П-800 „Оникс“: Разлика между версии
Ред 83: | Ред 83: | ||
* набор от гъвкави („ниска“, „висока-ниска“) траектории;<ref>{{Cite web|url=http://army-news.ru/2018/02/p-800-oniks-sverxzvukovoj-ubijca/|title=П-800 „Оникс“ – сверхзвуковой убийца {{!}} Армейский вестник|publisher=army-news.ru|lang=ru-RU|accessdate=2018-04-03}}</ref> |
* набор от гъвкави („ниска“, „висока-ниска“) траектории;<ref>{{Cite web|url=http://army-news.ru/2018/02/p-800-oniks-sverxzvukovoj-ubijca/|title=П-800 „Оникс“ – сверхзвуковой убийца {{!}} Армейский вестник|publisher=army-news.ru|lang=ru-RU|accessdate=2018-04-03}}</ref> |
||
* високи свръхзвукови скорости на всички участъци на полета; |
* високи свръхзвукови скорости на всички участъци на полета; |
||
* пълна унификация за широка номенклатура носители (надводни кораби от всички основни [[класификация на корабите|класове]], |
* пълна унификация за широка номенклатура носители (надводни кораби от всички основни [[класификация на корабите|класове]], подводни лодки и наземни пускови установки). |
||
* ниско забележима за [[радар|РЛС]] ([[Технология „Стелт“]]) |
|||
* малозаметность для РЛС (технология „СТЕЛС“) |
|||
* |
* ефективно използване в условия на радиоелектронн противодействие<ref>[http://www.testpilot.ru/russia/chelomei/p/800/yahont_1.htm Ракета П-800 „Оникс“ / „Яхонт“. Конструкция. Применение. ТТХ. Схема<!-- Заголовок добавлен ботом -->]</ref>. |
||
Американската корабна [[ПВО]] няма ефективни средства за прихващане, с изключение на ракетите SM-6, отскоро приети на въоръжение и използвани в малък брой<ref>{{Cite web|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/sm-6/sm-6.shtml|title=Зенитная управляемая ракета SM-6 (RIM-174 Standard ERAM) {{!}} Ракетная техника|publisher=rbase.new-factoria.ru|lang=ru|accessdate=2017-11-23}}</ref><ref>{{Cite news|title=США разработают противокорабельную ракету на базе зенитной SM-6|url=http://www.arms-expo.ru/news/vooruzhenie_inostrannykh_armiy/ssha_razrabotayut_protivokorabelnuyu_raketu_na_baze_zenitnoy_sm_6/|accessdate=2017-11-23}}</ref>. Другите [[ракета „земя-въздух“|зенитни ракети]] има ниска вероятност за прихващане на „Оникс“. [[авионосно съединение|Авионосна ударна група]] (АУГ) може гарантирано да прихване максимум 1 – 5 ракети. Масирана ракетна атака от 10 – 50 ракети ще доведе до сериозни загуби в кораби на вражеската АУГ (почти сигурно е, че ще бъде потопен [[самолетоносач]]а, охраната на който е възложена на другите кораби от [[ескадра]]та)<ref>{{Cite web|url=https://testpilot.ru/russia/chelomei/p/800/yahont_1.htm|title=Ракета П-800 „Оникс“ / „Яхонт“. Конструкция. Применение. ТТХ. Схема|publisher=testpilot.ru|accessdate=2017-11-23}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://armedman.ru/artilleriya/1961-1990-artilleriya/protivokorabelnaya-raketa-oniks-yahont-zm55.html|title=Противокорабельная ракета „Оникс“ („Яхонт“) (ЗМ55) {{!}} Армии и Солдаты. Военная энциклопедия|publisher=armedman.ru|lang=Ru|accessdate=2017-11-23}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://army-news.ru/2017/03/protivokorabelnaya-raketa-oniks-poluchit-novye-nositeli/|title=Противокорабельная ракета „Оникс“ получит новые носители {{!}} Армейский вестник|publisher=army-news.ru|lang=ru-RU|accessdate=2017-11-23}}</ref>. Също доста ефективно е използването на „Оникс“ съвместно с ракетите „Калибър“ и Х-35 „Уран“. Също в скоро време на въоръжение ще бъде приета ракетата „Циркон“ с хиперзвукова скорост на полета, което ще сведе прихващането на дадената ракета практически до нула. Вероятно използването на 5 – 6 „Циркона“ съвместно с 10 – 15 „Оникса“ или „Калибра“ ще позволи да се нанася гарантирано поражение на вражеските ескадри (първи до целите достигат „Цирконите“ нанасяйки първичните поражения на целите, така изваждайки от строя корабните системи, облегчавайки задачата за поразяване на кораба, след това повредените кораби са „довършвани“ от „Ониксите“ или „Калибрите“)<ref>{{Cite news|title=Русский „Оникс“ превратит авианосцы США в могилы для экипажей »|url=http://agitpro.su/russkij-oniks-prevratit-avianoscy-ssha-v-mogily-dlya-ekipazhej/|work=АгитПРО|date=2016-02-14|accessdate=2017-11-23|language=ru}}</ref><ref>{{Cite news|title=Убийца авианосцев|url=http://www.arms-expo.ru/analytics/vmf/ubiytsa-avianostsev/|accessdate=2017-11-23}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://m.allpravda.info/chem-rossii-unichtozhit-avianostsy-ssha-45625.html|title=Чем России уничтожить авианосцы США?|publisher=m.allpravda.info|accessdate=2017-11-23}}</ref>. Важен факт е, че ракетите „Калибър“, „Оникс“, „Циркон“, Х-35 „Уран“ имат почти единаква далечина, което прави лесно съвместното използване на ракетите<ref>{{Cite web|url=http://oruzhie.info/raketi/265-p-800-oniks-yakhont|title=П-800 „Оникс“ и „Яхонт“ – противокорабельные ракеты|author=Super User|publisher=oruzhie.info|lang=ru|accessdate=2017-11-23}}</ref><ref>{{Cite web|url=http://w.ymorno.ru/showthread.php?p=395060|title=Ту-2000: проект воздушно-космического бомбардировщика - RUFOR.ORG|publisher=w.ymorno.ru|lang=ru|accessdate=2017-11-23}}</ref><ref>{{Cite web|url=https://www.yellow.ml/אור/tab/ru/Циркон_(ракета)/1b9bc7a308abf736db051bdac721e237b28dbedd|title=Циркон (ракета) {{!}} Стратегическое значение|publisher=www.yellow.ml|accessdate=2017-11-23}}</ref>. |
|||
== Эксплуатанты и носители == |
== Эксплуатанты и носители == |
Версия от 08:19, 19 април 2018
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля, премахнете шаблона. |
П-800 „Оникс“ Класификацията на НАТО: SS-N-26 Strobile | |
Файл:Yakhont.jpg «Яхонт» – експортният вариант на „Оникс“, на авиосалона МАКС | |
Обща информация | |
---|---|
Вид | Противокорабна ракета |
История на производство и служба | |
Изобретател | Х. А. Ефремов |
Създаване | край на 1970–те г. |
Производител | ЦКБМ на МОМ (НПО по машиностроене), СССР днес от НПО „Стрела“[1] Русия |
На въоръжение | 2002 г. – понастоящем |
На служба при | СССР Русия Виетнам Сирия Индонезия |
Варианти | „БраМос“ |
[[:c:Category:P-800 Oniks|П-800 „Оникс“ Класификацията на НАТО: SS-N-26 Strobile]] в Общомедия |
П-800 „Оникс“ (Индекс на УРАВ на ВМФ – 3М55, експортно наименование – „Яхонт“, според класификацията на на НАТО: SS-N-26 Strobile („борова шишарка“)) е съветска/руска свръхзвукова универсална крилата противокорабна ракета (ПКР) със среден радиус на действие, предназначена за борба с мощни корабни групировки, вкл. авионосни и единични кораби в условията на силно огнево и радиоелектронн противодействие. Освен това, може да се използва и против наземни цели, при това далечината на поразяване на целта може да бъде увеличена до няколко пъти, в сравнение със щатните 300 километра при противокорабния вариант.[2]
Разработката на оперативно-тактическия противокорабен комплекс четвърто поколение започва в края на 1970-те години в ЦКБМ на МОМ. За разлика от предшестващите съветски ПКР, имащи относително тясна „специализация“ спроред носителя, новият комплекс от самотго начало е замислен като универсален: за него се предполага да бъде поставян на подводни лодки, надводни кораби и катери, самолети и брегови пускови установки. По степен на „универсалност“ той трябва да надмине чуждия „рекордьор“ в тази област – американската ПКР „Харпун“.
„Оникс“, заедно с ракетите от семейството Калибър, Х-35 „Уран“ и перспективните ракети Циркон в близкото десетилетие трябва да изместят болшинството типове по-стари противокорабни ракети във ВМФ на Русия[3][4][5][6]. Все вышеперечисленные ракеты отличаются компактностью, взаимозаменяемостью и универсальностью[7][8].
Конструкция
Ракетата е изпълнена по нормална аеродинамична схема. Стартовият ракетен двигател на твърдо гориво (РДТТ) е поместен горивната камера на свръхзвуков правоточен въздушно-реактивен двигател (СПВРД), с прекратяване на работата на стартовата степен той се отделя от насрещния поток въздух[9].
Тактико-технически характеристики на ракетата 3М55
- Дължина на ракетата:
- Диаметър на ракетата: 0,67 м[1]
- Размах на крилата: 1,7 м[9]
- Дължина на ТПК: 8,9 м[10]
- Диаметър на ТПК: 0,72 м[10]
- Маса на ракетата:
- Максимална скорост: 750 м/с (М=2,6, на височина)
- Скорост при повърхността: М=2
- Двигател:
- Далечина на полета:
- Височина на полета:
- Система за управление:
- На маршевия участък – инерционна + радиовисокомер
- На финалния участък – независима от времето моноимпулсна активно-пасивна РЛГСН, с ППРЧ[13]
- Далечина на откриване на целта (в активен режим) – не по-малко от 50 км[13]
- Максимален ъгъл на търсене на цел – ± 45°[13]
- Защита от смущения на самонасочващата се глава: разработчика заявява, че е висока, в т.ч. от активни отклоняващи смущения, диполни облаци и др.[13]
- Време за готовност за работа от момента на включване: не повече от 2 минути[13]
- Потребяван ток във веригата 27 В: не повече от 38 А[13]
- Маса на РЛГСН – 85 кг[13]
- Условия за работа на ГСН:
- Вълнение на морето – до 7 бала[13]
- Маса на БЧ: 200 кг[10](„Яхонт“), 300 кг („Оникс“)
Предимства
- задхоризонтна далечина на стрелбата;
- пълна автономност на бойното използване („стреляй и забрави“);
- набор от гъвкави („ниска“, „висока-ниска“) траектории;[14]
- високи свръхзвукови скорости на всички участъци на полета;
- пълна унификация за широка номенклатура носители (надводни кораби от всички основни класове, подводни лодки и наземни пускови установки).
- ниско забележима за РЛС (Технология „Стелт“)
- ефективно използване в условия на радиоелектронн противодействие[15].
Американската корабна ПВО няма ефективни средства за прихващане, с изключение на ракетите SM-6, отскоро приети на въоръжение и използвани в малък брой[16][17]. Другите зенитни ракети има ниска вероятност за прихващане на „Оникс“. Авионосна ударна група (АУГ) може гарантирано да прихване максимум 1 – 5 ракети. Масирана ракетна атака от 10 – 50 ракети ще доведе до сериозни загуби в кораби на вражеската АУГ (почти сигурно е, че ще бъде потопен самолетоносача, охраната на който е възложена на другите кораби от ескадрата)[18][19][20]. Също доста ефективно е използването на „Оникс“ съвместно с ракетите „Калибър“ и Х-35 „Уран“. Също в скоро време на въоръжение ще бъде приета ракетата „Циркон“ с хиперзвукова скорост на полета, което ще сведе прихващането на дадената ракета практически до нула. Вероятно използването на 5 – 6 „Циркона“ съвместно с 10 – 15 „Оникса“ или „Калибра“ ще позволи да се нанася гарантирано поражение на вражеските ескадри (първи до целите достигат „Цирконите“ нанасяйки първичните поражения на целите, така изваждайки от строя корабните системи, облегчавайки задачата за поразяване на кораба, след това повредените кораби са „довършвани“ от „Ониксите“ или „Калибрите“)[21][22][23]. Важен факт е, че ракетите „Калибър“, „Оникс“, „Циркон“, Х-35 „Уран“ имат почти единаква далечина, което прави лесно съвместното използване на ракетите[24][25][26].
Эксплуатанты и носители
„Ониксы“ изначально планировались как универсальный комплекс для размещения на самолётах, надводных и подводных кораблях и береговых установках[27].
- Русия – „Оникс“
- Подвижный береговой ракетный комплекс „Бастион“.
- Малый ракетный корабль проекта 1234.7 – „Накат“ КСФ ВМФ РФ.
- Малые ракетные корабли проекта 21631 „Буян-М“ – три МРК в составе Каспийской флотилии, два в составе Черноморского флота.
- МПЛАТКР проекта 885 „Ясень“ – „Северодвинск“.
- Тяжёлый атомный ракетный крейсер „Адмирал Нахимов“. В ходе ведущегося ремонта вместо ранее установленных ПКР П-700 „Гранит“ установлены ПКР П-800 „Оникс“. Спуск на воду запланирован на 2018 год[28]. По неподтверждённым данным аналогичная модернизация предстоит остальным крейсерам проекта 1144.
- Виетнам – „Яхонт“
- Подвижный береговой ракетный комплекс „Бастион“ – два комплекса поставлены в июне 2010 года[1].
- Сирия – „Яхонт“[29]
- Подвижный береговой ракетный комплекс „Бастион“ – два комплекса поставлены в конце 2011 года[30].
- Индия – „BrahMos“ (вариант ракеты „Оникс“, разработанный совместно с министерством обороны Индии)
- Эсминец проекта 61МЭ – „Раджпут“ – 1×4 ПУ БраМос
- Фрегаты типа «Тальвар» – 1×8 ПУ БраМос
- Фрегаты типа «Шивалик» – 1×8 ПУ БраМос
- Эскадренные миноносцы типа «Калькутта» – 4×4 ПУ БраМос
- БраМос-А: на Су-30МКИ (до трёх ракет) и Ту-142 (до шести)
- БПРК с ракетами „БраМос“.
- Индонезия – „Яхонт“, поставка в первой половине 2010 г., количество неизвестно[31]
- Фрегаты типа «Ван Спейк».
- Шаблон:Нп3[32]
- Хезболла́ [33]
Боевое применение
15 ноября 2016 года в ходе нанесения ударов по объектам в Сирии был произведён пуск ракет „Оникс“ подвижного берегового ракетного комплекса „Бастион-П“ по целям на суше[34][35].
Източници
- ↑ а б в г "Яхонт" и его „Бастион“ // Оф. сайт газеты Коммерсантъ, 2010-08-28. Посетен на 2014-01-11. (на руски)
- ↑ Противокорабельный „Бастион“ научили стрелять по суше.
- ↑ Новая ракета на новые вызовы // Газета.Ru. Посетен на 2017-09-15.
- ↑ Что представляет собой российская подлодка пятого поколения „Хаски“? // www.aif.ru. Посетен на 2017-09-15.
- ↑ Циркон (ракета) | // www.yellow.ml. Посетен на 2017-11-15.
- ↑ Циркон (ракета) | Стратегическое значение // maailm.tk. Посетен на 2017-11-15.
- ↑ Куда долетит „Оникс“: возможности российских ракет напугали США // rusila.su. Посетен на 2017-09-29. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
ru-ru
) - ↑ Ракетный комплекс „Калибр“. Крылатая ракета „Калибр“. Боевой ракетный комплекс // FB.ru. Посетен на 2017-09-29.
- ↑ а б в г Противокорабельная ракета Яхонт (Оникс) // Сайт „Ракетная техника“. Посетен на 2014-01-11. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж з и Корабельный комплекс ракетного оружия с ПКР „Яхонт“ // Оф. сайт НПО машиностроения. Посетен на 2014-01-11. (на руски)
- ↑ KRILATIJE rakety JSC MIC NPOMASH
- ↑ Противокорабельная крылатая ракета „Яхонт“
- ↑ а б в г д е ж з Бортовые автоматические системы управления (БАСУ) и головки самонаведения (ГСН) сверхзвуковых крылатых ракет (КР) Оф. сайт Концерна „Гранит-Электрон“
- ↑ П-800 „Оникс“ – сверхзвуковой убийца | Армейский вестник // army-news.ru. Посетен на 2018-04-03. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
ru-ru
) - ↑ Ракета П-800 „Оникс“ / „Яхонт“. Конструкция. Применение. ТТХ. Схема
- ↑ Зенитная управляемая ракета SM-6 (RIM-174 Standard ERAM) | Ракетная техника // rbase.new-factoria.ru. Посетен на 2017-11-23. (на руски)
- ↑ США разработают противокорабельную ракету на базе зенитной SM-6 // Посетен на 2017-11-23.
- ↑ Ракета П-800 „Оникс“ / „Яхонт“. Конструкция. Применение. ТТХ. Схема // testpilot.ru. Посетен на 2017-11-23.
- ↑ Противокорабельная ракета „Оникс“ („Яхонт“) (ЗМ55) | Армии и Солдаты. Военная энциклопедия // armedman.ru. Посетен на 2017-11-23. (на руски)
- ↑ Противокорабельная ракета „Оникс“ получит новые носители | Армейский вестник // army-news.ru. Посетен на 2017-11-23. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
ru-ru
) - ↑ Русский „Оникс“ превратит авианосцы США в могилы для экипажей » // АгитПРО. 2016-02-14. Посетен на 2017-11-23.
- ↑ Убийца авианосцев // Посетен на 2017-11-23.
- ↑ Чем России уничтожить авианосцы США? // m.allpravda.info. Посетен на 2017-11-23.
- ↑ Super User. П-800 „Оникс“ и „Яхонт“ – противокорабельные ракеты // oruzhie.info. Посетен на 2017-11-23. (на руски)
- ↑ Ту-2000: проект воздушно-космического бомбардировщика - RUFOR.ORG // w.ymorno.ru. Посетен на 2017-11-23. (на руски)
- ↑ Циркон (ракета) | Стратегическое значение // www.yellow.ml. Посетен на 2017-11-23.
- ↑ Противокорабельные системы. Россия. Яхонт Энциклопедия кораблей
- ↑ Россия. ТАРКР „Адмирал Нахимов“ на перевооружении // CIGR – центр военно-политической журналистики. Посетен на 2016-10-25.
- ↑ Maariv: Россия продала Сирии ракеты „Яхонт“, Газета.Ru, 16.10.2009
- ↑ Россия поставила Сирии противокорабельные комплексы „Бастион“ Lenta.ru
- ↑ «Бастион» и „Яхонт“ – не только Сирия, Periscope2.ru, 20.09.2009
- ↑ Indonesia tests Yakhont missile, finally. UPI. 28.04.2011
- ↑ Amos Harel and Gili Cohen: Hezbollah: From terror group to army, Haaretz, 12 July 2016. Quote: "Hezbollah now [as compared to 2006] has Yakhont missiles with a longer range, better precision and diverse launching options." [1]. Retrieved 13 July 2016.
- ↑ Минобороны России. Kalibr and Onyx cruise missiles engage terrorists' objects in Syria // 2016-11-15. Посетен на 2016-11-15.
- ↑ Видео: Ракеты берегового комплекса „Бастион“ поразили цели в Сирии, 16.11.2016 г., Николай Грищенко, „Русское оружие“ (ФГБУ "Редакция „Российской газеты“).
Външни препратки
- РАКЕТНЫЕ КОМПЛЕКСЫ С ПКР „ЯХОНТ“ // Оф. сайт ВПК „НПО машиностроения“. Архивиран от оригинала на 2012-02-16. Посетен на 2010-03-30. (на руски) ((ru))
- {{cite web|datepublished=|url=http://rbase.new-factoria.ru/missile/wobb/jakhont/jakhont.shtml%7Ctitle=Противокорабельная ракета „Яхонт“ („Оникс“)|accessdate=2010-03-30|lang=ru|publisher=Информационная система „Ракетная техника“ БГТУ|archiveurl=https://www.webcitation.org/65TySPCoN%7Carchivedate=2012-02-16} ((ru))
- «Яхонт» и его „Бастион“. Коммерсант. 28.08.2010 ((ru))
- Анатолий Сердюков просит отделять мух от ракет. Коммерсант. 18.09.2010 ((ru))
- Комплекс П-800 / 3К55 Оникс / Яхонт – SS-N-26 STROBILE ((ru))
- Anti-Ship Missiles ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно П-800 „Оникс“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Оникс (противокорабельная ракета)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |