Клермонски събор

Клермонският събор е църковен събор на западната (католическа църква), свикан от папа Урбан II във френския град Клермон (сега Клермон-Феран).

Започва на 18 ноември 1095 г. със задача да постави на обсъждане и реши редица църковно-административни и църковно-политически въпроси. В заседанията и обсъжданията на въпросите за вярата присъстват и вземат участие представители на католическото духовенство и светски лица (предимно френски благородници и рицари). Клермонският събор потвърждава обвързаността на всички християни към "Мира Божий" и отлъчва краля на Франция Филип I от Светата Църква, заради втория му неканоничен брак от 1092 г.

На 26 ноември 1095 г., след заседанието на събора в Клермон в присъствието на аристокрацията и духовенството, папа Урбан II произнася пламенна реч, призоваваща всички вярващи християни да се отправят на Изток, за да освободят Йерусалим, Божи гроб и Светите земи от мюсюлманско управление (изтръгвайки ги от ръцете на неверниците), обещавайки на кръстоносците опрощение на греховете и дълговете, и други благини в случай, че подкрепят благородната и справедлива християнска кауза. Този призив, донякъде даже и неочаквано и за самия папа, среща огромен ентусиазъм, намирайки благодатна почва във франкското общество. В действителност, подобни щения за голяма и добре организирана кръстоносна кампания на Изток отдавна витаят сред западноевропейското общество, а и идеята за кръстоносен поход е повече от популярна сред католиците в страните от Западна Европа. Още в началото на 11 век, във византийската реконкиста на Македонската династия насочена къмто Палестина през Сирия участват като наемници западноевропейци и най-вече норманите. По-късно, рицари и нормани се включват във византийското отвоюване на Сицилия от арабите, начело с Георги Маниак. Много западноевропейци участват и в малоазийската византийска кампания, завършила с катастрофа в битката при Манцикерт. В действителност, именно тази християнска трагедия се превръща в повод за отправянето на папски призив за кръстоносен поход на събора в Клермон, за който римският първосвещеник е помолен от Алексий I Комнин, въпреки подигнатата велика схизма от 1054 г.

В предпоследния ден на Клермонския събор, четвъртък, 27 ноември 1095 г., папата патетично се провиква: ‘“Dieu lo volti“‘ (Бог го желае!), с което слага началото на кръстоносните походи, едно знаменателно събитие в историята, и в частност в медиевистиката.

Германските рицари, прибирайки се към земите си, били толкоз одързостени и надъхани, че преди да се отправят към Азия за да се бият с друговерците мюсюлмани за християнските светини, решили първо да се разправят със собствените си неверници, които им и били подръка, организирайки в движение и импровизирано т.нар. Германски кръстоносен поход, 1096, жертва на който станали хиляди евреи живеещи по бреговете на Рейн - виж и гонения на евреите.

Източници

• "История на кръстоносните походи" от Жан Ришар, изд. "Рива" [1]

Вижте също

• Погром в Гранада