Направо към съдържанието

Антихитлеристката коалиция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Антихитлеристка коалиция''' се нарича военният съюз, обединил противниците на [[Германия]] и [[Хитлер]] през [[Втората световна война]]. В действителност се създават два такива съюза, като всеки от тях с право може да бъде наречен Антихитлеристка коалиция.
'''Антихитлеристка коалиция''' се нарича военният съюз, обединил противниците на [[Германия]] и [[Хитлер]] през [[Втората световна война]]. В действителност се създават два такива съюза, като всеки от тях с право може да бъде наречен Антихитлеристка коалиция.


'''Съюзът между [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Полша]]''', създаден по силата на гаранциите, които двете Велики сили дават за териториалната цялост на Полша през март [[1939]] г. Ако Германия нападне Полша, те са длъжни да обявят война на Германия и така да защитят своя съюзник. Затова когато такова нападение действително е предприето (1 септември 1939 г.), Великобритания и Франция обявяват война на Германия (3 септември), с което започва Втората световна война. Този съюз бързо се разпада. Полша е окупирана от германски и съветски войски след по-малко от месец, а Франция капитулира на 22 юни [[1940]] г.след кратка, но яростна битка.
* '''Съюзът между [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Полша]]''', създаден по силата на гаранциите, които двете Велики сили дават за териториалната цялост на Полша през март [[1939]] г. Ако Германия нападне Полша, те са длъжни да обявят война на Германия и така да защитят своя съюзник. Затова когато такова нападение действително е предприето (1 септември 1939 г.), Великобритания и Франция обявяват война на Германия (3 септември), с което започва Втората световна война. Този съюз бързо се разпада. Полша е окупирана от германски и съветски войски след по-малко от месец, а Франция капитулира на 22 юни [[1940]] г.след кратка, но яростна битка.


'''Съюзът между Великобритания, [[САЩ]] и [[СССР]]''', създаден през [[1941]]-[[1942]] г. след германското нападение над СССР на 22 юни 1941 г. Трите сили са естествени съюзници и затова договорните отношения между тях са установени значително по-късно от началото на действителното им сътрудничество. Още през юли 1941 г. Великобритания (начело с [[Уинстън Чърчил]]) и СССР (начело с [[Йосиф Сталин]]) сключват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси. Чърчил не е склонен да задълбочава "приятелството" си със Сталин, но президентът на САЩ [[Франклин Рузвелт]] настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв е подписан само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели. Такава е [[Атлантическата харта]] от август 1941 г. Антихитлерискта коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват [[Декларацията на Обединените нации]] (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: [[Китай]], [[Австралия]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Коста Рика]], [[Куба]], [[Чехословакия]], [[Доминиканската република]], [[Ел Салвадор]], [[Гърция]], [[Гватемала]], [[Хаити]], [[Хондурас]], [[Индия]], [[Люксембург]], [[Холандия]], [[Нова Зеландия]], [[Норвегия]], [[Панама]], [[Южна Африка]] и [[Югославия]]. Прави впечатление отсъствието на Франция, която по това време е съюзник на Германия ([[режимът Виши]]), а движението Свободна Франция на [[Шарл дьо Гол]] още не е признато като страна в международните отношения.
* '''Съюзът между Великобритания, [[САЩ]] и [[СССР]]''', създаден през [[1941]]-[[1942]] г. след германското нападение над СССР на 22 юни 1941 г. Трите сили са естествени съюзници и затова договорните отношения между тях са установени значително по-късно от началото на действителното им сътрудничество. Още през юли 1941 г. Великобритания (начело с [[Уинстън Чърчил]]) и СССР (начело с [[Йосиф Сталин]]) сключват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси. Чърчил не е склонен да задълбочава "приятелството" си със Сталин, но президентът на САЩ [[Франклин Рузвелт]] настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв е подписан само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели. Такава е [[Атлантическата харта]] от август 1941 г. Антихитлерискта коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват [[Декларацията на Обединените нации]] (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: [[Китай]], [[Австралия]], [[Белгия]], [[Канада]], [[Коста Рика]], [[Куба]], [[Чехословакия]], [[Доминиканската република]], [[Ел Салвадор]], [[Гърция]], [[Гватемала]], [[Хаити]], [[Хондурас]], [[Индия]], [[Люксембург]], [[Холандия]], [[Нова Зеландия]], [[Норвегия]], [[Панама]], [[Южна Африка]] и [[Югославия]]. Прави впечатление отсъствието на Франция, която по това време е съюзник на Германия ([[режимът Виши]]), а движението Свободна Франция на [[Шарл дьо Гол]] още не е признато като страна в международните отношения.


Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември-декември [[1943]] г. в [[Техеран]], през февруари [[1945]] г. в [[Ялта]] (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в [[Потсдам]] (край [[Берлин]]). Опитите да се запази коалицията и след края на войната са осъдени на провал, въпреки провежданите от 1945 до [[1947]] г. срещи на външните министри. Тя е явление сямо за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.
Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември-декември [[1943]] г. в [[Техеран]], през февруари [[1945]] г. в [[Ялта]] (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в [[Потсдам]] (край [[Берлин]]). Опитите да се запази коалицията и след края на войната са осъдени на провал, въпреки провежданите от 1945 до [[1947]] г. срещи на външните министри. Тя е явление сямо за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.

Версия от 19:09, 24 юли 2006

Антихитлеристка коалиция се нарича военният съюз, обединил противниците на Германия и Хитлер през Втората световна война. В действителност се създават два такива съюза, като всеки от тях с право може да бъде наречен Антихитлеристка коалиция.

  • Съюзът между Великобритания, Франция и Полша, създаден по силата на гаранциите, които двете Велики сили дават за териториалната цялост на Полша през март 1939 г. Ако Германия нападне Полша, те са длъжни да обявят война на Германия и така да защитят своя съюзник. Затова когато такова нападение действително е предприето (1 септември 1939 г.), Великобритания и Франция обявяват война на Германия (3 септември), с което започва Втората световна война. Този съюз бързо се разпада. Полша е окупирана от германски и съветски войски след по-малко от месец, а Франция капитулира на 22 юни 1940 г.след кратка, но яростна битка.
  • Съюзът между Великобритания, САЩ и СССР, създаден през 1941-1942 г. след германското нападение над СССР на 22 юни 1941 г. Трите сили са естествени съюзници и затова договорните отношения между тях са установени значително по-късно от началото на действителното им сътрудничество. Още през юли 1941 г. Великобритания (начело с Уинстън Чърчил) и СССР (начело с Йосиф Сталин) сключват договор за военно сътрудничество, според който Великобритания се ангажира да снабдява СССР с най-необходимите продукти, техника и боеприпаси. Чърчил не е склонен да задълбочава "приятелството" си със Сталин, но президентът на САЩ Франклин Рузвелт настоява за политически договор, който да ангажира СССР за следвоенното демократично уреждане на света. Такъв е подписан само между Великобритания и СССР през март 1942 г. Отношенията между САЩ и Великобритания остават нерегулирани от договори, макар че двете държави подписват общи декларации за своите военни цели. Такава е Атлантическата харта от август 1941 г. Антихитлерискта коалиция се разширява значително на 1 януари 1942 г., когато във Вашингтон към трите големи държави се присъединяват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените нации (обединените нации са обединени от съюза си против Хитлер). Освен САЩ, Великобритания и СССР, се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия. Прави впечатление отсъствието на Франция, която по това време е съюзник на Германия (режимът Виши), а движението Свободна Франция на Шарл дьо Гол още не е признато като страна в международните отношения.

Ръководителите на трите Велики сили в коалицията поддържат чести контакти и се срещат три пъти на конференции, в които обсъждат хода на войната и бъдещето на света: през ноември-декември 1943 г. в Техеран, през февруари 1945 г. в Ялта (на Кримския полуостров) и през юли 1945 г. в Потсдам (край Берлин). Опитите да се запази коалицията и след края на войната са осъдени на провал, въпреки провежданите от 1945 до 1947 г. срещи на външните министри. Тя е явление сямо за войната, предизвикана от агресията на Германия и след отпадането на заплахата бързо се разпада.