Население на България

Население на България
Крива на населението за периода след 1961 г. Според данни на Организацията по прехрана и земеделие.
Население	6 621 800
Гъстота	62,6 д./km2 (2019)
Прираст	−6,7 ‰ (2019)
Раждаемост	8,8 ‰ (2019)
Смъртност	15,5 ‰ (2019)
Прод. на живота	75 години (2019 – 2022)
– мъже	74,5 години (2019 – 2022)
– жени	78,5 години (2019 – 2022)
Коеф. на плодовитост	31,58 живородени деца/жена (2022)
Детска смъртност	5,6 ‰ (2019)
Възрастова структура
0-14 години	14,9 % (2022)
15-64 години	62,9 % (2022)
Над 65 години	22,8 % (2022)
Съотношение между половете
Общо	0,94 мъже/жени (2022)
При раждане	1,05 мъже/жени (2022)
До 15 години	1,05 мъже/жени (2009)
15-64 години	0,97 мъже/жени (2009)
Над 65 години	0,68 мъже/жени (2009)
Произход
Националност	Българи
Основна народност	Българи (84,8 %)
Малцинствени народи	Турци (8,8 %) Цигани (4,7 %)
Езици
Официални езици	Български (85,2 %)
Говорими езици	Български, турски, цигански
Население на България в Общомедия

Дял от общото население на областите в България, според оценки на НСИ към 31 декември 2011 г.

Населението на България към 1 август 2024 година е 6 699 789 души, по данни на Националния статистически институт. През 1989 година населението достига 9 009 018 души. През 2011 година преброяването на НСИ посочва, че 7 364 570 милиона души живеят в страната.

Численост на населението

В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето, като тенденцията е намаляване на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.

Преброявания на населението

Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на преброяване Численост 1880 2 007 919 1887 3 154 375 1892 3 310 713 1900 3 744 283 1905 4 035 575 1910 4 337 513 1920 4 846 971 1926 5 528 741 1934 6 077 939 1946 7 029 349 1956 7 629 254 1965 8 227 966 1975 8 727 771 1985 8 948 649 1992 8 487 317 2001 7 932 984 2011 7 364 570 2021 6 519 789

Оценки

Според Националния статически институт населението на страната е 6 520 314 души (Информация към 6 януари 2022 г.) .

Урбанизация

Запазва се тенденцията на урбанизация – в градовете живеят 4 782 064 души, или 73,3 %, а в селата – 1 737 725, или 26,7 % (към 7 септември 2021 г.)

Население в градовете

Численост на населението в градовете според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на преброяване Численост 1887 593 547 1892 652 328 1900 742 435 1910 829 522 1920 966 375 1934 1 302 551 1946 1 735 188 1956 2 556 071 1965 3 822 824 1975 5 061 087 1985 5 799 939 1992 5 704 552 2001 5 474 534 2011 5 339 001 2021 4 782 064

Население в селата

Численост на населението в селата според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на преброяване Численост 1887 2 560 828 1892 2 658 385 1900 3 001 848 1910 3 507 991 1920 3 880 596 1934 4 775 388 1946 5 294 161 1956 5 057 638 1965 4 405 042 1975 3 666 684 1985 3 148 710 1992 2 782 765 2001 2 454 367 2011 2 025 569 2021 1 737 725

Разпределение на населението

Разпределението на населението е неравномерно. 40,2 % от населението в страната живее в 8 общини, които са с население над 100 000 души. В 83 общини преброените са под 6000 души и в тях живее 4,7 % от населението на страната. Градовете наброяват 257, а селата 5000, а 199 са населените места, в които няма преброени жители. Една трета от населението на страната живее в шестте най-големи града, които са с население над 100 000 души.

Прираст на населението

Механичен прираст

Напусналите България за периода 1990 – 2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. След политическите промени от 1989 г. се развива силна икономическа емиграция, включваща част от висшистите в България. Тази тенденция продължава и до днес.

От 1989 г. близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция – към България от чужбина, имиграция. Част от имигрантите са българи от етническите общности в чужбина, получили българско гражданство на основание български произход. Все повече граждани на ЕС – главно Великобритания, Франция, Нидерландия, Италия, Полша, Германия, Испания, Гърция, Белгия, Ирландия и т.н., живеят временно или постоянно в страната във връзка с работа или заради по-евтиния живот. Има също руснаци, украинци, китайци, турци, араби и други с произход от Близкия Изток.

Според преброяването на населението на страната през 2021 г.:

• Към 7 септември 2021 г. в България живеят постоянно 60 002 лица с чуждо гражданство и те представляват 0,9 % от населението на страната;
• Преобладават лицата с чуждо гражданство на европейски държави извън Европейския съюз. От тях най-многобройни са руските граждани – 17 465, следват гражданите на Украйна – 6163, Великобритания – 4484, Турция – 3017 , и други.
• Към момента на преброяването в България постоянно живеят 10 549 граждани на Европейския съюз, или малко над една шеста от всички чужди граждани в страната;
• Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 0,5 % от населението на страната. Лицата без гражданство са 539.

За 2011 г. МВнР оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Тази оценка е получена по преценка на българските дипломатически представителства. Данните са получени от МВнР по ЗДОИ чрез Обществения съвет на българите в чужбина. По данни на БНБ работещите в чужбина са 618 хил. души.

• 
  Процент на българите родени в друга община на България сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1910 г.
• 
  Процент на родените в чужбина българи сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1910 г.
• 
  Процент на българите родени в Егейска и Вардарска Македония сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1946 г.
• 
  Дял на българите родени в Източна Тракия, Западна Тракия и Мала Азия сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1946 г.
• 
  Дял на българите родени в Северна Добруджа, Румъния и Сърбия сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1946 г.
• 
  Дял на родените в други държави българи сред останалите етнически българи, според преброяването на населението през 1946 г.

Естествен прираст

Към 31 декември 2019 г. естественият прираст в България е −6,7 ‰, като в градовете е −4,4 ‰, а в селата – −13,1 ‰.

Раждаемост

Тотален коефициент на плодовитост през 2014 г. според данни на НСИ (Среден брой деца), по области:

  над 2,1

  1,9 – 2,1

  1,7 – 1,9

  1,5 – 1,7

  1,4 – 1,5

  1,3 – 1,4

  под 1,3

Коефициент на раждаемост, по области (данни 2014 г.)

Разлика между раждаемост и смъртност в периода 1900 – 2015 г.

Коефициент на раждаемостта в периода 1990 – 2009 година, според данни на НСИ.

Тотален коефициент на плодовитост в периода 1980 – 2010 г.

През 2010 г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата – 1,64. Общо е 1,49. За гр. София тя е 1,39. Най-ниска е в селата на Област Перник (0.99), а най-висока – в селата на Област Сливен (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в София-град, Софийска област, област Перник и Област Кюстендил градовете са с по-висок коефициент.

По оценки, базирани на данните от преброяването от 2011 година, делът на децата на възраст от 0 до 9 години с небългарски майчин език е около 26 %. Същевременно според психолога професор Петър Иванов през 2013 г. за 50 % от новородените деца българският език не е бил майчин. Подобни данни са обявени и от Синдиката на българските учители – за 43 % от първокласниците в България за 2016 година българският език не е майчин.

Показатели за раждаемостта, според данни на НСИ:

Година	Период	Население (към 31 декември)	Живородени				Коефициент на раждаемост (в ‰)	Тотален коефициент на плодовитост	Аборти
			Всичко	Извънбрачни деца	В градовете	В селата
1888	Княжество България	3 185 100	118 826				37,3
1890		3 247 300	112 772				34,7
1900		3 744 300	156 962				41,9
1910	Царство България	4 337 500	179 563				41,3
1920		4 847 000	192 665				39,7
1930		5 770 600	179 973				31,1
1940		6 368 400	140 564				22,0
1950	Народна република България	7 273 100	182 571				25,1
1953									1100
1954									1100
1955									2200
1956									2000
1957									31 700
1958									38 100
1959									46 200
1960		7 905 500	140 082				17,8		143 155
1965							15,3		116 079
1970		8 514 900	138 745		79 809	58 936	16,3		142 511
1975							16,6		143 450
1980		8 876 600	128 190	14 024	86 664	41 526	14,5		156 056
1985			118 955	13 954	81 072	37 883	13,3		132 269
1989		8 767 308	112 289	12 851					132 021
1990	Република България	8 669 269	105 180	13 052	73 940	31 240	12,1	1,81	144 644
1995		8 384 715	71 967	18 519	50 405	21 562	8,6	1,23	97 092
1996		8 340 936	72 188	20 284			8,7	1,23	98 566
1997		8 283 200	64 125	19 253			7,7	1,09	87 896
1998		8 230 371	65 361	20 562			7,9	1,11	79 842
1999		8 190 876	72 291	25 344			8,8	1,23	72 382
2000		8 149 468	73 679	28 262	52 789	20 890	9,0	1,27	61 378
2001		7 891 095	68 180	28 666	48 567	19 613	8,6	1,24	51 165
2002		7 845 841	66 499	28 474			8,5	1,21	50 824
2003		7 801 273	67 359	31 072	48 597	18 762	8,6	1,23	48 035
2004		7 761 049	69 886	34 043	50 390	19 496	9,0	1,29	47 223
2005		7 718 750	71 075	34 858	52 280	18 795	9,2	1,31	41 795
2006		7 679 290	73 978	37 569	55 043	18 935	9,6	1,38	37 272
2007		7 640 238	75 349	37 825			9,8	1,42	37 594
2008		7 606 551	77 712	39 694			10,2	1,48	36 593
2009		7 563 710	80 956	43 251	60 664	20 292	10,7	1,57	33 733
2010		7 504 868	75 513	40 850	57 077	18 436	10,0	1,49	31 548
2011		7 327 224	70 846	39 722	53 396	17 450	9,6	1,51	29 376
2012		7 284 552	69 121	39 695	51 658	17 463	9,5	1,50	29 992
2013		7 245 677	66 578	39 375	49 526	17 052	9,2	1,48	29 505
2014		7 202 198	67 585	39 773	50 704	16 881	9,4	1,52	28 145
2015		7 153 784	65 950	38 649	49 486	16 464	9,2	1,53	27 782
2016		7 101 859	64 984	38 091	48 733	16 251	9,1	1,54	26 412
2017		7 050 034	63 955	37 658	48 005	15 950	9,0	1,56	24 287
2018		7 000 039	62 197	36 367	46 877	15 320	8,9	1,56	23 437
2019		6 951 482	61 538	35 947	45 991	15 547	8,8	1,58	21 864
2020		6 916 548	59 086	35 236	43 829	15 257	8,5	1,56	19 328
2021		6 838 937	58 678	35 133	43 692	14 986	8,5	1,58	19 353
2022		6 447 710	56 596	33 892	41 986	14 610	8,8	1,78	18 972
2023		6 445 481	57 197	34 149	42 388	14 809	8,9	1,81

Смъртност

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Гъстота на населението

Средната гъстота на населението в България през 2005 г. е 69,6 души/км², докато средната за Европа е 67 души/км², а 45 души/км² е за света. Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/км²), Варна (1500 души/км²), Ямбол (990 души/км²), Добрич (950 души/км²) и Столична (905 души/км²). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/км²), а най-рядко – Северозападният (48 души/км²). Най-слабо населен е районът на Странджа – 10 души/км².

Към 1 февруари 2011 г. средната гъстота е 66,35 д./кв.км. Изчислява се по следната формула:

$\textstyle {AD={\frac {P_{BG}}{S_{BG}}}}={\frac {7153784}{110994}}=64.45$

Следващата таблица показва разпределението на гъстота според надморската височина. Най-висок показател се измерва в интервала 500 – 700 метра надморска височина, на който отговарят предимно котловинните образувания като Софийското поле; най-ниска гъстотата е от 1000 и повече метра.

Гъстота на населението според надморската височина
0 – 200 м	93.1 души/км2
200 – 500 м	70.7 души/км2
500 – 700 м	152.2 души/км2
700 – 1000 м	36 души/км2
над 1000 м	7 души/км2

Възрастова структура

Възрастова структура на населението според оценки на ООН през годините:

1950

2000

2010

В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19,2 % от населението. Те нарастват с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Неговата средна възраст нараства от 40.4 години през 2001 г. на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8 години в края на 2012 г.

Възрастова структура на населението според оценки на НСИ през годините:

Възрастова структура на населението
Година	Численост			Дял (в %)
	Под трудоспособна възраст (0 – 17 г.)	В трудоспособна възраст (18 – 64 г.)	Над трудоспособна възраст (65 г. и повече)	Под трудоспособна възраст (0 – 17 г.)	В трудоспособна възраст (18 – 64 г.)	Над трудоспособна възраст (65 г. и повече)
1990				21,6	55,5	22,9
1995				19,1	56,6	24,3
2000				16,8	58,3	24,9
2001		5 382 804		16,3	59,2	24,5
2002				15,9	60,1	24,0
2003	1 210 000	4 747 000	1 845 000	15,5	60,8	23,7
2004	1 174 000	4 782 000	1 805 000	15,1	61,6	23,3
2005	1 143 000	4 814 000	1 762 000	14,8	62,4	22,8
2006	1 120 000		1 740 000	14,6	62,8	22,6
2007	1 106 000	4 817 000	1 717 000	14,5	63,0	22,5
2008	1 100 000	4 806 000	1 701 000	14,5	63,2	22,3
2009	1 099 000	4 773 900	1 690 700	14,5	63,1	22,4
2011	1 172 208	4 789 967	1 389 059	16,0	65,1	18,9
2021	979 000	3 815 000	1 726 000	15,0	58,5	26,5

Етнически състав

Етническа карта на България на селищно ниво съгласно преброяването през 2011 г.

Според преброяването на населението през 2011 г. 76,9 % са се определили като етнически българи, 8,0 % – като етнически турци, 4,4 % – като етнически цигани, а останалите 10,6 % са от други етноси и неопределени.

Численост на основните етнически групи според преброяванията на населението през годините след Освобождението на България:

Година на преброяване	Численост
	Българи	Турци	Румънци	Гърци	Цигани	Евреи	Татари	Гагаузи	Арменци	Руснаци	Каракачани	Македонци	Други	Неопределени	Общо
1892	2,505,243	558,364	62,227	58,296	51,946	21,777	16,179	9,520	6,900	-	-	-	14,349	-	3,310,810
1900	2,888,129	531,240	71,063	66,635	89,549	33,661	19,884	-	14,581	1,685	-	-	-	-	3,744,283
1905	3,203,810	488,010	75,773	63,487	99,004	37,663	17,942	10,175	-	3,275	6,128	-	-	-	4,035,575
1910	3,518,756	465,641	79,429	43,275	122,296	40,133	18,228	-	12,932	2,505	7,251	-	-	-	4,337,513
1920	4,036,056	520,339	57,312	42,074	98,451	43,209	-	-	11,509	9,080	-	-	-	-	4,846,971
1926	4,557,706	577,552	69,080	10,564	134,844	46,558	6,191	4,362	27,332	19,706	-	-	-	-	5,528,741
1934	5,204,217	591,193	16,504	9,601	149,385	48,565	-	-	25,963	11,928	-	-	-	-	6,077,939
1946	5,903,580	675,500	-	-	170,011	44,209	-	-	21,637	13,200	-	169,544		-	7,029,349
1956	6,506,541	656,025	3,749	7,437	197,865	6,027	5,993	-	21,954	10,551	2,085	187,789	13,199	-	7,613,709
1965	7,231,243	780,928	-	8,241	148,874	5,108	6,430	-	20,282	10,815	-	9,632	-	-	8,227,966
1975	7,930,024	730,728	-	-	18,323	3,076	5,963		14,526	-	-	-	-	-	8,727,771
1985	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	-	8,948,649
1992	7,271,185	800,052	2,491	4,930	313,396	3,461	4,515	1,478	13,677	17,139	5,144	10,803	30,565	8,481	8,487,317
2001	6,655,210	746,664	1,088	3,408	370,908	1,363	1,803	540	10,832	15,595	4,107	5,071	16,397	86,915	7,932,984
2011	5,664,624	588,318	891	1,379	325,343	1,162	-	-	6,552	9,978	2,556	1,654	25,132	736,981	7,364,570
2021	5,118,494	508,378	683	1,625	266,720	1,153	1,129	-	5,306	14,218	2,071	1,143	37,092	547,191	6,505,203

Преброяване през 2001 г.

• 
  Дял на турците, по землищата на населени места и общини.
• 
  Дял на циганите, по землищата на населените места.
• 
  Дял на циганите, по области.

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г., по области:

Област	Общо	Етническа група												Не се самоопределят	Непоказано
		Българи	Турци	Цигани	Руснаци	Арменци	Власи	Македонци	Гърци	Украинци	Евреи	Румънци	Други
България	7 928 901	6 655 210	746 664	370 908	15 595	10 832	10 566	5071	3408	2489	1363	1088	18 792	62 108	24 807
Благоевград	341 173	286 491	31 857	12 405	476	32	7	3117	86	78	8	45	1670	4242	659
Бургас	423 547	338 625	58 636	19 439	1107	904	623	37	125	185	30	52	665	1919	1200
Варна	462 013	393 884	37 502	15 462	1358	2240	3620	147	223	208	67	440	1563	3830	1469
Велико Търново	293 172	259 099	22 562	6064	539	35	1066	68	23	113	1	60	590	2014	938
Видин	130 074	118 543	139	9786	189	29	155	8	9	40	4	16	78	553	525
Враца	243 036	223 692	2000	14 899	333	23	34	3	24	55	3	6	127	984	853
Габрово	144 125	131 494	9109	1611	310	25	383	23	47	45	1	4	101	615	357
Добрич	215 217	164 204	28 231	18 649	430	127	77	10	38	74	2	38	792	1854	691
Кърджали	164 019	55 939	101 116	1264	234	41	0	7	21	20	1	1	60	4565	750
Кюстендил	162 534	152 644	146	8294	160	11	5	21	36	34	29	4	116	508	526
Ловеч	169 951	152 194	8476	6316	269	12	458	7	21	29	1	3	91	1522	552
Монтана	182 258	157 507	235	22 784	272	19	19	16	24	46	3	0	250	322	761
Пазарджик	310 723	261 260	20 448	23 970	588	175	109	52	74	61	8	34	360	2978	606
Перник	149 832	145 642	108	3035	224	14	5	6	22	44	1	0	59	270	402
Плевен	311 985	280 475	16 931	9777	692	56	252	141	130	72	32	14	313	2135	965
Пловдив	715 816	621 338	52 499	30 196	1151	3140	214	299	766	197	161	9	1337	2869	1640
Разград	152 417	67 069	71 963	8733	223	19	940	18	14	23	8	118	81	2739	469
Русе	266 157	213 408	37 050	9703	542	886	625	6	30	93	29	27	838	2071	849
Силистра	142 000	84 178	48 761	6478	442	82	457	6	18	32	4	19	401	656	466
Сливен	218 474	163 188	22 971	26 777	476	223	14	14	138	35	4	7	2282	1597	748
Смолян	140 066	122 806	6212	686	111	42	0	0	13	27	1	1	55	9696	416
София	1 170 842	1 124 240	6036	17 885	3127	1672	195	858	1157	571	892	93	5087	4645	4384
Софийска	273 240	253 536	654	16 748	301	20	26	11	18	59	3	20	363	661	820
Стара Загора	370 615	319 379	18 529	26 804	751	153	21	112	190	109	15	3	1046	2308	1195
Търговище	137 689	76 294	49 495	9868	139	10	78	5	19	21	1	0	51	1259	449
Хасково	277 478	224 757	31 266	17 089	476	338	21	20	78	51	17	12	130	2302	921
Шумен	204 378	123 084	59 551	16 457	384	357	1137	53	37	95	21	58	202	2350	592
Ямбол	156 070	140 240	4181	9729	291	147	25	6	27	72	16	4	84	644	604

Преброяване през 2011 г.

• 
  Дял на доминиращата етническа група, по землищата на населените места.
• 
  Дял на турците, по области.
• 
  Дял на доминиращата етническа група, по общини.
• 
  Дял на циганите, по общини.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по области:

Област	Численост							Област	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	7 364 570	5 664 624	588 318	325 343	49 304	53 391	683 590	100,00	76,91	7,98	4,41	0,66	0,72	9,28
Благоевград	323 552	251 097	17 027	9739	3080	2613	39 996	Благоевград	77,60	5,26	3,01	0,95	0,80	12,36
Бургас	415 817	298 128	49 354	18 424	2632	2006	45 273	Бургас	71,69	11,86	4,43	0,63	0,48	10,88
Варна	475 074	371 048	30 469	13 432	5638	4306	50 181	Варна	78,10	6,41	2,82	1,18	0,90	10,56
Велико Търново	258 494	211 353	15 709	3875	1145	1910	24 502	Велико Търново	81,76	6,07	1,49	0,44	0,73	9,47
Видин	101 018	86 802	85	7282	466	491	5892	Видин	85,92	0,08	7,20	0,46	0,48	5,83
Враца	186 848	151 183	565	10 082	434	771	23 813	Враца	80,91	0,30	5,39	0,23	0,41	12,74
Габрово	122 702	106 406	6464	1305	533	650	7344	Габрово	86,71	5,26	1,06	0,43	0,52	5,98
Добрич	189 677	131 114	23 484	15 323	1609	2369	15 778	Добрич	69,12	12,38	8,07	0,84	1,24	8,31
Кърджали	152 808	39 519	86 527	1296	753	2686	22 027	Кърджали	25,86	56,62	0,84	0,49	1,75	14,41
Кюстендил	136 686	121 351	105	8305	354	500	6071	Кюстендил	88,78	0,07	6,07	0,25	0,36	4,44
Ловеч	141 422	118 346	4337	5705	911	881	11 242	Ловеч	83,68	3,06	4,03	0,64	0,62	7,94
Монтана	148 098	123 820	171	18 228	420	828	4631	Монтана	83,60	0,11	12,30	0,28	0,55	3,12
Пазарджик	275 548	206 110	14 062	20 350	2123	3357	29 546	Пазарджик	74,80	5,10	7,38	0,77	1,21	10,72
Перник	133 530	120 929	231	3560	259	443	8108	Перник	90,56	0,17	2,66	0,19	0,33	6,07
Плевен	269 752	219 612	8666	9961	826	1200	29 487	Плевен	81,41	3,21	3,69	0,30	0,44	10,93
Пловдив	683 027	540 303	40 255	30 202	3985	5628	62 654	Пловдив	79,10	5,89	4,42	0,58	0,82	9,17
Разград	125 190	49 229	57 261	5719	702	1564	10 715	Разград	39,32	45,73	4,56	0,56	1,24	8,55
Русе	235 252	176 413	28 658	8615	1869	1057	18 640	Русе	74,98	12,18	3,66	0,79	0,44	7,92
Силистра	119 474	64 050	40 272	5697	974	597	7884	Силистра	53,60	33,70	4,76	0,81	0,49	6,59
Сливен	197 473	132 697	16 784	20 478	1954	1293	24 267	Сливен	67,19	8,49	10,37	0,98	0,65	12,28
Смолян	121 752	86 847	4696	448	1826	1358	26 577	Смолян	71,33	3,85	0,36	1,49	1,11	21,82
София	1 291 591	1 136 433	6526	18 284	9848	7240	113 260	София	87,98	0,50	1,41	0,76	0,56	8,76
Софийска	247 489	210 974	422	17 079	646	1660	16 708	Софийска	85,24	0,17	6,90	0,26	0,67	6,75
Стара Загора	333 265	265 618	15 035	24 018	1715	1720	25 159	Стара Загора	79,70	4,51	7,20	0,51	0,51	7,54
Търговище	120 818	58 371	38 231	7767	959	1472	14 018	Търговище	48,31	31,64	6,42	0,79	1,21	11,60
Хасково	246 238	180 541	28 444	15 889	891	1617	18 856	Хасково	73,31	11,55	6,45	0,36	0,65	7,65
Шумен	180 528	99 446	50 878	13 847	2093	1688	12 576	Шумен	55,08	28,18	7,67	1,15	0,93	6,96
Ямбол	131 447	106 884	3600	10 433	659	1486	8385	Ямбол	81,31	2,73	7,93	0,50	1,13	6,37

Езици

Диалекти на българския език в българското етническо землище.

Основен език е българският, чиято писмена система е кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата, Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонската езикова норма, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа.

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, окачествяващи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Численост и дял на населението по роден език според преброяването на населението през 2001 г., по области:

Област	Численост							Област	Дял (в %)
	Общо	Български	Турски	Цигански	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Български	Турски	Цигански	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
България	7 928 901	6 697 158	762 516	327 882	71 084	45 454	24 807	100,00	84,46	9,61	4,13	0,89	0,57	0,31
Благоевград	341 173	306 118	19 819	9232	2921	2424	659	Благоевград	89,72	5,80	2,70	0,85	0,71	0,19
Бургас	423 547	337 150	63 025	16 483	4004	1685	1200	Бургас	79,60	14,88	3,89	0,94	0,39	0,28
Варна	462 013	392 053	41 229	13 079	10 956	3227	1469	Варна	84,85	8,92	2,83	2,37	0,69	0,31
Велико Търново	293 172	258 445	23 738	5816	2489	1746	938	Велико Търново	88,15	8,09	1,98	0,84	0,59	0,31
Видин	130 074	118 412	138	9363	1114	522	525	Видин	91,03	0,10	7,19	0,85	0,40	0,40
Враца	243 036	230 261	553	9981	680	708	853	Враца	94,74	0,22	4,10	0,27	0,29	0,35
Габрово	144 125	131 399	9156	1572	1058	583	357	Габрово	91,17	6,35	1,09	0,73	0,40	0,24
Добрич	215 217	163 433	33 642	13 860	1846	1745	691	Добрич	75,93	15,63	6,44	0,85	0,81	0,32
Кърджали	164 019	57 046	101 548	1171	402	3102	750	Кърджали	34,78	61,91	0,71	0,24	1,89	0,45
Кюстендил	162 534	153 242	117	7929	403	317	526	Кюстендил	94,28	0,07	4,87	0,24	0,19	0,32
Ловеч	169 951	154 157	6994	6033	1123	1092	552	Ловеч	90,70	4,11	3,54	0,66	0,64	0,32
Монтана	182 258	160 494	220	19 849	645	289	761	Монтана	88,05	0,12	10,89	0,35	0,15	0,41
Пазарджик	310 723	260 817	21 902	24 204	1478	1716	606	Пазарджик	83,93	7,04	7,78	0,47	0,55	0,19
Перник	149 832	147 117	106	1542	443	222	402	Перник	98,18	0,07	1,02	0,29	0,14	0,26
Плевен	311 985	283 626	14 947	8861	1686	1900	965	Плевен	90,91	4,79	2,84	0,54	0,60	0,30
Пловдив	715 816	620 014	56 696	27 737	7274	2455	1640	Пловдив	86,61	7,92	3,87	1,01	0,34	0,22
Разград	152 417	67 078	75 585	5277	1770	2238	469	Разград	44,00	49,59	3,46	1,16	1,46	0,30
Русе	266 157	213 869	37 206	9591	3089	1553	849	Русе	80,35	13,97	3,60	1,16	0,58	0,31
Силистра	142 000	84 134	51 616	3810	1498	476	466	Силистра	59,24	36,34	2,68	1,05	0,33	0,32
Сливен	218 474	164 776	23 606	24 453	3416	1475	748	Сливен	75,42	10,80	11,19	1,56	0,67	0,34
Смолян	140 066	129 181	5782	532	266	3889	416	Смолян	92,22	4,12	0,37	0,18	2,77	0,29
София	1 170 842	1 124 932	6263	16 931	14 419	3913	4384	София	96,07	0,53	1,44	1,23	0,33	0,37
Софийска	273 240	255 214	587	15 144	858	617	820	Софийска	93,40	0,21	5,54	0,31	0,22	0,30
Стара Загора	370 615	319 846	18 924	26 178	2433	2039	1195	Стара Загора	86,30	5,10	7,06	0,65	0,55	0,32
Търговище	137 689	76 652	50 753	8428	327	1080	449	Търговище	55,67	36,86	6,12	0,23	0,78	0,32
Хасково	277 478	224 741	31 560	17 133	1238	1885	921	Хасково	80,99	11,37	6,17	0,44	0,67	0,33
Шумен	204 378	123 063	62 420	13 778	2525	2000	592	Шумен	60,21	30,54	6,74	1,23	0,97	0,28
Ямбол	156 070	139 888	4384	9915	723	556	604	Ямбол	89,63	2,80	6,35	0,46	0,35	0,38

Разпределение на населението по етническа група и роден език към 1 февруари 2011 година (разпределени са лицата, които са отговорили на двата въпроса при преброяването на населението в България през 2011 г.):

Етническа група	Общо	Роден език														Не се самоопределят
		Български	Турски	Цигански	Руски	Арменски	Румънски	Гръцки	Влашки	Украински	Македонски	Татарски	Арабски	Еврейски	Други
Общо	6 611 513	5 631 759	604 246	280 979	15 211	5567	5454	3182	1815	1691	1376	1367	1321	141	9946	47 458
Българи	5 604 300	5 571 049	15 959	7528	4113	270	733	375	316	296	151	5	115	11	1126	2253
Турци	585 024	18 975	564 858	549	15		4		0	0		8	4	0	52	555
Цигани	320 761	24 033	21 440	272 710	17	3	1837		4		5	0			32	673
Руснаци	9868	183	8	0	9556				0	24	0	16	0	0	60	16
Арменци	6360	1047		0	37	5235			0	0	0	0	3	0	14	20
Власи	3598	165	0		0	0	1964	0	1462		0	0	0	0	4
Каракачани	2511	465	0		0	0	0	1479	0	0	0	0	0	0	549	17
Украинци	1763	33	0		428	0	0	0	0	1279	0	0	0	0	18	3
Македонци	1609	411		0		0	0		0	0	1163	0	0	0	13	17
Гърци	1356	98		0	4	0	0	1237	0	0	0	0	0	0	14
Евреи	1130	897			61	0	0	0	0			0	3	120	39	5
Румънци	866	37	0			0	822	0	3	0	0	0	0	0		0
Други	19 260	7390	383	19	430	30	53	45	24	18	13	1335	1103		7520	895
Не се самоопределят	53 107	6976	1592	166	548	27	38	38	6	71	41	3	91	6	503	43 001

Официален език на България е българският, а според преброяването през 2001 г. той е роден на 84,5 % от населението, останалите обикновено го говорят като втори език. За 9,6 % роден език е турският, за 4,1 % – циганският, а останалите 1,8 % са посочили друг език или не са определили. Разпределението на езиците съответства на разпределението по етническата група, с малки изключения.

Според преброяването от 2011 г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % – турският, за 4,2 % – циганският, а за останалите 1,5 % – други езици или не е бил посочен майчин.

Вероизповедание

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г., по области:

Област	Численост									Област	Дял (в %)
	Общо	Православие	Католицизъм	Протестантство	Ислям	Друго	Нямат	Не се самоопределят	Непоказано		Православие	Католицизъм	Протестантство	Ислям	Друго	Нямат	Не се самоопределят	Непоказано
България	7 364 570	4 374 135	48 945	64 476	577 139	11 444	272 264	409 898	1 606 269	100,00	59,39	0,66	0,87	7,83	0,15	3,69	5,56	21,81
Благоевград	323 552	196 942	719	1499	40 667	360	4639	8374	70 352	Благоевград	60,86	0,22	0,46	12,56	0,11	1,43	2,58	21,74
Бургас	415 817	229 985	1402	3882	40 055	513	14 349	20 029	105 602	Бургас	55,30	0,33	0,93	9,63	0,12	3,45	4,81	25,39
Варна	475 074	283 143	1569	2849	20 533	1145	20 049	29 921	115 865	Варна	59,59	0,33	0,59	4,32	0,24	4,22	6,29	24,38
Велико Търново	258 494	160 705	3276	1337	11 908	326	10 126	14 346	56 470	Велико Търново	62,16	1,26	0,51	4,60	0,12	3,91	5,54	21,84
Видин	101 018	70 224	272	809	74	92	6474	5490	17 583	Видин	69,51	0,26	0,80	0,07	0,09	6,40	5,43	17,40
Враца	186 848	106 989	1258	572	438	120	10 625	10 806	56 040	Враца	57,25	0,67	0,30	0,23	0,06	5,68	5,78	29,99
Габрово	122 702	83 955	516	686	4210	131	3944	6527	22 733	Габрово	68,42	0,42	0,55	3,43	0,10	3,21	5,31	18,52
Добрич	189 677	103 209	650	936	23 487	216	6644	13 054	41 481	Добрич	54,41	0,34	0,49	12,38	0,11	3,50	6,88	21,86
Кърджали	152 808	23 916	263	223	82 227	77	1726	8800	35 576	Кърджали	15,65	0,17	0,14	53,81	0,05	1,12	5,75	23,28
Кюстендил	136 686	101 506	287	2713	102	204	3826	7306	20 742	Кюстендил	74,26	0,20	1,98	0,07	0,14	2,79	5,34	15,17
Ловеч	141 422	84 508	758	1295	3273	114	9454	10 783	31 237	Ловеч	59,75	0,53	0,91	2,31	0,08	6,68	7,62	22,08
Монтана	148 098	100 571	438	2740	97	164	14 842	17 323	11 923	Монтана	67,90	0,29	1,85	0,06	0,11	10,02	11,69	8,05
Пазарджик	275 548	161 157	828	3183	24 353	242	7443	14 214	64 128	Пазарджик	58,48	0,30	1,15	8,83	0,08	2,70	5,15	23,27
Перник	133 530	90 367	403	858	202	146	5406	8712	27 436	Перник	67,67	0,30	0,64	0,15	0,10	4,04	6,52	20,54
Плевен	269 752	153 050	5164	1374	4780	226	16 014	14 311	74 833	Плевен	56,73	1,91	0,50	1,77	0,08	5,93	5,30	27,74
Пловдив	683 027	428 078	19 502	6183	36 319	1087	12 528	31 575	147 755	Пловдив	62,67	2,85	0,90	5,31	0,15	1,83	4,62	21,63
Разград	125 190	41 116	191	379	52 706	63	2002	7647	21 086	Разград	32,84	0,15	0,30	42,10	0,05	1,59	6,10	16,84
Русе	235 252	144 073	979	1435	23 817	455	8383	12 966	43 144	Русе	61,24	0,41	0,60	10,12	0,19	3,56	5,51	18,33
Силистра	119 474	51 793	301	527	37 806	140	3581	6130	19 196	Силистра	43,35	0,25	0,44	31,64	0,11	2,99	5,13	16,06
Сливен	197 473	100 523	669	5623	11 471	211	11 516	9976	57 484	Сливен	50,90	0,33	2,84	5,80	0,10	5,83	5,05	29,10
Смолян	121 752	28 294	148	192	29 001	67	4013	11 212	48 825	Смолян	23,23	0,12	0,15	23,81	0,05	3,29	9,20	40,10
София	1 291 591	892 511	5572	10 256	6767	4010	51 026	65 034	256 415	София	69,10	0,43	0,79	0,52	0,31	3,95	5,03	19,85
Софийска	247 489	167 620	648	2979	503	238	6423	13 699	55 379	Софийска	67,72	0,26	1,20	0,20	0,09	2,59	5,53	22,37
Стара Загора	333 265	210 440	1028	5476	11 693	321	14 023	22 263	68 021	Стара Загора	63,14	0,30	1,64	3,50	0,09	4,20	6,68	20,41
Търговище	120 818	45 963	274	261	34 368	78	2422	6766	30 686	Търговище	38,04	0,22	0,21	28,44	0,06	2,00	5,60	25,39
Хасково	246 238	152 392	747	1538	23 314	324	6761	11 138	50 024	Хасково	61,88	0,30	0,62	9,46	0,13	2,74	4,52	20,31
Шумен	180 528	83 930	565	1673	51 817	219	4466	10 270	27 588	Шумен	46,49	0,31	0,92	28,70	0,12	2,47	5,68	15,28
Ямбол	131 447	77 175	518	2998	1151	155	9559	11 226	28 665	Ямбол	58,71	0,39	2,28	0,87	0,11	7,27	8,54	21,80

Доминиращо вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г., по общини

На преброяването през 2001 г. голямото мнозинство – 6 552 751 души (82,6 %) са се определили като православни християни, от тях не е ясно колко са старостилни и колко новостилни. Като мюсюлмани са се определили – 966 978 души (12,2 %), мнозинството от тях са сунити, но има и шиити. Следват римокатолиците – 43 811 души (0,6 %), протестантите – 42 308 души (0,5 %), армено-грегорианците – 6500 души (0,1 %) и др. Броят на изповядващите юдаизъм е 653 души, а отговор „Не се самоопределям“ са избрали 308 116 души (3,9 %).

Според изследването на Eurobarometer Poll от 2005 г. в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в „нещо като дух или витална сила“, а 13% не вярват в нито едно от горните. А според изследването „Европейско изследване на ценностите“ на „Българска социологическа асоциация“ през 2009 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог, а само 67,3% вярват в Бог. Това голямо несъответствие между данните относно броя на атеистите в България може да се обясни с факта, че в анкетната преброителна карта през 2001 г. е нямало възможност за изричен отговор „атеист“ или „невярващ“, а предполагаемите 3,9% атеисти са отчетени като такива само защото са избрали отговор „Не се самоопределя“. Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67,3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21,7% – не. Същевременно 13,6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот.

Към 2005 г. броят на църквите, манастирите и параклисите в България е около 3750, а на джамиите и медсиджите (малки молитвени домове) е 1050, което дава съотношение 78:22 съответно. Към 2007 г. джамиите са вече около 1300, от които само 1000 реално функционират.

Демографска политика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Според математика Любомир Иванов прогресиращото намаляване на българското население спъва икономическия растеж и подобряването на благосъстоянието, а предприеманите управленски мерки за смекчаване на негативните последици не достигат до същината на проблема. Правителствената управленска програма за периода 2017 – 2021 година е първата, която си поставя за цел преобръщане на тенденцията. Програмата посочва и приоритетните средства за постигане на целта – мерки за повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, и изграждането на нормативен и институционален капацитет за провеждането на модерна имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес.

Вижте също

• Списък на страните по население
• Население на Европа
• Данни за демографските показатели на България

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Население на България
• Преброяване на населението през 2011 г.
• Преброяване на населението през 2001 г.(по данни на НСИ)
• Социални ценности, наука и технологии. Изследването Eurobarometer Poll 2005.
• „Европейско изследване на ценностите“ на Българска социологическа асоциация, 2009.
• Актуална таблица по постоянен и настоящ адрес (по области и общини, обновява се месечно)
• Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес (по области, общини и населени места, обновява се тримесечно)