Национална галерия
| Национална галерия | |
| Художествена галерия в България | |
 Бившият царски дворец, в който се помещават временните изложби на галерията | |
  Местоположение в центъра на София | |
| Местоположение | София |
|---|---|
| Основател | 1948 |
| Обект на БТС |  62 |
| Печат | има |
| Национална галерия в Общомедия | |
Националната галерия, позната от миналото като Национална художествена галерия, е най-големият художествен музей в България. Обект е от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се в центъра на София. Помещава се в централния корпус и в северозападното крило на бившия Царски дворец,[1] като ползва общ вход с Националния етнографски музей (в югоизточното крило). Носи сегашното си име от 2015 г.[2]
Притежава над 41 000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство, най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (ІV – ХІХ век), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (XV – XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.[3]
История
Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 г. като приемник на тогавашната Софийска градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца през 1952 г.[1]
През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство и Националната галерия за чуждестранно изкуство са обединени в Национален музеен комплекс, който се нарича Национална галерия от юли 2015 г.[4]
Националната галерия включва и залите на новия „Квадрат 500“ – бивша сграда на Техническия университет край площад „Паметник на Васил Левски“. Там в 28 зали на 4 етажа са изложени 1700 произведения на български и чуждестранни художници от богатия фонд на галерията. „Квадрат 500“ е открит на 25 май 2015 г.[5]
Филиали
- Квадрат 500 (пл. „Св. Александър Невски“ и ул. „19-ти февруари” № 1) с представителна експозиция на българско и чуждестранно изкуство от фонда на галерията
- Двореца (пл. „Княз Aлександър I“ № 1) – зали за временни изложби
- Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” – постоянна експозиция
- Музея на изкуството от периода на социализма (ул. „Лъчезар Станчев“ № 7) – временни изложби и постоянна експозиция от скулптура на открито
- Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство (бул. „Черни връх“ № 2)
- Къщите музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров и Андрей Николов.
Експозиции
На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции – на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българския живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“ са изложени и образци на българската иконопис. Националната художествена галерия представя в залите си и временни експозиции – изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова, но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли.
Националната галерия определя своята мисия на музей, открит за публиката, който съхранява, изучава и обогатява националната колекция от българско и чуждестранно изкуство за настоящите и бъдещите поколения.[3]
Фонд
Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000 експоната, както и икони, стенописни фрагменти, щампи, ръкописи и църковна утвар, представящи християнското изкуство.
Сбирката на Националната галерия е най-голямата музейна сбирка в страната, но не са осигурени за всички произведения подходящи за съхранение места. Единственото оборудвано хранилище за живопис се помещава в сградата на бившия Партиен дом, понастоящем сграда на Народното събрание. Друг проблем на фонда е, че поради липсата на държавническо решение за отпускане на средства през последните 15 – 20 години в НГ има изключително малко нови постъпления и то предимно от дарения. Разнообразните търсения, форми и движения в българското визуално изкуство от 1990-те години почти не присъстват в галерията. Някои частни колекции и други галерии имат по-добри възможности за представяне на актуалното състояние на българското изобразително изкуство, а отделни галерии (като галерията-дарение на Светлин Русев например) се опитват да предлагат и своя виждане за историята и развитието на българското изобразително изкуство.
Източници
- ↑ а б Национална галерия Двореца // Посетен на 292407031.
- ↑ Национална галерия // Посетен на 292407031.
- ↑ а б в Мисия и цели // Посетен на 2024-7-31.
- ↑ Постановление № 156 от 26 юни 2015 г. за изменение на Постановление № 440 на Министерския съвет от 2014 г. за преобразуване на национални музеи // Посетен на 2024-7-31.
- ↑ „Българският Лувър“ отваря врати на 24 май“, offnews.bg, 22 декември 2014.
- ↑ Националната галерия е най-големият художествен музей в България. // Посетен на 2024-7-31.
Външни препратки
- Официален уебсайт
- Снимки на Националната художествена галерия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
|
