2 юли

Шаблон:МесецЮли 2 юли е 183-ият ден в годината според григорианския календар (184-и през високосна). Остават 182 дни до края на годината.

Събития

1556 г. — Русия завладява и присъединява Астраханското ханство.
1644 г. — Английска гражданска война: Състои се Битката при Марстън Мур.
1776 г. — Континенталният конгрес гласува за обявяване на независимост на Тринадесетте колонии (САЩ) от Великобритания.
1819 г. — Със закон в Англия се забранява наемането на деца под 9 години във фабриките и се ограничава работния ден до 12 часа за децата до 16-годишна възраст.
1853 г. — С преминаването на река Прут от руската армия започва Кримската война.
1900 г. — Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 мин.
1934 г. — Със смъртта на Ернст Рьом приключва Нощта на дългите ножове.
1937 г. — Амелия Ерхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан, докато се опитват да осъществят първия околосветски полет със самолет над екватора.
1947 г. — СССР отказва да се включи в Плана Маршал за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.
1949 г. — Георги Димитров умира. Министър-председател на България става Васил Коларов.
1954 г. — Започва да функционира телевизионна мрежа Евровизия.
1962 г. — В Арканзас е открит първият магазин от най-голямата в света верига от хипермаркети Уолмарт.
1964 г. — Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Акта за гражданските права, който забранява расовата дискриминация.
1976 г. — Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.
1990 г. — По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Мина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1 426 пилигрими.
2000 г. — В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.
2003 г. — МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.
2004 г. — Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.
2008 г. — В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур — бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремиската групировка ФАРК в продължение на 6 години.

Родени

419 г. — Валентиниан III, римски император († 455 г.)
1486 г. — Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор († 1570 г.)
1714 г. — Кристоф Глук, немски композитор († 1787 г.)
1724 г. — Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург († 1803 г.)
1841 г. — Александър Зайцев, руски химик († 1910 г.)
1843 г. — Антонио Лабриола, италиански философ († 1904 г.)
1858 г. — Илия Куртев, български политик и общественик († 1923 г.)
1860 г. — Иван Бобев, български военен деец († 1885 г.)
1862 г. — Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат († 1942 г.)
1865 г. — Лили Браун, германска феминистка и писателка († 1916 г.)
1877 г. — Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1962 г.)
1879 г. — Тодор Паница, български революционер († 1925 г.)
1886 г. — Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат († 1951 г.)
1903 г. — Олаф V, крал на Норвегия († 1991 г.)
1904 г. — Жан Рене Лакост, френски тенисист († 1996 г.)
1906 г. — Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2005 г.)
1906 г. — Петър Димитров-Рудар, български писател († 1994 г.)
1906 г. — Ханс Улрих Рудел, германски пилот от Втората световна война († 1982 г.)
1908 г. — Христо М. Данов, български историк († 1997 г.)
1911 г. — Михаил Петрушевски, филолог от СР Македония († 1990 г.)
1923 г. — Вислава Шимборска, полска поетеса, Нобелова лауреатка през 1996 г. († 2012 г.)
1923 г. — Любен Хранов, български футболист († 2011 г.)
1925 г. — Патрис Лумумба, първи министър-председател на Демократична република Конго († 1961 г.)
1930 г. — Ахмад Джамал, американски джаз пианист и композитор
1930 г. — Карлос Менем, президент на Аржентика
1936 г. — Детко Петров, български писател от бивша Югославия († 1990 г.)
1940 г. — Георги Иванов, български космонавт
1942 г. — Висенте Фокс, президент на Мексико
1946 г. — Дейвид Сушей, английски актьор
1946 г. — Ричард Аксел, американски генетик и физиолог, Нобелов лауреат през 2004 г.
1950 г. — м–р инж. Ненчо Еремиев , военен пилот–инструктор I клас
1956 г. — Джери Хол, американски модел и актриса
1958 г. — Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет
1961 г. — Сами Насери, френски актьор
1963 г. — Росица Кирилова, българска певица
1968 г. — Илиан Илиев, български футболист и тренъор
1973 г. — Денислав Калчев, български плувец
1974 г. — Матю Райли, австралийски писател
1976 г. — Георги Иванов - Гонзо, български футболист
1985 г. — Ашли Тисдейл, американска певица и актриса
1986 г. — Линдзи Лоън, американска актриса
1986 г. — Аатиф Шаешу, марокански футболист

Починали

936 г. — Хенрих I, германски владетел (* 876 г.)
1298 г. — Адолф от Насау, крал на Германия (* ок. 1255 г.)
1504 г. — Щефан чел Маре, молдовски владетел (* 1434 г.)
1566 г. — Нострадамус, френски лекар и предсказател (* 1503 г.)
1591 г. — Винченцо Галилей, италиански композитор (* 1520 г.)
1778 г. — Жан-Жак Русо, френски философ (* 1712 г.)
1843 г. — Самуел Ханеман, немски лекар, основател на хомеопатията (* 1755 г.)
1850 г. — Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство (* 1788 г.)
1876 г. — Велчо войвода, български национал-революционер (* 1840 г.)
1886 г. — Херман Абих, немски геолог (* 1806 г.)
1893 г. — Джорджиана Баримор, американска актриса (* 1854 г.)
1897 г. — Адам Асник, полски поет (* 1838 г.)
1914 г. — Джоузеф Чембърлейн, английски индустриалец и държавник (* 1836 г.)
1915 г. — Порфирио Диас, президент на Мексико (* 1830 г.)
1924 г. — Масайоши Мацуката, министър-председател на Япония (* 1835 г.)
1932 г. — Мануел II, крал на Португалия (* 1889 г.)
1934 г. — Ернст Рьом, нацистки лидер (* 1887 г.)
1937 г. — Амелия Иърхарт, американски авиатор (* 1897 г.)
1949 г. — Георги Димитров, министър-председател на България (* 1882 г.)
1951 г. — Фердинанд Зауербрух, германски хирург (* 1875 г.)
1958 г. — Божан Ангелов, български литературен критик (* 1873 г.)
1961 г. — Ърнест Хемингуей, американски писател, Нобелов лауреат през 1954 г. (самоубийство) (* 1899 г.)
1963 г. — Бодо Узе, немски писател (* 1904 г.)
1966 г. — Ян Бжехва, полски поет (* 1900 г.)
1977 г. — Владимир Набоков, американски писател (* 1899 г.)
1992 г. — Борислав Пекич, сръбски писател (* 1930 г.)
1997 г. — Джеймс Стюърт, американски актьор (р. 1908 г.)
1999 г. — Кръстю Димитров, български шахматист (* 1916 г.)
1999 г. — Марио Пузо, американски писател (* 1920 г.)
2000 г. — Чавдар Драгойчев, български лекар, кардиохирург, професор (* 1925 г.)
2003 г. — Райнхард Баумгарт, немски писател (* 1929 г.)
2010 г. — Лоран Терзиеф, френски актьор (* 1935 г.)
2011 г. — Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия (* 1930)
2013 г. — Дъглас Енгълбърт, американски изобретател (* 1925 г.)

Празници

Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) — През 2001 г. Хактан Акдоган, създател на Международния музей на НЛО в Истанбул, Турция, публикува предложение за честването му. Годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни — юли 1947), където е намерено катастрофирало НЛО
Международен ден на спортния журналист — Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международната асоциация на спортната преса
Азербайджан — Ден на полицията
Бразилия — Ден на държавата
Кюрасао — Ден на знамето
Норвегия — Ден на краля