Военно дело
| Част от серията статии за |
| Война |
|---|
 |
| Военна история |
| Военни действия според място |
| Оръжия |
| Тактика |
| Типове операции |
| Стратегия |
| Организация |
| Логистика |
| Допълнителни теми |
| Списъци |
Военното дело е държавната или организационната, на съвкупност от държави, дейност по поддръжката на въоръжените сили в мирно време, воденето на боесражения във военно време, както и с подготовката на цивилното население в случай на война.
История
Военното дело съществува по времето на всеки един етап от човешката история, тъй като засяга жизнени интереси на човечеството. В периода от 3600 година пр.н.е до 1980 година са избухнали около 1455 войни, в това число и две световни войни, и през който период са убити, починали от глад или епидемии над 3,6 милиарда души на Земята. По оценка на Н. П. Михневич на една година мирен живот на човечеството се падат средно по 13 години война. Конфликти в обществото (държавата) и между различните общества са възниквали във всички стадии на развитие на човешкото общество и са оказвали значително влияние върху неговото развитие.
Военното дело започва да се култивира в обществото, както и всички други човешки деяния, насочено основно към поддържане на жизнените функции, като например продължаване на живота, рода и свободата.
Организация
Въоръжените сили на дадена страна представляват правителствените военни сили и организации.
Те са създадени, за да защитават суверенитета и териториалната цялост на страната от външни и вътрешни агресори, да спомагат за осъществяване на политиката на управлението, да увеличават престижа и влиянието на правителството в международните и вътрешнополитическите отношения. В някои страни паравоенните сили са включени във въоръжените сили на нацията.
Изучаването на използването на въоръжените сили се нарича военна наука. Най-общо казано, тя включва отбраната на три нива: стратегия, оперативно изкуство и тактика. Въоръжените сили могат да се състоят от редовни и резервни части и се обуславят също от мащабите на страната, нейното географско положение и историческите, социални и културни традиции. Решаващо влияние обаче оказва икономиката и властта.
Въоръжените сили на различните държави се различават по численост, принципите на формиране, организационната структура и функциите, които изпълняват.
В повечето страни въоръжените сили са разделени на 3 вида войски: Сухопътни войски (СВ), Военноморски сили (ВМС) и Военновъздушни сили (ВВС). Често съществува жандармерия или паравоенна полиция, които според военната доктрина на страната може да не се включват към нейните въоръжени сили. Жандармерията се среща в много страни, но повечето англосаксонски държави не притежават такива сили. Някои страни нямат военноморски флот, тъй като нямат излаз на море.
Много държави следват стандартния модел на 3 основни вида войски. Такива са България, Китай, Южна Африка, Египет и Нидерландия.
Съединените щати имат 5 вида войски (СВ, ВМС, ВВС, Морска пехота и Брегова охрана), също като Италия (СВ, ВМС, ВВС, военна полиция (карабинери) и финансова полиция) и Германия (СВ (Хеер), ВМС (Марине), ВВС (Луфтвафе), Обединени отбранителни сили и Медико-санитарна служба).
Въоръжените сили могат да бъдат редовна (т.е. професионална) войска, чийто членове не се занимават с никаква друга професия освен подготовка и участие във военни действия. Много рядко съществува т.н. гражданска армия, както в Швейцария. Гражданската армия (милиция, мобилизационен резерв) се мобилизира само при нужда. Нейното предимство е в по-ниските разходи за издръжка, а недостатък — че е обикновено по-зле обучена и организирана.
За да се обединят предимствата на 2-те, в мирно време може да съществува малка войска от добре обучени военни, които представляват гръбнака на войската. При война към нея се добавят военни от военна повинност и запасняци. Този баланс между професионалисти и непрофесионална войска спомага за създаването на армии от порядъка на милиони души, нужни за съвременна тотална война.
Военна наука
Тъй като повечето от концепциите и методите, използвани от военните, както и много от системите им нямат определена комерсиална употреба, голяма част от материалите са изследвани, проектирани, разработени и предложени за включване в арсенала от военни научни организации в рамките на общата военна структура. Следователно военните учени боравят с всички оръжия и услуги на въоръжените сили, на всички нива на военната командна йерархия.
Макар и занимаващи се и с изследвания в областта военната психология, и особено борбата срещу стреса, който влияе върху морала на войските, често по-голямата част от военните научни дейности са насочени към технологии за военно разузнаване, военни комуникации и подобряване на военните възможности чрез проучване, проектиране, разработка и създаване на прототипи на оръжия, поддръжка на военно оборудване и военни технологии като цяло, което включва всичко от глобалните мрежи за комуникация и самолетоносачите до материалите и храната.
Военна логистика
Наличието на военни възможности не е достатъчно, ако те не се използват за или в бойните операции. За да се постигне това, се използва военна логистика - за логистично управление и логистично планиране на линиите за снабдяване, за консумативи и основно оборудване на войските.
Въпреки, че най-често се занимава с военния транспорт като средство за доставки с използването на различни видове транспорт (от военни камиони да контейнеровози, опериращи от постоянни бази), военната логистика също така включва създаването на полеви снабдителни бази в тила на бойните зони и дори в предни точки за доставка.
Тези точки за доставка се използват и за осигуряване на военно-инженерни услуги, като например възстановяване на дефектни и изоставени превозни средства и оръжия, поддръжка на оръжия в полеви условия, ремонта и полевото модифициране на оръжия и оборудване, а в мирно време — и с програми за удължаването на живучестта на оборудването. Една от най-важните роли на логистиката е доставката на боеприпаси като основен вид консуматив, тяхното съхраняване и обезвреждане.
Военно строителство
Всяка страна в историята на човечеството има специфични нужди за въоръжените си сили. От това как се определят тези нужди се формира основата на тяхната структура, оборудване и използване на съоръжения. Това също така определя действията на въоръжените сили в мирно и военно време.
Държавата приема собствена военна доктрина, която отговаря на нейните отбранителни потребности, които се формират в зависимост от географското положение, местния терен, наличието на съседни страни с враждебни и/или експанзионистични стремежи и др.
Всички въоръжени сили, независимо дали са малки или големи, представляват организации със специфични и ясно формулирани функции и структура. Въоръжените организации без такава специфика не могат да бъдат считани за въоръжени сили и се наричат нередовни сили — това са например партизанските отряди, но могат да бъдат и част от цялостната отбранителна мрежа на дадена страна, например войските за гражданска защита.
Военно командване
Първата задача на въоръжените сили е да се утвърдят като сила, която има възможност за изпълнение на националната отбранителна политика. Прилагането на отбранителната политика, въпреки че може да бъде създадена от политици или политически анализатори, неизменно изисква специфични експертни познания за това как функционират въоръжените сили и как изпълняват своята роля.
Първото от тези умения е изграждането на обединена сила, която да е в състояние да действа съобразно политиката, както и когато е необходимо; затова първата функция на въоръжените сили е да се осигури военно командване. Сред ролите на военното командване е да превърне политиката в конкретни цели и задачи, които да се изразят по начин, разбираем за подчинените.
Военното командване извършва ефективна и ефикасна военна организация, възможна посредством делегиране на власт, която включва и организационни структури, в това число и по-големи като военни окръжия или военни зони, и по-малки като взводове. Командният елемент на въоръжените сили често има силно влияние върху организационната култура на силите.
Команден състав
Друго изискване е за изграждане на военния команден състав, често наричан офицерски корпус, който командва подчинения военен състав, т.е. подофицери и войници/моряци, способни на изпълнение на много специализирани оперативни мисии и задачи, необходими за изпълнението на директивите на въоръжените сили.
Точно както в търговските предприятия, където в дадена корпоративна среда има директори, експерти и други служители, които изпълняват дневните си задачи като част от бизнес операциите или извършват управление на бизнес проект, военните също има своите рутинни процедури и проекти.
В мирно време, когато военния състав е зает главно в гарнизоните или в постоянните военни съоръжения, те в повечето случаи извършват административни задачи, дейности свързани с обучение и образование, както и поддръжка на технологичните средства. Друга роля на военния състав е да осигури нужната замяна на преминаващите в резерва военнослужещи посредством набор на нови, както и поддържането на военния резерв.
Военна история
Военната история често се приема за историята на всички конфликти, а не просто историята на въоръжените сили на държавите. Тя се различава до известна степен от историята на войната с военна история, акцентираща върху хората и институциите на войната, докато историята на войната се фокусира върху еволюцията на самата война, т.е. променящите се технологии, правителства и география.
Военната история има редица цели. Сред основните цели е да се поучим от минали постижения и грешки, с цел по-ефективното воюване в бъдеще. Другите цели са да се създаде чувство на военна традиция, която се използва за създаване сплотяване военни сили и да се предотвратяват по-ефективно войните. Човешкото познание за въоръжените сили до голяма степен се основава на записаната и устната история на военните конфликти (войни) и участващите в тях военни сили.
Има 2 вида военна история, въпреки че в по-голямата част от литературата има елементи и от 2-та:
- описателна история, която е хроника на конфликти, без да предлага анализи за причините, характера, завършването и последиците от конфликтите, както и
- аналитична история, която се стреми да опише причините, характера, края и последиците от конфликтите, като средство за извличане на знания и разбиране на конфликтите като цяло, с цел да се предотврати повтарянето на грешки в бъдеще, както и да предложи по-добри концепции или методи при употребата на сили или да се пропагандира за нуждата от нови технологии.
