Направо към съдържанието

Херман фон Висман: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Херман фон Висман''' (на немски ''Hermann Leopold Wilhelm Ludwig von Wissmann'') (4 септември 1853, [[Франкфурт н...
 
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:


== Експедиции в Централна Африка 1880-1891 ==
== Експедиции в Централна Африка 1880-1891 ==
През 1880-1882 участвал в експедицията на Паул Поге, с когото достигнал до Касонго (Нянгве, 4º30` ю.ш., 26º40` и.д.). От там през езерото [[Танганика]] през ноември 1882 достигнал до Индийския океан. <br />
През 1880-1882 участвал в експедицията на Паул Поге, с когото достигнал до Касонго (Нянгве, 4º30` ю.ш., 26º40` и.д.). От там Поге се завърнал на западното крайбрежие, а Висман през езерото [[Танганика]] през ноември 1882 достигнал до [[Индийския океан]], като по този начин извършил първото пресичане на [[Африка]] от запад на изток. <br />
През януари 1884, заедно с [[Курт фон Франсуа]] и [[Лудвиг Хайнрих Волф]] тръгнал от [[Луанда]] и през февруари достигнал до Маланже. През юли продължил на североизток. Пресйкъл реките [[Кванго]], [[Квилу]] и [[Касаи]] при Чикапа (6º30` ю.ш., 20º40` и.д.). Нагоре по течението на [[Касаи]], след устието на река Чикапа открил водопада Поге. През ноември достигнал до река [[Лулуа]] (десен приток на [[Касаи]]). В долината й, на 5º55` ю.ш. и 22º25` и.д. основал град [[Лулуабург]] (сега [[Кананга]]). В края на май 1885 от Лулуабург се спуснал по [[Лулуа]] и [[Касаи]] и в средата на юни, на 4º10` ю.ш. и 20º25` и.д. открил устието на десния й приток река [[Санкуру]] (ок.1000 км). В началото на юли преминал устието на левия приток [[Кванго]] и на десния [[Фими]], в средата на юли достигнал до [[Конго (река)|Конго]] и по нея се спуснал до [[Киншаса]]. <br />
През януари 1884, заедно с [[Курт фон Франсуа]] и [[Лудвиг Хайнрих Волф]] тръгнал от [[Луанда]] и през февруари достигнал до Маланже. През юли продължил на североизток. Пресйкъл реките [[Кванго]], [[Квилу]] и [[Касаи]] при Чикапа (6º30` ю.ш., 20º40` и.д.). Нагоре по течението на [[Касаи]], след устието на река Чикапа открил водопада Поге. През ноември достигнал до река [[Лулуа]] (десен приток на [[Касаи]]). В долината й, на 5º55` ю.ш. и 22º25` и.д. основал град [[Лулуабург]] (сега [[Кананга]]). В края на май 1885 от Лулуабург се спуснал по [[Лулуа]] и [[Касаи]] и в средата на юни, на 4º10` ю.ш. и 20º25` и.д. открил устието на десния й приток река [[Санкуру]] (ок.1000 км). В началото на юли преминал устието на левия приток [[Кванго]] и на десния [[Фими]], в средата на юли 1885 достигнал до [[Конго (река)|Конго]] и по нея се спуснал до [[Киншаса]]. <br />
През 1886-1887 се изкачил по Касаи на около 100 км нагоре от устието на Лулуа, където открил водопада Висман, завил на изток, достигнал до ез.Танганика и през ез.Няса и р.Шире се спуснал до Замбези и по нея до Индийския океан. През 1889-1891 изследвал Югозападна Танзания. Неговото име носи водопад на р.Касаи.
През 1886-1887 извършва второ пресичане на Африка от запад на изток. Изкачил се по [[Касаи]] на около 100 км нагоре от устието на [[Лулуа]], където открил водопада Висман, завил на изток, достигнал до езерото [[Танганика]] и през езерото [[Няса]] и река [[Шире]] се спуснал до [[Замбези]] и по нея до [[Индийския океан]]. <br />
През следващите години с подкрепата на германското правителство Висман предприема усилена дейност по колонизирането на [[Германска Източна Африка]] (сега [[Танзания]]) и в периода 1888-1894 възглавява множество военни експедиции за потушаване на бунтове на местни племена и за изследване, картиране и опознаване на колонията. <br />

== Административна дейност и последни години ==
На 1 май 1895 Висман е назначен за губернатор на [[Германска Източна Африка]], която длъжност заема до 3 декември 1896, като през този период продължава активната си дейност по завладяването и опознаването на новата колония.<br />
Поради заболяване Висман напуска губернаторския пост в [[Африка]] и се връща в [[Германия]].<br />
През 1896-1897 посещава [[Русия]], а през 1898-1899 - [[Южна Африка]].<br />
През 1900 Висман е представител на [[Германия]] на ловната конференция в Лондон, която се занимава с опазването на дивата природа на [[Африка]].<br />
През 1899 Висман се премества в личното си имение Лийзен Вайсенбах в [[Щирия]], [[Австрия]], където на 15 юни 1905 загива при ловен инцидент.

== Памет ==
Неговото име носят водопад на река [[Касаи]], улици в повече от 20 германски града - [[Берлин]], [[Хамбург]], [[Дюселдорф]], [[Касел]], [[Кьолн]], [[Мюнхен]] и други и паметник в град [[Бад Лаутерберг]].

== Трудове ==
*Unter deutscher Flagge quer durch Afrika von West nach Ost, Berlin, 1889;
*Meine zweite Durchquerung Äquatorial-Afrikas vom Kongo zum Zambesi während der Jahre 1886 und 1887, Frankfurt a. O., 1891;
*Im Innern Afrikas”, Leipzig, 1888.

== Източници ==
*Б е й к е р, Д ж., История географических открытий и исследования, М., 1950 г.
*Г о р н у н г, М. Б., Ю. Г. Л и п е ц и И. О л е й н и к о в, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г
*М а г и д о в и ч, И. П. и В. И. М а г и д о в и ч, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г.
{{СОРТКАТ:Висман, Херман фон}}
[[Категория:Изследователи на Африка]]
[[Категория:Германски изследователи]]

[[de: Hermann von Wissmann]]

Версия от 10:33, 20 юли 2010

Херман фон Висман (на немски Hermann Leopold Wilhelm Ludwig von Wissmann) (4 септември 1853, Франкфурт на Одер - 15 юни 1905, Лийзен Вайсенбах, Австрия) немски колониален офицер, изследовател, администратор.

Ранни години

Завършва гимназия в Ерфурт, след което постъпва в Пруския кадетски корпус, служи като кадет в пехотен полк в Мекленбург, а през 1874 става лейтенант. През 1880 се запознава с изследователя на Ангола Паул Поге и двамата организират експедиция в Централна Африка, като Висман става първият европеец пресякъл Африка от запад на изток.

Експедиции в Централна Африка 1880-1891

През 1880-1882 участвал в експедицията на Паул Поге, с когото достигнал до Касонго (Нянгве, 4º30` ю.ш., 26º40` и.д.). От там Поге се завърнал на западното крайбрежие, а Висман през езерото Танганика през ноември 1882 достигнал до Индийския океан, като по този начин извършил първото пресичане на Африка от запад на изток.
През януари 1884, заедно с Курт фон Франсуа и Лудвиг Хайнрих Волф тръгнал от Луанда и през февруари достигнал до Маланже. През юли продължил на североизток. Пресйкъл реките Кванго, Квилу и Касаи при Чикапа (6º30` ю.ш., 20º40` и.д.). Нагоре по течението на Касаи, след устието на река Чикапа открил водопада Поге. През ноември достигнал до река Лулуа (десен приток на Касаи). В долината й, на 5º55` ю.ш. и 22º25` и.д. основал град Лулуабург (сега Кананга). В края на май 1885 от Лулуабург се спуснал по Лулуа и Касаи и в средата на юни, на 4º10` ю.ш. и 20º25` и.д. открил устието на десния й приток река Санкуру (ок.1000 км). В началото на юли преминал устието на левия приток Кванго и на десния Фими, в средата на юли 1885 достигнал до Конго и по нея се спуснал до Киншаса.
През 1886-1887 извършва второ пресичане на Африка от запад на изток. Изкачил се по Касаи на около 100 км нагоре от устието на Лулуа, където открил водопада Висман, завил на изток, достигнал до езерото Танганика и през езерото Няса и река Шире се спуснал до Замбези и по нея до Индийския океан.
През следващите години с подкрепата на германското правителство Висман предприема усилена дейност по колонизирането на Германска Източна Африка (сега Танзания) и в периода 1888-1894 възглавява множество военни експедиции за потушаване на бунтове на местни племена и за изследване, картиране и опознаване на колонията.

Административна дейност и последни години

На 1 май 1895 Висман е назначен за губернатор на Германска Източна Африка, която длъжност заема до 3 декември 1896, като през този период продължава активната си дейност по завладяването и опознаването на новата колония.
Поради заболяване Висман напуска губернаторския пост в Африка и се връща в Германия.
През 1896-1897 посещава Русия, а през 1898-1899 - Южна Африка.
През 1900 Висман е представител на Германия на ловната конференция в Лондон, която се занимава с опазването на дивата природа на Африка.
През 1899 Висман се премества в личното си имение Лийзен Вайсенбах в Щирия, Австрия, където на 15 юни 1905 загива при ловен инцидент.

Памет

Неговото име носят водопад на река Касаи, улици в повече от 20 германски града - Берлин, Хамбург, Дюселдорф, Касел, Кьолн, Мюнхен и други и паметник в град Бад Лаутерберг.

Трудове

  • Unter deutscher Flagge quer durch Afrika von West nach Ost, Berlin, 1889;
  • Meine zweite Durchquerung Äquatorial-Afrikas vom Kongo zum Zambesi während der Jahre 1886 und 1887, Frankfurt a. O., 1891;
  • Im Innern Afrikas”, Leipzig, 1888.

Източници

  • Б е й к е р, Д ж., История географических открытий и исследования, М., 1950 г.
  • Г о р н у н г, М. Б., Ю. Г. Л и п е ц и И. О л е й н и к о в, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г
  • М а г и д о в и ч, И. П. и В. И. М а г и д о в и ч, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г.