Костохори: Разлика между версии
м форматиране: 20x параметри |
|||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== История == |
== История == |
||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
Църквата „[[Свети Атанасий (Костохори)|Свети Атанасий]]“ е от XV век.<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://odysseus.culture.gr/h/2/gh251.jsp?obj_id=5044&era=3&group=7 | заглавие = Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας | достъп_дата = 18 май 2014 г | фамилно_име = Καραγιάννη | първо_име = Φλώρα |
Църквата „[[Свети Атанасий (Костохори)|Свети Атанасий]]“ е от XV век.<ref name="Υπουργείο">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://odysseus.culture.gr/h/2/gh251.jsp?obj_id=5044&era=3&group=7 | заглавие = Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας | достъп_дата = 18 май 2014 г | фамилно_име = Καραγιάννη | първо_име = Φλώρα | издател = Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού }}</ref> Край селото е параклисът „[[Свето Преображение Господне (Костохори)|Свето Преображение Господне]]“, някогашният манастир „Света Богородица Мелисиу“, изграден в 1745 година.<ref name="Βουδούρης 176">{{Цитат периодика| last = Βουδούρης | first =Αθανάσιος Γ | year = 2011 | title =Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) | journal =Μελετήματα Ημαθίας | volume =3 | pages =176 | url = https://www.academia.edu/2651964/Αθανάσιος_Γ._Βουδούρης_Πληροφορίες_για_δὐο_μοναστήρια_στο_Βέρμιο_και_τον_κάμπο_της_Ημαθίας_κατά_την_Οθωμανική_περίοδο_18ος_-_19ος_αι._Μελετήματα_Ημαθίας_3_2011_175_-_291?auto=download }}</ref> От същата 1745 година е и енорийската църква „[[Св. св. Петър и Павел (Костохори)|Св. св. Петър и Павел]]“ в селото.<ref name="Βουδούρης 185">{{Цитат периодика| last = Βουδούρης | first =Αθανάσιος Γ | year = 2011 | title =Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) | journal =Μελετήματα Ημαθίας | volume =3 | pages =185 | url = https://www.academia.edu/2651964/Αθανάσιος_Γ._Βουδούρης_Πληροφορίες_για_δὐο_μοναστήρια_στο_Βέρμιο_και_τον_κάμπο_της_Ημαθίας_κατά_την_Οθωμανική_περίοδο_18ος_-_19ος_αι._Μελετήματα_Ημαθίας_3_2011_175_-_291?auto=download }}</ref> |
||
В XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Костемаръ'' живеят 55 [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_02.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Костемар'' (Kostemar) има 55 гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.</ref> |
В XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Костемаръ'' живеят 55 [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_02.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Костемар'' (Kostemar) има 55 гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.</ref> |
Версия от 18:42, 22 септември 2016
Костохори Κωστοχώρι | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Бер |
Географска област | Каракамен |
Надм. височина | 623 m |
Население | 108 души (2001) |
Костохо̀ри (Шаблон:Lang-el, катаревуса Κωστοχώριον, Костохорион, понякога Κουστοχώρι, Кустохори или Κουτσοχώρι, Куцохори) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Костохори има 108 жители.
География
Селото е разположено в източните склонове на планината Каракамен (Вермио), на 10 километра северозападно от демовия център Бер (Верия).
История
В Османската империя
Църквата „Свети Атанасий“ е от XV век.[1] Край селото е параклисът „Свето Преображение Господне“, някогашният манастир „Света Богородица Мелисиу“, изграден в 1745 година.[2] От същата 1745 година е и енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ в селото.[3]
В XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Костемаръ живеят 55 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костемар (Kostemar) има 55 гърци.[5]
В 1910 година в Костохори (Κωτσοχώρι) има 65 жители патриаршисти.[6]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костохори остава в Гърция.
В 1922 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година Костохори е бежанско селище с 35 бежански семейства и 105 жители бежанци.[8].
Бележки
- ↑ Καραγιάννη, Φλώρα. Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 176.
- ↑ Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.) // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. с. 185.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 145.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|