Правителство на Димитър Попов
| Правителство на Димитър Попов | ||||
 81-во правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Желю Желев | |||
| Председател | Димитър Попов | |||
| Сформиране | 22 декември 1990 | |||
| Разпускане | 8 ноември 1991 | |||
| Продължителност | 336 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Коалиция | БСП, БЗНС, СДС и независими (широка коалиция) | |||
| Министри | 18 | |||
| ~ мъже | 17 | |||
| ~ жени | 1 | |||
| Представителство | ||||
| Велико Народно събрание | 371 / 400
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | VII ВНС | |||
| ||||
Правителството на Димитър Попов е правителство на Република България, назначено с Указ № 168 от 22 декември 1990 г.[1]. Управлява страната до 8 ноември 1991 г., след което е наследено от правителството на Филип Димитров.[2]
Политика
Програмното правителство на Димитър Попов е съставено в резултат на преговори между парламентарно представените сили в Народното събрание[3] с първоначален срок половин година. Двете му основни задачи са да стартира монетарната част от икономическата реформа, като освободи цените на стоките и да подготви и проведе следващите местни и парламентарни избори.
Правителството започва работа в условията на „Лукановата зима“, когато след мораториума върху плащанията по външния дълг България е банкрутирала. Икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват хранителни стоки. Търговията със Запада е невъзможна, защото банковите разплащания не функционират. България страда и от икономическото ембарго, наложено от ООН на Ирак поради войната в Персийския залив, защото очаква Ирак да изплати дълга си към нея. Освен всичко, от 1 януари 1991 СИВ отменя преводната рубла и съветските доставки на петрол и газ трябва да се плащат с твърда валута, каквато няма. Така доставките на петрол и газ почти пресъхват и през късната зима на 1991 г. икономиката е парализирана.
Провеждането на икономическа реформа се ползва с широка подкрепа от страна на политическите сили и синдикатите. На 1 февруари 1991 г. са освободени от държавно администриране цените на всички стоки и услуги с изключение на 14 основни хранителни стоки, както и цените на някои стоки и услуги с универсално икономическо приложение – горивата, електро- и топлоенергия, телефонни, телеграфни и пощенски услуги.[4] Телеграфни агенции и известни западни коментатори приветстват България за направения избор на шокова терапия. Името на Лешек Балцерович е най-цитираното име в българския печат. България става малката Полша, а Джефри Сакс заменя „износа на революция“ с „износ на терапия“.[5] Този период остава в паметта на хората с фразата на Димитър Попов „За Бога, братя, не купувайте!“.
Същия месец правителството либерализира условията за сделки с чуждестранна валута, като позволява на физически лица да я притежават и да откриват валутни депозити, като възприема режим на плаващ валутен курс на лева спрямо основните конвертируеми валути.[4] То упълномощава БНБ да наблюдава и регулира валутния пазар, като всекидневно котира централен валутен курс на лева към основните чуждестранни валути. Така първата задача е изпълнена и икономиката се стабилизира за шест седмици.[6]
Изпълнението на втората задача е забавено от ВНС и по този начин правителството просъществува цяла година. Според Желев то е най-успешното правителство на прехода, защото се ползва с широка подкрепа, то е едновременно програмно, експертно и на националното съгласие, но решаващият фактор в него е доминацията на представители на демократичната опозиция, които определят реформаторския му облик.[7]
Съставяне
Кабинетът, оглавен от Димитър Попов, е съставен от граждански експерти и представители на БСП, СДС и БЗНС. Разпределението на министрите е на квотен принцип 7:6:3:2.
Кабинет
Сформира се от следните 18 министри и 1 председател:[2]
- С Решение на XXXVI обикновено народно събрание от 20 декември 1990 г. са извършени следните персонални промени:
- 1: – Министерството на народната отбрана се преобразува в Министерство на отбраната;
- 2: – Министерството на заетостта и социалните грижи се преименува в Министерство на труда и социалните грижи;
- 3: – Министерството на транспорта и съобщенията се преименува в Министерство на транспорта.
Промени в кабинета
от 23 март 1991
- Създадено е Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството с Указ № 106 от 23 март 1991 г.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| строителство, архитектура и благоустройство | Любомир Пеловски (и.д.) | БСП | |
Вижте също
Литература
- Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
- Желев, Желю. Въпреки всичко. Моята политическа биография. София, Книгоиздателска къща „Колибри“, 2010. ISBN 978-954-529-843-1. с. 662.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
- ↑ ДВ. Указ № 168 от 27 декември 1990 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 4 януари 1991 г.
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 351 – 354.
- ↑ Желев 2010, с. 414.
- ↑ а б Манчев, Цветан. Есе за финансовата криза // minfin.bg. Агенция за икономически анализи и прогнози. Посетен на 31 март 2015.
- ↑ по-късно става ясно, че опитът за радикални икономически реформи се проваля
- ↑ Събев, Димитър. Шоковата терапия доказано работи в България // darikfinance.bg. darikfinance.bg, 14 април 2011. Архивиран от оригинала на 2015-10-05. Посетен на 15 март 2015.
- ↑ Желев 2010, с. 419.
| |||||||||||
.svg){kind=small}
