Михаил Давидов (кмет)
Михаил Давидов | |
български учител и обществен деец | |
Роден |
1861 г.
|
---|---|
Починал | 1910 г.
|
Политика | |
Депутат | |
V ОНС X ОНС |
Михаил Васев Давидов е български учител и политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1861 година в град Кюстендил. Завършва местното двукласно училище. Учи при видните кюстендилски учители по онова време Тодор Пеев и Димитър Македонски.
След Освобождението работи като учител. Става член на Либералната партия, а след 1887 година - на образуваната от доктор Васил Радославов партия под същото име. През 1887-1894 г. е опозиционер, като либерал-радославист е народен представител в V обикновено народно събрание (1887-1890) и в Х обикновено народно събрание (1899), което му позволява да влияе в управлението на Кюстендил. След последвалото разцепление на партията през 1904 г. преминава в редовете на новообразуваната от Димитър Тончев и Тодор Иванчов Младолиберална партия.
На 1 май 1899 г. Михаил Давидов е избран за кмет на гр.Кюстендил. Ползва се с добро име сред гражданството и е поддържан от силните в града либерални партии. Кметува три пълни мандата (1 май 1899 - 8 август 1908) и по продължителност на кметския пост е на 2-ро място след Христо Лекарски. За кратко време (18 юли - 12 септември 1902 г.) е отстранен по политически причини от правителството на Стоян Данев. Замества го популярният революционер Димитър Беровски, председател на Тричленна комисия, която управлява кметството. На 12 септември 1902 г. Михаил Давидов е възстановен на кметския пост.
Като дългогодишен и способен кмет на града допринася много за благоустрояването, за икономическото и културно развитие на града. През време на неговота кметуване са реализирани значителни обществени, културни и благоустройствени мероприятия: оформя се централният градски площад „Св. св. Кирил и Методий“; построява се централната градска баня „Чифте баня“; каптира се топлата минерална вода в махалата „Кайнарлък“; довършва се залесяването на „Хисарлъка“ и прокарване на първата алея в него (от „Баглака“ до „Св. Четиридесет мъченици“); завършва строителството на сградата на читалище „Братство“ и е тържествено открита на 8 ноември 1907 г.; започва строителство на училище „Марин Дринов“; открива се Тъкаческо-килимарско училище; започва строителството на държавната мъжка гимназия; премества се циганското население от местностите „Катранлия“ и „Големия мост“ в градската мера на левия бряг на река Банщица.
След 1903 г. се отпускат значителни суми за настаняване и издръжка на голям брой бежански семейства от Македония; през юни 1907 г. Общинският съвет приема решение за запазване на всички старини и монументални здания, надгробни и други паметници, антики, надписи по камъни и др., като подвижните се събират, за да се образува общински музей.
На 8 август 1908 г. Общинският съвет е разтурен от новото правителство на Демократическата партия. Михаил Давидов е освободен от кметския пост. Започва търговска дейност с плодове и спиртни напитки и с комисионерство, обаче не успява и в момент на финансови затруднения през 1910 г. се самоубива.[1]>
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Георгиев, Сталин, Кметовете на Кюстендил (1878-2003 г.), Кюстендил, 2003, с. 43-47
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 162 - 163.
Георги Друмохарски | → | кмет на Кюстендил (1 май 1899 – 18 юли 1902) | → | Димитър Беровски |
Димитър Беровски | → | кмет на Кюстендил (18 юли 1902 – 8 август 1908) | → | Стоян Илиев |