Направо към съдържанието

Охридчани: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 131: Ред 131:
* {{флагче|България}} [[Димитър Йосифчев]] (1868 – 1937), български юрист и общественик
* {{флагче|България}} [[Димитър Йосифчев]] (1868 – 1937), български юрист и общественик
* {{флагче|България}} [[Димитър Матлиев]] (1875 – 1903), български революционер
* {{флагче|България}} [[Димитър Матлиев]] (1875 – 1903), български революционер
* {{флагче|България}} Димитър Николов Мизов (1873 – ?), български юрист, в 1905 година завършил право в [[Софийски университет|Софийския университет]].<ref>Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929</ref>, запасен офицер<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 40</ref>
* {{флагче|България}} [[Димитър Милев]] (1882 – 1903), български военен и революционер
* {{флагче|България}} [[Димитър Милев]] (1882 – 1903), български военен и революционер
* {{флагче|Северна Македония}} [[Димитър Пандев]] (р. 1958), северномакедонски литературен критик
* {{флагче|Северна Македония}} [[Димитър Пандев]] (р. 1958), северномакедонски литературен критик

Версия от 09:34, 30 декември 2024

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид

А – Б – В – Г – Д — Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Александър Групчев от Охрид, деец на ВМОРО, осъден на 8 години заточение на Родос
Александър Протогеров
Охридчани в 1908 година с поп Георги Снегаров

Б

  • Благоя Поп Стефания (1905 – 2001), югославски фотограф
  • Бойче Заров, български революционер от ВМОРО, четник[14]
  • Борис Бояджиски (1915 – 1959), югославски писател
  • Борис Трифонов Котларев (14 февруари 1917 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[15]
  • Борис Чипан (1918 – 2012), архитект от Република Македония
  • Бил Павлески (р. 1974), северномакедонски политик

В

Г

Д

Е

Свидетелство за венчание на Евтим Я. Битраков, 1906
  • Ева Нединковска (р. 1983), северномакедонска певица
  • Евтим Якимов Битраков (11 януари 1872 – ?), български търговец. Втори брак с Царева п. Кост. Пейчинова (10 май 1884 – ?) от Охрид[27]
  • Евтим Кръстев Чамишев (1857 – 1923) – български опълченец, революционер, почетен гражданин на Габрово[28]
  • Евтим Робев (1835 – 1863) – български възрожденец, лекар
  • Евтим Бодлев, български общественик
  • Евтим Спространов (1868 – 1931), български общественик и просветен деец
  • Елена Станчева (1912 – 2012), българска преводачка, просветна и обществена деятелка
  • Елизабета Шелева (р. 1961), северномакедонска писателка
  • Еюп Сабри Акгьол (1876 – 1950), турски офицер и политик
  • Ефтим Пасков Митушев, български военен деец, подполковник[29][30]

Ж

З

И

Иван Битраков

Й

К

Л

М

  • Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 – 1903), виден гръцки историк и филолог
  • Марко Бошнаков (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
  • Марийка Ставрева, македонска българка, лежала над 10 години в югославски затвори заради българското си самосъзнание, предотвратила заедно с Панде Евтимов унищожението на Битолския надпис, принудена заради повторните югославски репресии над нея да избяга през 1971 година в САЩ и да стане членка на МПО.
  • Мария Пармакова (около 1879 - ?), българска революционерка, деятелка на ВМОРО, участничка в Илинденско-Преображенското въстание[45]
  • Методи Патчев (1875 – 1902), български революционер
  • Методи Садилов (1894 – 1963), български културен деец[3]
  • Методи Терзиянов (1891 – 1973), български спортен деятел и общественик; деец на Първото българско колоездачно дружество[46]
  • Миле Пендов, български предприемач и общественик
  • Мирче Гьоргоски (р. 1966), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
  • Михаил Скопаков, български възрожденец и учител
  • Михаил Друмеш (1901 – 1982), румънски писател и драматург
  • Мишо Юзмески (р. 1966), северномакедонски писател

Н

П

С

Т

Ф

Х

Ц

Я

Опълченци от Охрид

  • Александър Христов, на 1 май 1988 година зачислен във II рота на I опълченска дружина, ранен на 9 август 1977 година в боя на Шипка, уволнен на 11 август 1878 година,[68] умрял преди 1918 г.[69]
  • Анастас Божинов, на 28 април 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 11 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[70] умрял преди 1918 г.[71]
  • Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[71]
  • Андрей Темелков, II опълченска дружина[72]
  • Атанас Пантелеев Дуденов (1848 – 13 септември 1923, София), II рота на I опълченска дружина, постъпил на 1 май 1877 година, уволнил се на 1 юли 1878 година, след войната живее в София и 21 години служи като полицейски конен стражар, в 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово[69][73]
  • Васил Иванов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[74]
  • Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[69]
  • Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[75]
  • Димитър Атанасов, до постъпването си в Българското опълчение служи в Руската армия, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, загива на 19 юли 1877 година в боя за Стара Загора[76]
  • Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[75]
  • Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[71]
  • Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[69]
  • Димитър Христов Миланов (Манолов, Мануилов), зачислен в I рота на I опълченска дружина на 11 май 1877 година, убит при Шипка през август[71][77]
  • Евтимий (Евтим) Апостолов, на 14 май 1877 година е зачислен в IV рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на следния ден,[78] умрял преди 1918 г.[71]
  • Ефтим Чачамишов, II опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[72]
  • Иван П. Верин, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[74]
  • Иван Стаменков, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72]
  • Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[75]
  • Климент Петрушев (1861 – 1924), II опълченска дружина.
  • Коста Атанасов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[74]
  • Коста (Косто) Иванов Велянов (1849 – 23 декември 1911), изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен за участието си в Шипченските боеве, уволнен на 1 юли 1878 година, живее в Карнобат, където от 1 август 1879 година до 21 януари 1896 година е пеши и конен стражар в околийското управление, по-късно работи като надничар, умира в Карнобат[71][79]
  • Коста Стефанов, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[80]
  • Марко Атанасов, от Охридско, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, напуска на 20 юни 1877 година,[81] умрял преди 1918 г.[71]
  • Наум Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на 6 август 1877 година,[82] умрял преди 1918 г.[71]
  • Никола Стефанов, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72]
  • Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[75]
  • Панайот Георгиев, III опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[74]
  • Петър Атанасов, на 14 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 9 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[78] умрял преди 1918 г.[71]
  • Петър Атанасов Грунчов, на 2 май 1877 година постъпва в IV рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година, живее в Кюстендил, умира преди 1896 година във Враца[69][83]
  • Петър Пармаков, II опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[72]
  • Спиро Иванов, II опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[72]
  • Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[84]
  • Стефан Константинов, II опълченска дружина, убит[72]
  • Ташко Кузманов, II опълченска дружина[72]
  • Харалампий Боровчев (Гюровчев) Диров (? – 1882, Балчик), български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, носител е на Знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен, уволнен на 3 юли 1878 година, след войната живее в Балчик и работи като земеделец[85]
  • Христо Димитров, II опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[72]
  • Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[71]
  • Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[69]
  • Щерю (Спиро) Райков, III опълченска дружина

Македоно-одрински опълченци от Охрид

Членска карта на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България на Коста Христов Пашиников от Охрид
  • Андон Бакалов, Сборна партизанска рота на МОО[86]
  • Андон Янев Нанев (1870 – след 1943)[87] кафеджия с първо отделение образование,[88] македоно-одрински опълченец служил в 4-та и Нестроевата рота на 9-а велешка дружина,[89][88] сражава се при Картал тепе, Мерхамли, Каръкьой, Султан тепе, Царево село и Камена река,[89] носител е на орден „За храброст“ IV степен;[88] на 23 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[89]
  • Анастас Капричов (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО
  • Георги Анастасов, 25-годишен, 3-та рота на 6-а охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 28 юни 1913[90]
  • Георги Анастасов, Нестроева рота на 6 охридска дружина[90]
  • Димитър А. Спространов, 29 (30)-годишен, Инженеро-техническата част на МОО, Нестроевата рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[91] – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[92]
  • Иван Мостров, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[93]
  • Иван Чудов, 23-годишен, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[94]
  • Исай Чудов, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[94]
  • Коста Христов Пашинков (Пашенков, Пашиников), Първа рота на Девета велешка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[95]
  • Кирил Анастасов, 23-годишен, 4-та рота на 6-а охридска дружина[96]
  • Крум Чудов, 18-годишен, Трета рота на Шеста охридска дружина[94] Носител на бронзов медал „За заслуга“ от Първата световна война.[97]
  • Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[98]
  • Ламбо Чадов, 36-годишен, хлебар с основно образование, 3-та рота на Десета прилерска дружина[99]
  • Методи Кьосев, 29-годишен, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[100]
  • Никола Тунтев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[101]
  • Цвятко Апостолов, македоно-одрински опълченец, 41-годишен, 1-ва рота на 6-а охридска дружина, носител на бронзов медал[102]

Починали в Охрид

Други

Бележки

  1. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 2.
  2. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  3. ↑ а б Парцел 32 // София помни. Посетен на 26 януари 2016.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  5. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  6. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  7. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 349 - 350.
  8. ↑ а б Парцел 28 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  10. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  11. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 1
  12. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 403.
  13. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  15. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 182.
  16. ↑ БИА, кол. 47-I, a.e.718, п.д. 1528.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  18. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 595.
  19. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  20. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 602.
  21. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
  23. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  24. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 40
  25. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  26. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 716.
  27. ↑ ДАА-Архив София, ф. 1К, оп. 6, а.е. 106, л. 50
  28. ↑ Парцел 47 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  29. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  30. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 133-134
  31. ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 218, л. 434-439, 471-472
  32. ↑ Иванъ Костовъ Мановъ // Илюстрация Илиндень 2 (92). Илинденска организация, Февруарий 1938. с. 16.
  33. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 582.
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 117
  35. ↑ Парцел 120 // София помни. Посетен на 25 март 2018.
  36. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
  37. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  38. ↑ Парцел 51 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  39. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  40. ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 96.
  41. ↑ Публикации: Правият ток с високо напрежение и електрификация на железниците. — Сп. БИАД, 1932, № 11, 165-167. Икономическо взимане на електрическа енергия от мрежа за високо напрежение. - Сп. БИАД, 1933, № 22, 281 - 282.
  42. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  43. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  44. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 60.
  45. ↑ а б Паско Д. Пармак // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 22 юли 2024 г.
  46. ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  47. ↑ Српски биографски речник, том 3, с. 60., архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  48. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
  49. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  50. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  51. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  52. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 65., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  53. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  54. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
  56. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 335.
  58. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  59. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
  60. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 173.
  61. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 189.
  62. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 17 март 2016.
  63. ↑ Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.
  64. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 56.
  65. ↑ Некролог // Македония I (6). 16 октомври 1926. с. 3.
  66. ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  67. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
  68. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 210.
  69. ↑ а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  70. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 40.
  71. ↑ а б в г д е ж з и к Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  72. ↑ а б в г д е ж з и Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  73. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 154.
  74. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  75. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  76. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 29.
  77. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 121 – 122.
  78. ↑ а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 33.
  79. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
  80. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  81. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 34.
  82. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
  83. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 224.
  84. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  85. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 258.
  86. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  87. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 21.
  88. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
  89. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 22.
  90. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  91. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  92. ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
  93. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.
  94. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  95. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
  96. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  97. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 117-118
  98. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  99. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793 – 794.
  100. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  101. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 737.
  102. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  103. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 131
  104. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 705.
  105. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 96.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Охридчани&oldid=12456179“.