Ханс Магнус Енценсбергер

Ханс Магнус Енценсбергер
Във Варшава през 2006 г.
Роден	11 ноември 1929 г. (1929-11-11) Кауфбойрен, Германия
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ханс Магнус Енценсбергер в Общомедия

Ханс Магнус Енценсбергер (Шаблон:Lang-de) е немски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач, роден в Кауфбойрен. Прекарва детството си в Нюрнберг, преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на Втората световна война е призован в "народното опълчение".

Живот

Енценсбергер следва литературознание, чужди езици и философия в Ерланген, Фрайбург, Хамбург и парижката Сорбона. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява Европа от Лапландия до Гибралтар. В 1955 г. защитава докторска дисертация върху поетиката на Клеменс Брентано.

Литературен път

Кауфбойрен, старият град

В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка "В защита на вълците" , в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като "предмети за потребление подобни на оръжия" Енценсбергер става художествен наследник на Ерих Кестнер и Бертолт Брехт.

През 1957 г. поетът предприема пътувания из САЩ и Мексико, две години престоява в Норвегия и една година в Италия. Втората му стихосбирка "Роден език" (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.

В 1963 г. поетът получава авторитетната литературна награда "Георг Бюхнер", пътува в Съветския съюз, а след това из Близкия изток. Публикува стихосбирката "Писменост за слепци" (1964) и става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание "Курсбух", с което упражнява силно влияние върху студентското движение от шейсетте години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в Куба, като взима участие в Конгреса на културата в Хавана. Голяма литературна слава му донася поетическият епос "Гибелта на 'Титаник'" (1978). Освен това публикува "Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса" (1978), "Фурията на изчезването" (1980), "Павилион" (1995), "По-леко от въздуха" (1999), "Тридесет и три стихотворения" (2001) и "Историята на облаците" (2003).

Поетът се установява да живее в Мюнхен.

Влияние

Ханс Магнус Енценсбергер е удостоен и с литературните награди "Хайнрих Бьол" на град Кьолн (1985), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1987), наградите "Ерих Мария Ремарк" (1993), "Хайнрих Хайне" на град Дюселдорф (1998), "Лудвиг Бьорне" (2002), испанската награда "Принц на Астурия" (2002), както и с италианската награда "Premio d'Annunzio" (2006) за цялостно творчество.

Библиография

Паметна плоча за Х.М. Енценсбергер от Стружките вечери на поезията, 1980 г.

• verteidigung der wölfe, Gedichte, 1957
• Bildzeitung, Gedicht, 1957
• Zupp, Eine Geschichte, 1959
• landessprache, Gedichte, 1960
• An alle Fernsprechteilnehmer, Gedicht, 1960
• Brentanos Poetik, 1961 (Druckfassung der Diss. 1955)
• Einzelheiten, Essays, 1962
• Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts, 1962
• doomsday, 1964
• Politik und Verbrechen, Essays, 1964
• blindenschrift, Gedichte, 1964
• Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik, 1967
• Staatsgefährdende Umtriebe, Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968
• Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht, 1970
• Das Verhör von Habana, Prosa, 1970
• Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod, Roman, 1972
• Gespräche mit Marx und Engels, 1973
• Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973, Essays, 1974
• Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts, 1975
• Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe, 1975
• Der Untergang der Titanic. Eine Komödie, Versepos, 1978
• Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1979
• Die Furie des Verschwindens. Gedichte, 1980
• Politische Brosamen, Essays, 1982
• Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen, 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
• Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen, 1986
• Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern, Prosa, 1987
• Heiss & Kalt, Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
• Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen, 1988
• Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1989
• Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays, 1989
• Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview, 1990
• Zukunftsmusik, Gedichte, 1991
• Die Tochter der Luft, Drama, 1992
• Die Große Wanderung, Essays, 1992
• Aussichten auf den Bürgerkrieg, 1993
• Das Brot und die Schrift, 1993
• Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays, 1994
• Kiosk. Neue Gedichte, 1995
• Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier, 1996
• Zickzack, Aufsätze, 1997
• Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben, 1997
• Wo warst du, Robert?, Roman, 1998
• Drawbridge Up: Mathematics - A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur (dt., engl.), 1999
• Leichter als Luft. Moralische Gedichte, 1999
• Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa, 2002
• Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen, 2003
• Nomaden im Regal, Essays, 2003
• Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser, 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
• Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten, 2004
• Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
• Josefine und ich - Eine Erzählung, 2006
• Schauderhafte Wunderkinder, 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
• Schreckens Männer - Versuch über den radikalen Verlierer, 2006
• Hammerstein oder der Eigensinn, Biographie, 2008
• Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2008
• Fortuna und Kalkül - Zwei mathematische Belustigungen, 2009
• Bibs, Illustriert von Rotraut Susanne Berner, 2009
• Rebus, 2009

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер, в превод на Венцеслав Константинов

• Венцеслав Константинов: Апокалипсисът като комедия, "Народна култура", 1990

• Шаблон:De икона Portrait von Hans Magnus Enzensberger

• Шаблон:De икона Lyrikline: Gegenwartslyrik Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове

• Шаблон:De икона Die LYRIKwelt

• Шаблон:De икона Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin

• Шаблон:En икона Филми по произведения и с участието на Ханс Магнус Енценсбергер