Алберто Фернандес
| Алберто Фернандес Alberto Fernández | |
| аржентински държавник | |
.jpg) 23 декември 2021 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Аржентина |
| Учил в | Университет в Буенос Айрес |
| Политика | |
| Партия | Хустисиалистка партия |
| 54-ти президент на Аржентина | |
| 10 декември 2019 – 10 декември 2023 | |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Алберто Фернандес в Общомедия | |
Алберто Анхел Фернандес (на испански: Alberto Ángel Fernández) е аржентински адвокат, професор и политик, който служи като президент на Аржентина от 2019 г.[1] Той е член на Хустисиалистката партия и оглавява Кабинета на министрите по време на президентството на Нестор Кирхнер. Печели изборите през 2019 г., побеждавайки текущия президент на страната Маурисио Макри с 48% от гласовете.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Фернандес е роден на 2 април 1959 г. в Буенос Айрес. Учи право в университета в Буенос Айрес. Завършва на 24 години, а по-късно става професор по наказателно право. Направен е съветник към Законодателното събрание на Буенос Айрес и Палатата на депутатите на Аржентина. След това е назначен за заместник-директор по правните дела в министерството на икономиката. Като такъв е избран за главен аржентински дипломат на Уругвайския кръг. При управлението на Карлос Менем служи като президент на Асоциацията на латиноамериканските застрахователни управители в периода 1989 – 1992 г. Работи и като съветник за Меркосур относно застрахователните дела. По това време се сближава политически с бившия губернатор на провинция Буенос Айрес– Едуардо Дуалде.[2]
През 2003 г. е назначен за ръководител на Кабинета на министрите.[3] Нова система, въвеждаща променливи данъци върху селскостопанския износ, предизвиква конфликт между правителството и селскостопанския сектор през 2008 г. По това време Фернандес изпълнява ролята на главно лице за преговори от страна на правителството. Преговорите се провалят и скоро след това Фернандес подава оставка.
На 18 май 2019 г. Кристина Фернандес де Киршнер обявява, че Фернандес ще се кандидатира за президент, а тя – за негов вицепрезидент.[4] Фернандес получава подкрепата на Генералната конфедерация на труда в замяна на обещание, че ще развива икономиката, без да въвежда трудови реформи.[5] На 11 август Фернандес печели предварителните избори с 47,7% от гласовете срещу 31,8% от гласовете за текущия президент Маурисио Макри.[6] На 27 октомври Фернандес спечелва президентски избори с 48,1% от гласовете срещу 40,4% за Макри, като разликата е достатъчно голяма, за да пропусне балотаж.[7] Фернандес встъпва в длъжност като президент на 10 декември 2019 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dube, Ryan. Argentina’s President Mauricio Macri Concedes Election to Peronist Rival Alberto Fernández // Wall Street Journal, 27 октомври 2019. Посетен на 27 октомври 2019.
- ↑ El Pasado Menemista de un gobierno que acusa a la oposición de menemista // Perfil. Архивиран от оригинала на 2008-04-17. Посетен на 2020-04-25.
- ↑ Alberto Fernández habría vuelto con su esposa // Agencia Nova. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 23 юни 2013.
- ↑ Alberto Fernández, en su primer acto de campaña: „Salgamos a convocar a todos“ // La Nacion, 20 май 2019. Посетен на 26 ноември 2019. (на испански)
- ↑ Bullrich, Lucrecia. Alberto Fernández recibió el respaldo de la CGT y dijo que no hará reformas // La Naction, 17 юли 2019. Посетен на 26 ноември 2019. (на испански)
- ↑ Mander, Benedict. Alberto Fernández leads in Argentina’s nationwide primary // Financial Times, 12 август 2019. Посетен на 26 ноември 2019.
- ↑ Goñi, Uki. Argentina election: Macri out as Cristina Fernández de Kirchner returns to office as VP // The Guardian, 28 октомври 2019. Посетен на 26 ноември 2019.
|
