Борго д'Але

Борго д'Але Borgo d'Ale
Борго д'Але 45.35, 8.05 Борго д'Але
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Верчели
Площ	39,57 km²
Надм. височина	242 m
Население	2320 души (2019) 58,6 души/km²
Кмет	Пиер Мауро Андорно (Гражд. листа) от 5 юни 2016
Основаване	ок. 1270 г.
Покровител	Св. Архангел Михаил
Пощенски код	13040
Телефонен код	0161
МПС код	VC
Официален сайт	www.comune.borgodale.vc.it
Борго д'Але в Общомедия

Бо̀рго д'А̀ле (на италиански: Borgo d'Ale; на пиемонтски: 'l Borgh d'Ales, Ъл Борг д'Алес) е малък град и община в провинция Верчели, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 242 m надморска височина. Населението на общината е 2320 души (към 31 декември 2019 г.).

Известно е с производство на плодове и зеленчуци, особено на праскови, киви и ягодово грозде.

География, административно деление и население

Борго д'Але се намира в югоизточните краища на хълмовете на Мореновия амфитеатър на Ивреа, в югозападната част на провинция Верчели, на границата с Метрополен град Торино и Провинция Биела, в Паданската низина.

Общинската територия е ясно разделена между хълмиста зона, разположена на северозапад от центъра и простираща се на няколкостотин метра от езерото Вивероне, и равнинна зона на юг и изток от него. Хълмовете са част от най-външния кръг на Мореновия амфитеатър на Ивреа. Надморската височина варира от 193 м близо до границата с Тронцано Верчелезе до 450 м при Брик Камолеза (Bric Camolesa). Разположено сред природата, в среда богата на зеленина, която предлага възможност за разходки пеша или на кон, градчето привлича посетители благодарение и на красотата на историко-архитектурното си наследство.

Граничи със следните 10 общини: градчето Аличе Кастело, село Мальоне, село Монкривело, село Боргомазино, село Косано Канавезе, село Бианцè, село Сетимо Ротаро, село Вивероне, село Адзельо и градчето Тронцано Верчелезе.

Отстои на 42 км от Торино и на 89 км от Милано.

Има следните местности (на итал. località): Арельо (Areglio), Бертела (Bertella), Боскерина (Boscherina), Ербарио (Erbario).

От 2001 г. насам населението му варира от 2320 души през 2019 г. до 2655 души през 2008 г. Сред 202-те чуждестранни граждани, живущи на територията му към 31 декември 2019 г., преобладават тези на Румъния – 95 души. Там живеят и трима български граждани.

Топоним

Томпонимът идва от Borgus Alicus (от лат. „Селище на Аличе“), произлизащ от името на поземлен имот (в случая – Allicus) и отнасящ се до съседното селище Аличе. Първоначално селището носи името Борго (Borgus) и едва през 1272 г. се появява името Burgus Alicis, което потвърждава хипотезата, че най-много хора идват от Аличе.

Кметство на Борго д'Але

През 1573 г. населението получава от Савоя разрешението да промени името си на такова, което по-добре характеризира реалната идентичност на новата община и така се появява името Burgus Alarum.

История

Първите обитатели на района са лигурите и келтите, за което свидетелстват някои топоними и лични имена.

Археологическите находки, както и многобройни топоними, имена на хора и често използвани думи показват, че районът е бил транзитен път към и от Галиите на римските армии, а впоследствие – място за лангобардски поселища.

Ок. нач. на 9. век се появяват сведения за първите стабилни поселища в района, които впоследствие дават живот на Борго д'Але: Ербарио (Erbario), Меольо (Meoglio), Арельо (Areglio) и Кливоло (Clivolo), оспорвани между крал Ардуин от Ивреа и епископите на Верчели. Последните взимат надмощие благодарение на признаването на юрисдикцията им над селищата с императорска диплома от 7 май 999 г.

В следващите три века тези земи са обект на многобройни спорове с честа смяна на юрисдикцията между Епископите на Ивреа, Абатството „Св. Андрей“ във Верчели и Комуната на Верчели. През 1191 г. селището – собственост на господарите Карварио е дадено на Капитула на Верчели. През 1243 г. графовете гибелини на Каваля се вдигат на бунт срещу гвелфския капитул, но след няколко години те отново му се подчиняват.

В този контекст се ражда идеята за изграждане на ново селище, свободно от такива феодални спорове. Идеята е подкрепяна от Комуната на Верчели, желаеща да осигури политически и военен контрол на района, отнемайки властта от епископите.

В официален документ от 17 март 1270 г. някои глави на семейства от Ербарио, Меольо, Арельо, Кливоло и Аличе молят Общинския съвет на Верчели за разрешение за изграждане на свободно селище (borgo franco), освободено от феодални връзки и със съответните облаги. На 12 май 1270 г. петицията е одобрена с условието то да бъде построено на свободна от постройки и феодални връзки територия под юрисдикцията на Верчели и населението на тези селища да се пресели там, напускайки старите къщи. Въпреки че много хора решават да не сторят това, а под влияние на канониците на Абатство „Св. Андрей“ епископът на Верчели отлъчва от църквата дръзналите да го сторят, проектът се осъществява.

Верчели поръчва на техници да нарисуват планиметрия с ортогонална мрежа с две генериращи оси и второстепенни улици, оформящи шахматна дъска от 16 блока, всичките около защитна ограда и четири порти за достъп.

Ок. нач. на 14. век селището става собственост на Висконти от Милано, а през 1374 г. – на Савоя. По-късно е агрегирано към военното капитанство на Сантия.

Населението му нараства особено след 1417 г., когато херцог Амадей VIII Савойски разрушава селището на Арельо поради бунтовете на феодалния владетел Антонио Тицони (Antonio Tizzoni).

То е дадено като феод на знатния род Алчати (Alciati) и десетилетия наред се радва на спокойствие чак до 1610 г., когато херцог Карл Емануил I Савойски го отстъпва на Андреа Валперга (Andrea Valperga).

През 1711 г. селището е продадено на граф Антонио Перачино (Antonio Perracino) и през 1722 г. – на Гаспаре Джузепе Мария Понсильоне (Gaspare Giuseppe Maria Ponsiglione), който го управлява до Обединението на Италия през 1861 г.

Забележителности

Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“

Енорийска църква „Св. Архангел Михаил“ (Chiesa parrocchiale di S. Michele Arcangelo)

Барокова църква, издигната между 1771 и 1778 г. по проект на арх. Бернардо Антонио Витоне на мястото на старата енорийска църква, гробището и част от къща, оставена на църквата. Има един кораб с централен шестоъгълен план, увенчан с голям купол и заобиколен от шест апсиди. Рестраврирана е напълно през 2008–2011 г.

Бивша църква „Св. Франциск“

Бивша църква „Св. Франциск“ (Chiesa di S. Francesco)

Бивша църква от 17. век на бившето Братство на Св. Франциск. В края на 19. век пред входа ѝ е добавен портик. Към 2020 г. се използва за Градска библиотека

Църква на Утешителката

Църква на Възнесение Богородично/ на Утешителката (Chiesa di S. Maria Assunta/ La Consolata)

Строителството на църквата започва през 1655 г. на мястото на древен ораторий, известен като „Ораторий на Утешителката“. По време на епидемиите от холера (1862) и едра шарка (1911) някои помещения в съседство с църквата са използвани като лазарет.

Църква „Св. Михаил на Кливоло“ (Chiesa di S. Michele di Clivolo)

Съществува през 8. век в лангобардско селище. Построена е отново като романска църква между 1050 и 1075 г. в ролята на pieve. Променена е през периода на барока и е реставрирана през 1897 и 1969 г. Първоначално е била трикорабна, но към 2020 г. е двукорабен селски параклис без камбанария.

Църква „Св. Михаил на Кливоло“

В апсидата съхранява ценни средновековни стенописи от преди 1070 г. Предполага се, че са дело на поне двама (неизвестни) автори, вероятно принадлежащи към една и съща работилница: единият има по-усъвършенствана техника и работи по апсидата, а другият – по арката. Стенописите демонстрират явното влияния на школите в Регенсбург и Райхенау. На купола има фрагменти от фигурата на Дева Мария, фризове с растителни елементи, светец и два пауна. В цилиндъра на апсидата на фона на бели, жълти и сини ленти са изобразени непълните фигури на четирима апостоли, нетипично седнали, държащи в ръцете си свитък или книга, символизиращи Стария и Новия завет. На последния свод вляво се намират три медальона с фигурите на дякони и с благословящата дясна ръка на Господ Бог. Други фрагменти са открити по време на реставрациите на триумфалната арка, на лявата стена на централния кораб и на участък от десния.

Църква „Св. Мария на Меольо“

Църква „Св. Мария на Меольо“ (Chiesa di S. Maria di Meoglio)

Център на антично поселище, първите данни за съществуването на която са от 1193 г. Няколко пъти е разрушавана и е възстановена през 1848 г. Днес е известна като „Светилището на Мадоната на монашеската килия“ (Santuario della Madonna della Cella), разположено сред гората с голям площадка около нея, изпълнена с оброчни параклиси.

Руини на Джезиаса

Църква „Св. Мария на Арельо“, нар. „Джезиаса“ (Chiesa di S. Maria d’Areglio (Gesiassa)

Трикорабна романска църква без камбанария, към 2020 г. в руини, изградена в периода 1025 – 1050 г. Била е център на древно поселище, a през 14. век – значима енорийска църква с 13 църкви под своята юрисдикция. Към 2020 г. са останали част от фасадата, разделителната стена (с арки) между централния и десния неф, част от външната дясна стена и част от апсидата на централния кораб, в чийто басейн има фрагменти от стенопис с Богородица, много подобни по стил на стенописите в църквата на Св. Михаил от Кливоло, т.е. от края на 11. век.

Порта Аличе

Порта Аличе (Porta d’Alice)

Носи това име, защото навремето е затваряла селището към Аличе. Изградена е през 12. век и ограничава част от историческия център, като напомня за една от четирите порти за достъп до средновековното, освободено от налози селище (borgo franco). Изцяло е реконструирана през епохата на Наполеон (1780), има три арки и е символен паметник на Борго д'Але.

Мелница на Боскерина (Mulino della Boscherina)

Датира от края на 15. век и е разположена в района на Боскерина, важна пощенска станция по пътя от Чиляно до Верчели. До 1970 г. служи като мелница за пшеница и царевица.

Замък на Брик дал Мунт (Castello del Bric dal Munt)

Рунините на древния замък на Арелио се намират на 440 м надм. височина на хълма Брик дал Мунт – един интересен археологически район. Вероятно произхожда от преди 11. век и по-късно става замък - укрепен заслон с отбранителни функции. През 1417 г. е напълно унищожен.

Местността се появява за първи път в документ от 999 г. и впоследствие в различни документи от 12. век, вкл. в акт от 1173 г., в който графовете на Каваля се обявяват за васали на епископа на Верчели. Документите обаче се отнасят до селището с църквата „Св. Мария“, а не до укрепеня замък (castrum) с изглед към района. Вероятно е изоставен през 11-12. век. Ограждението следва контурите на платото, от едната му страна все още се вижда участък от зидария, редуваща се с редици тухли с дължина около 30 м; по-нагоре на върха има останки от кула и друга сграда, приблизително вписани в правоъгълник с размери 9x14 m, а стената достига дебелина от 130-140 см.

Лангобардски некропол (Necropoli longobarda)

Един от най-известните некрополи в Пиемонт. Открит е през 1960 г. и е типичен пример за гробница на висш лангобардски воин от средата на 7. век. Изградена е от тухли и камъчета, споени с вар, и е покрита с гранитна плоча, вероятно при римска повторна употреба; подът ѝ е покрит с керемиди. Намерени са различни железни оръжия, бронзови катарами и плаки от колан, фрагменти от желязна ножница и стъклена чаша, вероятно бокал, железни пирони, шпора. През 1980 г. е открита и втора гробница на лангобардски воин недалеч от първата; това откритие е важно, тъй като е първото системно разкопаване на лангобардска гробница в Пиемонт. Не е отворена за посещение. Находките се съхраняват в Археологическия музей на Торино.

Събития

• „Пазар за втора ръка и малки антики“ (Mercatino dell'usato e del piccolo antiquariato) – третата неделя на месеца на покрития пазар на плодове и зеленчуци
• Празник на прасковите (Festa delle Pesche), организиран от Комитет „Прасковени светове“ (Comitato "I Fuori di Pesca") – през юли
• Преглед „Изкуство и музика“ (Rassegna Arte e Musica), организиран от 1990 г. насам от женския полифоничен хор „Torre Alata“ – през септември
• Патронен празник, посветен на Св. Архангел Михаил – на 29 септември
• „Сан Микеле Хорал Сингинг Ревю“ (San Michele Choral Singing Review), организиран от 2000 г. от алпийския хор „Детелината“ (Il Quadrifoglio) – обикновено в съботата след патронния празник на градчето.

Спорт

Ул. Матеоти в Борго д'Але

Известни личности

• Дон Феличе Емануеле Дота (Don Felice Emanuele Dotta) – начело на енорията на Борго д’Але (1753 – 1791).
• Теодоро Ачио (Teodoro Accio, 1729 – 1802) – професор по философия и право в Торинския университет, управител на общината и активен поддръжник на викторианския проект за изграждане на новата енорийска църква.
• Джовани Батиста Калигарис (Giovanni Battista Caligaris) – наследник на дон Феличе Емануеле Дота, начело на енорията на Борго д’Але (1791 – 1841), допринасяйки за украсяването на енорийската църква.
• Лодовико Дребертели (Lodovico Drebertelli, 1830 - 1905) – адвокат в Съда във Верчели, ръководител на община Борго д'Але (1860 – 1880).
• Доменико Порта (Domenico Porta, 1827 - 1905) – училищен инспектор в различни градове на Италия, през 1879 г. публикува историческия роман „La Cella di Borgo d’Ale“.
• Камило Бертели (Camillo Bertelli, ? – 1925) – финансов интендант, назначен за велик офицер и сенатор на Кралство Италия.
• Монсеньор Джовани Ролоне (Mons. Giovanni Rollone) – енорийски свещеник на Борго д’Але (1916 – 1959), построява първата сграда на дома за възрастни и прави всичко възможно, за да подкрепи населението по време на двете световни войни.

Източници и бележки

• ((it)) История и територия, на официалната уеб страница на общината
• ((it)) Обща информация на уеб страница Tutt'Italia.it
• ((it)) Информация на уеб страница Italipedia.it
• ((it)) Информация за архитетурно-историческото наследство на градчето на уеб страница Archeocarta.org

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Borgo d'Ale в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки

• Официална уеб страница на общината