Направо към съдържанието

Костохори

Версия от 03:50, 27 февруари 2019 на BotNinja (беседа | приноси) ({{lang-el}} => {{lang|el}})
Костохори
Κωστοχώρι
Гърция
40.5364° с. ш. 22.1314° и. д.
Костохори
Централна Македония
40.5364° с. ш. 22.1314° и. д.
Костохори
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областКаракамен
Надм. височина623 m
Население108 души (2001)

Костохо̀ри (на гръцки: Κωστοχώρι, катаревуса Κωστοχώριον, Костохорион, понякога Κουστοχώρι, Кустохори или Κουτσοχώρι, Куцохори) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Костохори има 108 жители.

География

Селото е разположено в източните склонове на планината Каракамен (Вермио), на 10 километра северозападно от демовия център Бер (Верия).

История

В Османската империя

Църквата „Свети Атанасий“ е от XV век.[1] Край селото е параклисът „Преображение Господне“, някогашният манастир „Света Богородица Мелисиу“, изграден в 1745 година.[2] От същата 1745 година е и енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ в селото.[3]

В XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Костемаръ живеят 55 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костемар (Kostemar) има 55 гърци.[5]

В 1910 година в Костохори (Κωτσοχώρι) има 65 жители патриаршисти.[6]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костохори остава в Гърция.

В 1922 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година Костохори е бежанско селище с 35 бежански семейства и 105 жители бежанци.[8].

Бележки

  1. Καραγιάννη, Φλώρα. Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г. (на гръцки)
  2. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 176. (на гръцки)
  3. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 185. (на гръцки)
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  6. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928