Направо към съдържанието

Sea Dart (ЗРК)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сий Дарт
Sea Dart GWS 30, CF.299
ПУ за ЗРК „Сий Дарт“ на борда на разрушителя „Йорк“
Обща информация
ВидЗенитно-ракетен комплекс с морско базиране
История на производство и служба
ИзобретателHawker Siddeley,  Великобритания,
Създаване1961 г.[1]
Производителвиж производители
На въоръжение1973 г. – понастоящем
На служба при Великобритания
 Аржентина
Произведени бр.2000 към 1989 г., производството продължава[2]
Габаритни характеристики
Маса545 кг
Дължина4,4 м (с ускорителя)
Диаметър0,42 м
Степени2
Технически характеристики
Бойна главаосколочно-фугасна
Взривна мощност23 кг
Брой бойни глави1
Обсег75 км
Скорост2,5 – 3 М
Височина0,3 m – 18,3 км
Насочванеполуактивно радиолокационно самонасочване
Платформанадводни кораби
Сий Дарт
Sea Dart GWS 30, CF.299 в Общомедия

Сий Дарт (Шаблон:Lang-en, ['si: dɑ:rt], от англ. „Морски дротик“) е британски зенитно-ракетен комплекс за зонална ПВО[2]. Разработен е от фирмата Hawker Siddeley Dynamics съвместно с ред подизпълнители и се произвежда от BAe Dynamics (от 2001 г. влиза в състава на концерна MBDA) от 1967 г[1].

Разработка

Разрабатва се за замяната на зенитния ракетен комплекс Sea Slug. Концептуалната разработка е започната от фирмата Armstrong Whitworth през 1961 г[3]. През 1963 г. разработката е предадена на компанията Hawker Siddeley Dynamics[3], в която се обозначава като проект CF.299 (Шаблон:Lang-en)[4]. Полетните изпитания започват през 1965 г., а през 1967 е дадена поръчката за серийното производство на ракетите[1]. Всичко, програмата за разработеане на „Сий Дарт“ струва на британската хазна приблизително 470 милиона у.ед. в доларов еквивалент по курса от 1979 г.[5]

Експлоатация

Експлоатацията му започва през 1973 г. на единственния британски разрушител от типа 82 – HMS Bristol (1969), на който е поставена една въртяща се релсова пускова установка с две направляващи и боекомплект от 22 ракети[6]. Със зенитни ракетами Sea Dart са въоръжени разрушителите от проекта „Type 42“ (1×2 ПУ, 20 – 22 ракети), включая два кораба, продадени на Аржентина. ЗРК влиза в състава на въоръжението на самолетоносачите от типа „Инвинсибъл“ (1×2 ПУ, 36 ракети). След модернизация в периода 1998 – 2000 г. ЗРК на самолетоносачите е демонтиран за увеличаване на полетната палуба и освобождаване на подпалубното пространство. След редица модернизации се планира, че комплексите ще бъдат на въоръжение във ВМС на Великобритания до 2020 г., когато разрушителите от типа 42 трябва да бъдат заместени от разрушителите от типа 45 със ЗУР Sea Viper.

Задействани структури

В разработката и производството на ракетните комплекси и съпътстващото оборудване са задействани следните структури:[4][7]

Конструкция

Ракета от комплекса „Сий Дарт“.

Зенитната ракета „Sea Dart“ външно много прилича на намалена версия на американската RIM-8 Talos, което е обусловено от сходните конструктивни решения. Тя е изпълнена по двуступенна схема; стартова степен, осъществяваща ускоряването на ракетата до маршевата скорост, снабдена с твърдогоривен двигател и неподвижни стабилизатори с „Х“ образно разположение на конзолите. Маршевата степен е изпълнена по нормалната аеродинамическа схема и има правоточен въздушнореактивен двигател Odin, разработен от фирмата Bristol Siddeley Engines[3] (през 1966 г. фирмата е продадена на Rolls-Royce Limited). Корпуса на двигателя е интегриран в корпуса на ракетата, въздухозаборника с централно тяло се намира в носовата част. Маршевата скорост на ракетата е 2,5 М.

Запаса гориво на ракетата стига за 75 км чисто аеродинамичен полет, и за 150 км по частично-балистична траектория (само при модификацията Mod 2). За сметка на използването на правоточния двигател, ракетата поддържа тяга на протежение на цялата траектория – за разлика от бързо изгарящите ракети с твърдогоривни двигатели – и съхранява висока маневренност. Управлението в полет се осъществява с помощта на опашните рули на маршевата степен.

Бойната част на ракетата изходно е прътна, но в началото на 1980-те е заменена с осколочно-фугасна с инфрачервен детонатор. Теглото на бойната част съставлява 11 кг.

Насочването на „Sea Dart“ се изпълнява чрез полуактивна интерферометрична глава за самонасочване. Четирите антени (две двойки) в предната част на ракетата приемат отразеният от целта сигнал на радара Тип 909, монтиран на кораба-носител; ако ракетата не е насочена точно в целта, то сигналите, принимани от антените във всяка двойка се разсъгласуват, и автопилота предава съответниите команди на рулите. Ако сигналите постъпват съгласувано, това съответства на положение на целта право пред ракетата. Ракетният комплекс „Sea Dart“ обикновено включва два радара Тип 909, което позволява едновременно да се атакуват две цели.

За изстрелването на „Sea Dart“ се използва двурелсова пускова установка, презареждаща се от подпалубен контейнер. Вместимостта му е 18 ракети при разрушителите от типа 82 и 22 ракети на разрушителите тип 42; при това още определен брой ракети може да се съхранява в разглобен вид, но те се нуждаят от сглобяване преди подаването им в контейнера. Скорострелността на комплекса съставлява около един двуракетен залп на 30 секунди.

На въоръжение

Ракета от комплекса „Сий Дарт“.

По състояние към 2010 г. състои на въоръжение на разрушителите от типа „42“, в състава на зенитния ракетен комплекс GWS 30 (Шаблон:Lang-en), в британските и аржентинските ВМС.

Били са на въоръжение на извадените от флота британски разрушители тип „82“ (HMS Bristol (1969)) и самолетоносачите от типа „Инвинсибъл“.

Източници

  1. ↑ а б в The British Aerospace „Sea Dart“ missile // Архивиран от оригинала на 2012-04-25. Посетен на 2010-05-09. (на английски)
  2. ↑ а б Norman Friedman. The Naval Institute guide to world naval weapons systems, 1997 – 1998. ISBN 1557502684.
  3. ↑ а б в Missiles // Архивиран от оригинала на 2012-04-25. Посетен на 2010-05-09. (на английски)
  4. ↑ а б Sea Dart.((en)) // Flight International : Official organ of the United Service and Royal Aero Club. – L.: IPC Business Press Ltd, 25 October 1973. – Vol.104 – No.3371 – P.704.
  5. ↑ Kanter, Herschel ; Fry, John. Cooperation in Development and Production of NATO Weapons: An Evaluation of Tactical Missile Programs((en)) Arlington, VA: Institute for Defense Analyses, 1980. – P.106 – 195 p.
  6. ↑ Система ЗУРО „Си Дарт“, журнал Зарубежное военное обозрение № 3 1975
  7. ↑ World missile market and air defence systems: Sea Dart.((en)) // Flight International : Official organ of the United Service and Royal Aero Club. – L.: IPC Business Press Ltd, 11 May 1972. – Vol.101 – No.3295 – P.683 – 684.

Литература

  • Ленов Н. Система ЗУРО „Си Дарт“. Зарубежное военное обозрение. 82 – 84 с.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sea Dart (ЗРК)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Sea_Dart_(ЗРК)&oldid=8679664“.