Во: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
'''Во''' ({{lang|fr|Vaud}}; {{lang|de|Waadt}}, '''Ваат''', {{lang|it|Vaud}}, '''Вауд''') е [[Административно деление на Швейцария|кантон]] в Западна [[Швейцария]].<ref>[https://www.vd.ch/ www.vd.ch]</ref> Столица е град [[Лозана]]. Населението е предимно френскоезично, а преобладаваща религия е [[калвинизъм|калвинизмът]]. |
'''Во''' ({{lang|fr|Vaud}}; {{lang|de|Waadt}}, '''Ваат''', {{lang|it|Vaud}}, '''Вауд''') е [[Административно деление на Швейцария|кантон]] в Западна [[Швейцария]].<ref>[https://www.vd.ch/ www.vd.ch]</ref> Столица е град [[Лозана]]. Населението е предимно френскоезично, а преобладаваща религия е [[калвинизъм|калвинизмът]]. |
||
== Име == |
|||
Името |
Името Во идва от германското ''wald'' (гора). Най-старото споменаване на този топоним под формата ''Pagus Valdensis'', което означава „Държава на Во“, се появява в акт за дарение на абатството Сен Морис от 8 октомври 765 година.<ref>Besson M, « La plus ancienne mention du pays de Vaud », Revue historique vaudoise, 1909, p. 113.</ref><ref>Lucienne Hubler,Histoire du Pays de Vaud, Éditions L. E. P. Loisirs et Pédagogie SA, Lausanne, 1991, p. 35, (ISBN 2606005260)</ref> |
||
== География == |
|||
Во заема територията от [[Ньошателско езеро|Ньошателското езеро]] на север, където граничи с кантона [[Ньошател (кантон)|Ньошател]], до [[Женевско езеро|Женевското езеро]] на юг, където граничи с кантона [[Женева (кантон)|Женева]], [[Франция]] и кантона [[Вале (кантон)|Вале]]. На запад граничи с Франция, а на изток - с кантоните [[Фрибур]] и [[Берн (кантон)|Берн]]. Во има един [[ексклав]], ограден от Фрибург и езерото Ньошател, а от своя страна огражда два [[анклав]]а на кантон Женева. |
Во заема територията от [[Ньошателско езеро|Ньошателското езеро]] на север, където граничи с кантона [[Ньошател (кантон)|Ньошател]], до [[Женевско езеро|Женевското езеро]] на юг, където граничи с кантона [[Женева (кантон)|Женева]], [[Франция]] и кантона [[Вале (кантон)|Вале]]. На запад граничи с Франция, а на изток - с кантоните [[Фрибур]] и [[Берн (кантон)|Берн]]. Во има един [[ексклав]], ограден от Фрибург и езерото Ньошател, а от своя страна огражда два [[анклав]]а на кантон Женева. |
||
== История == |
|||
В началото на XIII век територията на днешния кантон Во е включена във владенията на графовете на [[Савойско графство|Савоя]]. В началото на XV век е завладяна от [[Берн]], като през 1536 година областта е окончателно анексирана. Управлението на Берн не е популярно и през 1798 година френските войски са посрещнати с ентусиазъм. Образувана е [[Леманска република|Леманската република]], която през 1803 година се включва в Швейцарската конфедерация като кантон Леман. |
В началото на XIII век територията на днешния кантон Во е включена във владенията на графовете на [[Савойско графство|Савоя]]. В началото на XV век е завладяна от [[Берн]], като през 1536 година областта е окончателно анексирана. Управлението на Берн не е популярно и през 1798 година френските войски са посрещнати с ентусиазъм. Образувана е [[Леманска република|Леманската република]], която през 1803 година се включва в Швейцарската конфедерация като кантон Леман. |
||
Версия от 06:43, 5 септември 2021
- Тази статия е за кантона в Швейцария. За града в Италия вижте Во'.
Во Vaud | |
Vaud | |
Разположение на Во в Швейцария | |
Страна | Швейцария |
---|---|
Съкращение | VD |
Присъединен | 1803 година |
Столица | Лозана |
Площ | 3212 km² (4-ти) |
Площ | 3211,94 km² |
Население | 657 700 души (2004) |
Изпълнителен орган | Conseil d'Etat (7 души) |
Законодателен орган | Grand Conseil (150 души) |
Окръзи | 19 |
Общини | 382 |
Езици | френски |
Най-висока точка | Ле Диаблере (3210 m) |
Официален сайт | www.VD.ch |
Карта на Во | |
Во в Общомедия |
Во (на френски: Vaud; на немски: Waadt, Ваат, на италиански: Vaud, Вауд) е кантон в Западна Швейцария.[1] Столица е град Лозана. Населението е предимно френскоезично, а преобладаваща религия е калвинизмът.
Име
Името Во идва от германското wald (гора). Най-старото споменаване на този топоним под формата Pagus Valdensis, което означава „Държава на Во“, се появява в акт за дарение на абатството Сен Морис от 8 октомври 765 година.[2][3]
География
Во заема територията от Ньошателското езеро на север, където граничи с кантона Ньошател, до Женевското езеро на юг, където граничи с кантона Женева, Франция и кантона Вале. На запад граничи с Франция, а на изток - с кантоните Фрибур и Берн. Во има един ексклав, ограден от Фрибург и езерото Ньошател, а от своя страна огражда два анклава на кантон Женева.
История
В началото на XIII век територията на днешния кантон Во е включена във владенията на графовете на Савоя. В началото на XV век е завладяна от Берн, като през 1536 година областта е окончателно анексирана. Управлението на Берн не е популярно и през 1798 година френските войски са посрещнати с ентусиазъм. Образувана е Леманската република, която през 1803 година се включва в Швейцарската конфедерация като кантон Леман.
Кантонът Во е третият по големина производител на вино в Швейцария. Произвеждат се предимно бели вина, като повечето лозя са разположени около Женевското езеро.
Бележки
- ↑ www.vd.ch
- ↑ Besson M, « La plus ancienne mention du pays de Vaud », Revue historique vaudoise, 1909, p. 113.
- ↑ Lucienne Hubler,Histoire du Pays de Vaud, Éditions L. E. P. Loisirs et Pédagogie SA, Lausanne, 1991, p. 35, (ISBN 2606005260)
Външни прератки
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vaud в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|