял на втория етаж на двореца Фарнезе, където остава до смъртта си.[36] През 1554 г. той е на служба при Алесандро Фарнезе Млади, въпреки че всъщност работи за кардинал Ранучо.[36] След смъртта на Ранучо услугите му преминават към Великия кардинал и въпреки че той формално остава на поста библиотекар, уважението, което семейството има към него, го кара да стане официален консерватор на колекцията на Фарнезе и съветник по покупките.[36] Колекция „Орсини“ се състои от 400 гравирани камъка, 150 надписа, 58 бюста, 70 златни монети, около 1900 сребърни монети, повече от 500 бронзови монети, 113 картини и рисунки, плюс различни антични предмети, на обща стойност, оценена на 13 500 скуди.[36] Сред картините, оставени в Колекция „Фарнезе“, има множество изпълнени от авторитетни имена, включително Портрет на Джулио Кловио с часослов от Ел Греко (днес в Музей „Каподимонте“ в Неапол), Автопортрет на Софонизба Ангуисола (пак там), Играта на шах от същата авторка (днес в Музея в Познан), двата портрета на Климент VII от Себастиано дел Пиомбо (днес в Музей „Каподимонте“), Портрет на Франческо Гондзага от Андреа Мантеня (пак там), два портрета на Даниеле да Волтера (включително един в Галерия „Парма“ и друг в Каподимонте в Неапол).[36] Колекцията също така включва произведения на Джовани Белини, Рафаело, Джорджоне, Джулио Романо, Росо Фиорентино, включително Портрет на млад мъж седнал върху килим, и на други майстори на Италианския ренесанс.[36]

След това се извършват допълнителни придобивания, започвайки от първото десетилетие на 17 век, по повод някои реквизиции, направени от Фарнезе срещу „бунтовнически" семейства, което позволява пристигането в колекцията на произведения като Мадона дела Гата от Джулио Романо, и Мистичният брак на Света Екатерина Александрийска от Кореджо (и двете днес в Музей „Каподимонте“), идващи от колекцията на сем. Сансеверино, или като тези, идващи от семейство Мази, като напр. платната на Питър Брьогел Стари Мизантроп и Притча за слепците (и двете в Каподимонте).[37]

Забвение на клона на Фарнезе в Рим

[редактиране | редактиране на кода]

Одоардо е последният член на фамилията, който обитава двореца Фарнезе в Рим, тъй като след смъртта му през 1626 г. сградата изпада в забрава, като клонът на фамилията, който най-много съставлява нейната „силен“ клон, сега е постоянно ангажиран в Херцогство Парма и Пиаченца.[38] [39] След това дворецът дори е отдаван под наем на чужденци, включително през 1636 г. на кардинала на Лион Алфонс дьо Ришельо.[38]

Три описа на Колекция „Фарнезе“ датират от 1641, 1644 и 1653 г., които, освен че точно изброяват всички притежания на семейството, за разлика от описите от 1566 и 1568 г., се оказват и първите наистина пълни описи, отчитащи и художествените произведения, принадлежащи към колекцията.[40]

Прехвърляне на римската живописна колекция в Парма (сред. на 17 век)

[редактиране | редактиране на кода]

Паралелно с римската колекция в Парма и Пиаченца започва да се развива друга колекция, също ръководена от сем. Фарнезе. Описът на колекцията от 1644 г. е важен за историята ѝ, понеже замразява статуквото на колекцията в момента преди прехвърлянето на творбите в Парма. От средата на 17 век Ранучо II Фарнезе прехвърля цялото ядро от картини, налични в Рим, в семейните имоти в района на Емилия, в Палацо дел Джардино и след това в Палацо дела Пилота, и това води до групи произведения, които, също и поради неточна документация, след това ще станат трудни за реконструиране от историческа гледна точка.[41]

Прехвърлянето на колекциите от римски картини се извършва и след бунтовете в папския град, в които проявяват и настроения против Фарнезе.[42] Няколко години по-късно от цялата Колекция „Фарнезе“, разпръсната из имотите на семейството, единствено групата от антични скулптури, намерени в Рим, остава извън новата централа в Емилия, понеже са трудни за прехвърляне, както и няколко отделни картини като Херкулес на кръстопът от Анибале Карачи, останали в римския дворец.

Произведенията, датирани от втората половина на 17 век, представени в колекцията, като тези на Иларио Сполверини и Джакомо Денис, могат да бъдат проследени до поръчките, направени от членовете на семейството, установили с вече между Парма и Пиаченца, т. е. генерал Алесандро и от Ранучо II Фарнезе. В средата на 17 век в Парма започва да се формира скъпоценната колекция от камеи с експонати от колекции от 15 век на папа Павел II и Лоренцо Медичи, както и тези на Алесандро и Ранучо II Фарнезе.

Прехвърляне на колекциите в Неапол (1734 – 1815)

[редактиране | редактиране на кода]

Преместване на картините от Парма при Карлос III де Бурбон (1734)

[редактиране | редактиране на кода]
Карлос III де Бурбон – синът на Изабела Фарнезе, наследил колекцията
Изабела Фарнезе, последната представителка на фамилия Фарнезе

През 1731 г. последният представител на мъжкия клон на династията Антонио Фарнезе умира без наследници. Херцогството става част от Испанската империя по силата на договора от Войната на четворния съюз, така че наследството преминава през неговата племенница Изабела, съпруга на Филип V от Испания, последната пряка потомка на семейството, на нейния син Карлос III де Бурбон – новият херцог на Парма и Пиаченца. Когато избухва Войната за полското наследство между Испания и Австрия, през февруари 1734 г. Карлос III заминава за завладяването на двете Сицилии от Бурбоните. Предвид близкото присъствие на австрийските имперски войски и френско-сардинските съюзнически войски, напускайки Парма, той осигурява активите си, като урежда прехвърлянето на активите на Фарнезе в Генуа в очакване да се върне в Парма при по-благоприятни моменти.

Дворец „Каподимонте“ – бъдещ Музей „Каподимонте“, Неапол

Колекцията е окончателно пренасочена към Неапол след мирните договори, които постановяват отказа му от титлата на херцог на Парма, за да стане крал на Неапол. Прехвърлянето на творбите е завършено между 1735 и 1739 г. В това пътуване са включени и скъпоценните камъни и библиотеката на Фарнезе, донесени в Кралския дворец в Неапол през 1736 г. Междувременно в столицата на кралството Карлос III нарежда изграждането на „лъскава резиденция“, която да служи като място за творбите. Дворецът Каподимонте е роден, следователно е проектиран единствено за тази цел и едва впоследствие е използван от френските суверени през десетилетието 1806-1815 г. като кралска резиденция. [43]

Правото на прехвърляне на собственост е признато на Карлос III от предварителния договор към Виенския мирен договор, сключен през 1735 г. Не цялото имущество, притежавано от суверена, напусна Парма: причина за търкания между Неапол и Виена е австрийският отказ през 1738 г. да се прехвърлят от Колорно две големи базалтови статуи на Херкулес и Бакх, открити във Фарнезианските градини в Рим по времето на Франческо Фарнезе и депозирани в ателието на скулптора Джулиано Моцани за незавършена до момента реставрация. Първоначалните протести на Карлос III престават, тъй като испанският двор ги счита за дипломатически неудобни.[44]

Сериозната загуба, която претърпява град Парма, е толкова силна, че през следващите години новият херцог Филип I забранява изземването на няколко градски произведения (като Мадоната на Сан Джироламо от Кореджо)[45] и създава Академията за изящни изкуства, като по този начин започва художествено възраждане, полезно за придаване на нов блясък на емилианския двор.

Преместване на римските антики при Фердинанд IV (1786)

[редактиране | редактиране на кода]
Колекцията от антични скуптури в Националния археологически музей в Неапол

Прехвърлянето на Колекция „Фарнезе“ е завършено едва 54 год. по-късно, когато крал Фердинанд IV решава да премести и римската колекция на семейството в Неапол, състояща се основно от скулптури и археологически находки, съхранявани в Палацо Фарнезе на Кампо де Фиори, Вила Фарнезина и Фарнезианските градини. Дори това прехвърляне, извършено между 1786 и 1788 г., предизвика много недоумения в папската столица: всъщност има силни протести и опозиция, повдигнати от папа Пий VI, който се опитва да запази скулптурната колекция на място.

През следващите години, по време на различните вълнения, които Кралство Неапол преживява, по повод създаването на Неаполитанската република през 1799 г. и последвалото френско господство на Жозеф Бонапарт и Жоашен Мюра (1806-1815), при различните бягства на краля в Палермо, той обичайно взема със себе си някои произведения от колекцията – тези, които се считат за най-престижни, за да избегне ограбването им.[46] Картините на Тициан Даная, Павел III с неговите внуци и Портрет на папа Павел III без шапка, както и някои археологически произведения на Кралския музей на Бурбоните, както и скъпоценните камъни на Фарнезе в кралския дворец имат тази съдба.[46]

Когато кралят се завръща в Неапол благодарение на възстановяването на кралството на Бурбоните, произведенията са върнати в столицата на кралството и всички (включително картините) са временно съхранявани в Тайния кабинет на Кралския музей (днешен Национален археологически музей), в очакване тяхното окончателно разпределение.[47]

От Обединението на Италия до 2022 г.

[редактиране | редактиране на кода]
Бивш Палацо дели Студи, а днес Национален археоогически музей, Неапол

След обединението на Италия през 1861 г. името на Двореца на кралските изследвания е променено на Национален музей. Едва през 1957 г. художествената галерия е отделена от сградата и е пренаредена заедно с други средновековни и модерни произведения и предмети на изкуството в Двореца „Каподимонте“. Фарнезианската библиотека пък се влива в Националната библиотека на Кралския дворец. Междувременно през първите десетилетия на 20 век 138 картини от Колекция „Фарнезе“ са върнати в Парма и Пиаченца като компенсация за предполагаемите узурпации, извършени от Карлос III де Бурбон два века по-рано.[48] Според италианския историк от 20 век Микеланджело Шипа обаче преместването на колекцията, описано като „здравословен грабеж“, гарантира защитата ѝ от опасностите на Войната за полското наследство, която също е на път да обхване Херцогство Парма през онези години, тъй като както и постоянството в Италия на активите на Фарнезе, които в противен случай биха се озовали във владение на новите собственици на Емилианското херцогство, т.е. австрийците [49]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Днес голяма част от Колекция „Фарнезе“ е изложена в Неапол в три отделни комплекса: Национален археологически музей, Музей „Каподимонте“ и Кралски дворец. Други творби са изложени в Кралския дворец в Казерта, в Градския музей и в Колеж „Алберони“ в Пиаченца, в Националната галерия в Парма, в Пинакотеката в Болоня, в Британския музей в Лондон[50], в Националната художествена галерия във Вашингтон и в други музеи по света.

Колекцията на Археологическия музей се състои главно от римски скулптури, съхранявани дълго време в Палацо Фарнезе, Вила Фарнезина и Фарнезианските градини в Рим. Други антики идват от Парма или Рим, придобити от други колекции (като Чаша Фарнезе).[51]

Вместо това колекцията на Музей „Каподимонте“ е съставена основно от емилиански и римски ренесансови картини, и от фламандски картини, събрани основно в Рим, след това преместени в средата на 17 век почти всички в Парма, първо в Палацо дел Джардино и след това в Палацо дел Пилота (преди последното прехвърляне в Неапол от 1734 г.). Следователно в двореца се съхранява това, което е най-същественото и уместно ядро на живописната колекция на Фарнезе. Има и други находки като порцелан, керамика, съдове, кухненски прибори, броня, сребро, гоблени и злато.[52]

В Кралския дворец на Неапол има и други произведения на Фарнезе, като тези в Зала XVIII, посветени на Емилианската живопис; крилото на кралската резиденция, което представлява Националната библиотека, пази книгите на Библиотеката на Фарнезе.

Картините, които са „родени“ в двореца Фарнезе в Рим, носят сив печат от восък с лилията на Фарнезе на гърба на платното, докато тези, които са „родени“ от колекциите на Парма и Пиаченца, имат червен печат.[53]

Колекция „Фарнезе“ в Национална галерия, Парма

[редактиране | редактиране на кода]

Колекция „Фарнезе“ в Национален музей „Каподимонте“, Неапол

[редактиране | редактиране на кода]

Колекция „Фарнезе“ в Национален археологически музей, Неапол

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бикът Фарнезе
    Бикът Фарнезе
  • Артемида от Ефес
    Артемида от Ефес
  • Херкулес Фарнезе
    Херкулес Фарнезе
  • Венера Калипигия
    Венера Калипигия
  • Атлант
    Атлант
  • Чаша Фарнезе
    Чаша Фарнезе

Членове на Фарнезе, свързани с колекцията

[редактиране | редактиране на кода]

Това са представителите на фамилията Фарнезе, които са наследили, запазили или които във всеки случай са оказали влияние върху динамиката, присъща на тази художествена колекция:

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Michelangelo Schipa, Il Regno di Napoli al tempo di Carlo di Borbone, Napoli, Stabilimento tipografico Luigi Pierro e figlio, 1904.
  • Nicola Spinosa, Capodimonte, Napoli, Editrice Electa, 1999
  • АA. VV., I Farnese. Arte e collezionismo, Milano, Editrice Electa, 1995

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 66..
  2. ↑ D. Mazzoleni, I palazzi di Napoli, Arsenale Editrice (2007) ISBN 88-7743-269-1
  3. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 49..
  4. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 49..
  5. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 53..
  6. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 53..
  7. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 53..
  8. ↑ Tiziano e il ritratto di corte da Raffaello ai Carracci p. 152..
  9. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 66..
  10. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 50..
  11. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 49..
  12. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 49..
  13. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 50..
  14. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 51..
  15. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 50..
  16. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 50..
  17. ↑
  18. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 50..
  19. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 51..
  20. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 51..
  21. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 52..
  22. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 51..
  23. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 53..
  24. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 64..
  25. ↑
  26. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 54..
  27. ↑ а б в I Farnese. Arte e collezionismo p. 54..
  28. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo pp. 55-60..
  29. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2013-06-08. Посетен на 2018-05-02.
  30. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 49..
  31. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo pp. 55-60..
  32. ↑ а б в I Farnese. Arte e collezionismo p. 61..
  33. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 61..
  34. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo pp. 55-60..
  35. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 49..
  36. ↑ а б в г д е I Farnese. Arte e collezionismo pp. 55-60..
  37. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2013-06-08. Посетен на 2018-05-02.
  38. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 49..
  39. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 61..
  40. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 61..
  41. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 61..
  42. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo p. 61..
  43. ↑ D. Mazzoleni, I palazzi di Napoli, Arsenale Editrice (2007) ISBN 88-7743-269-1
  44. ↑ Schipa, с. 184-185.
  45. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2012-04-02. Посетен на 2023-01-03.
  46. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo p. 218..
  47. ↑ D. Mazzoleni, I palazzi di Napoli, Arsenale Editrice (2007) ISBN 88-7743-269-1
  48. ↑ Spinosa ..
  49. ↑ Schipa, pp. 105-106.
  50. ↑
  51. ↑
  52. ↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2013-06-08. Посетен на 2018-05-02.
  53. ↑ Tiziano e il ritratto di corte da Raffaello ai Carracci p. 334..

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Collezione Farnese в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колекция_„Фарнезе“&oldid=12401615“.