Горановци (област Кюстендил)
- За другото българско село с име Горановци вижте Горановци (Област Велико Търново).
Горановци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 86 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 575 m |
Пощ. код | 2565 |
Тел. код | 07922 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 16026 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Горановци в Общомедия |
Горановци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.
География
Село Горановци се намира в планински район в географската област Кюстендилско Краище, в долината на река Драговищица, на 21 км. северозападно от гр.Кюстендил.
Едно от най-красивите кюстендилски села, с прекрасни климат и природа и самобитна архитектура.
Селото е съставено от махали : Горни и Долни Радован, Пракендака, Щърбечка, Село. Махалата Щърбец след 1956 г. е присъединена към село Ломница.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Перивол (1883-1920), Община Горановци (1920-1934), Община Перивол (1934-1956), Община Драговищица (1956-1987), Община Кюстендил (от 1987 г.) [1]
Население
Година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 1992 | 2001 | 2010 |
Население | 666 | 1015 | 1057 | 1165 | 1183 | 1116 | 760 | 583 | 417 | 289 | 216 | 166 | 113 |
История
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Горановци е старо средновековно селище. В турски списъци на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Горановец към кааза Ълъджа (Кюстендил).
През 1866 г. селото има 60 домакинства и 469 жители.
В края на XIX век селото има 16121 декара землище, от които 5155 дка гори, 4010 дка ниви, 120 дка естествени ливади и 235 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 1302 овце, 351 говеда, 44 кози и 190 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството.
През 1868 г. е открито училище, през 1885 г. е построена църквата "Света Троица".
При избухването на Балканската война един човек от Горановци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1909 г. е учредена Земеделска спестовно-заемна спомагателна каса "Драговищица". През 1924 г. земеделската каса е преименувана в Кредитна кооперация "Драговищица". Кооперациата изкупува и търгува с плодове и селскостопонски произведения. През 1939 г. построява кооперативен дом с магазин. През 1948 г. става всестранна кооперация, през 1951 г. - селкооп, през 1960 г. е преименувана в потребителна кооперация "Драговищица", като към нея се присъединява кооперацията в с.Долно Уйно. През 1978 г. се влива в Потребителна кооперация "Първи май" - с.Драговищица.
През 1925 г. е учредено читалище "Христо Ботев".
Селото е електрифицирано през 1940-42 г. През 40 - те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия.
През 1950 г. е учредено ТКЗС"Никола Ангелов", което през 1959 г. се обединява с ТКЗС "Ленин" - с.Драговищица. През 1960 г. става част от ДЗС-Кюстендил, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"Драговищица".
Главните улици на селото са асфалтирани. Запазени са множество къщи от началото на ХХ век, които се отличават със самобитна архитектура.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и църковен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности
- Средновековна църква "Свети Архангел Михаил". Църквата се намира на 2 км. северно от селото и на 17 км. от гр.Кюстендил, в дясно от шосето за село Долно Уйно, на десния бряг на река Драговищица. Представлява малка еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 6,85 и ширина 4,35 м., без притвор. Цялата вътрешност на църквата е била изписана. Сега стенописи са запазени само в долната част на стените. Църквата е художествен паметник на културата с категория "национално значение" (ДВ, бр. 57/1969 г.).
- Църква "Света Троица". Построена през 1885 г.
- Бойков хан - хан в с.Горановци, построен през 60-те години на XIX век от чорбаджи Бойко - богат търговец на добитък и ханджия. Размери 11 х 35 м. Състои се от приземие с кръчма, дюкян и помещение за добитък (обор), с навес от север. Двураменна стълба от юг води към чардака, стаите за спане и стаята на ханджията. Паметник на културата. Поради незаинтересованост от страна на държавните и общински институции, след повече от 140 годишна история, ханът в момента е в развалини.
- Етнографски музей - с.Горановци : етнографска сбирка към читалище "Христо Ботев". Работно време : целогодишно понеделник - петък : 8,00-17,00 ч.; почивни дни : събота и неделя.
- Архитектурен паметник - обелиск на загиналите във войните през 19121913 г., 1915-1918 г. и 1944-1945 г.
- Къща-музей на Крум Зарев (партизанин).
Религии
Село Горановци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
- Кметско наместничество.
- Читалище "Христо Ботев" - действащо читалище, регистрирано под номер 2567 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека - 4585 тома.
Редовни събития
Личности
Литература
- Иванова, Вера - Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния Археологически музей, V, 1926-1931, с.261 - 284;
- Протич, А. - Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. Сборник България 1000 г., София, 1930, с.398 и 441;
- Василиев, Асен - Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.184 и сл.;
- Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.112 и 114;
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.175-182;
- Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на стенописите на църквата "Св.Архангел Михаил" край с.Горановци за паметник на изобразителното изкуство. София, 1968 г., 21 с., Архив НИПК;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.15;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.138-9;
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт,
- Кръстовски, Борислав, Георги Димитров и Стоян Митев. Горановци - минало и настояще. Кюстендил, 2002 г.;
- Коева, М., Йокимов, П. и Стоилова, Л. - Православни храмове по българските земи (XV - средата на ХХ в.) Архитектура. История, Библиография, София, 2002 г., АИ"Проф.Марин Дринов", с.41;
- Ангелов, Ангел - Църквата „Св. Архангел Михаил“ при Горановци, Кюстендилско, сп.Археология, 2004 г. кн.4, с.41 - 50;
- Ангелов, Светозар - Църквата "Св.Архангел Михаил" до с.Горановци, В : Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП "Проф.Иван Дуйчев" към СУ"Св.Климент Охридски", 2007 г., с.28-30;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.47-53;
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
Галерия
Външни препратки
|