Направо към съдържанието

Реметалк I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 11:07, 31 октомври 2023 на Krizzo1 (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Реметалк I
тракийски цар
Император Август, на другата страна са Реметалк и съпругата му Питодорис
Роден
Починал
12 г.
Семейство
БащаКотис II
ДецаКотис III (сапеи)
Реметалк I в Общомедия

Реметалк I е тракийски цар, син на сапейския цар Котис II (сапеи). Той се появява на политическата сцена в последните десетилетия на I в. пр. Хр., финалния период на римската експанзия в Тракия.

През 13 – 11 г. пр. Хр. Реметалк I води сражения срещу бесите. Докато сиалетите и други техни съседи нахлуват в Македония, бесите под ръководството на Дионисовия жрец Вологез убиват Раскупорис. Реметалк I се укрива в Тракийския Херсонес, където е последван от въстаниците. Тяхното присъствие поставя под заплаха римските позиции в Мала Азия. За ликвидирането на опасността тук са прехвърлени римски военни части под командването на Луций Пизон, управител на Памфилия.

Предаността на Реметалк I към римската кауза е богато възнаградена – от 13/12 г. пр. Хр., до смъртта му през 12 г. сл. Хр. под властта на Реметалк I и брат му Раскупорис II е поставена една тракийска държава с обширни територии. Реметалк I получава римско гражданство от политическия му приятел Октавиан Август[1]. Римското име е Гай Юлий Реметалцес (Gaius Julius Roemetalces). Римското гражданство е доказано и от монетите с образите на Август и Реметалк I, сечени в Калхедон и Бизантион.

Като римски съюзник, Реметалк участва във войната срещу гетите при Егисос (дн. Тулча), както свидетелства Овидий[2] и в Панонското въстание, според Дион Касий[3].

С името на Реметалк I, или с едноименни наследници на властта му, се свързват много надписи от градовете по понтийското и по егейското крайбрежие.

  1. Plutarch, Aug. 63.
  2. Ovid. Pont. I,18,16; IV,7,21
  3. Dion Kass. LV 29, 4 – 5
  • Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, отг. ред. Димитър Попов, изд. „Аргес“, София, 1993, с.171.