Крайцери тип „Сейнт Луис“

Крайцери тип „Сейнт Луис“ St. Louis-class semi-armored cruisers
Крайцерът „Сейнт Луис“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Крайцери от типа „Сейнт Луис“
Производител	Neafie&Levy във Филаделфия и др., в САЩ.
Служба
Заложен	31 юли 1902 г.
Спуснат на вода	6 май 1905 г.
Влиза в строй	18 август 1906 г.
Изведен от експлоатация	утилизирани/потопен
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	9700 t (стандартна) 10 850 t (пълна)
Дължина	129,9 m
Ширина	20,1 m
Газене	6,9 m
Броня	пояс: 102 mm; палуба: 25 – 76 mm; каземати: 102 mm
Задвижване	2 парни машини; 16 парни водотръбни котли; 2 гребни винта; 21 000 к.с.
Скорост	22 възела (40,74nbsp;km/h)
Екипаж	673 души
Въоръжение
Артилерия	14x1 152 mm 18x1 76 mm 12x1 47 mm 8x1 37 mm
Крайцери тип „Сейнт Луис“ St. Louis-class semi-armored cruisers в Общомедия

Сейнт Луис (на английски: St. Louis) са тип крайцери на ВМС на САЩ от началото на 20 век. Всичко от проекта за флота са построени 3 единици: „Сейнт Луис“ (на английски: C-20 St. Louis), „Милуоки“ (на английски: C-21 Milwaukee) и „Чарлстън“ (на английски: C-22 Charleston). Проектирани са като подобрена версия на „USS Olympia (C-6)“. Първоначално са класифицирани като бронепалубни крайцера първи ранг, фактически са броненосни крайцери, подобни на типа „Кент“ (на английски: Kent). Към началото на Първата световна война тяхната скорост вече се смята за недостатъчна, което прави тези кораби неефективни като крайцери. Объркването в класификацията на крайцерите възниква в началото на 20 век поради това, че журналистите измислят за тях особена класификация, в съответствие с която те се наричат „полуброненосни“ (semi-armored cruisers) или „леки броненосни“ (light armored cruisers) крайцери. Кой може да предполага, че след 8 години така ще нарекат съвсем друг тип крайцери – британските кораби от типа „Аретуза“ (на английски: Arethusa).

Класификация на типа

Регистъра на съдовете на ВМС на САЩ причислява типа към бронепалубните крайцери (на английски: protected cruisers). Към момента на влизането им в строй бронепалубните крайцери се отнасят към крайцерите от втори ранг и заедно с крайцерите от трети ранг имат класификационната приставка „С-“ (на английски: cruiser) и получават бордови номера съответно С-20, С-21 и С-22. Поради техния относително къс и тънък пояс този тип се числи за „полуброненосни крайцери“, намирайки се между бронепалубните крайцери и броненосните крайцери. Някои източници ги отнасят към броненосните крайцери. Проблема с класификацията им се усугубява от официалния „Справочник за Корабите на военноморския флот“ за 1911 г. (на английски: Ships' Data Book), в който типа „Сейнт Луис“ е указан заедно с броненосните крайцери в таблицата за „Крайцери от първи ранг“. През 1920 г. в резултат на прекласификация крайцерите получават новата класификационна приставка „СА-“, според която остават „крайцери“. Но при това има изменение в номерацията им и те получава номерата СА-18 и СА-19 (към този момент „Милуоки“, поради гибел, вече е изключен от списъците на флота).

Избор на проект

крайцера „Кълъмбиа“

При проектирането им се проработват различни варианти за водоизместимост от 6000 до 9700 тона. От варианта 6000 тона се отказват, тъй като след построяването в корабостроителницата на „Крамп“ на 23 възловия „Варяг“ да имат 20 възлов крайцер е просто неприлично. На 2 юли 1900 г. на заседание на Съвета по строителство се изработват предварителните характеристики: 8500-тонен кораб, с 1500 тона въглища, способен да развие 22 или 23 възела, въоръжен с дванадесет (по-късно вече четиринадесет) 6-дюймови оръдия, и защитен палуба (5 дм. скос, 2 – в хоризонталната част). По резултатите от разрушенията нанесени на испанските крайцери е оценено като грешка да се строят толкова големи кораби без вертикална поясна броня, в резултат на което размера нараства до максималния и крайцерите получават четиридюймов пояс. Машините трябва да поддържат ход от 19 възела в течение на денонощие и корабите трябва да развиват максималната скорост от 22 възела (при „Кент“ 21 и 23 съответно). От крайцера се изисква 9000 милна далечина на плаване, затова и пълният запас от гориво не може да бъде по-малко от 1500 тона. В резултат се получават крайцери с максималния размер и окончателната нормална водоизместимост даже надвишава 9700 тона. Проблемите с освояването в САЩ на круповската броня с умерена дебелина води пък до това, че трябва да се постави харвиевска броня.

Конструкция

Крайцера „Варяг“

Крайцерите като че ли са намалена и по-евтина версия на броненосните крайцери типа „Пенсилвания“. Проектирането им започва като усъвършенствани крайцери от типа „Колумбия“ със защита от бронева палуба, по-късно решават да добавят пояс в района на котлите, макар по програма крайцерите да продължават да се числят за бронепалубни (protected), а не броненосни, по време на службата им ги наричат леки броненосни крайцери (думата броненосни не се пропуска) или полуброненосни (semi-armored cruiser). Един от прототипите за проекта е построеният в САЩ за Русия „Варяг“, още един е USS Olympia. Тези три крайцера напомнят на британските „каунти“, макар и да им отстъпват по толкова важната за „ловците“ характеристика, като скоростта. Двадесет и двата възела за борба с рейдерите, след Руско-японската война, са явно недостатъчни.

„Сейнт Луис“, „Милуоки“ и „Чарлстън“ са по-големи, отколкото знаменития „Асама“. Но по въоръжение и защита те не са никакви съперници на броненосните японски кораби. Отсъствието на пробиващи бронята оръдия (от 190 mm и нагоре), при същия брой шестдюймовки, ги лишава от възможността да пробиват бронята на противника, а собственият им 102 mm пояс, още повече къс, лошо ги прикрива от бронебойни снаряди.

Силова установка

Главната енергетична установка включва в себе си шестнадесет парни котела на „Babcock & Wilcox“, работещи на въглища, и две вертикални четирицилиндрови парни машини с тройно разширение, с проектна мощност на силовата установка: 21 000 к.с. (16 000 кW).

Проектна скорост: 22 възела (41 km/h; 25 mi/h).

Запаса въглища: нормален – 650 дълги тона, пълен – 1650 д.т.

На изпитанията „Милуоки“ достига 22,22 възела (41,15 km/h, 25,57 mi/h) при мощност 24 166 к.с. (18 021 кW).

Брониране

Харвиевска броня, но с много високо качество, отстъпваща по бронестойкост на круповската само с десет процента.

Броневия пояс е с дебелина 102 mm и защитава само машините и котлите, и е висок 2,28 m, при нормална водоизместимост е над водата само на един метър. След него върви по-късият (в пределите на батареята) горен пояс, след което е бронирането на батареята на 152 mm оръдия все същите 102 mm. Защитата на елеваторите към открито разположените оръдия и комуникационната тръба към бойната рубка имат защита 76 mm.

Въоръжение

Крайцера „Милуоки“

Въоръжението им е явно недостатъчно. Основата на въоръжението са четиринадесетте нови 152 mm оръдия BL Mk.6 със скорострелност само 4 изстрела в минута, освен това 8 от тях се намират в ниско разположени каземати на главната палуба, разположението на оръдията е много плътно и независимо от 51 mm прегради едно удачно попадение може да извади от строя няколко оръдия. Създаването на куполни установки е признато за безперспективно и по оръдие поставят на бака и юта даже без щитове.

Противоминният калибър на крайцерите е представен от осемнадесет 76 mm и дванадесет 47 mm оръдия. Тридесетте оръдия са поместени в спонсони или открито, равномерно по цялата дължина на корабите, на всички свободни места. Разположението им, заедно с това на 152 mm, затруднява управлението на огъня. На 76 mm артилерия се възлагат преди всичко задачите за борба с миноносците на противника, но реалиите на бойните действия ясно показват, че 76 mm калибър е прекалено малък, за да може ефективно да поразява сериозно нарасналите по размер миноносци и контраминоносци.

Те се допълват от осем 37 mm оръдия, ефективността на които е по-скоро не равна на нулата, а отрицателна.

Служба

„Милуоки“, заседнал на плитчина при калифорнийския бряг. 1917 г.

„Сейнт Луис“ – заложен на 31 юли 1902 г., спуснат на 6 май 1905 г., влиза в строй на 18 август 1906 года.

„Милуоки“ – заложен на 30 юли 1902 г., спуснат на 10 септември 1904 г., влиза в строй на 11 май 1906 г.

На 13 януари 1917 г. „Милуоки“ засяда на плитчина при бреговете на Калифорния. Опитите да се спаси крайцера се оказват неудачни и в края на 1918 г. той е напълно разрушен от щорм.

„Чарлстън“ – заложен на 30 януари 1902 г., спуснат на 23 януари 1904 г., влиза в строй на 17 октомври 1905 года.

Оценка на проекта

Военноморските сили на САЩ, че не са били необходими, твърде големи за малки крайцери и твърде слаб за големи.

Сравнителни ТТХ на броненосни крайцери от началото на ХХ век с нормална водоизместимост под 10 000 тона
	„Глуар“  Франция	„Сейнт Луис“	„Кент“  Великобритания	„Йорк“  Германия	„Изумо“  Япония	„Баян“ Русия	„Гюдон“  Франция
Година на залагане	1899	1902	1900	1903	1898	1900	1898
Година на влизане в строй	1903	1905	1903	1905	1900	1903	1902
Водоизместимост нормална, t	9856	9855	9957	9533	9906	7326	9548
Пълна, t	?	11 024	11 176	10 266	10 470	8238	?
Мощност (на ПМ, к.с.	21 800	21 000	22 000	19 000	14 500	16 500	19 600
Максимална скорост, възела	21,5	22	23	21	20,75	20,9	21
Далечина на плаване, мили (на ход, възела)	6500(10)	6000 (10)	6500 (10)	5000 (10) 4200 (12)	4900 (10)	3900 (10)	8500(10)
Брониране, mm
Тип	Харви	Х	Нецеметирана Круп	Круповска стомана	КС	Х	Х
Пояс	150	102	102	100	178	200	150
Палуба (скосове)	55(45)	25(76)	19 – 51	60(50)	63(63)	60	55
Кули	170	–	127	150	152	150	200
Барбети	140	–	127	150	152	150	200
Рубка	150	127 (КС)	254	150	356	160	160
Въоръжение	2×194 mm/40 8×1×164 mm/45 6×100 mm 18×1×47 mm/43 2 ТА	14×1×152 mm/50 18×1×76,2 mm/50	14(2×2,10×1) ×152 mm/45 10×1×76,2 mm/40 2 ТА	2×2×210 mm/40 10×1×150 mm/40 14×1×88 mm/35 4 ТА	2×2×203 mm/40 14×1×152 mm/40 12×1×76,2 mm/40 5 ТА	2×203 mm/40 8×1×152 mm/45 20×1×75 mm/50 2 ТА	2×194 mm/40 8×1×164 mm/45 4×100 mm 16×1×47 mm/43 2 ТА

Достоинство на „малките големи американци“ е приличната им мореходност, обусловена от високият им борд.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. – Минск, Харвест, 2006.
• Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. ISBN 978-5-699-84344-2.
• Bauer, K. Jack; Roberts, Stephen S. (1991). Register of Ships of the U.S. Navy, 1775 – 1990: Major Combatants. Westport, Connecticut: Greenwood Press. ISBN 0-313-26202-0.
• Norman Friedman. U.S. Cruisers: An Illustrated History. ISBN 0-87021-715-1.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
• В. Кофман. ЗАОКЕАНСКИЕ ТЯЖЕЛОВЕСЫ. Моделист-Конструктор.
• Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки

• ST. LOUIS armoured cruisers (1905 – 1906) ((en))
• В. Л. Кофман. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Лёгкие и бронепалубные крейсера // Архивиран от оригинала на 21 март 2012. Посетен на 30 януари 2012. (на руски) ((ru))
• Global Security.org – St. Louis class cruiser ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Крайцери тип „Сейнт Луис“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крейсера типа „Сент-Луис““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​