Направо към съдържанието

Ханс Магнус Енценсбергер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
ANGELUS (беседа | приноси)
34 редакции
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 54 междинни версии от 24 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Инфокаре личност
| име-оригинал = Hans Magnus Enzensberger
| сорткат = Енценсбергер, Ханс Магнус
| категория = писател
| име = Ханс Магнус Енценсбергер
| портрет =
| име-оригинал = Hans Magnus Enzensberger
| описание =
| портрет-описание =
| националност = {{DEU}}
| портрет = Hans Magnus Enzensberger (cropped).jpg
| вложки =
| портрет-px =
{{Личност/Писател
| портрет-текст = Във Варшава през [[2006]] г.
| категория = писател
| уебсайт =
| псевдоним = Линда Килт, Елизабет Амбрас, Серенус Брезенганг, Андреас Талмайр
| пол = м
| период =
| рождено-име =
| теми =
| други-имена =
| направление =
| роден-ден = 11
| течение = [[Група 47]]
| роден-месец = ноември
| дебют =
| роден-година = 1929
| известни творби =
| роден-място = Кауфбойрен
| повлиян =
| роден-регион =
| повлиял =
| роден-държава = Германия
}}
| починал-ден =
| баща =
| починал-месец =
| майка =
| починал-година =
| брак = Мария Алигер<br>Дагрун Енценсбергер
| починал-място =
| деца = Терезия Енценсбергер
| починал-регион =
| починал-държава =
| починал-от =
| погребан-в =
| живял-в =
| професия =
| националност =
| етнос =
| религия =
| подпис = Enzensberger Signature.jpg
| подпис-px =
| баща =
| майка =
| бракове =
| деца =
| актуално-към =
| вложки = {{Инфовложка писател
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с =
| теми =
| жанрове =
| стилове =
| награди =
}}{{Инфовложка поет
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с =
| теми =
| жанрове =
| стилове =
| награди =
}}{{Инфовложка драматург
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с =
| теми =
| жанрове =
| стилове =
| награди =
}}{{Инфовложка журналист
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с =
| теми =
| жанрове =
| стилове =
| награди =
| области =
}}{{Инфовложка преводач
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| от-езици =
| на-езици =
| известен-с =
| награди =
}}
}}
}}


'''Ханс Магнус Енценсбергер''' ({{lang-de|Hans Magnus Enzensberger}}) е немски [[поет]], [[белетрист]], [[есеист]], [[драматург]] и [[преводач]], роден в [[Кауфбойрен]]. Прекарва детството си в [[Нюрнберг]], преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на [[Втората световна война]] е призован в ''"народното опълчение"''.
'''Ханс Магнус Енценсбергер''' ({{lang|de|Hans Magnus Enzensberger}}) е германски [[поет]], [[белетрист]], [[есеист]], [[драматург]] и [[преводач]].


== Биография и творчество ==
== Живот ==
Ханс Магнус Енценсбергер е роден в [[Кауфбойрен]]. Прекарва детството си в [[Нюрнберг]], преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на [[Втората световна война]] е призован в ''„народното опълчение“''.


Енценсбергер следва [[литературознание]], чужди езици и [[философия]] в [[Ерланген]], [[Фрайбург]], [[Хамбург]] и парижката [[Сорбона]]. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява [[Европа]] от [[Лапландия]] до [[Гибралтар]]. В [[1955]] г. защитава докторска дисертация върху поетиката на [[Клеменс Брентано]].
Енценсбергер следва [[литературознание]], чужди езици и [[философия]] в [[Ерланген]], [[Фрайбург]], [[Хамбург]] и парижката [[Сорбона]]. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява [[Европа]] от [[Лапландия]] до [[Гибралтар]]. В [[1955]] г. защитава докторска дисертация върху поетиката на [[Клеменс Брентано]].


== Литературен път ==
== Литературен път ==
В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка ''„В защита на вълците“'' <ref>[http://liternet.bg/publish12/h_encensberger/zashtita.htm Стихотворението „В защита на вълците от овцете“ в превод на Венцеслав Константинов].</ref>, в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като ''„предмети за потребление подобни на оръжия“'' Енценсбергер става художествен наследник на [[Ерих Кестнер]] и [[Бертолт Брехт]].
[[File:Kaufbeurer Altstadt.jpg|thumb|380px|Кауфбойрен, старият град]]

В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка ''"В защита на вълците"''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/h_encensberger/zashtita.htm Стихотворението "В защита на вълците от овцете" в превод на Венцеслав Константинов]</ref>, в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като ''"предмети за потребление подобни на оръжия"'' Енценсбергер става художествен наследник на [[Ерих Кестнер]] и [[Бертолт Брехт]].


През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''"Роден език"'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.
През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''„Роден език“'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.


В 1963 г. поетът получава авторитетната литературна награда ''"[[Георг Бюхнер]]"'', пътува в [[Съветския съюз]], а след това из [[Близкия изток]]. Публикува стихосбирката ''"Писменост за слепци"'' (1964) и става гост-доцент по [[поетика]] във [[Франкфурт]]ския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание ''"Курсбух"'', с което упражнява силно влияние върху [[студентско движение|студентското движение]] от шейсетте години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в [[Съединени американски щати|САЩ]] в знак на протест срещу американската политика и живее две години в [[Куба]], като взима участие в [[Конгрес на културата|Конгреса на културата]] в [[Хавана]]. Голяма литературна слава му донася поетическият епос ''"Гибелта на 'Титаник'"'' (1978). Освен това публикува ''"Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса"'' (1978), ''"Фурията на изчезването"'' (1980), ''"Павилион"'' (1995), ''"По-леко от въздуха"'' (1999), ''"Тридесет и три стихотворения"'' (2001) и ''"Историята на облаците"'' (2003).
В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда ''„[[Георг Бюхнер]]“'', пътува в [[Съветския съюз]], а след това из [[Близкия изток]]. Публикува стихосбирката ''„Писменост за слепци“'' (1964) и става гост-доцент по [[поетика]] във [[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Франкфуртския университет]]. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание ''„Курсбух“'', с което упражнява силно влияние върху [[студентско движение|студентското движение]] от [[1960-те|60-те години]]. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в [[Куба]], като взима участие в [[Конгрес на културата|Конгреса на културата]] в [[Хавана]]. Голяма литературна слава му донася поетическият епос ''„Гибелта на 'Титаник'“'' (1978). Освен това публикува ''„Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“'' (1978), ''„Фурията на изчезването“'' (1980), ''„Павилион“'' (1995), ''„По-леко от въздуха“'' (1999), ''„Тридесет и три стихотворения“'' (2001) и ''„Историята на облаците“'' (2003).


Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]].
Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]].


[[File:Struga Poetry Evenings Festival Macedonia 5.jpg|thumb|260px|Паметна плоча за</br> Х.М. Енценсбергер от ''Стружките вечери на поезията'' ([[1980]])]]
[[Файл:Struga Poetry Evenings Festival Macedonia 5.jpg|мини|260px|Паметна плоча за</br> Х.М. Енценсбергер от ''Стружките вечери на поезията'' ([[1980]])]]

== Влияние ==

Ханс Магнус Енценсбергер е удостоен и с литературните награди ''"[[Хайнрих Бьол]]"'' на град [[Кьолн]] (1985), ''"Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства"'' (1987), наградите ''"[[Ерих Мария Ремарк]]"'' (1993), ''"[[Хайнрих Хайне]]"'' на град [[Дюселдорф]] (1998), ''"[[Лудвиг Бьорне]]"'' (2002), испанската награда ''"Принц на Астурия"'' (2002), както и с италианската награда ''"Premio d'Annunzio"'' (2006) за цялостно творчество.



== Библиография ==
== Библиография ==
'''Поезия'''
=== Поезия ===
[[File:Hans Magnus Enzensberger, Der Untergang der Titanic 1978.jpg|thumb|180px|''„Гибелта на 'Титаник'“''</br> ([[1978]])]]
* ''Bildzeitung'', Gedicht, 1957
* ''Bildzeitung'', Gedicht, 1957
* ''verteidigung der wölfe'', Gedichte, 1957
* ''verteidigung der wölfe'', Gedichte, 1957
Ред 134: Ред 58:
* ''Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen'', 2003
* ''Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen'', 2003
* ''Rebus'', 2009
* ''Rebus'', 2009
* ''Gedichte 1950-2010'', 2010
* ''Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte'', 2013


'''Есеистика'''
=== Есеистика ===
* ''Brentanos Poetik'', 1961 (Druckfassung der Diss. 1955)
* ''Brentanos Poetik'', 1961 (Druckfassung der Diss. 1955)
* ''Einzelheiten'', Essays, 1962
* ''Einzelheiten'', Essays, 1962
Ред 155: Ред 81:
* ''Das Brot und die Schrift'', 1993
* ''Das Brot und die Schrift'', 1993
* ''Zickzack'', Aufsätze, 1997
* ''Zickzack'', Aufsätze, 1997
* ''Drawbridge Up: Mathematics - A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur'' (dt., engl.), 1999
* ''Drawbridge Up: Mathematics – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur'' (dt., engl.), 1999
* ''Nomaden im Regal'', Essays, 2003
* ''Nomaden im Regal'', Essays, 2003
* ''Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser'', 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser'', 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Schreckens Männer - Versuch über den radikalen Verlierer'', 2006
* ''Schreckens Männer – Versuch über den radikalen Verlierer'', 2006
* ''Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer'', 2006
* ''Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer'', 2006
* ''Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2008
* ''Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer'', 2008
* ''Fortuna und Kalkül - Zwei mathematische Belustigungen'', 2009
* ''Fortuna und Kalkül – Zwei mathematische Belustigungen'', 2009
* ''Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas'', 2011
* ''Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas'', 2011
* ''Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays'', 2012
* ''Überlebenskünstler. 99 literarische Vignetten aus dem 20. Jahrhundert'', 2018
* ''Schreiben für ewige Anfänger. Ein kurzer Lehrgang'' (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr), 2018


'''Проза'''
=== Проза ===
* ''Das Verhör von Habana'', Prosa, 1970
* ''Das Verhör von Habana'', Prosa, 1970
* ''Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod'', Roman, 1972
* ''Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod'', Roman, 1972
* ''Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe'', 1975
* ''Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe'', 1975
* ''Heiss & Kalt'', Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
* ''Heiss & Kalt'', Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
* ''Josefine und ich - Eine Erzählung'', 2006
* ''Josefine und ich – Eine Erzählung'', 2006
* ''Schauderhafte Wunderkinder'', 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
* ''Schauderhafte Wunderkinder'', 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
* ''Hammerstein oder der Eigensinn'', Biographie, 2008
* ''Hammerstein oder der Eigensinn'', Biographie, 2008
* ''Herrn Zetts Betrachtungen, oder Brosamen, die er fallen ließ, aufgelesen von seinen Zuhörern'', 2013
* ''Tumult'', 2014
* ''Verschwunden!'', 2014
* ''Immer das Geld!'', 2015


'''Драма'''
=== Драма ===
* ''Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview'', 1990
* ''Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview'', 1990
* ''Die Tochter der Luft'', Drama, 1992
* ''Die Tochter der Luft'', Drama, 1992
* ''Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier'', 1996
* ''Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier'', 1996


'''Детски и юношески книги'''
=== Детски и юношески книги ===
* ''Zupp'', Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958
* ''Zupp'', Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958
* ''Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben'', 1997
* ''Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben'', 1997
Ред 185: Ред 118:
* ''Bibs'', 2009
* ''Bibs'', 2009


'''Сборници'''
=== Сборници ===
[[File:Hans Magnus Enzensberger, Die Elixiere der Wissenschaft 2002.jpg|thumb|180px|''„Еликсирите на науката“'' ([[2002]])]]
[[Файл:Hans Magnus Enzensberger, Die Elixiere der Wissenschaft 2002.jpg|мини|180px|''„Еликсирите на науката“'' ([[2002]])]]
* ''Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays'', 1989
* ''Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays'', 1989
* ''Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays'', 1994
* ''Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays'', 1994
* ''Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa'', 2002
* ''Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa'', 2002
* ''Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten'', 2004
* ''Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten'', 2004
* ''Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin'', 2010
* ''Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin'', 2010
* ''Album'', 2010
* ''Album'', 2010
* ''Gedichte 1950–2010'', 2010
* ''Versuche über den Unfrieden'', 2015
* ''Gedichte 1950–2015'', 2015


'''Съставителства'''
=== Съставителства ===
* ''Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe'', (als Hrsg.) 1958
* ''Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe'', (als Hrsg.) 1958
* ''Die Denunziation des Tourismus'', (als Hrsg.) 1959
* ''Die Denunziation des Tourismus'', (als Hrsg.) 1959
* ''Museum der modernen Poesie'', (als Hrsg.) 1960
* ''Museum der modernen Poesie'', (als Hrsg.) 1960
* ''Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime'', (als Hrsg.) 1961
* ''Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime'', (als Hrsg.) 1961
* ''Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren'', (als Hrsg.) 1962
* ''Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren'', (als Hrsg.) 1962
* ''Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten'', (als Hrsg.) 1965
* ''Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten'', (als Hrsg.) 1965
* ''Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder'', (als Hrsg.) 1966
* ''Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder'', (als Hrsg.) 1966
* ''Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht'', 1970
* ''Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht'', 1970
* ''Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland'', (als Mithrsg.) 1972
* ''Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland'', (als Mithrsg.) 1972
* ''Gespräche mit Marx und Engels'', 1973
* ''Gespräche mit Marx und Engels'', 1973
* ''Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen'', 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen'', 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
* ''Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert'', 1996 (als Hrsg.)
* ''Geisterstimmen'', 1999 (als Übersetzer und Herausgeber)

=== Издания в България ===
* ''Поезия за тези, които не четат поезия''. Подбор и превод от немски език [[Стефан Бесарбовски]], София: Народна култура, 1979, 50 с.
* ''Гибелта на „Титаник“''. Превод от немски език [[Венцеслав Константинов]], София: Народна култура, 1990, 148 с.
* ''Дяволът на числата'', София: Сиела, 2008, 264 с.
* ''Йозефине и аз''. Превод от немски език [[Владко Мурдаров]], София: Атлантис-КЛ, 2008, 110 с.

=== Филми ===
* ''Durruti. Biographie einer Legende'', 1972 (Buch, Regie, Produktion)

== Награди и отличия ==
* 1956: ''„[[Хуго Якоби (награда)|Награда Хуго Якоби]]“''
* 1962: ''„[[Награда на немската критика]]“''
* 1963: ''„[[Георг Бюхнер (награда)|Награда Георг Бюхнер]]“''
* 1966: ''„[[Нюрнбергска награда]]“''
* 1978: ''„[[Награда на немската критика]]“''
* 1980: Златен венец – Стружки вечери на поезията
* 1985: ''„[[Хайнрих Бьол (награда)|Награда Хайнрих Бьол]]“'' на град [[Кьолн]]
* 1987: ''„[[Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства]]“''
* 1993: ''„[[Ерих Мария Ремарк (награда за мир)|Награда за мир Ерих Мария Ремарк]]“''
* 1993: „Das politische Buch“, verliehen von der Friedrich-Ebert-Stiftung
* 1994: ''„[[Мюнхенска почетна културна награда]]“''
* 1997: ''„[[Ернст Роберт Курциус (награда)|Награда Ернст Роберт Курциус]]“'' за есеистика
* 1998: ''„[[Хайнрих Хайне (награда - Дюселдорф)|Награда Хайнрих Хайне]]“'' на град [[Дюселдорф]]
* 2000: „Hörbuch des Jahres“ за ''Das Wasserzeichen der Poesie''
* 2002: ''„[[Награда на принцесата на Астурия]]“''
* 2002: ''„[[Лудвиг Бьорне (награда)|Награда Лудвиг Бьорне]]“''
* 2006: Награда ''„Д’Анунцио“'' за цялостно творчество
* 2006: Medienpreis 2006 von der Berlin-Brandenburgischen Akademie der Wissenschaften und Verleihung des Enzensberger-Sterns
* 2010: Награда ''„Зонинг“''
* 2015: ''„[[Франк Ширмахер (награда)|Награда Франк Ширмахер]]“''


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 211: Ред 180:


== Източници ==
== Източници ==
: ''Тази статия се основава на [http://darl.eu/dichter/enzens_h/enzens_h.htm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].''
: ''Тази статия се основава на [https://archive.is/WQ3Cm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].''


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Hans Magnus Enzensberger}}
* [http://darl.eu/dichter/enzens_h/enzensbe.htm#x Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* [https://archive.is/beA2N Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер], в превод на [[Венцеслав Константинов]]
* Венцеслав Константинов, [https://archive.is/KyRW8 ''Апокалипсисът като комедия''], „Народна култура“, 1990
* [http://cao.bg/драматургът-ханс-магнус-енценсберге/ "Драматургът Ханс Магнус Енценсбергер: Тихо да обожаваме непроницаемото" – интервю]
* {{икона|de}} [http://www.suhrkamp.de/autoren/hans_magnus_enzensberger_1134.html Ханс Магнус Енценсбергер на сайта на издателство Suhrkamp]
* {{икона|de}} [http://lyrikline.org/index.php?id=59&L=0&author=he00&cHash=7a9d81f6f3 Lyrikline: Gegenwartslyrik] ''Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове''
* {{икона|de}} [https://www.literaturportal-bayern.de/autorinnen-autoren?task=lpbauthor.default&pnd=118530534 Ханс Магнус Енценсбергер в Литературния портал Бавария]
* {{икона|de}} [https://web.archive.org/web/20130812235655/http://www.lyrikwelt.de/autoren/enzensberger.htm Ханс Магнус Енценсбергер в Die LYRIKwelt]
* {{икона|en}} {{IMDb name|nm0258234|Ханс Магнус Енценсбергер}}


{{Златен венец}}
* Венцеслав Константинов: [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/enzensbe.htm ''Апокалипсисът като комедия''], "Народна култура", 1990
{{нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Енценсбергер, Ханс Магнус}}
* {{de икона}} [http://www.suhrkamp.de/autoren/autor.cfm?id=1134 Portrait von Hans Magnus Enzensberger]
[[Категория:Германски писатели]]

[[Категория:Германски поети]]
* {{de икона}} [http://lyrikline.org/index.php?id=59&L=0&author=he00&cHash=7a9d81f6f3 Lyrikline: Gegenwartslyrik] ''Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове''
[[Категория:Германски драматурзи]]
{{commonscat|Hans Magnus Enzensberger}}
[[Категория:Германски детски писатели]]

* {{de икона}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/enzensberger.htm Die LYRIKwelt]

* {{de икона}} [http://www.ub.fu-berlin.de/service_neu/internetquellen/fachinformation/germanistik/autoren/autore/enzens.html Linksammlung der Universitätsbibliothek der Freien Universität Berlin]

* {{en икона}} [http://www.imdb.com/name/nm0258234/ Филми по произведения и с участието на Ханс Магнус Енценсбергер]

[[Категория:Немски писатели]]
[[Категория:Немски поети]]
[[Категория:Немски драматурзи]]
[[Категория:Група 47]]
[[Категория:Група 47]]
[[Категория:Есеисти]]
[[Категория:Германски есеисти]]
[[Категория:Преводачи]]
[[Категория:Германски преводачи]]
[[Категория:Германски публицисти]]

[[Категория:Носители на литературни награди]]
[[ar:هانس ماغنوس إنتزنبيرغر]]
[[Категория:Носители на литературни награди на Германия]]
[[ca:Hans Magnus Enzensberger]]
[[Категория:Носители на „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“]]
[[cs:Hans Magnus Enzensberger]]
[[Категория:Родени в Бавария]]
[[de:Hans Magnus Enzensberger]]
[[Категория:Починали в Мюнхен]]
[[en:Hans Magnus Enzensberger]]
[[eo:Hans Magnus Enzensberger]]
[[es:Hans Magnus Enzensberger]]
[[fi:Hans Magnus Enzensberger]]
[[fr:Hans Magnus Enzensberger]]
[[gl:Hans Magnus Enzensberger]]
[[hu:Hans Magnus Enzensberger]]
[[it:Hans Magnus Enzensberger]]
[[ja:ハンス・マグヌス・エンツェンスベルガー]]
[[ko:한스 마그누스 엔첸스베르거]]
[[la:Ioannes Magnus Enzensberger]]
[[mk:Ханс Магнус Енценсбергер]]
[[nl:Hans Magnus Enzensberger]]
[[no:Hans Magnus Enzensberger]]
[[pl:Hans Magnus Enzensberger]]
[[pt:Hans Magnus Enzensberger]]
[[ro:Hans Magnus Enzensberger]]
[[ru:Энценсбергер, Ганс Магнус]]
[[sk:Hans Magnus Enzensberger]]
[[sv:Hans Magnus Enzensberger]]
[[tr:Hans Magnus Enzensberger]]

Текуща версия към 19:48, 25 ноември 2022

Ханс Магнус Енценсбергер
Hans Magnus Enzensberger
германски поет и преводач
Ханс Магнус Енценсбергер, 2006 г.
20 май 2006 г.
Роден
Починал
24 ноември 2022 г. (93 г.)
Националност Германия
Учил въвФрайбургски университет
Хамбургски университет
Университет на Ерланген
Литература
ПсевдонимЛинда Килт, Елизабет Амбрас, Серенус Брезенганг, Андреас Талмайр
Жанровеесе, проза, поезия
ТечениеГрупа 47
Семейство
СъпругаМария Алигер
Дагрун Енценсбергер
ДецаТерезия Енценсбергер
Подпис
Уебсайт
Ханс Магнус Енценсбергер в Общомедия

Ханс Магнус Енценсбергер (на немски: Hans Magnus Enzensberger) е германски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Магнус Енценсбергер е роден в Кауфбойрен. Прекарва детството си в Нюрнберг, преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на Втората световна война е призован в „народното опълчение“.

Енценсбергер следва литературознание, чужди езици и философия в Ерланген, Фрайбург, Хамбург и парижката Сорбона. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява Европа от Лапландия до Гибралтар. В 1955 г. защитава докторска дисертация върху поетиката на Клеменс Брентано.

Литературен път

[редактиране | редактиране на кода]

В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка „В защита на вълците“ [1], в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като „предмети за потребление подобни на оръжия“ Енценсбергер става художествен наследник на Ерих Кестнер и Бертолт Брехт.

През 1957 г. поетът предприема пътувания из САЩ и Мексико, две години престоява в Норвегия и една година в Италия. Втората му стихосбирка „Роден език“ (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.

В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда „Георг Бюхнер“, пътува в Съветския съюз, а след това из Близкия изток. Публикува стихосбирката „Писменост за слепци“ (1964) и става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание „Курсбух“, с което упражнява силно влияние върху студентското движение от 60-те години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в Куба, като взима участие в Конгреса на културата в Хавана. Голяма литературна слава му донася поетическият епос „Гибелта на 'Титаник'“ (1978). Освен това публикува „Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“ (1978), „Фурията на изчезването“ (1980), „Павилион“ (1995), „По-леко от въздуха“ (1999), „Тридесет и три стихотворения“ (2001) и „Историята на облаците“ (2003).

Поетът се установява да живее в Мюнхен.

Паметна плоча за
Х.М. Енценсбергер от Стружките вечери на поезията (1980)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bildzeitung, Gedicht, 1957
  • verteidigung der wölfe, Gedichte, 1957
  • An alle Fernsprechteilnehmer, Gedicht, 1960
  • landessprache, Gedichte, 1960
  • Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts, 1962
  • blindenschrift, Gedichte, 1964
  • Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts, 1975
  • Der Untergang der Titanic. Eine Komödie, Versepos, 1978
  • Die Furie des Verschwindens. Gedichte, 1980
  • Zukunftsmusik, Gedichte, 1991
  • Kiosk. Neue Gedichte, 1995
  • Leichter als Luft. Moralische Gedichte, 1999
  • Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen, 2003
  • Rebus, 2009
  • Gedichte 1950-2010, 2010
  • Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte, 2013

Есеистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Brentanos Poetik, 1961 (Druckfassung der Diss. 1955)
  • Einzelheiten, Essays, 1962
    • Band 1: Bewusstseins-Industrie
    • Band 2: Poesie und Politik
  • Politik und Verbrechen, Essays, 1964
  • doomsday, 1964
  • Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik, 1967
  • Staatsgefährdende Umtriebe, Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968
  • Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973, Essays, 1974
  • Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1979
  • Politische Brosamen, Essays, 1982
  • Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen, 1986
  • Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern, Prosa, 1987
  • Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen, 1988
  • Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1989
  • Die Große Wanderung, Essays, 1992
  • Aussichten auf den Bürgerkrieg, 1993
  • Das Brot und die Schrift, 1993
  • Zickzack, Aufsätze, 1997
  • Drawbridge Up: Mathematics – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur (dt., engl.), 1999
  • Nomaden im Regal, Essays, 2003
  • Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser, 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
  • Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
  • Schreckens Männer – Versuch über den radikalen Verlierer, 2006
  • Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer, 2006
  • Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2008
  • Fortuna und Kalkül – Zwei mathematische Belustigungen, 2009
  • Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas, 2011
  • Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays, 2012
  • Überlebenskünstler. 99 literarische Vignetten aus dem 20. Jahrhundert, 2018
  • Schreiben für ewige Anfänger. Ein kurzer Lehrgang (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr), 2018

Проза

[редактиране | редактиране на кода]
  • Das Verhör von Habana, Prosa, 1970
  • Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod, Roman, 1972
  • Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe, 1975
  • Heiss & Kalt, Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
  • Josefine und ich – Eine Erzählung, 2006
  • Schauderhafte Wunderkinder, 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
  • Hammerstein oder der Eigensinn, Biographie, 2008
  • Herrn Zetts Betrachtungen, oder Brosamen, die er fallen ließ, aufgelesen von seinen Zuhörern, 2013
  • Tumult, 2014
  • Verschwunden!, 2014
  • Immer das Geld!, 2015

Драма

[редактиране | редактиране на кода]
  • Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview, 1990
  • Die Tochter der Luft, Drama, 1992
  • Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier, 1996

Детски и юношески книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • Zupp, Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958
  • Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben, 1997
  • Wo warst du, Robert?, Roman, 1998
  • Bibs, 2009

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
„Еликсирите на науката“ (2002)
  • Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays, 1989
  • Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays, 1994
  • Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa, 2002
  • Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten, 2004
  • Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin, 2010
  • Album, 2010
  • Gedichte 1950–2010, 2010
  • Versuche über den Unfrieden, 2015
  • Gedichte 1950–2015, 2015

Съставителства

[редактиране | редактиране на кода]
  • Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe, (als Hrsg.) 1958
  • Die Denunziation des Tourismus, (als Hrsg.) 1959
  • Museum der modernen Poesie, (als Hrsg.) 1960
  • Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime, (als Hrsg.) 1961
  • Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren, (als Hrsg.) 1962
  • Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten, (als Hrsg.) 1965
  • Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder, (als Hrsg.) 1966
  • Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht, 1970
  • Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland, (als Mithrsg.) 1972
  • Gespräche mit Marx und Engels, 1973
  • Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen, 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
  • Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert, 1996 (als Hrsg.)
  • Geisterstimmen, 1999 (als Übersetzer und Herausgeber)

Издания в България

[редактиране | редактиране на кода]
  • Поезия за тези, които не четат поезия. Подбор и превод от немски език Стефан Бесарбовски, София: Народна култура, 1979, 50 с.
  • Гибелта на „Титаник“. Превод от немски език Венцеслав Константинов, София: Народна култура, 1990, 148 с.
  • Дяволът на числата, София: Сиела, 2008, 264 с.
  • Йозефине и аз. Превод от немски език Владко Мурдаров, София: Атлантис-КЛ, 2008, 110 с.

Филми

[редактиране | редактиране на кода]
  • Durruti. Biographie einer Legende, 1972 (Buch, Regie, Produktion)

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Стихотворението „В защита на вълците от овцете“ в превод на Венцеслав Константинов.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ханс_Магнус_Енценсбергер&oldid=11597411“.