Направо към съдържанието

Дънс Скот: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
Учи в [[Кеймбридж]] и [[Оксфорд]], като на последното място се обучава при Уилям Вера. Там влиза в ордена на францисканците. През 1302 г. се премества да живее в Париж, където учи теология и философия. Между 1306 и 1307 г. преподава в университета. През 1307 г. се премества в Кьолн, където умира на следващата година. През 1639 г. излиза първото издание на събраните му съчинения в Лион. Според [[Ради Радев (философ)|Ради Радев]] „учението на Дънс Скот принадлежи на схващанията на Францисканция орден. Дънс Скот е родоначалник на т. нар. нова школа във францисканското течение. Скотизмът се заражда от неавгустиниззма на последователите на Бонавентура.“{{hrf|Радев|1986|358}}
Учи в [[Кеймбридж]] и [[Оксфорд]], като на последното място се обучава при Уилям Вера. Там влиза в ордена на францисканците. През 1302 г. се премества да живее в Париж, където учи теология и философия. Между 1306 и 1307 г. преподава в университета. През 1307 г. се премества в Кьолн, където умира на следващата година. През 1639 г. излиза първото издание на събраните му съчинения в Лион. Според [[Ради Радев (философ)|Ради Радев]] „учението на Дънс Скот принадлежи на схващанията на Францисканция орден. Дънс Скот е родоначалник на т. нар. нова школа във францисканското течение. Скотизмът се заражда от неавгустиниззма на последователите на Бонавентура.“{{hrf|Радев|1986|358}}


Един от най-значимите му трудове е коментара на „Сентенции“ от Петър Ломбардски, произведение използвано по онова време в повечето теологически факултети и училища{{hrf|Радев|1986|357}}.
Един от най-значимите му трудове е коментара на „Сентенции“ от [[Петър Ломбардски]], произведение използвано по онова време в повечето теологически факултети и училища{{hrf|Радев|1986|357}}.


== Произведения ==
== Произведения ==

Версия от 19:58, 8 февруари 2015

Дънс Скот
Johannes Duns Scotus
философ
Роден
1266 г.
Починал
8 ноември 1308 г. (42 г.)
ПогребанКьолн, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква[1]
католицизъм[1]
Учил вМертън Колидж
Оксфордски университет
Дънс Скот в Общомедия

Джон Дънс Скот (Шаблон:Lang-en), алтернативно Йоан Дънс Скот[2] е шотландски философ, метафизик, францискански богослов[3].

Биография

Роден в Дънс, графство Беруик, днес Беруикшър на границата между Шотландия и Англия в така наречената област Шотландски граници.

Възрастта на Дънс Скот се основава на първата сигурна дата за неговия живот, тази на ръкополагането му в католическото духовенство в Църквата на Св. Андрю в Нортхемптън на 17 март 1291 г. Минималната възраст за ръкополагане по онова време е 25 години и се предполага, че той е ръкоположен скоро след като ги е навършил.[4][5]Това че съвременниците му са го наричали Йоханес Дънс следва средновековната практика да се дават на хората християнски имена, а след това и името на родното им място, което подсказва, че той идва от Дънс Бериукшър, Шотландия.[6]

Учи в Кеймбридж и Оксфорд, като на последното място се обучава при Уилям Вера. Там влиза в ордена на францисканците. През 1302 г. се премества да живее в Париж, където учи теология и философия. Между 1306 и 1307 г. преподава в университета. През 1307 г. се премества в Кьолн, където умира на следващата година. През 1639 г. излиза първото издание на събраните му съчинения в Лион. Според Ради Радев „учението на Дънс Скот принадлежи на схващанията на Францисканция орден. Дънс Скот е родоначалник на т. нар. нова школа във францисканското течение. Скотизмът се заражда от неавгустиниззма на последователите на Бонавентура.“[7]

Един от най-значимите му трудове е коментара на „Сентенции“ от Петър Ломбардски, произведение използвано по онова време в повечето теологически факултети и училища[8].

Произведения

  • Трактат за принципа на нещата
  • Трактат за първия принцип
  • Най-тънки изследвания
  • Изложение в метафизиката
  • Метафизически въпроси
  • Различни въпроси
  • Дистинкции в четири книги, още известно като Оксфордско съчинение (Opus oxoniens)


Използвана литература

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Радев, Ради (съст.). Антология на Средновековната философия. София, Наука и изкуство, 1986.

Източници

  1. а б encyklopedia.pwn.pl
  2. Радев 1986, с. 356.
  3. Ауди 2009, с. 182.
  4. Williams 2002, p. 2
  5. Brampton, C. K. Duns Scotus at Oxford, 1288–1301 // Franciscan Studies 24 (Annual II). 1964. с. 5–20.
  6. Макар че Вос (2006, p. 23) се противопоставя като казва, че "Дънс е всъщност фамилията му, тъй като някой от Дънс би бил известен като 'de Duns'.
  7. Радев 1986, с. 358.
  8. Радев 1986, с. 357.