Направо към съдържанието

Карлота-Хоакина Бурбон-Испанска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ:
Ред 60: Ред 60:
{{превод от|en|Carlota Joaquina of Spain|322998481}}
{{превод от|en|Carlota Joaquina of Spain|322998481}}


{{сорткат|Бурбон-Испанска, Карлота-Хоакина}}
{{СОРТКАТ:Бурбон-Испанска, Карлота-Хоакина}}


[[Категория:Испански Бурбони]]
[[Категория:Испански Бурбони]]

Версия от 15:44, 23 март 2012

Карлота-Хоакина
кралица на Португалия
Лични данни
Родена25 април 1775 г.
Аранхуес, Испания
Починала7 януари 1830 г.
Келуш, Португалия
Семейство
БракЖоао VI Португалски
ДинастияБурбони, Браганса
БащаКарлос IV Испански
МайкаМария-Луиза Бурбон-Пармска
Карлота-Хоакина в Общомедия

Карлота-Хоакина-Тереса де Бурбон и Бурбон-Парма, известна и като Карлота-Жуакина (Шаблон:Lang-es, Шаблон:Lang-pt) е испанска инфанта и кралица на Португалия — съпруга на крал Жоао VI Португалски.

Карлота-Хоакина е родена на 25 април 1775 г. в Аранхуес, Испания. Тя е най-голямата дъщеря на испанския крал Карлос IV и на принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска.

През 1785 г. Карлота-Хоакина е омъжена за португалския инфант Жоао — втори син на португалската кралица Мария I. Бракът е уреден от лелята на Карлота-Хоакина - Мариана-Виктория, по време на гостуването ѝ в Испания през 1777 г.

През 1788 г. умира инфант Жозе Португалски — принц на Бразилия и португалски престолонаследник. Смъртта на Жозе поставя съпруга на Карлота-Хоакина начело в линията на онаследяване на португалската корона. Така Жоао е обявен за престолонаследник на Португалия и получава титлата принц на Бразилия и Алгавре. Като негова съпруга Карлота-Хоакина носи титлата принцеса на Бразилия и Алгавре от 1788 г. до 1816 г. През това време принцът и принцесата се сдобиват с девет деца:

  • Мария-Тереса
  • Антонио
  • Мария-Исабела
  • Педро
  • Мария-Франсишка
  • Исабела-Мария
  • Мигел-Мария
  • Мария да Асунсао
  • Анна де Жизуш-Мария

Съпругът на Карлота е добродушен, ленив, дебел и грозен почти колкото нея, а голямата му набожност я отегчава. Тъй като всичките деца на Жоао и Карлота-Хоакина са красиви, бързо се появяват слухове, че биологичният им баща не е Жоао. След раждането на деветото им дете, Жоао и Карлота-Хоакина започват да живеят отделно — той в двореца Мафра, а по-късно и в двореца Бемпоща, а тя в двореца Келуш.

През 1807 г. цялото португалско кралско семейство се евакуира в Бразилия, тъй като Португалия е окупирана от войските на Наполеон Бонапарт. В Бразилия Карлота-Хоакина се опитва да сложи ръка върху испанските колониални владения в Латинска Америка. Тъй като баща ѝ и брат ѝ по това време са пленници на Напоелеон във Франция, кралица Карлота-Хоакина се обявява за наследница на техните владения в Америка. Плановете ѝ са да изпрати войски, за да окупират Буенос Айрес и Северна Аржентина и след това да се провъзгласи за кралица на Ла Плата. Португало-Бразилските войски обаче успяват да окупират единствено източния бряг на река Кисплатина, който остава в границите на империята до 1828, когато става част от Република Уругвай.

Официално Жоао VI се възкачва на португалския престол през 1816 г. След 14 години в изгнание португалското кралско семейство се завръща в Португалия през 1821 г. Карлота-Хоакина заварва кралството доста променено — френско присъствие в Португалия е разпрострнило либералните идеи на Френската революция сред голяма част от обществото; през 1820 в Опорто избухва либрално въстание, а през 1821 Португалия се сдобива и с първата си конституция. Карлота-Хоакина реагира остро на промените в страната и застава начело на реакционната борба за връщането на стария абсолютистки режим отпреди 1807 г. За разлика от нея съпругът ѝ отказва да наруши обещанието си и да суспендира конституцията на страната. Тогава Карлота-Хоакина се съюзява с втория си син — дон Мигел, който споделя консервативните възгледи на майка си. През 1824 г. Карлота-Хоакина и Мигел извършват преврат и поставят краля под домашен арест в двореца, където кралицата се опитва да принуди съпруга си да абдикира в полза на дон Мигел. Плановете на майака и син не успяват поради своевременната намеса на британците, с чиято помощ Жоао VI си връща властта и принуждава сина си да напусне страната. Карлота-Хоакина също изпада в немилост и закратко пребивава в чужбина, но скоро след се завръща обратно в Португалия.

През 1822 г. най-големият син на Карлота-Хоакина Дон Педро се провъзгласява за независим император на Бразилия, което баща му отказва да признае до 1825. На следващата година престарелият Жоао VI умира. Карлота-Хоакина отказва да присъства на смъртното ложе на съпруга си под предлога, че е болна, и разпространява слуха, че съпругът ѝ е отровен от франкмасоните.

След смъртта на Жоао VI императорът на Бразилия се оказва и нов крал на Португалия. Дон Предро обаче абдикира в полза на дъщеря си Мария II, която сгодява за по-малкия си брат Дон Мигел. Междувременно властта в Португалия се оказва в ръцете на инфанта Исабела-Мария, която Жоао VI посочва приживе за регент на кралството, пренебрегвайки по този начин съпругата си. Две години по-късно новата португалска кралица акостира в Гибралтар, за да намери португалското регентство свалено от чичо си Мигел, който се е провъзгласил и за крал на Португалия.

По време на тъй желаното от нея управление на Мигел, Карлота Хоакина се намира в Португалия. По това време тя възстановява ролята си в политиката и вижда с очите си отмяната на всички либерални привилегии от сина ѝ.

Карлота-Хоакина умира в двореца Келуш на 7 януари 1830 г. Вероятна причина за смъртта ѝ е самоубийство.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlota Joaquina of Spain в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​