Калабрия

Калабрия
Calabria
	Калабрия Calabria
регион в Италия
	Местоположение на Калабрия в Италия
Страна	Италия
Зона	Южна Италия
Главен град	Катандзаро
Площ	15 082 km²
Население	2 009 252 души (2009); 133 души/km²
Провинции	Вибо Валентия; Катандзаро; Козенца; Кротоне; Реджо Калабрия
Президент	Джузепе Скопелити (НС)
Официален сайт	www.regione.calabria.it
	Калабрия в Общомедия

Кала́брия (на италиански: Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008). Месинският пролив отделя региона от Сицилия (с минимална ширина 3,2 км.) На запад граничи с Тиренското море, на изток и на юг - с Йонийското море. Граничи на север с регион Апулия (който в миналото също е бил наричан Калабрия, докато по същото време сегашните земи на Калабрия са познати като Бритиус).^[1]

История

Най-ранните останки от човешка дейност в областта са от епохата на Палеолита.

През 3 хилядолетие или през 2 хилядолетие пр.н.е. в района идват някои италийски племена. В южната част на Калабрия се установяват брутиите, и в северната и́ част - луканите.^[2]

През 8 век пр.н.е. местните крайбрежни зони са предмет на колонизация от древногръцки заселници, които основават редица полиси, част от колониите, известни като „Магна Греция“. Сред тях са Регион (гръцко име: Ρέγιον, латинско име: Rhegium, днес Реджо Калабрия) и Локрои Епизефириои (гръцко име: Λοκροὶ Επιζεφύριοι, латинско име: Locri Epizephirii, днес Локри) - на юг, както и Кротон (гръцко име: Κρότων, латинско име: Kroton, днес Кротоне) и Сибарис (гръцко име: Σύβαρις, латинско име: Sybaris) - на север.

Липсата на единство и разбирателство, между гръцките колонии води до чести войни помежду им и до постепенното им завземане от страна на италийците - северните колонии са завладени от луканите през 4 век пр.н.е., а през 3 век пр.н.е. целият регион попада под властта на римляните. Те наричат Калабрийския полуостров Брутиум (Bruttium, от името на племето брутии). Административен център на областта става гръцкоезичният Региум (сега - Реджо Калабрия).

В епохата на разпада на Римската империя районът е разорен от готските нашествия, а впоследствие е засегнат и от Византийско-готски войни (535 – 553 г.). Под византийското управление районът е включен в състава на тема Сицилия.

При нашествията на лонгобардите в Италия, Калабрия (вече под съвременното си име) остава византийска и когато Сицилия е превзета от арабите през 8 век, на тази територия е сформирана нова тема - Калабрия, но скоро икономиката й изпада в тежка криза. За да се защити от нападенията на мюсюлманите, по-голямата част от градското население се преселва в планините. Там то създава множество малки селища, а от големите градове по крайбрежията значително население запазва само Региум.

През цялото Средновековие, Калабрия е оспорвана между различни регионални сили, които се редуват да я управляват. През 1061 г. я превземат норманите, през 1443 г. - французите, през 1465 г. - испанците.

Впоследствие Калабрия става част на Неаполитанското кралство и от Кралството на двете Сицилии.

В началото на 19. век е за известно време под френска власт - при опита на император Наполеон Бонапарт да създаде обединено Италианско кралство.

В епохата Рисорджименто някои битки на Джузепе Гарибалди се водят в Калабрия; регионът е включен в новото единно Кралство Италия през 1861 г.

На 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и южната част на региона са унищожени от Месинското земетресение.

След Втората световна война регион Калабрия е един от регионите на Италианската република (съвременната държава Италия).

География

Регион Калабрия съвпада териториално с полуостров Калабрия, известен като Върхът на Ботуша (под Ботуш се разбира Апенинския полуостров, чиято форма е подобна на тази на обувката ботуш, както и изцяло се намиращата се на този полуостров континентална част на Италия - върхът е мястото, в което се побират пръстите на крака - носът на обувката). Дължината на полуостров Калабрия е около 250 км., ширината - от 40 до 100 км.

Заливите в Калабрия (често наречени на селища със съответното име) са:

Сибари, част от Тарентския залив; свързан с историята на разрушения град Сибарис.
Джоя Тауро, морски курорт на брега на Тиренско море.
Поликастро, на тиренския бряг, (отчасти се простира и в Кампания и Базиликата)
Сант'Еуфемия, на тиренския бряг;
Скуилаче, на брега на Йонийско море;

Има и два малки острова, на тиренския бряг:

Дино, срещу градчето Прая а Маре;
Чирела, срещу едноименното селище, в община Диаманте.

49,2% на калабрийската територия е хълмиста и планинска. Планините (41,7% на територията) са:

Южната част на Масив Полино (Massiccio del Pollino), на северната граница с Базиликата.
Орсомарсо (Orsomarso) и Крайбрежната верига (Catena Costiera) на северозапад, в провинция Козенца;
Сила (Sila), широко плато от Козенца до Катандзаро;
Сере Калабрези (Serre Calabresi), група планини, която се простират от Катандзаро до Вибо Валентия, чийто най-висок връх е Пекораро (1.420 м);
Аспромонте (Aspromonte), планинска верига в южния район, с най-високия връх на региона Монталто (друго име: Кокуца – 1.955 м).

Равнините са малки (9% на територията). Най-важните са (често свързани с местните заливи):

на тиренския бряг:
- Скалеа,
- Сант'Еуфемия,
- Джоя Тауро (най-широка)
на йонийския бряг:
- Равнина Сибари,
- Кротонска равнина
- Локри.

Хидрография

Калабрийските реки са особено малки, с нередовно течение през годината, тъй като Калабрийският полуостров е много тесен и планините се намират близо до моретата. Най-дългите реки са Крати (Crati) и Нето (Neto), които, както и по-малките реки Трионто (Trionto), Тачина (Tacina) и Кораче (Corace), се вливат в Йонийско море. Други по-значителни реки са Амато (Amato), Муконе (Mucone) и Савуто (Savuto), които се вливат в Тиренското море. Всички тези реки, освен Крати, извират от платото Сила. Река Лао (Lao) извира от Масива Полино и тече към тиренския бряг. Другите реки са много къси и течението им е много нередовно. Същевременно в регион Калабрия има много язовири, особено на платото Сила. Най-важните са Амполино (Ampollino), Арво (Arvo), Чечита (Cecita) и Анджитола (Angitola).

Климат

Калабрийският климат е подчертано средиземноморски. Йонийският бряг е по-сух и по-неплодороден от тирениския. На бреговете температура не е по-ниска от 10 °C през зимата и не е по-висока от 40 °C през лятото. Във вътрешните планини райони климатът е планински, зимата е студена и снежна, а лятото е прохладно.

Административно деление

Регионът се поделя на 5 провинции и 409 общини.

Провинция	Площ (км²)	Население (души)	Гъстота (души./км²)	Общини (№)
Вибо Валентия Катандзаро Козенца Кротоне Реджо Калабрия	1.139 2.391 6.650 1.717 3.183	167.513 367.976 733.628 173.300 566.884	147,1 153,9 110,3 100,9 178,1	50 86 155 27 97
Общо	15.082	2 009 124	133,2	409

Население

Населението на региона е 2 009 124 души през 2006 г., от което 51.242 са чужденци (1,3%)^[3]. Провинция Козенца е най-широка, а провинция Реджо Калабрия е най-населена. Населението на главните общини на Калабрия е ^[4]:

	Община	Провинция	Жители (2008)
1	Реджо Калабрия	RC	186.333
2	Катандзаро	CZ	93.403
3	Ламеция Терме	CZ	70.968
4	Козенца	CS	69.632
5	Кротоне	KR	61.341
6	Кориляно Калабро	CS	40.211
7	Росано	CS	38.045
8	Ренде	CS	35.281
9	Вибо Валентия	VV	33.748

Езикови малцинства

В регион Калабрия съществуват някои езикови малцинства:

Албанското общество в 33 общини в провинциите Катандзаро, Козенца и Кротоне
Окситанското общество в селото Гуардия Пиемонтезе
Гръцкото общество в няколко общини на провинция Реджо Калабрия, където се говори особен диалект на гръцкия език, наречен грико.

Икономика

Градът с най-високия БВП на човек е Катандзаро, а с най-нисък - Кротоне^[5].

Земеделието в Калабрия е силно развито, особено - отглеждането на маслини (на второ място в Италия по маслинено производство, след Пулия), на лозя и на цитрусови плодове. Най-важният земеделски търг се намира в Катандзаро.

Отглеждат се и овце и кози в планинските райони. Риболовът е много силно развит.

В районите около Кротоне, Вибо Валентия и Реджо Калабрия се намират нефтохимически, машиностроителни и химически заводи.

Летният туризъм е много важен отрасъл, особено на йонийския бряг - в провинция Катандзаро, в провинция Вибо Валентия и на тиренския бряг - в провинция Реджо Калабрия и провинция Козенца. Зимният туризъм е развит на платото Сила.

Икономически данни

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек^[6] за Калабрия от 2000 до 2006 г.:

	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006
Брутен вътрешен продукт (милиона Евро)	26.344,4	27.680	28.574,7	29.685,4	31.073,3	31.616,7	32.507,7
БВП на човек (Евро)	13.019,9	13.742,4	14.226,9	14.773,2	15.457	15.754,8	16.244,1

Това е таблица с БВП^[6] на Калабрия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Икономически дейности	БВП (милиона Евро)	% от регионалния БВП	% от италианския БВП
Земеделие и риболов	€ 1.341,2	4,13%	1,84%
Промишленост	€ 2.851,8	8,77%	18,30%
Строителство	€ 2.013,3	6,19%	5,41%
Търговия, туризъм, транспорт и комуникация	€ 6.301,6	19,39%	20,54%
Финансово посредничество, дейности за недвижими имоти	€ 6.856,6	21,09%	24,17%
Други служби	€ 9.408,7	28,94%	18,97%
ДДС и косвени данъци	€ 3.734,5	11,49%	10,76%
Общ БВП на Калабрия	€ 32.507,7