Направо към съдържанието

Музи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
правопис
мими
Ред 1: Ред 1:
е.ст.астно миналото, настоящето и Ernst Robert Curtius: ''Die Musen im Mittelalter''. In: ''Zeitschrift für romanische Philologie'' 59. 1939. S. 129 – 188
{{Литературен герой
| картинка =
| пояснение =
| описание = богини, вдъхновителки и покровителки на [[поезия]]та, [[изкуство]]то и [[наука]]та
}}
'''Музите''' ({{lang|grc|Μοῦσαι, ед.ч.: ''Μοῦσα'', ''Mousa''}}) в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] са [[бог]]ините, вдъхновителки и покровителки на [[поезия]]та, [[изкуство]]то и [[наука]]та. Обитават планините [[Хеликон]] и [[Парнас]]. Те са смятани за източник на знанието, въплътено в поезията, лиричните песни и митовете, които са били разказвани устно в продължение на векове в древногръцката култура.

В съвременната фигуративна употреба музата може да бъде източник на художествено вдъхновение.

== Древните музи ==
Счита се, че първите, които са ги почитали и поднасяли дарове за музите на [[Хеликон]], не са поетите и певците, а страшните великани [[От]] и [[Ефиалт]]. Те въвели култа към музите и им дали имената, но за тях музите са били само три – [[Мелета]] ({{lang|el|μελετη}} – „учение, опитност“), [[Мнема (митология)|Мнема]] ({{lang|grc|μνήμη}} – памет) и Аеда ({{lang|el|αοιδή, ᾠδή}} – „песен“). Според римския учен Варо, Мелета се възродила от движението на водата, Мнема – от звука при удар във въздуха, а Аеда се родила от човешкия глас. С течение на времето от [[Древна Македония|Македония]] дошъл [[Пир]] и дал имена на деветте музи. За тяхното хтоническо минало свидетелстват и децата, които те имат от [[Зевс]], [[Аполон]] и други богове.

В [[Делфи]] също били почитани три музи, но с различни имена: Нете, Месе и Хипат, които се определят като имената на трите акорда на древния музикален инструмент [[Лира (музикален инструмент)|лира]]. По-късно те били наричани Кефисо, Аполонис и Бористенис – имена, които ги характеризират като дъщери на [[Аполон]].

[[Файл:Musas.jpg|мини|„Аполон танцува с музите“, [[Балдасаре Перуци]]]]
От брака на [[Мелпомена]] и речния бог [[Ахелой (митология)|Ахелой]] се раждат [[сирена (митология)|сирените]] – мизантропични, човекомразни същества, които примамват моряците със своите песни. От Зевс и [[Калиопа]], а според други източници – от [[Талия (митология)|Талия]] и Аполон, се раждат [[корибанти]]те – жриците на малоазитската богиня майка [[Кибела]], почитана в [[Ефес]].

Древните музи са наричани „бурни“ (от гр. ''θουριδες'', фуридес), което е със същия корен като [[фурии]], и в тази посока образът на музите се приближава до този на [[еринии]]те – богините на отмъщението. Музите и [[менади]]те често се споменават заедно. Примерно цар [[Ликург]] бил наказан от [[Дионис]] за това, че преследвал музите и менадите. Музите жестоко си отмъщавали на всеки, дръзнал да ги предизвика. В един мит тракийският певец Тамирис ги предизвикал на състезание по пеене; музите спечелили, и за наказание за наглостта му, те го ослепили и му отнели певческия дар.

Друг мит от „Метаморфози“ на [[Овидий]], в който виждаме това съревнование между даровете на музите и уменията на обикновените хора е митът за Пиер, кралят на Македония, и неговите девет дъщери, които нарекъл като всяка от деветте музи. Той се възгордял с творческите умения на дъщерите си, сравнявайки ги с тези на богините. Кралят предизвикал музите на състезание срещу неговите дъщери, вярвайки че те са равни по умения с олимпийските богини на изкуствата. Резултат от това съревнование бил превръщането на дъщерите му в бърборещи сойки (или свраки) от музите, заради тяхната наглост.

== Класически музи ==
[[Файл:Mousai Helikon Staatliche Antikensammlungen Schoen80 n1.jpg|мини|Муза с [[лира]] на планината Хеликон]]
Класическите олимпийски музи са дъщери на [[Зевс]] и [[Мнемозина]].<ref>Iskamdaznam.com. [https://iskamdaznam.com/devette-muzi-na-gra-tskata-mitologiya/ Деветте музи на гръцката митология.] Посетен на 30 август 2021</ref> Техен водач е [[Аполон]], също така наричан и „музагет“. Те са известни и под името „музи пиерски“, тъй като се смята, че са родени в Пиерея (Тракия, северните поли на Олимп), но също така други техни названия според версиите на тяхното рождено място или местообитание са „касталиди“, „парнасиди“, „ипокрениди“ и др. Друго тяхно наименование е „Аонийски сестри“. Те живеят в планината Хеликон в Беотия, където се намират свещените извори на Аганип и Хипокренес, или при извора Касталия при Делфи.

Според някои митове музите са били всъщност водни нимфи, свързани с изворите на Хеликон. Това твърдение произлиза от мита, в който [[Пегас]], крилатият кон, докоснал своите копита до почвата на [[Хеликон]]. Там, където той докоснал земята, избликнали четири свещени извора. От тези четири извора се родили деветте музи, наричани „пегасиди“. По-късно пегасът бил предоставен на самите музи от богинята [[Атина (богиня)|Атина]], която го хванала и го опитомила.

Считало се, че на тях е подвластно миналото, настоящето и бъдещето, и че имат пророческа дарба. Те били покровителки на певците и музикантите и ги обучавали в изкуствата. Съветвали и утешавали хората, отнасяйки се доброжелателно към тях. Давали на артистите власт над човешката душа, възпявали законите и добрите нрави на боговете.

Хезиод в „Теогония“ разказва, че музите донесли на хората забрава, тоест забрава на болката и прекратяване на задълженията.

Класическите музи са неотменно свързани с реда и хармонията в света. Те, както и останалите богове, имали свои храмове, които се наричали музеи. От тази дума дошло и съвременното значение на сградите, където се съхраняват и показват произведения на изкуството и други паметници от миналото.

Всяка муза има име и атрибути:
* [[Калиопа (муза)|Калиопа]] – муза на ''епическата поезия, философията и науката.'' Изобразявана е с писмена табличка. Според някои версии, от цар Еагър тя ражда [[Орфей]], според други баща му е самият Аполон.
* [[Клио]] – муза на ''[[история]]та''. Тя е изобразяване с руло [[пергамент]] в ръцете си или седнала до купчина книги, понякога и двете.
* [[Урания]] – муза на ''[[астрономия]]та''. Изобразява се с [[глобус]] и пергел (или малка указателна палка).
* [[Ерато]] – муза на лириката, химна и песента. Тя е изобразявана с лира, [[тамбура]] или [[цитра]] в ръка. Тя носи венец от рози на главата си, символ на любовта.
* [[Евтерпа]] – муза на ''лирическата поезия и музиката''. Неин разпознаваем атрибут е двойната флейта, като е изобразявана свиреща на нея. Тя е майка на тракийския цар [[Рез]], убит от Диомед в Троя.
* [[Мелпомена]] – муза на ''трагедията''. Изобразява се с трагическа маска или с меч в ръката си. Друг неин елемент е и венец от лозови листа.
* [[Талия (митология)|Талия]] – муза на ''комедията''. Изобразява се с комическа маска в ръцете си и венец от бръшлян.
* [[Терпсихора]] – муза на ''танца и хоровото пеене''. Тя е изобразявана танцуваща, държейки лира в едната си ръка. Смята се, че тя е майката на сирените от речния бог Ахелой. Терпсихора е тясно свързана с култа към Дионис, като един негов атрибут се прехвърля и на нея – бръшлянът.
* [[Полихимния]] – муза на ''химните, химническата поезия и на красноречието, както и покровителка на известните орфически химни''. Тя също се счита и за покровителката на пантонимата, геометрията и земеделието. Тя е изобразявана като изключително сериозна и замислена, със свитък в едната си ръка. Нейно изобретение се приема, че е лирата.

<gallery class="center">
Achilleion Calliope.jpg|Калиопа
Achilleion Clio.jpg|Клио
Achilleion Urania.jpg|Урания
Achilleion Erato.jpg|Ерато
Achilleion Euterpe.jpg|Евтерпа
Achilleion Melpomene.jpg|Мелпомена
Achilleion Thalia.jpg|Талия
Achilleion Terpsichore.jpg|Терпсихора
Achilleion Polyhymnia.jpg|Полихимния
</gallery>

== Източници ==
<references />
* [[Омир]], ''[[Одисея]]'', I
* [[Хезиод]]: ''Theogonie'' 76 – 80; 917
* [[Павзаний]], 9,29,2
* [[Овидий]], ''[[Метаморфози]]'', V
* Oskar Bie: ''Musen''. In: Wilhelm Heinrich Roscher: ''Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie''. Band 2,2, Leipzig 1897, Sp. 3238 – 3295 ([http://www.archive.org/stream/ausfhrlichesle0202rosc#page/n740/mode/1up Digitalisat])
* Pierre Boyancé: ''Le culte des muses chez les philosophes grecs''. Toulouse, 1937, Nachdruck: de Boccard, 1972
* Maria Teresa Camilloni: ''Le Muse''. Editori riuniti, Rom 1998. ISBN 88-359-4534-8
* Ernst Robert Curtius: ''Die Musen im Mittelalter''. In: ''Zeitschrift für romanische Philologie'' 59. 1939. S. 129 – 188
* Walter F. Otto: ''Die Musen und der göttliche Ursprung des Singens und Sagens''. Düsseldorf 1954
* Walter F. Otto: ''Die Musen und der göttliche Ursprung des Singens und Sagens''. Düsseldorf 1954

== Външни препратки ==
* [http://ancientrome.ru/art/artworken/result.htm?alt=Muses Muses in the ancient art]
* [http://www.theoi.com/Ouranios/Mousai.html Mousai], TheoiProject
* [http://warburg.sas.ac.uk/vpc/VPC_search/subcats.php?cat_1=5&cat_2=115 ''Warburg Institute Iconographic Database''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131109022138/http://warburg.sas.ac.uk/vpc/VPC_search/subcats.php?cat_1=5&cat_2=115 |date=2013-11-09 }} ок. 1000 снимки


{{Музите}}
{{Музите}}

Версия от 09:27, 24 октомври 2024

е.ст.астно миналото, настоящето и Ernst Robert Curtius: Die Musen im Mittelalter. In: Zeitschrift für romanische Philologie 59. 1939. S. 129 – 188

  • Walter F. Otto: Die Musen und der göttliche Ursprung des Singens und Sagens. Düsseldorf 1954