Бая (Баколи)
- Тази статия е за историческото селище в Италия. За етническата група вижте Бая.
Бая (на латински: Baiae) е древно селище на Неаполитанския залив.
След това се казва Baia и днес е част от Баколи в провинция Неапол на регион Кампания.
Бая се намирал между Поцуоли и полуостров Мизенум и е бил пристанището на основания от гръцки колонисти град Куме. Името му идва от другар и главен моряк на Одисей.
Бая е бил прочут със своите минерални извори и станал известно курортно място с лековитите си терми, първите построени от римски бетон (Opus caementicium; Opus caementitium). Гай Юлий Цезар и Цицерон са имали наблизо големи вили. Императорите Калигула, Нерон, Адриан го посещавали често, а по времето на Август една част от Бая става императорска собственост. Сенека нарича селището deversorium vitiorum и критикува лекия живот в Бая.
Части от древна Бая днес са залети от морето.
Древното селище преживява разцвета си между 100 г. пр.н.е. и 500 г. от н.е. Активната вулканична територия, на която се намира градът е основната причина за наличието на многото минерални извори в миналото.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ az-znam.com, архив на оригинала от 6 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181006235240/https://az-znam.com/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%B1%D0%B0%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F/, посетен на 6 октомври 2018
- Светоний, Caligula 19.
- Тацит, Annalen, Nero 14, 4..
- Historia Augusta, Hadrian 25, 5.
- Сенека, epistulae, книга 5, ep. 51.
- Jürgen Rasch, Die Kuppel in der römischen Architektur. Entwicklung, Formgebung, Konstruktion, in: Architectura, Bd. 15 (1985), S. 117 – 139.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Mariarosaria Borriello, Antonio D'Ambrosio, Baiae-Misenium. Olschki, Florenz 1979 (Forma Orbis Romani, Forma Italiae. Band 27: Regio I, Vol. XIV).
- H. Comfort, Baiae, Campania, Italy. In: The Princeton encyclopedia of classical sites. Princeton University Press, Princeton 1976.
- Fritz Goldkuhle, Die Ruine des Venustempels von Baiae als Bildmotiv in der Kunst des 17. und 18. Jahrhunderts. In: Bonner Jahrbücher. 150, 1959, S. 272 – 280.
- Christa von Landwehr, Die antiken Gipsabgüsse aus Baiae. Griechische Bronzestatuen in Abgüssen römischer Zeit. Mann, Berlin 1985, ISBN 3-7861-1408-0.
- Amedeo Maiuri, Die Altertümer der phlegräischen Felder. Vom Grab des Vergil bis zur Höhle von Cumae. 4., verbesserte Ausgabe. Istituto Poligrafico dello Stato, Rom 1968.
- Robert Ferrant Paget, In the Footsteps of Orpheus. Hale, London 1967.
- Giovanni Gioviano Pontano: Baiae. Harvard University Press, Cambridge MA 2006, ISBN 0-674-02197-5.
- Robert K. G. Temple, Götter, Orakel und Visionen. Umschau-Verlag, Frankfurt am Main 1982, ISBN 3-524-69043-2.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Parco Archeologico di Baia Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine.
- Parco sommerso di Baia Архив на оригинала от 2010-04-09 в Wayback Machine.